Р Е Ш Е Н И Е №260326/22.7.2021г.
гр. Ямбол, 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в
открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия В.
Спасова гр. дело № 232/ 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от М.Й.Г. и С.Й.Г., двамата чрез майка им и законен
представител М.М.И., от М.Й.Г. и В.Й.Г.,***, срещу ЗАД Армеец" АД
-гр. С., в която се
твърди, че ищците са
внуци на М. Я. И., починал в резултат на
ПТП, настъпило на 19.08.2016 г. в гр.Я. Произшествието е настъпило по вина на
водача на лек автомобил марка "Тойота", модел "Авенсис" с
рег. № ***, който при движение в гр.Я. по ул.„***" в района
на кръстовище с пряка до бензиностанция „***“, е отнел предимството на
велосипедиста М. И. и е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.5 ал.1
т.1, чл.20 ал.1, чл.50 ал.1 от ЗДП и и чл. 46 ал.2 от ПП ЗДП. Поради това е
осъден с влязла в сила присъда по НОХД № ***/2018 г. на ЯОС като виновен за
настъпване на ПТП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на
пострадалия. Автомобилът е имал сключена застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника с полица, валидна от 02.12.2015 г. до
17.09.2016 г.. Ищците са претърпели неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на дядо си, тъй като са били изключително близки с него-той е помагал
на родителите им в отглеждането на децата от раждането им. Внуците преживяват тежко загубата му предвид
създалата се между тях трайна и дълбока емоционална връзка. Страдат от остра
стресова реакция и душевно разстройство. Поради това се иска да бъде осъден ответникът да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на по 5000 лв. -частични искове от по 25000 лв., ведно със законната лихва считано от 19.08.2016 г. - датата
на непозволеното увреждане- до окончателното изплащане.
В с.з. исковете се поддържат. Предприето е увеличение на исковете до размер
от по 25 000 лв.
Ответникът в срока
за отговор оспорва исковете като неоснователни. Признава наличието на влязла в
сила присъда срещу дееца, но оспорва твърденията относно механизма на ПТП и
изключителната вина на застрахования водач за настъпването му. Твърди, че
отговорен е пострадалият, който не е съобразил поведението си със законовите
правила за движението на велосипедистите и има преобладаващ принос за
настъпване на ПТП и вредоносния резултат. Имал е техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, при движение в най-дясната част на
пътното платно и предприемане на маневра спиране. Оспорена е близката връзка
между починалия и ищците, като се твърди, че последният е живеел в отделно
домакинство, не ги е отглеждал сам като малки, а освен това има общо 20
внуци-ищци по отделни дела пред ЯРС за обезщетение, при чийто брой е житейски
нелогично да е създал твърдяната изключително близка емоционална връзка, при
която възниква право на обезщетение само по изключение. Ответникът оспорва исковете и по размер, тъй като е
несъобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита, че е налице
основание за прилагане на чл. 51 ал.2 от ЗЗД, като обезщетението бъде намалено
в значителна степен. Заявява, че претенцията не отговаря на
социално-икономическите условия на живот в страната. Исканото обезщетение би
довело само до неоснователно обогатяване. Възразил е и срещу претенцията за
законната лихва, част от която е погасена по давност, а друга част противоречи
на закона като начислена по време на извънредното положение в България. Счита,
че застраховката не покрива посочения в исковата молба застрахователен риск,
тъй като Тълкувателно решение
№ 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, разширяващо кръга на материално легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък лица, е прието след сключването на полицата и застрахователят
не е предвидил покритие на такъв риск с нея.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От
Удостоверение за наследници изх. № ***/24.08.2016 г., изд. от Община Я.,
е видно, че М. Я.И., ЕГН **********,
починал на 21.08.2016 г., е имал 8 деца, между които М.М.И.. По делото е безспорно и от представените
удостоверения за раждане-дубликат на Община Я.
от 31.07.2018 г. (4 бр.), от 22.08.2017 г. и 11.08.2015 г., се установява, че
ищците са деца на последната, заедно с К.Й.Г.
и Б.Й.Г., по отношение на които производството е прекратено.
Не
се спори по делото, че на 19.08.2016 г. се е осъществило посоченото в исковата
молба ПТП с участието на лек автомобил марка "Тойота", модел
"Авенсис" с рег. № ***, по отношение на който е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” между ответника и собственика на увреждащия автомобил. Последната
е сключена на 02.12.2015 г. и е валидна
до 17.09.2016 г., съгласно Справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд от 24.11.2016 г.
С
Присъда №*** от 25.06.2018 г., постановена по НОХД №***/2018 г. по описа
на ЯОС, влязла в сила на 11.07.2018 г., подсъдимият Д. Д. Д. е признат за
виновен в това, че на 19.08.2016 г., около 19,30 часа, в гр.Я., в ж.к.„***", на
кръстовище, образувано между ул.„***" и улицата,
водеща към фирма „Сакарела" ООД, при управление на лек автомобил „Тойота
Авенсис" с peг. № ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Я.И., настъпила на
21.08.2016 г.
От
заключението по автотехническата експертиза се установява, че преди ПТП,
настъпило на „Т“-образно кръстовище, водачът на автомобила е спирал два пъти –
веднъж на знак „Стоп“ и втори път- за да
пропусне движещите се ППС по пътя с предимство, преди да навлезе на ул.“***“,
след което е завил наляво по улицата, в посока с.В. Движил се е със скорост
около 17 км/ч. Велосипедистът М.Я.Исе е движил от лявата страна на
автомобила със скорост около 13 км/ч., не
е предприел спиране, а е завил наляво, като е навлязъл в лявата лента на
собственото си платно за движение. В с.з.
вещото лице пояснява, че пострадалият е тръгнал към посоката на движение на
автомобила- т. нар. „гонене” на автомобила. Ако
велосипедистът е продължил да се движи напред в първоначалната си посока на
движение в дясната лента, е щял да избегне сблъсъка- двете ППС са щели да се
разминат. Велосипедът е можел да спре на около 6,4 м преди мястото на удара, но
водачът не е употребил спирачната уредба. Вместо това е ударил
автомобила от задната му лява страна, в зоната на прага под задната врата,
завъртял се е около оста си и се е ударил в лайсната на прозореца на багажния отсег.
Водачът на автомобила е могъл да види велосипедиста. Преди да предприеме маневра, е бил длъжен да се убеди
от техническа гледна точка, че няма да принуди другите участници в движението
да променят посоката си или да спрат. И двамата водачи са имали техническа
възможност да предотвратят ПТП.
Свид. Г. – чичо на
ищците- дава показания, че М.Я.е живеел с по-малкия си син С. Ищците не са
живеели заедно с дядо си, а с майка си и баща си. Почти всеки ден са се виждали
с дядо си- ходили са в дома му. Той ги е съветвал да ходят на училище, защото
самият той е гледал животни и не е искал да станат като него. След смъртта на
дядо им не се е променило поведението на ищците. След инцидента М. и С. са
плачели отчаяно, липсвал им е дядо им. Ищците имат други баба и дядо, поддържат
контакт с тях. Другите внуци на М. също са ходили при него, защото живеят
наблизо. Ищцата М. е омъжена, има 2 деца –едното на възраст около 7-8 г., а
другото посещава детска градина. Преди да се омъжи, е ходела при дядо си. Когато
се е омъжила, е отишла да живее при мъжа си на друга улица. Преди една година се е развела и се е върнала
при баща си и майка си. В. живее при тях, не е женен и когато намира работа,
работи.
Свид. С. – роднина
по сватовство на ищците (мъжът й е брат на баща им)- сочи, че ги познава от
10-15 години. Живеят с майка си и баща си, които полагат грижи за тях- пращат
ги на училище, купуват им дрехи, обувки. Според свидетелката са общо 5 деца. Дядо
им М. е общувал с внуците си, като повече се е „имал" с момчетата. Работел
е – ходел е с колелото, обикалял по казаните и им е давал от средствата си. Те са
споделяли с дядо си. Ходели са много често при него. И М.е посещавал дома на
дъщеря си М.. Не се е променило поведението на ищците след смъртта на дядо им.
Страдали са. Продължават да тъжат за дядо си –казвали са, че им липсва. Другите
им баба и дядо според свидетелката не общуват с тях. М., според показанията, е
17- годишна и има 2 деца. Преди да се раздели с мъжа си, е живеела с него в
общинско жилище към квартал „***“. Едното ѝ дете е в първи клас. М. има и
други внуци, които са много. Според свидетелката е бил беден човек. Гледал е
кокошки.
Не е спорно, че
пред ЯРС са висящи няколко граждански дела, по подадени от другите внуци искови
молба. Съгласно писмо с изх.№ *** от 15.04.2021 г. на ЯРС, адресирано до
ответника, издадено въз основа на съдебни удостоверения по гр.д.№ ***/2021 г.
на ЯРС, две от делата – гр.д.№ ***/2021 г. и ***/2021 г. на ЯРС с 8 ищци са
обединени под № ***/2021 г.
Представените от
ответника Запорно съобщение от 11.03.2020 г. на ЧСИ рег.№ ***, с район СГС,
платежни нареждания и доклад по щета от 18.09.2018 г. относно изплатени суми на
двама от преките наследници на починалия при ПТП, са неотносими към спора, тъй
като не установяват правнорелевантни факти по него.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени искове по чл.226 ал.1 от КЗ отм. вр. §22 от КЗ (нов), аналогична на чл.
432 от КЗ.
Съгласно чл.226 ал.1 от КЗ отм., увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
В случая
съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента и
застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с участието на
застрахования и дядото на ищците.
По отношение на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования автомобил е налице влязла в сила присъда,
с която то е установено. Фактите-елементи от престъпния състав, изложени от
наказателния съд, по силата на чл. 300 от ГПК са безспорно установени за
гражданския съд, тъй като влязлата в сила присъда е задължителна за него. С
присъдата е установено причиняването на смъртта на пострадалия като резултат от
инкриминираното деяние. Заключението по автотехническата експертиза потвърждава
констатациите относно механизма на ПТП, установен от наказателния съд.
Спорни са твърдените в исковата молба вреди, претърпени от ищците в
резултат от смъртта на техния близък.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление №
4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
Според ВКС особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен
и семеен кръг. Връзките помежду им
се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС
- че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
Както изтъква ВКС в Решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г.,
ІІ т. о., от разясненията в тълкувателното решение следва категоричният
извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки
на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се
присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение,
са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят
по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. В цитираното решение на ВКС са посочени и конкретни житейски
обстоятелства, обуславящи създаването на по-голяма от близост от тази, считана за
нормална, относими към връзката между бабите/дядовците и внуците: отглеждането
на внуците от бабата/дядото поради различни причини -заболяване
или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др.
В случая съдът счита, че не може да се направи
извод за изключителност в близостта между ищците и починалия, по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение
№ 1/2016 г. Показанията
на роднините на ищците са за посещения от внуците на дядо им, разговаряне с
него, даване от него на пари (макар и спечелени от събиране на вещи от
казаните). Двамата свидетели единодушно сочат, че внуците са живели с
родителите си, които са се грижили за тях –за осигуряване на основните им
потребности. Освен това Ищцата М.Г. се е омъжила, има свои деца, живяла е на
друго място към момента на смъртта на дядо си и няма данни за изключителна
близост с него. В.Г. пък е работоспособен, работел е и не е имал нужда от
средства за своята издръжка от дядо си. С.Г. е родена през 2010 г, т.е. към
датата на смъртта на близкия си е била на ниска възраст, при която е
необосновано да се счита установена трайна и дълбока емоционална връзка с него.
Още повече че според св. Стоянова дядото е проявявал по-специално внимание към
момчетата-внуци. Освен това той има осем деца и множество внуци от тях, при
което е житейски необосновано да се приеме създаване на изключителна, специална
връзка с всеки един от тях. Отделен е въпросът, че свидетелката не знае точния бро
на децата и внуците, което е основание за съмнение в достоверността на
показанията й. М.Г. не е 17-годишна, както сочи тя, а е почти на 30 години. Налице
е и противоречие в показанията на двамата свидетели относно вниманието на
другите двама дядо и баба към внуците-ищци, с които според св. Г.-техен син- те
общуват.
Показанията за наличието на емоционални
преживявания –на тъга, плач, чувство на липса на починалия следва да се
кредитират, съобразно критериите за преценка на гласните доказателства по чл.
172 от ГПК, тъй като са в съответствие с обичайните житейски преживявания в
такива случаи на лица в родствена връзка. И двамата свидетели заявяват, че няма
промяна в поведението на внуците след смъртта на дядо им, т.е. наблюдавали са
обичайното им поведение и след този момент, а не проявления, сочещи на психично
разстройство, за каквото се споменава в исковата молба.
Така установените факти не могат да обосноват
наличие на двете кумулативни предпоставки,
обсъждани в практиката на ВКС- особено близка връзка, съотв. вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната родствена връзка.
Поради това ищците не са материално легитимирани да търсят обезщетение от
застрахователя и исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Що се отнася до
останалите възражения на ответника срещу исковете, съдът приема следното:
Възражението за
принос на пострадалия за настъпване на ПТП е основателно. В съдебната практика се приема, че принос по
смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. При определянето на съпричиняването следва да бъде извършен анализ и
съпоставка на поведението и тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях
обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат (Решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І т. о.). Приносът в случая е
обусловен от това, че в нарушение на правилата за движение на велосипедисти
пострадалият се е придвижил в лявата част на платното за движение на пътни
превозни средства в посока към автомобила, вместо да остане в дясната, както
сочи вещото лице по автотехническата експертиза, не е спрял със задействане на
спирачната система, което ако беше направил, би избегнал удара. По този начин е
изложил живота си на висок риск и е улеснил настъпването на произшествието, от
което е последвала смъртта му. Вещото лице заключава, че ако пострадалият се е
движил в дясната част на платното за движение, не би настъпило ПТП, т.е. двете
ППС биха се разминали. Деликвентът е признат за виновен затова, че е отнел
предимството на пострадалия. Скоростта на движение на лекия автомобил не е била
висока, като сблъсъкът е настъпил в задната част на автомобила, т.е.
велосипедистът се е блъснал в него. Предвид действията на двамата съдът счита,
че приносът им за настъпване на ПТП е равен.
Следва да
бъде споделено и възражението, че застраховката не покрива посочения в исковата молба
застрахователен риск, тъй като Тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, разширяващо кръга на материално легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък лица, е прието след сключването на полицата и застрахователят не е предвидил
покритие на такъв риск с нея.
Съгласно чл. 184 от КЗ (отм.) застрахователния договор се сключва в писмена
форма и задължително съдържа покритите застрахователни рискове. Чл. 223 ал.1 от същия КЗ урежда тези
рискове по договора за застраховка "Гражданска отговорност", които застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, а именно- отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Третите лица към
момента на сключване на договора, определящ и приложимия закон, са визираните
към онзи момент в правните
норми, със задължителното им тълкуване тогава. Да се приеме обратното, означава
да се придаде обратно действие на
тълкувателното решение, което е спорно в практиката на ВКС (Решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о., и Решение №
51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по
въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на тълкувателен акт, в
конкретния случай- на ППВС № 3/1980 г., извършена с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Прието е принципно от ВКС, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. В случая с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. е обявено за изгубило сила Постановление
№ 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на ВС, с което е извършено последващо
стеснително тълкуване на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г., като е прието, че не се дължи обезщетение за неимуществени вреди
на лица извън кръга на тези, посочени в тях. Тъй като Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. се явява последващо, не може да има обратно
действие.
Основателни
са и възраженията за изтекла давност на претенцията за лихви за период,
предхождащ три години назад от предявяване на исковете (предявени на 25.01.2021
г.) –т.е. отпреди 25.01.2018 г. Освен това се претендира лихва от 19.08.2016 г., когато се е осъществило посоченото в исковата молба ПТП, но смъртта на близкия е
настъпила по-късно -на 21.08.2016 г., явяваща се дата на увреждането.
Поради неоснователност на главните искове и претенцията за лихви се явява
изцяло неоснователна.
При този изход от делото искането на ответника за
разноските е основателно и следва да се уважи (включващо и юрисконсултско
възнаграждение).
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М.Й.Г. ЕГН ********** и С.Й.Г. ЕГН **********, двамата чрез майка им и законен
представител М.М.И., от М.Й.Г. ЕГН ********** и В.Й.Г. ЕГН **********,***, срещу „ЗАД Армеец" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа" № 2,
представлявано от изп. директори М. И.и В. К.-М. –да бъде осъдено дружеството да заплати на всеки от тях сумата от по 25000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 19.08.2016 г. пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на дядо им М.Я.И
на
21.08.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2016
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Й.Г. и С.Й.Г., двамата чрез майка им и законен
представител М.М.И., М.Й.Г. и В.Й.Г.,*** да заплатят на „ЗАД Армеец"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа" № 2, представлявано от изп.
директори М.И. и В.К.-М. направените по делото разноски в
размер на 940 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: