Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260709 / 20,05,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март 2021 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН
ИВАНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 170/2021 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЕС ДЖИ ФИНАНС” ООД
– гр. Пловдив, ЕИК *********;
против решение № 260910/17,09,2020 г., постановено по гр. д. № 18034/2019 г. на
РС Пловдив, VIII гр. състав. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение
поради необоснованост и противоречие с материалния закон от съда се иска да
постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо това да уважи
предявените искове.
Ответникът Р.С.В. с ЕГН **********; изразява
становище за неоснователност на жалбата и иска да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Постъпила е и частна жалба от адвокат К.Й.К. ***;
против постановеното по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 263663/27,11,2020
г., с което е оставено без уважение предявеното от нея искане за изменение на
посоченото по-горе решение в частта за разноските като бъде увеличено
присъденото й по реда на чл. 38 от ЗА възнаграждение за осъщественото безплатно
представителство на ответника. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното
определение и вместо това да допусне исканото изменение на решението в частта
за разноските.
Ответникът по частната жалба „ЕС ДЖИ ФИНАНС” ООД –
гр. Пловдив, ЕИК *********; заявява
становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното
определение.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК. Предявени от „ЕС ДЖИ ФИНАНС” ООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; против Р.С.В. с ЕГН **********.
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
суми, за които е издадена Заповед № 7639/23,08,2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 13695/2019 г. на РС
Пловдив, представляващи задължения по сключен между тях Договор за паричен заем
№ *** г. и Общи условия – неразделна част от същия, както следва: сумата от 1856,78
лв. – главница; сумата от 323,65 лв. – възнаградителна лихва за периода от
21,04,2019 г. до 11,07,2019 г., ведно със законната лихва върху, главницата,
считано от предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22,08,2019 г., до
окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва дължимостта на сумите. Предявява възражения за нищожност на процесния
договор на основание чл. 22 от ЗПК като твърди да са допуснати множество
нарушения на императивни разпоредби на ЗПК.
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 13695/2019 г. по описа на РС Пловдив, за
вземанията си, посочени по-горе, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника. Последният е предявил в срок възражение
срещу заповедта и на кредитора е указана възможността за предявяване на иск по
реда на чл. 422 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по
настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя
допустимостта на предявените установителни искове.
Пред
РС е представен сключеният между страните договор
за кредит, на който ищецът основава правата си. Със същия ответникът е
предоставил на ищеца кредит в размер на 2200 лв., а ответникът се е задължил да
го върне на единадесет вноски при
фиксиран лихвен процент 40,08 %, ГПР в размер в 48,33 %, и обща сума за плащане
2664,97 лв. посочен е общ размер на плащанията – 2752,32 лв.
Пред настоящата инстанция не се спори, че договорът
не отговаря на императивното изискване на разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК,
която предвижда при сключване на договора всички елементи на същия да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Поради
това и на основание чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С
оглед констатираната недействителност, приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК, според която: Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При това положение следва да се приеме, че на ищеца се дължи дължи връщане само
на незаплатената част от главницата.
Предоставената с договора сума на кредита възлиза
на 2200 лв. Според изричното признание на ищеца, ответникът е заплатил в
изпълнение на процесния договор три вноски, които общо възлизат на 1150 лв.
Заплатената сума следва да се приспадне от стойността на главницата, поради
което следва да се приеме, че ответникът дължи сумата от общо 1050 лв. (2200 –
1150), представляваща дължим остатък от главница по процесния договор. За
посочената сума решението на РС , с което искът е отхвърлен изцяло, следва да
бъде отменено и вместо това същата да се признае за дължима, ведно със
законната лихва върху същата, считано от датата на предявяване на заявлението.
За разликата над този размер до пълния претендиран размер на главницата, както
и за претенцията за възнаградителна лихва, исковете правилно са отхвърлени и в
тази част решението на РС следва да бъде потвърдено.
По
отношение на частната жалба:
Представителството
на ответника пред РС е осъществено безплатно при условията на договор, сключен
по реда на чл. 38 от ЗА. С решението РС е определил възнаграждението за
процесуалния представител на ответника в размер на общо 300 лв. – 100 лв. за
заповедното производство и 200 лв. – за исковото. С молба по реда на чл. 248 от ГПК
представителят на ответника е поискал изменение на решението в частта за
разноските и увеличаване на възнаграждението му, което счита за занижено. С
обжалваното определение РС е оставил искането без уважение като е приел, че
определеният размер на възнаграждението съответства на фактическата и правна
страна на спора и на размера на исковете.
Настоящата
инстанция споделя този извод, с оглед частичната основателност на иска за
главница, поради което приема, че обжалваното определение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
На
представителя на въззиваемия следва да се определи възнаграждение за
осъщественото пред настоящата инстанция безплатно процесуално представителство
по реда на чл. 38 от ЗА, съобразно потвърдената част от решението, в размер на
100 лв., което следва да й се присъди за сметка на жалбоподателя.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260910/17,09,2020 г., постановено по гр.
д. № 18034/2019 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска да се признае за установено в
отношенията между страните, че Р.С.В. с ЕГН **********; дължи на „ЕС ДЖИ
ФИНАНС” ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; сума в размер на 1050 лв.,
представляваща дължим остатък от главница
по сключен между тях Договор за паричен заем № ***
г. и Общи условия – неразделна част от същия, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
22,08,2019 г., до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед №
7639/23,08,2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч. гр. д. № 13695/2019 г. на РС Пловдив; И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Р.С.В. с ЕГН **********; дължи на „ЕС ДЖИ ФИНАНС” ООД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; сума в размер на 1050 лв., представляваща дължим
остатък от главница по сключен между тях Договор за паричен заем № *** г. и
Общи условия – неразделна част от същия, ведно със законната лихва върху същата,
считано от предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22,08,2019 г., до
окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 7639/23,08,2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д.
№ 13695/2019 г. на РС Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260910/17,09,2020 г., постановено по гр.
д. № 18034/2019 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263663/27,11,2020 г., постановено по гр. д. № 18034/2019
г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, с което е оставено без уважение искането да
бъда изменено решението по посоченото дело в частта за разноските.
ОСЪЖДА „ЕС ДЖИ ФИНАНС” ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; да заплати на адвокат
К.Й.К. ***; сумата от 100 лв. – възнаграждение за осъществено в настоящото
производство процесуално представителство при условията на чл. 38 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: