№ 170
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дВ.адесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В.ухи Б. Аракелян
Членове:Магдалена Кр. Недева
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладВ.ото от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело
№ 20213001000322 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
ОбразуВ.о е по подадена въззивна жалба от Г. П. С., синдик на
„Милинвест“ ЕООД /в несъст./, гр.Варна против решение №
260003/07.01.2021г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т.д. № 186/2019г., с което е отхвърлен предявеният от нея иск
срещу МИЛИНВЕСТ ЕООД, ЕИК ********* /в н./ и К.Т. П. – П., ЕГН
**********, за обявяВ.е за недействителна спрямо кредиторите в
производството по несъстоятелност по т.дело №313/2017г. на ВОС, ТО,
сделката по покупко-продажба, извършена с нот.акт №166, том първи, рег.
№2614, дело №161/11.04.2014г., с която ответното дружество е продало на
втория ответник К. П. - П. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1501.1181.1.20 в гр.Варна, ул.Черни връх 1, 3, бивш адрес
бул.Вл.Варненчик №58 и ул.Черни връх №3, а именно паркомясто №1 на
първи етаж, разположено във вътрешния двор на сграда с площ от 15 кв.м.
ведно с 0.6775% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
ведно с 3.39 кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата с ид.
1
№10135.1501.1181, целият с площ от 500 кв.м., а по кадастрална скица 491
кв.м., стар идентификатор УПИ I-1, 13 в кв.328, на осноВ.ие чл.649 ТЗ
вр.чл.135 ЗЗД и с което масата на несъстоятелността на МИЛИНВЕСТ ЕООД
/в н./ е осъдена да заплати по сметка на ВОС дължимата за производството
държавна такса в размер на 138.74 лева. Въззивникът счита решението за
неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск
да бъде уважен като основателен.
Въззиваемото дружество „Милинвест“ ЕООД / н./ и въззиваемата К.Т.
П. – В. Д. П. не са изразили становище по жалбата.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно осноВ.ие чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ТЗ.
Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че с решение №
261/10.04.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т.д. № 313/2017г. е открито производството по
несъстоятелност за „Милинвест“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, с начална
дата на неплатежоспособността 15.02.2012г. В подозрителния период - на
11.04.2014г., с нот.акт № 166, т.1, рег. № 2614, дело № 161/14г. на нотариус №
147 на НК, дружеството е прехвърлило възмездно на ответницата П. свой
недвижим имот, подробно описан в посочения титул за собственост, за
сумата от 5 000лв, при данъчна оценка 13 175,10лв за паркомястото и 32,36лв
за ид.ч. от поземления имот.
Според синдика сделката съставлява действие, увреждащо кредиторите
и намаляващо масата на несъстоятелността, поради което и предявява
настоящия иск по чл.135 ЗЗД. В исковата си молба твърди, че в процесната
хипотеза знанието за увреждане у лицето, с което длъжникът е договарял,
следва да се презюмира, доколкото при справка в ТР се установява, че след
2011г. длъжникът не е изпълнил нормативното си задължение да публикува
годишните си финансови отчети. И тъй като това обстоятелство законът
свързва с презумпция за неплатежоспособност на длъжника – чл.608 ал.2 ТЗ,
счита това за достатъчно, за да се приеме за установено това знание.
За да бъде уважен искът по чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ, ищецът
следва да докаже всички елементи от фактическия му състав : 1/ извършВ.е на
2
увреждащо кредитора действие; 2/ ако увреждащото действие е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва да е знаело за увреждането 3/
евентуално, не само знание, но и намерение за увреждане у страните по
сделката, когато същата предхожда възникВ.ето на вземанията от длъжника.
Принципно всяко разпореждане със секвестируемо имущество
съставлява увреждащо кредиторите действие, тъй като намалява
възможността им да се удовлетворят от него, като без значение е дали
длъжникът разполага и с други активи за погасяВ.е на задълженията си.
В случая обаче е установено по делото, че договарянето на сделката и
плащането на цената по нея е извършено много по –рано, през 2007г., преди
въвеждане на сградата в експлоатация – показанията на свидетелката Ева
Добрева, подкрепени с издадения приходен касов орД. от 22.11.2007г. При
това липсва твърдяното през 2014г. увреждащо кредиторите на масата на
несъстоятелността действие. В този случай знанието за увреждане се
преценява към момента на постигане на съглашение за възмездно
прехвърляне на имота /Решение № 263 от 21.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1384/2018 г., IV г. о./, а не към момента на окончателно изповядВ.е на
сделката.
Но дори и да се приеме обратното, с оглед оспорВ.ето на приходния
касов орД. и евентуалната заинтересоВ.ост на свидетелката от изхода на
спора, то исковата претенция се явява неоснователна поради недоказВ.е на
втория елемент от ФС – знание за увреждане у приобретателя. Такова знание
към 2007г. категорично отсъства, а към 2014г. също не е доказано.
По отношение на сочената от ищеца презумпция по чл.608, ал.2 ТЗ
следва да бъде споделено разбирането на първоинстанционния съд, че тя
касае предпоставките за откриВ.е на производство по несъстоятелност и не
може да бъде прилагана по аналогия спрямо знанието на третото лице за
увреждане. Освен това тя е въведена с пар.4 от ЗИД на ТЗ /ДВ, бр.
105/30.12.2016г./, поради процесуалния си характер има действие за напред,
както и за заварени висящи съдебни производства и е неприложима към
сделката от 2014г.
Всички останали обстоятелства, изложени за първи път във въззивната
жалба за доказВ.е наличието на знание за увреждане у купувача, са
недопустими и по тях съдът не дължи произнасяне.
3
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни
изводи на двете инстанции обжалВ.ото решение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалВ.ия съдебен
акт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003/07.01.2021г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 186/2019г.
Разноски не се присъждат.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаВ.ето му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4