Районна
прокуратура- Пловдив е внесла с мотивирано постановление предложение
обвиняемият И.П.Ц. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание по реда на чл. 78а НК, за това, че на
02.01.2019 г. в гр. Пловдив, на ул. „Победа“, около 17.30ч. по хулигански
подбуди- на публично място, при демонстрация на безнаказаност и на
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност, честта и достойнството, и при липса на личен мотив
във взаимоотношенията между обв. Ц. и св. Ц.С.Н., е нанесъл удар с ръка в областта
на главата на Н., в резултат на което му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в травматични увреждания: травматичен оток по лявата половина на
лицето в областта на лявата скула, охлузване в централната част на отока и
драскотина пред лявата ушна мида, всяко от които травматични увреждания са
причинили на пострадалия болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление
по смисъла на чл. 131 ал.1, т.12, вр. чл. 130 ал.2 НК.
Производството
пред настоящата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура,
разписана глава XXVIII НПК.
В хода на
съдебните прения, представителят на Районна прокуратура- Пловдив поддържа
повдигнатото обвинение по отношение на И.П.Ц.. Излага съображения, че от приобщените
по делото доказателствени материали извън всякакво съмнение се изяснява, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК. Касае се за извършени действия от
същия, които увреждат здравето на пострадалия Н., като същевременно тази деятелност
е съпроводена с демонстрация на явно неуважение към обществото. Изтъква се, че
не следва да бъдат кредитирани свидетелите, близки до обвиняемия Ц.- св. З. и
св. Ч. именно предвид отношенията им с него. Акцентира се върху факта, че
следва да бъде ценено изложеното от пострадалия и свидетелите Т.Г. и В.Х..
Последните двама са били безпристрастни наблюдатели на инцидента и
възпроизведеното от тях е в пълно съответствие с изложеното от пострадалия. Предвид
изложеното, пледира се обвиняемият да бъде признат за виновен, като бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание –
глоба, определена в размер от две хиляди лева. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство се изтъква, че обвиняемият е с чисто съдебно минало. Отегчаващо отговорността обстоятелство е
фактът, че при конфронтацията си с пострадалия, обвиняемият умишлено е счупил
страничното огледало на управлявания от пострадалия автомобил. Предлага се,
обвиняемият да бъде осъден да заплати сторените в рамките на досъдебната и
съдебната фаза от процеса разноски.
Защитникът на обвиняемия Ц. – адв. Т., поддържа
че в рамките на проведения процес не е установено отвъд всякакво съмнение, че
нейният подзащитен е автор на вмененото му деяние. Изтъква се, че е настъпила
конфронтация между обв. Ц. и пост. Н., но тя въобще не е била физическа.
Поддържа се, че след като обв. Ц. е изпреварил автомобила, управляван от св. Н.,
то последният е предприел маневри, с цел да „засече“ пътя на Ц.. Това
подчертано опасно маневриране е принудило обв. Ц. да задейства рязко спирачната
система на автомобила, за да избегне сблъсък. Тези маневри са поставили в опасност
пътуващите в автомобила на обвиняемия лица, сред които са били и децата му. Именно
предвид това, обв. Ц. е спрял, излязъл е от автомобила си и е отишъл да отправи
устна забележка на Н.. Не се е стигнало до удар или каквото и да било друго
физическо съприкосновение между двамата. Действително, в изблик на възмущение,
обв. Ц. е счупил страничното огледало на управлявания от Н. автомобил, но с
това се е изчерпал случаят. Адв. Т. акцентира и върху разминаването между
казаното от свидетелите Г. и Х. от една страна и вещото лице от друга. Г. и Х.
посочват, че обв. Ц. е нанесъл удар на Н. с дясна ръка, а вещото лице изтъква,
че ударът следва да е бил с лява ръка. Предвид това се поддържа, че удар изобщо
не е налице, а още по- малко той да е нанесен по хулигански подбуди. Моли се,
обв. Ц. да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение.
В рамките на
предоставената му възможност за лична защита, обв. Ц. поддържа казаното от своя
защитник.
С последната си
дума, обв. Ц. моли да бъде оправдан.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият И.П.Ц. е роден на *** г. в гр. **, живущ ***, *., б.г., със средно-
специално образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
На
02.01.2019 год., около 17:30 часа свид. Ц.Н. управлявал лек автомобил марка и
модел „Мицубиши Ланцер“ с рег. № ******, като се движел по бул. „Дунав“ в гр.
Пловдив. Достигайки до кръстовището с ул. „Победа“ свидетелят спрял на
светофара, като се бил престроил в крайна лява лента, за да извърши маневра
„завой наляво“. Докато изчаквал сигнал, позволяващ маневрата, пред автомобила
на свид. Ц.Н., идвайки от средна лента, спрял друг лек автомобил. Това било лек
автомобил марка и модел „Рено Еспейс“ с рег. № ******, управляван от обв. И.Ц..
От средната лента, обв. Ц. се прередил и застанал пред автомобила на св. Н.,
тъй като за водачите в средната лента сигналът на светофара вече бил „зелен“.
Същевременно, обв. Ц. желаел да извърши маневра „завой наляво“ и не искал да
пречи на водачите в средна лента да продължат движението си направо. В
автомобила на Ц. като пасажери, се возели свидетелите И.Ч., с която обвиняемият
живеел на семейни начала, М.З., и малолетните деца на Ц. и Ч.. След светване на
сигнал „зелено“ за секцията за ляв завой на светофара, обв. И.Ц. завил наляво и започнал да се движи
по ул. „Победа“. След него се движел свид. Ц.Н.. Последният, по време на движение
изпреварил автомобила управляван от обвиняемия и продължил по ул. „Победа“,
движейки се в средна лента. Достигайки до пешеходна пътека, свид. Ц.Н. намалил
скоростта. Виждайки, че в близост до пътеката се е образувала дупка на пътното
платно, за да избегне същата, Н. направил маневра като завил леко наляво. С
тази си маневра, той излязъл от своята пътна лента и навлязъл в съседната- лява
лента. В това време, автомобилът управляван от обвиняемия също се намирал в
лява лента, като бил близко до автомобила, управляван от св. Н.. Предвид
неочакваната маневра, извършена от св. Н., с цел да избегне удар между двата
автомобила, обв. Ц. задействал спирачната система на своя автомобил и подал
звуков сигнал. Следвайки това, обвиняемият се изравнил с автомобила на свид. Н.,
свалил стъклото и на висок тон потърсил обяснение от св. Н. за предприетата от
него маневра, като няколко пъти му казал, че „кара деца“. На тези думи св. Н. отговорил: „Вие се
прередихте на светофара“. След разменените реплики, обв. Ц. изпреварил
автомобила на свид. Н. и спрял пред него, така, че той да не може да премине.
Принуден, свидетелят спрял управлявания от него автомобил. Обвиняемият излязъл
от автомобила си видимо ядосан и стигайки до автомобила на св. Н., ритнал
огледалото на предна лява врата, като от удара то се счупило. Следвайки това,
обв. И.Ц. отворил вратата на автомобила, управляван от свид. Ц.Н., от към
мястото, на което седял последния. Двамата провели разговор, като обв. Ц.
отново потърсил на висок тон сметка на Н. за начина, по който управлява своето
МПС. След този кратък разговор обв. Ц., без да е предизвикан, нанесъл удар с
ръка в лицето на свид. Н., в лявата му половина и му казал: „Извикай баща си,
да се оправим“. След това обвиняемият затворил вратата на автомобила на
свидетеля като я блъснал и се насочил към управлявания от него автомобил. Потеглил
по ул. „Победа“, в посока към бул. „България“. Така развилата се ситуация била
непосредствено възприета от св. Х. и св. Г., които по това време се намирали на
около двадесет метра от местопроизшествието. Двамата свидетели извършвали
ремонтна дейност по автомобила на св. Г., когато възникналото пререкание между
обв. Ц. и св. Н. привлякло вниманието им. Докато Х. и Г. успели да отреагират,
ситуацията била вече приключила и обв. Ц. си бил тръгнал. Двамата свидетели се
приближили до пострадалия, като го попитали дали се чувства добре и го
информирали, че са видели случилото се и при необходимост ще му съдействат за
изясняване на случая. От своя страна, постр. Н. посетил 03- то РУ при ОД на МВР
– Пловдив, където съобщил за разигралите се събития. При посещението в районното
управление, свид. Ц.Н. бил разпитан в качеството на свидетел и с това първо
действие по разследването било образувано досъдебното производство. В хода на
последното, Н. посетил отделението по „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД- гр. Пловдив където му бил извършен преглед от съдебен лекар и му било
издадено СМУ № 14/ 2019г. от д-р М. Б..
В
хода на проведеното разследване по воденото досъдебно производство била
назначена и изготвена съдебно – медицинска експертиза, чиято задача била да
определи какви травматични увреждания са причинени на свид. Ц.Н. при случилото
се на 02.01.2019 год. От заключението на вещото лице се изяснява, че на св. Н.
са били причинени травматичен оток по лявата половина на лицето в областта на
лявата скула, охлузване в централната част на отока и драскотина пред лявата
ушна мида, всяко от които травматични увреждания са причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето. В заключението си вещото лице изтъква,
че травматичните увреждания са в резултат на действието на твърд, тъп предмет,
чрез удар или странично /тангенциално/ действие с или върху такъв и добре
отговарят да са получени при случилото се на 02.01.2019 год., при нанесен един
удар с юмрук в областта на лицето.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Н.
/ л. 75- 76 от съд. произв.; л. 14- л. 15 от д.пр., прочетени на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /, Х. /
л. 35гръб- л. 37 от съд. пр.; л. 16- 17 от д. пр., прочетени на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК/, Г. / л. 60 гръб- л. 61 от съд. пр./, Н. / л. 35
от съд. пр./, Ч. / л. 37 гръб- л. 38 от съд. пр.; л. 19 от д. пр., прочетени на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК- съдът кредитира показанията на
свидетелката частично, по съображения, които ще бъдат изложени по- долу/, З. /
л. 47гръб- 48 от съд. пр.; л. 18 от д. пр., прочетени на основание чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 НПК- съдът кредитира показанията на свидетелката частично,
по съображения, които ще бъдат изложени по- долу/. Гореописаната фактическа
обстановка се потвърждава и от приобщените по реда на НПК писмени доказателства
и доказателствени средства, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие от
02.01.2019г., ведно с фотоалбум към него /л. 23- 24 от д. пр. и л.27- 30 от д.
пр./, Протокол за доброволно предаване от 03.01.2019г. / л. 50 от д. пр./, СМУ
№ 14/2019г., изд. от д-р М.Б./ л. 66 от д. пр./, два броя справки за
собственост върху МПС от централна база данни- сектор „Пътна полиция“ /л .67-68
от д. пр./, Метеорологична справка от НИМХ- филиал Пловдив / л. 46 от съд.
пр./.
Фактическите изводи на
съда се базират и на назначената и изготвена в рамките на досъдебното
производство Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № П- 01/ 2019г. на
Д-р Б.Х.П. /л. 32- 36/.
Настоящият съдебен
състав счита, че в посочените доказателствени материали и части от тях, не се
съдържат противоречия, същите еднопосочно, безпротиворечиво и с категоричност
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
мотивираното постановление, която съдът изцяло споделя в настоящия си акт.
В настоящото
производство се обособяват две групи свидетели. Едната от тях е съставена от
св. Н., св. Х. и св. Г., а другата от св. З. и св. Ч., които подкрепят
изложената от обвиняемия версия. Настоящият съдебен състав кредитира цялостно
първата група от свидетели, като съображенията за това са следните: св. Х. и
св. Г. са трети лица, които до датата на процесното събитие не са познавали и
не са имали какъвто и да било досег, както със св. Н., така и обв. Ц.. Тоест, Х.
и Г. са напълно безпристрастни и обективни информационни източници, досежно
събитията, разиграли се на 02.01.2019г. И двамата свидетели презентират
фактите, така както ги описва и самият пострадал- св. Н.. Изяснява се, че обв. Ц.
е излязъл от своя автомобил видимо ядосан и се е насочил към автомобила,
управляван от св. Н.. Счупил е с крак страничното ляво огледало на автомобила
на Н., отворил е шофьорската врата и след кратка вербална конфронтация на висок
тон, обв. Ц. е нанесъл удар на Н., в областта на лявата част на главата. Както
вече бе посочено, свидетелите Х. и Г., освен преки, са и първични информационни
източници и съдът базира изводите си преимуществено на техните думи, доколкото
те не са заинтересовани от изхода на делото по какъвто и да било начин.
Не такива са
обстоятелствата със св. Ч. и св. З.. Ч. е лице, с което обвиняемият съжителства
фактически и от което съжителство двамата са родители на две деца. З., макар и
да не е родственица на обв. Ц., е негова близка приятелка и позната. Предвид
това, съдът се отнася критично към изложената от тях версия / че обв. Ц. не е
влизал в каквото и да било физическо пререкание със св. Н./, като счита, че тя
е пречупена през призмата на близките им отношения с обвиняемия. По отношение
показанията на св. З., съдът съзира и драстично разминаване, което по един
красноречив начин подкрепя извода, че показанията й не следва да бъдат
кредитирани в своята цялост. В своя разпит, проведен в рамките на ОСЗ от дата
31.10.2019г. / л. 48 от съд. пр./, тя категорично заявява, че обв. Ц. не е
чупил страничното ляво огледало на автомобила на св. Н.. Посочва и че през
цялото време непосредствено е наблюдавала случващото се. При това положение, то
неясно е как не е възприела обстоятелството на счупването на огледалото, при
все че счупването безспорно е налице и е потвърдено от думите на всички други
свидетели. Предвид това, за настоящия съдебен състав се налага изводът, че св. З.
въобще не е наблюдавала непрестанно случващото се между св. Н. и обв. Ц. и
показанията й са по- скоро плод на предположения, а не на непосредствено
възприети от нея факти.
Всъщност, думите на свидетелките Ч. и З.
следва да бъдат кредитирани единствено досежно датата и мястото, на което са се
развили процесните събития- в тази си част, показанията им напълно съвпадат с
изложеното от останалите свидетели. Следва да се посочи, че по тези аспекти не
съществува и спор по настоящото дело. В процесния случай, доказателственият
акцент пада върху обстоятелството дали е нанесен удар от обв. Ц. на св. Н.,
като както вече бе коментирано, настоящият съдебен състав счита, че отговорът
на този въпрос е утвърдителен. Както св. Х., така и св. Г. съвсем ясно
изтъкват, че са видели обв. Ц. да нанася удар с дясна ръка, свита в юмрук,
който удар е попаднал в лявата половина от лицето на св. Н.. Думите на
последния също свидетелстват за възникването на конфликта и за последвалия
удар, който му е нанесен от обвиняемия с дясна ръка ( л. 75 гръб- „Другият
водач ме удари с дясната ръка, един път“). Това физическо съприкосновение е
факт, като следва да се посочи, че пострадалият не е провокирал подобно
агресивно поведение по какъвто и да било начин. Доводът, че св. Н. е засякъл
пътя на обв. Ц., не може да бъде валидно основание за подобен тип физическа
саморазправа, като този въпрос съдът ще обсъди в правната част от настоящото
изложение.
Съдът счита за нужно да
посочи, че кредитира изцяло и приетата по делото съдебно- медицинска експертиза
и базира изводите си на нея, досежно причинените на пострадалия травматични
увреди. В защитата на своето заключение, вещото лице потвърди констатациите си,
обективирани в експертизата, като отговори в пълнота и на въпросите на
страните. Въпросът за ръката, с която е нанесен ударът бе част от пледоарията
на защитата, като предвид това, следва да се посочи, че от разпитаните
свидетели се установява, че обвиняемият е упражнил сила, нанасяйки удар с дясна
ръка- в тази насока, то напълно категорични са свидетелите Н., Х. и Г..
Действително, при защитата на заключението, вещото лице посочи, че ударът е
вероятно да е нанесен с лява ръка. Съдът счита, че това е по- скоро
предположение на вещото лице, доколкото отговорът на подобен въпрос не е сред
възложените му в заключението. Предвид това, вещото лице за пръв път отговаря
на този въпрос в съдебното заседание, като становището му изразява само негово
бързо формирано предположение, а не е вследствие на нарочно извършено
обследване на медицинската документация.
За яснота и пълнота на
изложението, следва да се посочи, че изводът за необремененото съдебно минало на
обвиняемия, съдът направи въз основа на приложената по делото справка съдимост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка, то по един категоричен и
несъмнен начин се установява, че с поведението си, обвиняемият е реализирал в
своето единство всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци, на
престъпния състав по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК
Безспорно по
делото се установи, че след кратък словесен спор на висок тон между обвиняемия Ц.
и пострадалия Н., първият е ударил последния, със своята дясна ръка, свита в
юмрук. Ударът е попаднал в лявата половина от лицето на Н.. Вследствие на
осъщественото физическо съприкосновение, на Н. са му нанесени травматични
увреди, както следва: травматичен оток по лявата половина на лицето в областта
на лявата скула, охлузване в централната част на отока и драскотина пред лявата
ушна мида. По своя медико- биологичен признак, така нанесените травматични
увреди налагат извода, че на пострадалия му е причинена болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Самото
причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето се изразява в
най-слабото засягане на организма, в резултат на което увреденият претърпява посочения
физически дискомфорт. Болката е краткотрайно преживяване на неприятно усещане,
произтичащо от физическо въздействие. Страданието е продължаваща болка. Посоченият
по –горе медико- биологичен резултат се квалифицира именно като „болки и
страдания без разстройство на здравето“, в който смисъл е и т. 16 от ППВС 3/79
г.
Налице е и съставомерният квалифициращ белег,
разписан в чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, а именно деянието да е извършено по
хулигански подбуди. Така, съобразно константаната практика на ВКС /Решение № 264 от 26.06.2014 г.
по нак. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение 96/2017 по н.д 278/2017 на ВКС,
Решение №410/04.12.2013 по дело №1479/2013 на ВКС, НК, II н.о., Решение № 401/10 ноември 2014 г. на ВКС, Решение №
42/24 март 2014 г. по нак.д. № 2301/2014 г. на ВКС/
хулигански подбуди са налице, когато деецът
извършва посегателството срещу личността, движен от стремежа си да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и
човешката личност. Тук се включват
случаите, когато посегателството срещу личността е извършено като реализация на
стремежа, деецът да демонстрира собствената си правота, величие, превъзходство
и виждания за обществена справедливост, като вижданията за му за такава се
налагат не по предвидения в закона ред. В конкретния случай, със следваната от
обвиняемия линия на поведение, той демонстрира арогантна безнаказаност и
агресивно пренебрежение към обществените порядки, и то на публично място. В
настоящия случай, макар и да се установява, че пострадалият Н. и обв. Ц., непосредствено
преди инцидента са имали кратка ситуация на пътя ( породена от т.нар.
„засичане“ на траектории на движение на МПС) и вербално пререкание, то това не
е достатъчно да се изведе заключение, че обвиняемият е имал личен мотив за
извършване на деянието. Дори да се приеме, че обвиняемият Ц. е изпитал
притеснение и раздразнение от породилата се конфликтна ситуация на пътя, то
действията му по нанасяне на телесната повреда остават изцяло водени от
хулигански подбуди. Това следва на първо място, от обстоятелството, че личният
мотив не винаги изключва хулиганския и на второ място - установените по делото
обективни данни, изводими от действията на самия извършител, сочат именно на
водещото му желание да се постави над обществените норми за правомерно
поведение, сам да се издигне над закона, за да въздаде правосъдие и
недвусмислено да покаже, че не зачита обществения ред. Касае се за една
публична, физическа агресия, която обективира поведение на демонстративно
незачитане на установения ред. Ако обв. Ц. е имал каквито и да било претенции
спрямо начина, по който св. Н. управлява автомобила си и е считал, че това е по
един опасен начин, предпоставящ настъпването на ПТП, то е следвало да реализира
правата си по легитимен ред, като сигнализира компетентните органи. В случая,
обв. Ц. не само, че не е сигнализирал органите на реда, но е и решил да се
саморазправи физически със св. Н., с което е консумирал състава на
престъплението по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК
От субективна
страна се установи, че обвиняемият е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Обвиняемият е съзнавал противоправния
характер на своите действие и че посредством тях, той демонстрира явно
неуважение както към обществото, така и към отделната личност, причинявайки на пострадалия
телесно уреждане, съгласил се е с последиците от деянието си и пряко е целял да
погази обществените отношения, свързани с телесната цялост и неприкосновеност
на гражданите.
По изложените
съображения, обвиняемият И.П.Ц. бе признат за виновен за извършеното от него
престъпление по смисъла на чл. 131 ал. 1, т.12, вр. чл. 130 ал. 2 НК.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
С оглед
приложимата правна квалификация за извършеното от обвиняемия Ц. деяние, съдът счита,
че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание – „глоба“.
Така на първо
място, за посоченото престъпление по чл. 131 ал.1, т.
12, вр. чл. 130 ал. 2 НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една
година или „пробация“.
На следващо
място, от приложената по делото справка съдимост, се установява, че обвиняемият
не е осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.
Съставът на
престъплението, предмет на наказателното производство не предвижда настъпването
на съставомерни имуществени вреди, като не са налице и изключващите института
на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание ограничения по чл. 78а ал.7 НК.
По отношение размера на наложеното наказание,
следва да се има предвид, че чл. 78а НК предвижда административно наказание
„глоба“ в размер от 1000 до 5000 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че наказание,
определено в минимален размер от 1 000 / хиляда/ лв., би било напълно съответно на целите на
наказанието, доколкото в настоящия случай се констатираха преимуществено
смекчаващи обстоятелства досежно отговорността на обвиняемия – същият е с чисто
съдебно минало и добри характеристични данни (работи и полага грижи за
семейството си). В този порядък, то ясно е, че процесното деяние се явява
изолирана и откъслечна противоправна деятелност, и не е поредно проявление на
трайно следвана, негативна линия на поведение.
Единственото отегчаващо отговорността
обстоятелство е това, че преди да нанесе удар на св. Н., обв. Ц. е счупил
страничното ляво огледало на управлявания от пострадалия автомобил. Увредата на
имущество не е съставомерен белег на състава на процесното деяние, предвид
което съдът я третира като отегчаващо вината обстоятелство.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
административно наказание „глоба“ в размер от 1 000 /хиляда /лв. напълно съответства на степента
на обществена опасност на деянието и на дееца, като счита, че ефективно ще
съдейства за поправянето на обвиняемия Ц., без да се накърнява принципът на
пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна
репресия.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189
ал.3 от НПК, съдът осъди обвиняемия да заплати сторените разноски в хода на
досъдебното производство, в размер на 117 / сто и седемнадесет / лева, по
сметка на ОД на МВР- Пловдив.
На основание чл.
189, ал. 3 НПК, съдът осъди обвиняемия да заплати сторените разноски в хода на
съдебната фаза от наказателния процес, в размер на 20 / двадесет/ лева, по
сметка на РС- Пловдив. Същите представляват изплатена с разходен касов ордер
сума от бюджета на съда, в полза на вещо лице Б.Х.П..
Така мотивиран,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.
Т.К.