Решение по дело №951/2019 на Районен съд - Карлово

Молителите твърдят, че спрямо тях на 24.06.2019 г. от страна на тримата ответници било упражнено домашно насилие, изразяващо се във физическо посегателство и саморазправа, обиди, обвинения, заплахи, ограничаване на личния живот и личните права на Г.М., посегателство върху детето, заплаха с огнестрелно оръжие от страна на М.М., както и обидни думи и заплахи по телефона от страна на П.М. към Г.М., физическа саморазправа на П.М. със З.Г. изразяваща се в скубане на коса, ритане, късане на дрехи и удари.

Твърдят, че на 08.06.2013 г. Г.Г. (сега М.) и П.М. сключили граждански брак. Няколко месеца по-късно – на 25.10 2013 г., се родила и дъщеричката им П., която понастоящем била *** годишна. След сключването на брака младото семейство се установило да живее в гр. Б., ул. „Р.“ № **** в дома на родителите на съпруга ѝ – ответниците П. и М. М..

Молителите твърдят, че след раждането на П. ответницата П.М. постепенно започнала да обсебва семейния живот на своя син и съпругата му. Намесвала се във всичко, за всичко давала разпореждания, които изисквала да се спазват, понеже това била нейната къща. Същата не зачитала правото па лично пространство на младото семейство и често нахлувала в тяхната спалня, където двамата съпрузи си почиват или разговарят помежду си.

Постепенно властната свекърва ограничила контактите на Г. с нейните родители З.Г. и И. Г., както и със сестра ѝ. Г. нямала право и не ѝ се давала никаква възможност да осъществява каквито и да било социални контакти с други майки или нейни връстници, като цялото ѝ време било обсебвано от свекървата, която вменявала на Г. всички грижи за цялото домакинство. Родителите на Г. от раждането на внучката им П. до настоящия момент имали възможността да ѝ се порадват за пръв път едва през 2018 г. за около 1-2 часа и то в къщата в гр. Б., както и още един-два пъти, когато са се разходили с П. ***. З. и И. Г. не били допускани до дъщеря си и внучката си, нито да ги виждат, нито да помагат за бебето, или да го подържат в ръце като баба и дядо. Подобни искания от страна на Г., когато повдигала тези въпроси, са били категорично отказвани и вследствие на това след завръщането си от работа съпругът на Г. – П.М., бил настройван против нея от своята майка. Следвали бурни семейни скандали за нещо толкова естествено като отношения между деца и родители.

От сключването на гражданския брак на Г. не ѝ било разрешавано да отиде да види родителите си и да разговаря е тях. Едва през есента на 2018 г. Г. отишла до с. Ч., където живеели нейните родители за около 1-2 часа, като през това време свекърва ѝ и съпругът ѝ звънели 5-6 пъти по телефона да проверят къде е, какво прави, кога ще се прибере. Телефонните разговори на Г. ежемесечно били следени от свекървата, свекъра и съпруга на Г.. Всеки месец те изкарвали разпечатки от мобилния оператор и ако установели, че Г. е звъняла да говори с родителите си, свекървата ѝ предизвиквала бурни скандали, като в тези скандали умишлено привличала на своя страна сина си П. и съпруга си М.. Така молителката Г.М. от 2013 г. живяла в изолация, нямала социален живот, откъсната била от близките и роднините си. П. упражнявала постоянен психически тормоз върху Г., като постоянно кълняла както нея, така и сестра ѝ, майка ѝ и цялото ѝ семейство, а съпруга ѝ П. бил безучастен към тормоза осъществяван от неговата майка върху съпругата му. Детето П. още от раждането си ставало свидетел на безброй  подобни сцени. За него скандалите били ежедневие и след като се случели, то се разстройвало и през нощта не можело да спи спокойно, често се будело, постоянно стискало майка си и не я пускало, като дори ходене до тоалетната ставало причина детето да изпадне в паника и да започне да плаче, а успокояването било много трудно за Г.. П. никога не била наричала родителите на Г. баба и дядо, тъй като не ѝ било разрешено от П..

Постоянния живот в кавги и разправии се отразил и върху брачния живот на Г. и съпруга ѝ. Свекървата П. често забранявала на своя син да спи в семейното ложе, като му постилала на друго място. Вследствие на това както физическата, така и емоционалната близост между съпрузите се рушала ежедневно. П. изпаднал в депресия и постоянно казвал на Г., че не му се живее и няма желание за нищо. Г. се опитвала да го подкрепя, като му давала кураж че имат дете и трябва да го гледат заедно и да се подкрепят двамата, да не слушат никой друг и да не позволяват никого да се меси в семейството им. Това от своя страна разгневило П., която вдигнала поредния скандал.

На Г. постоянно се правели забележки от П. и ѝ се забранявало да носи поли, рокли, обувки на токчета, тъй като съпругът ѝ бил по-нисък от нея и по този начин Г. го злепоставяла. В същото време обаче П., под чиито наставления течал животът в къщата, обувала обувки с високи токчета въпреки, че нейния съпруг M. също бил по-нисък от нея.

Няколко дена по-късно напрежението ескалирало и при поредния скандал предизвикан от П. с безпочвените ѝ обвинения за пръв път П. се намесил в полза на Г., като казал н майка си, че това, в което тя я обвинява, не е истина и да престане. Този плах опит на П. да зашити съпругата си озверил още повече П., която хванала Г. за врата, за да я души, като същевременно ѝ скъсала златния синджир на врата. Разярената свекърва демонстративно разкъсала синджира и го хвърлила на пода в краката на сина си и снаха си. Това се случило през 2016 г.

Преди около 2-3 седмици за пръв път ответникът П.М., подстрекаван от майка си П., ударил шамар по дясната буза на съпругата си Г., като това отново станало в присъствието на детето, а реакцията па П. била, че „Г. си го е заслужила“. Вследствие на силния шамар част от шести зъб горе вдясно се счупил, устата на Г. се напълнила с кръв и бузата ѝ се подула и отекла. П. видяла кръвта, която майка ѝ изплюла в б.та и следите от кръв, вследствие от силния шамар.

В резултат на всичко преживяно Г. решила да напусне с детето съпруга си и семейството му и се обадила на родителите си да търси помощ и подкрепа от тях. Така на 24.06.2019 г. Г. била на работното си място във „*****“ – С.. Родителите ѝ дошли в завода по предварителна уговорка с нея да я вземат и да ѝ помогнат да събере личните вещи и дрехи – нейните и на детето, от семейното жилище в гр. Б.. В момента, в който З. и И.Г.влезли на територията на завода, позвънили на дъщеря си Г.. Междувременно свекърът на Г., който също работел във **** С., явно видял родителите на Г. с автомобила им и веднага отишъл при Г., която в този момент говорела с тях по телефона. Започнал да се държи враждебно и агресивно с нея и след като разбрал за намеренията ѝ започнал да я обижда и заплашва. Веднага след това последвало обаждане и от П.М. със заплахи че Г. щяла горчиво да съжалява за тези сцени и нямало да я допусне вкъщи повече, тъй като Г. нямало какво да взема от там. Силно изплашена и притеснена, Г. спешно си тръгнала от работа и заедно с родителите си  отишли до детската градина в гр. Б., за да вземат П.. Оттам обаче я уведомили, че свекърва й П. преди около 10-15 минути е взела детето. Ставало за около 12 часа на обяд – време, по което детето никога не било вземано от детската градина. Изпадайки в ужас, Г. звъннала на съпруга си П., за да го попита къде са отвели дъщеря ѝ. От обясненията му Г. разбрала, че свекърва ѝ е заключила П. в къщата и никой няма да пусне там. Г. и родителите ѝ незабавно отишли в дома на Г. ***. Там на входната врата на къщата още на стълбището ги посрещнала П., която започнала да обижда З. и И.Г.. След това се нахвърлила върху майката на Г. – З.Г., хванала я за косата и започнала да я скубе и дращи, ухапала я по ръката, разкъсала ѝ дрехите. За секунди П. обезумяла и започнала словесна и физическа агресия към Г. и З.. В този момент, като акт на самозащита З. също хванала П. за косата, стараейки се да я отблъсне а Г. не спирала да пита къде е дъщеря й. Тогава П. успяла да се отскубне като блъснала Г. и майка ѝ, втурнала се нагоре по стълбището и отишла в стаята, където била заключила П.. Обезумяла хванала детето с две ръце и започнала да го стиска с все сила в „прегръдка”, като същевременно детето започнало да плаче и пищи за майка си. П. държала и стискала детето толкова силно, че ръцете му посинели, а лявата ѝ ръчичка цялата била изподрана от ноктите на баба ѝ П.. Същевременно П. истерично да пищяла колкото ѝ глас държи, казвайки, че няма да пусне внучка си. Детето изпаднало в шок и силен стрес. Бащата на Г. И. Г. се притекъл на помощ и заедно със Г. и З. с огромни усилия успели да освободят П. и да излязат от къщата.

На същия ден, след като Г. си заминала, по телефона се обадили съпругът ѝ и свекър ѝ, като отправили заплахи по неин адрес. Ответникът М.М. заявил на Г.М., че ще я отвлече от работа и с пистолета който има ще я застреля, ще подпали къщата на родителите ѝ и други подобни заплахи и обиди. Свекървата също се обадила със заплахата, че като утрепели Г., с кеф щели да я излежат в затвора.

На 26.06.2019 г. имало нов акт на домашно насилие, упражнен от М.М. и П.М. спрямо Г.М. и детето П.. Това се случило около 18:00 ч., когато молителката Г.М. отишла с детето до дома в гр. Б., за да си вземе личните вещи. Успяла да вземе само част от дрехите си и от тези на П., като отново възникнал скандал, при който свекърът и свекървата ѝ я обиждали и я заплашили в присъствието на малолетната със саморазправа, а ответникът М.М. се заканил и с убийство. 10-15 минути след като Г.М. се прибрала в дома на родителите си в с. Ч., в двора нахлули М.М. и П.М.. Последвали нови викове и заплахи, като с много усилия Г. и баща ѝ успели да ги накарат да си тръгнат.

Всички тези обиди, заплахи и агресия от 24.06.2019 г. и от 26.06.2019 г. спрямо живота и здравето на Г.М., малолетната П.М. и З.Г. и изживените от Г. в периода от 2013 до настоящия момент унижения, обиди, клетви, физическа саморазправа, лишаване от телефон и пр. възбуждали основателен страх за техния живот и здраве –физическо и психическо. Заплахата на М.М. към Г. с огнестрелно оръжие, каквото той притежавал, силно притеснявало молителите и те се страхували от действията му спрямо Г. и П.. Съпругът на Г. – ответникът П.М. също разполагал с газов пистолет, които съхранявал вкъщи.

Предвид гореизложеното молят съда да издаде Заповед за защита от домашно насилие и да бъдат взети подходящи мерки по чл. 5, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от ЗЗДН, а именно: да се задължат ответниците да се въздържат от извършване на  домашно насилие спрямо молителите; да се отстранят от съвместно обитаваното с Г.М. и П. М. ***; да им се забрани да се приближават до молителите Г.М. и П. М. ***, както и до молителката З.Г. *** на разстояние от 50 метра, както и местоработата на Г.М. във „****“ – С., местоработата на З.Г. *** „*** Е.“ ООД, С. д. №* и местата за социални контакти и отдих; да се определи местоживеенето на детето П. да бъде при майка му; да бъдат задължени ответниците да посещават специализирани програми. Молят мерките да бъдат за взети за срок от 18 месеца. Претендират се направените по делото разноски.

Оспорват твърдението за ограничаване на социалните контакти на молителката Г.И.М. с когото и да било, в това число с нейните родители и сестра. Никога никой от ответниците не следил и проверявал по какъвто и да било начин нейните телефонни разговори и лични контакти чрез социалните мрежи и мобилни приложения. Не било вярно твърдението, че молителката била живяла „в изолация, не е имала социален живот, откъсната от близките и роднините си“. Неверни били твърденията за упражняван психически тормоз спрямо молителката Г.М., включително от нейната свекърва, както и това, че роденото от брака ѝ с ответница П.М. дете – П., e ставало свидетел на „безброй скандали“, както било записано в молбата. Невярно било твърдението на молителката Г.М. за „постоянен живот в кавги и разправии“, както и че това се било отразило на брачния ѝ живот със съпруга ѝ.

Абсолютно неверни били твърденията на молителката Г.М. за налагани ѝ от страна на свекърва ѝ ограничения относно начина ѝ на обличане, прически и контакти с други хора, както и „атаки“ в тази насока .

Ответниците изцяло оспорват твърдението на молителката Г.М. за скандал между нея и свекърва ѝ, при който да са ѝ били отправяни „безпочвени обвинения“ (молителката не посочва в какво), и при който скандал свекърва ѝ да е посягала да я души, при което ѝ е скъсала златния синджир на врата.

Ответниците изцяло оспорват и твърдението на същата молителка, че преди „около 2-3 седмици“ отвeтникът П.М. – според молителката подстрекаван от майка си, ударил Г.М. и то в присъствие на дететo, в резултат на което на молителката се счупила част от шести зъб горе вдясно, бузата ѝ се подула и отекла, а устата ѝ се напълнила с кръв. Според ответниците от години молителката Г.М. била с развалени зъби, за които те са се опитвали да я убедят, че трябва да отиде на зъболекар, за да ги лекува.

Ответниците оспорват и твърдението на същата молителка, че вследствие на описаното от нея в молбата за защита от домашно насилие, за да защитяла собственото и на детето си физическо и психическо здраве, решила да напусне съпруга си. Според ответниците причина за това било поведението на молителката през последните месеци, което поведение било абсолютно недопустимо за една семейна жена и майка на малко дете и за което ответниците научили едва след като Г.М. напуснала семейното жилище.

Ответниците изцяло оспорват версията на молителите относно това как са се развили събитията на 24.06.2019 г., когато молителите са дошли в семейното жилище на ответниците.

Не било вярно твърдението, че ответникът М.М. отишъл при молителката Г.М., защото видял родителите на последната, както и това, че се бил държал „враждебно и агресивно“ с нея. От всичко описано от молителката в тази сцена, вярно било само това, че той наистина я видял, но случайно, и тъй като тя пушела, а през годините постоянно уверявала ответниците, че не пуши, я попитал защо ги заблуждава. И тогава наистина ѝ казал, че му е „паднала в очите“. Но по никакъв начин при този разговор той не се държал агресивно към молителката, не отправял никакви обиди по неин адрес, не се заканвал и заплашвал, нито ѝ държал сметка с кого говори по телефона, нито е искал да ѝ го взима.

Ответниците изцяло оспорват твърдението, че детето П. никога не било взимано по обяд от детската градина, както и че ответницата отвлякла детето и че го заключила. Според ответниците стаите в жилището им никога не се заключвали.

Не било вярно и твърдението, че ответницата, посрещайки молителите на входната врата на къщата (а същевременно се твърд[lo, че се заканила да се заключи и никого да не пусне вътре) се нахвърлила върху молителката З.Г., че я хванала за косата, скубела, дращела по ръката, ухапала. Не било вярно, че ѝ разкъсала дрехите.

Нелогично звучало описанието на следващия момент, когато молителите твърдят, че ответницата хванала детето с две ръце и започнала да го стиска „в прегръдка“ – дори в молбата било записано „смъртоносна прегръдка“, и то толкова силно, че ръцете на детето посинели, а лявата му ръчичка била изподрана. Според ответниците било интересно как П. е прегърнала детето и същевременно го стискала за ръцете и го деряла. За да направи такова нещо, тя трябвало да има поне четири ръце. Освен това според молбата, ответницата, след като легнала на дивана с детето в прегръдката си, продължила да хапе и рита на всички страни. Много интересно било с какви физически данни трябва да е една жена, за да е в състояние да държи петгодишно дете в „прегръдка“ и едновременно да го стиска за ръцете, да го дращи, да рита и да хапе „на всички страни“.

Ответниците твърдят, че никой от тях не е отправял никакви закани и заплахи, нито за отвличане от работа, нито с пистолет, нито за запалване на къщата на молителите. Тези обвинения очевидно били отправени от молителите злонамерено с цел да навредят в работата на ответниците.

Ответниците изцяло оспорват и твърденията на молителите за осъществени актове на домашно насилие на 26.06.2019 г., описани в допълнителната молба, подадена по делото. Според тях те са били едно нормално семейство, което с много радост и любов е отглеждало П.. П. и М. М. правели през годините всичко по силите си, за да подпомагат младото семейство не само в отглеждане на детето, но и финансово. Младите не били лишавани от абсолютно нищо. А за да имат повече време за себе си, бабата П.М. поемала ангажимента заедно със съпруга си да води и взима детето от градина, да се занимават с него. Миналата година те предложили на молителката Г.М. да се преместят в другото жилище, което притежават в с. Войнягово, но последната отказала под предлог, че така може да разчита изцяло на тях за отглеждането на П. и най-вече за воденето и взимането ѝ от детската градина .

Според ответниците никога никой не е ограничавал по никакъв начин социалните контакти на молителката Г.М. , включително връзките ѝ с нейните родители. Доказателство за това бил и фактът, че за 8-ми март тази година съпругът ѝ подарил нов телефон. Съпруг, който иска да ограничи социалните контакти на жена си, не ѝ подарявал телефон. П.М. избягвал да ходи в жилището на тъстовете си в с. Ч., но причина за това било единствено и само обстоятелството, че в тяхната къща всички пушели и то много, както и поради това, че той не можел да им „импонира“ в пиенето на алкохол. Г. от своя страна избягвала да ходи там сама, без него. Но през годините никой никога не бил пречил на родителите на Г. да идват в дома на дъщеря си и да виждат П.. В потвърждение на това имало множество снимки, на които двете семейства заедно са на почивка или празнуват. Налични били и снимки, които напълно опровергавали твърденията на Г. М. за ограничени социални контакти, ограничения по отношение на начина ѝ на обличане и прическите.

До 24.06.2019 г. никой от ответниците по делото дори не подозирал, че молителите подготвят това, което се е случило на тази дата. Нещо повече – предишната вечер семейството било на разходка с техни близки от С. З., по време на която молителката Г. М. с нищо не е показала, че на следващия ден възнамерява с детето си да напусне семейството си.

На 23-ти срещу 24-ти М.М. бил нощна смяна. Вечерта в семейството коментирали, че на сутринта, като се върне от работа, със съпругата му П. ***. Семейството обсъждало, че по този начин ще свършат бързо и ще се приберат навреме, за да вземат П. от детската градина. На 24-ти сутринта настъпила промяна в плана – наложило се М. след работа да отиде до „****“ ЕАД - гр.С., за да занесе в управлението документи на сина си, който сутринта вече бил отишъл на работа. Затова със съпругата му се уговорили, докато той се върне от завода, тя да вземе П. към обяд от детската градина, за да я водят със себе си така, както това били правили вече много пъти. Отивайки към сградата на управлението, М.М. видял Г.М. да пуши и тъй като тя очевидно ги била заблуждавала, че не пуши, ѝ казал, че му е паднала в очите. Без никаква агресия и пререкания. При този разговор Г. не му казала, че същия ден възнамерява да напусне с детето семейството си. Затова М. спокойно продължил по пътя си и двамата са се разделили.

Междувременно П. към обяд взела П. от детската градина и се прибрала с нея вкъщи, очаквайки М. да дойде и тримата да заминат за П.. От приложената служебна бележка от детската градина на П. било видно, че и друг път детето е взимано от баба му по обяд. Ето защо за ответниците звучало абурдно отправеното от молителите обвинение, че П. била отвлякла П.. Ако ответниците знаели за намеренията на Г., и ако искали да отвличат детето, то било логично да го отведат на място, различно от собствения му дом. П. видяла, че пред къщата ѝ спира колата на сватовете ѝ и че от нея слизат двете молителки и съпруга на З.. Докато тя излезне на стълбите, Г. отключила входната врата на къщата и тримата тръгнали да се качват към етажа. П. ги посрещнала на стълбите и заради начина, по който са се качвали ги попитала какво правят тук.Тогава Г. побързала да ѝ заяви, че това е нейния дом и нейните родители имат право да идват в него. Били дошли за детето и за багажа. В следващият момент и тримата със сила изтикали П. в етажа, като викали, че идват за детето, обвинявали я, че го била отвлякла. Уплашена от ситуацията и от агресията на тримата и най-вече, защото била абсолютно сама срещу тях, П. също започнала да вика. Влизайки в етажа, те я блъснали силно към стената, в резултат на което П. се ударила в нея и в радиатора и извикала от причинената ѝ болка „Ох, бъбрека ми!“. В този момент П. била на дивана. Държейки се за кръста, заради причинената ѝ болка, П. седнала до нея на дивана. Уплашена от случващото се пред очите ѝ, П. гушнала баба си през врата, а тя от своя страна я е прегърнала с две ръце през кръста. В този момент Г. и З. буквално се нахвърлили върху П. и започнали със сила да дърпат детето, в резултат на което то чисто инстинктивно се стиснало за врата на баба си. Не П., а З. хванала П. за ръцете и я издърпала грубо от прегръдката на баба ѝ. Според ответницата, нараняванията по ръцете на П. били причинени именно в резултат на грубото ѝ дърпане от страна на майка ѝ и баба ѝ З.. Като взели детето, Г., З. и И. (бащата на Г.) напуснали жилището. Почти веднага след това и тримата са се върнали в жилището, носейки чували и трескаво започнали да събират в тях личните вещи на Г. и П., като бащата на Г. изнасял пълните торби и ги товарел в колата си. Четиримата се карали, П. питала къде е детето, какво става с П., защото видяла, че детето е откарано с непозната кола. На няколко пъти З. ѝ налитала, но Г. я спирала с думите, че адвокатката ги предупредила да не я пипат. Освен това през цялото време, докато събирала багаж, Г. се е заканвала на свекърва си, че щяла да вземе ограничителна заповед и те повече нямало да видят през живота си П.. В един момент П. се опитала да им попречи да вземат някаква много скъпа кола (играчка на детето), тогава З. явно не успяла да се овладее, защото се нахвърлила върху нея и започнала да я удря и рита. П. се развикала и се опитвала да се предпази от ударите, които З. ѝ нанасяла и да й хване ръцете. След това тримата си тръгнали.

П. била много дребна, слаба и крехка жена. З. била едра и силна. Достатьчно било човек да сравни двете жени, за да си даде ясна сметка, че в случая било меко казано абсурдно П. да е тази, която е проявила агресия спрямо двете молителки. А и като се имало предвид, че по време на случилото се на 24.06.2019 г. в дома на ответниците П. е била съвсем сама срещу двете молителки и техния съответно баща и съпруг – И. , твърденията за осъществена от страна на ответницата агресия и насилие изглеждали още по-абсурдни. Медицинското свидетелство, издадено на П.М. на 01.07.2019 г. показвало наличие на множество наранявания, много повече от тези, причинени на двете молителки, което само още веднъж потвърждавало горното. Домът на ответниците бил снабден с охранителна система и камерата запечатала случващото се пред къщата, като записите напълно и категорично опровергавали твърденията на молителите за осъществен спрямо тях акт на домашно насилие .

Ответниците П. и М. М. категорично заявяват, че след напускането на молителката Г.М. ***, те по никакъв начин не са проявили никаква агресия спрямо нея. Само настоявали да узнаят къде е внучката им и как се чувства. Според тях Г. им предложила да дойдат с нея до дома на родителите ѝ в с. Ч., за да видят детето, с обещанието, че ще го изведе. А и те самите предложили да докарат част от играчките на П.. Ето защо, веднага след като Г. си тръгнала, те натоварили останалите играчки и потеглили за с. Ч.. Отивайки пред дома на родителите на Г. обаче, заварили входната врата заключена. По едно време излезнал бащата на Г., отворил им и ги поканил вътре. Те двамата влезнали в антрето, където само били поканени, поговорили десетина минути с П.. Детето по едно време попитало дядо си „Ти нали няма да убиеш мама?“, от което М. бил направо поразен. А на тръгване, когато вече били на портата, П. се обърнала към майка си и ѝ казала „Видя ли, че не ме отвлякоха?".

Ето защо ответниците били убедени, че не те, а молителките били тези, които стресирали П., настройвайки я против тях, като по този начин причинявали тежки психически и емоционални травми на детето. Очевидно двете молителки не си давали сметка, че именно тяхното поведение наранява крехката ѝ психика. Молителките били тези, които с агресивните си действия осъществили акт на домашно насилие спрямо П., предизвиквайки грозната сцена от 24.06.2019 г., на която детето трябвало да стане неволен свидетел. Според ответниците, молителките умишлено се опитвали да им вменят описваните закани и заплахи, за да създадат проблеми в работата на П.М. и М.М.. Всичко изложено навеждало на извода, че се прави опит за злоупотреба с право и конкретно – злоупотреба с правата, които ЗЗДН дава на истинските жертви на домашно насилие.

Ето защо ответниците молят съда да постановите решение, с което да отхвърли и оставите без уважение подадената срещу тях молба за защита от домашно насилие, като им присъди и направените по делото разноски .

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

От представените в заверен препис удостоверение за раждане и такова за родствени връзки е видно, а и по делото не се спори, че Г.М. и П.М. са съпрузи – сключили са граждански брак на 08.06.2013 г., като на *** г. е родено детето им П.М.. Ответниците М. и П. М. са родители на П.М., т. е. съответно свекър и свекърва на молителката Г.М., а молителката З.Г. е майка на последната, т. е. роднини по сватовство с М.М. и П.М..

От представените от молителите в препис съдебномедицински удостоверения №№ 674/2019 г., 675/2019 г. и 683/2019 г. е видно, че по данни на  освидетелстваните, на 24.06.2019 г. около 12:30 ч. в жилището в гр. б., П.П.М. е била стискана и дърпана за ръката от нейната баба; Г.И.М. е била стискана и дърпана за ръката и ударена с ритник в областта на крака; З.А.Г. е била хапана, стискана за шията и ударена с играчка по главата. При проведените на 25.06.2019 г. прегледи, д-р Ц. – ординатор в отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „С.. Г.“ ЕАД – гр. П., е установил следните травматични увреждания на освидетелстваните лица:

На П.М. е причинена контузия на раменния пояс и мишницата, с охлузване в областта на лявата мишница.

На Г.М. е причинена контузия на раменния пояс и мишницата, с охлузване и кръвонасядане в същата област, травматичен оток в областта на дясното бедро.

На З.Г. е причинена контузия на раменния пояс и мишницата, с охлузване в областта на лявата мишница, охлузвания и кръвонасядане в лявата челна област.

Приложени са по делото справки за съдимост на тримата ответници, от които е видно, че са неосъждани.

От представените от ответниците фактура №**********, фискален бон и гаранционна карта №224548 е видно, че на 22.02.2019 г. П.М. е закупил мобилен телефон марка „Самсунг“ на стойност 299 лева.

Ответниците представят и служебна бележка издадена на П.М. от детска градина „****, Н. и Л.“ – гр. б., изх. №РД-20-197/05.07.2019 г. От същата е видно, че детето П.М. е записано и посещава детската градина от 12.09.2016 г. и към датата на издаване на бележката (05.07.2019 г.) няма депозирана молба от родителите за преместване на детето в друга детска градина.  П.М. посещава детската градина редовно, като до и от нея е съпровождана предимно от баба си П.М., дядо си М.М., баща си П.М. и няколко пъти от майка си Г.М.. При необходимост детето е вземано на обяд от П.М., като през м. юни 2019 г. това се е случило два пъти – на 20.06.2019 г. и на 24.06.2019 г. Никога родителите не са забранявали детето да се взема от бабата. На всички мероприятия, организирани в детската градина  са присъствали П.М., М.М. и П.М., в по-редки случаи – и майката с цялото семейство. Според лични наблюдения на директора Н. Д. и персонала на детската градина, за детето се полагат изключително добри грижи в семейството, като същото живее в благоприятна атмосфера за неговото психическо и физическо развитие. П.М. е с добро възпитание, високи хигиенни навици и участва активно в образователния процес. Според директора на детската градина голяма заслуга за всичко това има П.М., която проявява изключителна заинтересованост за поведението и проявите на детето.

В с. з. от 19.08.2019 г. молителлите представят удостоверение за преместване на детето П.М., изх. №УР-04-199/12.07.2019 г., издадено от детска градина „В., Н. и Л.“ – гр. б.. В удостоверението е отразено, че детето е посещавало подготвителна група – 5-годишни за периода от 17.09.2018 г. до 24.06.2019 г.

От представената от „****“ ЕАД – гр. С. справка вх. №8849/31.07.2019 г. се установява, че на 23.06.2019 г. ответникът М.М. е бил на работа от 18:35 ч на 23.06.2019 г. до 07:10 ч. на 24.06.2019 г. На 24.06.2019 г. молителката Г.М. е била на работа за времето от 08:00 ч. до 12:15 ч. Съгласно вътрешният ред на предприятието, служителите имат право да използват часове като отпуск, за отсъствие по лични или други причини. На 24.06.2019 г. Г.М. е подала писмено заявление за отсъствие от 13:00 ч. до 17:00 ч., което е утвърдено и отсъствието е разрешено. Разрешението е приложено кум справката, както и график на дежурствата за м. юни 2019 г. на ведомствена охрана на „*****“ ЕАД – гр. С., обект С..

По делото са изготвени социални доклади от ДСП К. и ДСП Х.. Установява се, че на 24.06.2019 г. малолетната П.М. и майка ѝ Г.М. ***, където до този момент са живели заедно с бащата П.М. и неговите родители П. и М. М.. Майката и детето се установяват в с. Ч. в дома на И. и З. Г. – родители на Г.М. и понастоящем те са тези, които полагат грижи за детето. На П.М. са осигурени добри социално-битови условия за отглеждането и възпитанието ѝ, каквито е имало и преди това в гр. б.. От 09.09.2019 г. детето е записано да посещава детско заведение в с. К.. Пред социалните работници двете семейства излагат своите виждания относно обстоятелствата и причините за създалата се ситуация, като те до голяма степен се припокриват с изложеното от тях в хода на настоящото производство. И едните, и другите изразяват изключителната си обич и привързаност към своята дъщеря и внучка.

Представени са от ответниците 39 цветни копия на фотоснимки и още 14 копия на снимки, извлечени (според техните твърдения) от охранителна камера, поставена на входа на жилището, находящо се в гр. б., ул. „Р.“ №***. Съдът намира тези доказателства за недопустими и като такива не следва да ги обсъжда и съпоставя с останалите доказателства по делото. Същите не са събрани по надлежния ред, а съдържащата се в тях информация би имала доказателствена стойност при положение, че автентичността им е била потвърдена от съответната експертиза.

От показанията на свидетеля Т. Д. Т. се установява, че живее в с. Ч.на съпружески начала със сестрата на молителката Г.М. – А. Г.. Доскоро Г. живеела при семейството на съпруга си в гр. б., но отскоро се върнала в дома на родителите си в с. Ч. заедно с детето си. Двете сестри поддържали връзка предимно по телефона и интернет, като преди това се случвало всяка седмица, а през последната една година – по-рядко, един - два пъти в месеца. Г. била омъжена за П.М. от 6-7 години и те изглеждали като нормално семейство. Около  Коледа на 2018 г. имало събиране в жилището в гр. б., на което освен свидетеля присъствали П. и родителите му, Г. и А.. Всичко било нормално, докато не бил зададен въпросът защо П. и Г. спрели да ходят в с. Ч.. Тогава П.М. започнала да отправя обиди по адрес на бащата на Г. – И. М., а М.М. заявил, че бил забранил детето П. да посещава селото. Г. си мълчала, а на свидетеля и А. им станало неудобно и си тръгнали. Свидетелят  не бил присъствал на други подобни конфликтни ситуации. Знаел, че през лятото на 2018 г. имало случка на морето, при която се държали лошо с Г.. Бил чувал от А., че на сестра ѝ било забранено да говори по телефона с нея и родителите им, но не знаел откога била тази забрана. От началото на 2019 г. контактите между молителката и близките ѝ в с. Ч.станали по-редки. Когато свидетелят се виждал с Г., тя изглеждала като поддържана жена, „с визия“.

От показанията на свидетеля И.Х. Г. се установява, че е баща на молителката Г.М., дядо на детето ѝ П. и съпруг на молителката З.Г.. До 24.06.2019 г. Г. *** при съпруга си и баща на детето ѝ П.М. и неговите родители П. и М. М.. На тази дата Г. се обадила на майка си и поискала помощ. Казала, че хората, с които живее постоянно ѝ правят скандали, заплашват и помолила да я приберат с детето в с. Ч.. С нея за последно се били чули около коледните празници на 2018 г. и оттогава нямали никаква връзка. Свидетелят и съпругата му тръгнали за гр. Сопот, където дъщеря им работела в завода на „*****“ ЕАД. Часът бил около 12 и Г. ги чакала до едно магазинче. Плачейки, тя им разказала, че заплашвали да я убият, да я изгонят и да ѝ вземат детето. Бузата ѝ била подута и баща ѝ я попитал какво е станало. Г. отвърнала, че П. ѝ ударил шамар и ѝ счупил зъба. Тримата отишли в детската градина в гр. б., за да вземат П., но се оказало, че баба ѝ П. вече я била взела. Оттам тръгнали към жилището на ул. „Р.“, където живеела Г. със семейството на съпруга си. Спрели колата на улицата и влезли в двора. Тогава на стълбите се показала П.М. и им заявила, че не били никакви и не можело да влизат в дома ѝ. След това посегнала към З.Г. и ѝ скъсала блузата, без последната да била проявила никаква агресия. Сдърпали се, а свидетелят се опитал да ги разтърве. После П. влязла в къщата и тръгнала по стълбите към горния етаж, а останалите я последвали. Навсякъде било разхвърляно, чувало се детето, което пищяло и викало. П. стискала П. и не я пускала. Г. се опитала да си вземе детето, но П. оказала яростна съпротива – дращела я и я хапела, изричайки същевременно обиди по неин адрес и по адрес на сестра ѝ А.. Тримата с общи усилия успели да вземат П. от ръцете на баба ѝ и да си тръгнат, като преди това взели част от дрехите на Г.. Такива на детето не успели да вземат и се наложило да купят. На 26.06.2019 г. отишли отново до гр. б. с намерение да вземат останалия багаж на Г. и П., като преди това от полицията им било обещано съдействие. На място се оказало, че нямало как полицейски служител да ги придружи, но получили уверение, че със  сем. М. било разговаряно и нямало да има проблеми. Г., свидетелят и един негов братовчед спрели колата пред къщата на ул. „Р.“ и малко след това навън излязъл М.М.. Казали му, че идват за багажа, а той отговорил с обиди към И.Г., нарекъл го некадърник и простак, заплашил го и му забранил да влиза в къщата, защото „не бил никакъв“. Позволено било само на Г. да влезе, която не след дълго, се върнала носейки 2-3 чувала с багаж. Цялата треперела и плачейки споделила, че я обиждали и заплашвали, че ще я убият. На същата вечер П. и М. М. посетили молителите в дома им в с. Ч., като преди това се обадили, че ще дойдат да донесат играчки за детето. Пуснали ги да видят П., на което освен играчки дали кроасан и сок. Детето се държало за майка си Г. и било видимо уплашено. На въпрос на баба си П. каква е тази рана на ръката му, то отговорило „Ти ми направи раната.“ След това П. попитала дядо си М. защо заплашил по телефона майка му, че ще я убие, а той отговорил, че бил ядосан и го казал без да иска. При тази среща нямало конфликти и всичко преминало нормално. Според свидетеля през първите 2-3 години от брака на дъщеря им с П.М. отношенията им били нормални. Той и съпругата му З. видели за пръв път П. на изписването ѝ. След това я виждали на рождените ѝ дни, на кръщенето ѝ и по други поводи, но никога не оставала с преспиване в с. Ч., макар да я водели на гости. След брака на дъщеря си свидетелят се чувал по-рядко с нея. Тя по-често контактувала с майка си. Със сватовете нямали някакви пререкания, но си ходели на гости, макар и рядко. Когато те идвали в с. Ч. обикновено бързали да си тръгват.

От показанията на свидетелката Р.Я.М. се установява, че познава семейството на П., М. и П. М. от 1999 г., като ответникът П.М. бил кръстник на сина ѝ. Били близки семейни приятели, контактували редовно и почти всички празници прекарвали заедно. Винаги, когато гостували в гр. б., обстановката била непринудена и всички се веселяли, включително и съпругата на П. – Г.. Такова събиране имало и на 13-ти май 2019 г. по случай завършване на 12-ти клас на сина на свидетелката. Присъствало цялото семейство М., а малката П. изпяла няколко песни. През цялото време детето било насърчавано от дядо си М., Г. също била весела. Свидетелката никога не била усещала напрежение между Г. и П., а синът ѝ споделял, че за него те двамата били истинско хармонично семейство. В същото време П. и М. били изключително привързани към внучката си и я обграждали с голяма любов и грижи. Свидетелката нито веднъж не била чула или видяла те двамата да обиждат или да се държат агресивно към Г.. В края на м. юни свидетелката разбрала, че Г. и детето напуснали къщата в гр. Б. и останала много изненадана. П. и М. ѝ споделили, че и те не очаквали подобно действие от снахата си и били много разстроени. От поведението ѝ и начина, по който си събрала багажа, стигнали до извода, че всичко било предварително планирано и подготвено. Било им мъчно и за детето, което много им липсвало.

От показанията на свидетелката М. И. Г. се установява, че е сестра на ответницата П.М. и колежка на молителката Г.М., с която работели в един цех във „****“. Знаела, че последната е съпруга на П.М. и впечатленията ѝ били, че отношенията между двамата били съвсем нормални. Никога не ги била чувала да се карат и затова останала много учудена, когато разбрала, че Г. го е напуснала заедно с детето. Свидетелката не знаела някой да я ограничава в контактите ѝ с когото и да било, нито пък да ѝ налага как да се облича и каква да ѝ е прическата. Напротив, Г. била винаги модерно облечена и дори провокативна, което дало повод да я обсъждат на работното ѝ място. Била според свидетелката прекалено освободена и това правело впечатление на колегите ѝ.  Г. споделяла, че мъжът ѝ купил златни обеци, златна гривна и други накити. Имала приятелки на работата, с които общувала. Според свидетелката никой не ѝ забранявал да контактува с родителите си. Самата Г.М. заявила в разговор през м. март тази година, че не иска изобщо да вижда Майка си З. и „не я интересуват тези хора“. Детето ѝ П. било постоянно под грижите на баба си П. и дядо си М.. Те го водели и вземали от детската градина, разхождали и го забавлявали. Една вечер през м. декември 2018 г. М. били на гости на свидетелката в гр. С. и Г. се оплакала, че я боли зъб. Свекъра ѝ М. *** на зъболекар, въпреки, че било 22 часа. Проявил загриженост и казал, че не трябва да изпитва болки. В края на м. юни 2019 г. свидетелката разбрала, че Г. е напуснала семейството в гр. б. и заедно с детето се е прибрала при родителите си в с. Ч.. П.М. разказала на свидетелката, че нахлули в дома ѝ и отвлекли детето с някакъв джип. Нея я държали и натискали до стената, докато съберат багаж  в чували. В разговор с Г., последната споделила на свидетелката, че не можела да ги понася и затова напуснала къщата. На другия ден М. и П. М. отишли в с. Ч., за да видят детето. Тази среща преминала напълно спокойно и впоследствие останали изненадани, когато разбрали, че ги обвиняват в тормоз и нахлуване в дома на З. и И.Г..

С оглед на така установената фактическа обстановка и съобразно приложимите нормативни актове, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителите  и ответниците.

Анализирайки събраните в хода на делото писмени доказателства, както и установеното в хода на събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите, съдебният състав намира, че по делото е установено по категоричен начин единствено осъществяването акт на домашно насилие от ответницата П.М. спрямо детето П.М. под формата на физическо и психическо такова – дърпането на детето и противопоставянето на опитите на майка му Г.М. да го вземе със себе си, осъществено на 24.06.2019 г. в жилището на ул. „Р.“ №*** в гр. Б. Съдът счита, че независимо от причините, поради които майката е искала да напусне семейното жилище с детето, поведението на бабата е било абсолютно неуместно и недопустимо. Няма как да бъде толерирано стискането и дърпането на едно 5-годишно дете, било то и под формата на „прегръдка“. Колкото и да са привързани П. и баба ѝ една към друга, майката е тази, която е родител и законен представител на детето и малолетната следва да бъде под нейните грижи /или тези на баща ѝ/, поне докато съдът не присъди друго.

Изложеното води и до извод за неоснователност на молбата по ЗЗДН в частта за вземане на мерки за защита и на детето П. спрямо баща му П.М., доколкото се твърди, че шамарът на майка ѝ е нанесен в нейно присъствие.

Не се установи да е упражнено домашно насилие от ответника М.М. нито на 24.06.2019 г., нито на 26.06. 2019 г. На първата дата се твърди в молбата по ЗЗДН, че  ответникът се е държал агресивно спрямо Г.М., когато я видял да разговаря по телефона пред завода в гр. С.. Всъщност ответникът не отрича, че е провел разговор с молителката, но се установи, че причина да я обвини в лъжа и да заяви, че „му е паднала в очите“ е това, че е пушела цигара – факт, който тя криела до този момент. Тези обстоятелства не се оспориха от молителката. Ето защо настоящият съдебен състав не счита, че описаната ситуация следва да бъде разглеждана като акт на домашно насилие.

Не се установи по делото М.М. да е отправял закани по телефона към снаха си или към нейните родители.  Показанията на свидетелите, включително и тези на св. И. Г., напълно опровергават и твърденията, че на 26.06.2019 г. М.М. и П.М. са извършили актове на домашно насилие. Установи се, че двамата действително са посетили дома на ответниците в с. Ч., но същите предварително са били уведомени и по свое желание са позволили на М. и П. Матеви да видят П. и да ѝ дадат играчки и хранителни продукти. Категорично се установи, че в  нито един момент при тази среща не е имало конфликт или пререкания между двете семейства, поради което молбата по ЗЗДН в частта за извършено на тази дата домашно насилие от М.М. и П.М. следва да се остави без уважение като неоснователна и недоказана.

Съдът намира за неоснователна молбата по ЗЗДН за вземане на мерки за защита на Г.М. и З.Г. спрямо П.М.. Инцидентът, при който двете молителки са се опитали да вземат детето със себе си против волята на П.М. не следва да се разглежда като акт на домашно насилие спрямо тях. От съпоставката на представените по делото съдебномедицински удостоверения, в които са описани травматичните увреждания на молителките и на ответницата, е видно, че всъщност П.М. е получила значително повече наранявания. Което е и житейски логично, като се има предвид, че последната се е противопоставила сама на двете молителки, а в тяхна помощ е действал и И. М.. Няма как при тези обстоятелства съдът да приеме, че ответницата е упражнила домашно насилие спрямо двете жени, подпомагани и от техния съпруг и баща. Факт е, че всички те са се блъскали, удряли и обиждали, но единственият пострадал в случая е детето, в чието присъствие се е развила въпросната случка, и което е било дърпано и от двете страни, но в тази връзка съдът вече изложи аргументи.

Според твърденията в молбата и декларацията по ЗЗДН, М.М., в присъствието на детето П. е заплашил майка ѝ, че ще я изгони и това много разстроило малолетната. Отново обаче е посочено, че случката е била „преди 2-3 седмици“, поради което не е ясно спазен ли е преклузивнияте едномесечен срок. И тук настоящият съдебен състав счита, че следва да остави молбата в тази ѝ част без уважение, като не приема твърденията за извършено домашно насилие от М.М. спрямо П.М.. В случая съдът взема предвид това, че от доказателствата по делото се установи изключителната привързаност и обич, която М.М. изпитва към внучката си и грижите, които той и съпругата му полагат за детето.

Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъщественото от ответницата противоправно поведение на 24.06.2019 г., и насочени към предотвратяване на бъдещо такова.

Водим от горното  и на основание чл.15, във вр. с чл.5, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ молбите на Г.И.М. ЕГН: **********, лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете П.П.М. ЕГН: ********** и З.А.Г. ЕГН: **********, да бъде отстранена П.И.М., ЕГН: ********** ***; да ѝ се забрани да приближава до молителите Г.М. и П. М. ***, както и до молителката З.Г. *** на разстояние от 50 метра, както и местоработата на Г.М. във „****“ – С., местоработата на З.Г. *** „** Е.“ ООД, С. д. №** и местата за социални контакти и отдих; да се определи местоживеенето на детето П. да бъде при майка му; да бъде задължена П.М. да посещава специализирани програми.

ОТХВЪРЛЯ молбите на Г.И.М. ЕГН: **********, лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете П.П.М. ЕГН: ********** и З.А.Г. ЕГН: **********, за вземане на мерки по ЗЗДН спрямо М.П.М., ЕГН: ********** и П.М.М., ЕГН: **********

ОСЪЖДА П.И.М., ЕГН: **********, да заплати глоба в размер на 200.00 лв. (двеста лева) по сметка на РС К., в полза на бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА П.И.М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС Карлово в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева).

ОСЪЖДА П.И.М., ЕГН: **********, да заплати на Г.И.М. ЕГН: **********, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете П.П.М. ЕГН: ********** разноските по делото в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева).

ДА СЕ ВРЪЧИ  решението и заповедта на страните и на РУ–  К..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О.с. – гр. П. в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

Ц.Ч.                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: