Определение по дело №11/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260023
Дата: 14 януари 2021 г.
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20215000600011
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л   № 260023

 

гр. Пловдив, 14 януари 2021 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

 

                                               Председател: ВАСИЛ ГАТОВ

                                                                            Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

          СТОЯН ГЕРМАНОВ

 

при участието на секретар Стефка Тошева и прокурор Красимир Папаризов, сложи за разглеждане докладваното от Председателя ВЧНД № 11 по описа за 2021 година.

 

На основание Заповед РД 55 от 14.05.2020 г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд, действаща и към момента,  относно разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените противоепиде-мични мерки за предпазване и ограничаване разпространението на заразата от коронавирус COVID-19, а така също и Правилата и мерките за работата на съдилищата в условията на пандемия, приети с решение  на СК на ВСС (протокол № 15 от 12.05.2020 г., изм. и доп. с протокол № 16 от 19.05.2020 г., изм. и доп. с протокол № 17 от 02.06.2020 г., изм. и доп. с протокол № 39 от 10.11.2020 г.) и установеното наличие на техническа възможност за осъществя-ване на видеоконферетна връзка чрез Skype на Началника на ареста в Пловдив е разпоредено да осъществи такава и обвиняемият да не бъде конвоиран, а да бъде осигурен в съответно помещение за видеоконферетна връзка.

          Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. Пловдив с добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – Валентина Нончева, която присъства в съдебната зала.

 

На именното повикване в 10:00 часа на линията са жалбоподателите (обвиняеми) И.В.П., Й.Г.Т. и И.П.И..

За тях, в качеството на защитници в съдебната зала се явяват:

адв. К. Д., упълномощен на ДП от обвиняемия П.;

адв. С. Л., упълномощен на ДП от обвиняемия Т. и

адв. К. Е., упълномощен на ДП от обвиняемия И..

 

          ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Адв. Д.: Също.

 

Адв. Л.: Да се даде ход на делото.

  

Адв. Е.: Също.

 

Обвиняемият И.П.: Да се гледа делото днес.

Чувам ви и ви виждам добре. Зная за какво е производството пред вас.

 

Обвиняемият Й.Т.: Също ви виждам и чувам добре и зная за какво е делото днес. Нямам възражения то да бъде разгледано.

 

Обвиняемият И.И.: Да се гледа делото. Чувам ви и ви виждам добре и зная за какво е делото пред вас.

 

          Съдът намира, че не са налице пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Докладва се делото.

 

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.   

 

Адв. Д.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Обвиняемият И.П.: Поддържам жалбата на защитника ми и нямам възражения този състав да разгледа мярката ми за неотклонение.

 

Адв. Л.: Също поддържам жалбата и нямам искания за отводи и за други доказателства.

 

Обвиняемият Й.Т.: Също поддържам жалбата на адвоката ми и нямам възражения делото да бъде разгледано от този състав.

Няма да соча доказателства.

  

Адв. Е.: Също поддържаме жалбата. и нямаме искания за отводи. Представям и моля да приемете трудов договор на подзащитния ми като елемент за неговата характеристика, за да установим, че той е трудово ангажиран.

 

Обвиняемият И.И.: Поддържам жалбата си и нямам искания за отводи и за доказателства. Моля да приемете трудовия ми договор.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Не възразявам да се приеме представения трудов договор на И., след което да се даде ход на съдебните прения.

 

Съдът намира искането на защитата на обвиняемия И. за приемане на представеното доказателство за основателно, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ПРИЕМА представения трудов договор на обвиняемия И..

 

Огласява представения трудов договор.

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

         

Адв. Д.: Моля да уважите жалбата ни като отмените определението на Пловдивския окръжен съд, тъй като считаме същото за незаконосъобразно и необосновано, тъй като според нас не са налице изискуемите предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на моя подзащитен. Съображенията ми са развити подробно пред Окръжния съд, а днес накратко ще ги маркирам.

На първо място считам, че от събраните доказателства не е налице обосновано предположение подзащитният ми П. да е извършил вмененото му деяние, а именно, че на 29.12.2020 г. в землището на с. Б. е държал инкриминираното количество високорисково наркотично вещество – марихуана, с посочен вид и тегловност. Това е така, тъй като според нас доказателствата в производството до момента са такива, че не установяват подзащитният ми да е упражнил някаква фактическа власт върху това количество наркотично вещество. Видно е, че то на първо място не е намерено в землището на Б., а всъщност е предадено доброволно от друго лице, което е обвиняем по друго досъдебно производство, което е обвиняем по друго ДП. Това всъщност е лицето Х. Д., което е извършило, според постановлението му за привличане по другото ДП, грабежа по отношение на въпросното количество наркотично вещество. Това от една страна.

От друга страна пък са събрани такива доказателства, от които се установява, че друг от обвиняемите по настоящето досъдебно производство – М. Н.с автомобила, с който е дошъл в района на язовира в землището на с. Б., в багажника си е превозвал чувалите с марихуаната, която е предмет на обвинението.

Доказателствата са такива, че всъщност клиентът ми единствено е присъствал на въпросната дата в района на този язовир, без по никакъв начин да е бил съпричастен към това количество наркотично вещество. Ще видите от свидетелските показания на този, който е посредник по тази наркосделка – свидетелят Ж. Д., че той е запознал Й.П. с Х. Д., той е посредничил за тази сделка помежду им, той ги е срещнал на бензиностанцията в района на с. Б. и всъщност той дава такива показания, които уличават именно в извършване на деянието обвиняемия Й.Т. и евентуално този - М. И., който е превозил всъщност наркотичното вещество до землището на Б..

Има само единствено доказателствено средство, което уличава моя подзащитен, а именно това са обясненията на Й.Т., но считам, че като единствено доказателствено средство, според трайната практика на ВКС, няма как въз основа само на обясненията на един обвиняем да се стигне до извода за наличието на обосновано предположение за извършване на престъпление спрямо подзащитния ми. Повтарям, че при него на адресите, на които живее, не е намерено никъде никакво наркотично вещество. Няма как да е участвал в държането на тази марихуана. Самото обвинение по другото ДП по отношение Х. Д., касаещо грабежа на тази марихуана е формулирано по начин, че е обвинен, че е извършил грабежа на тази марихуана именно от владението на М. И..

Всъщност такива са доказателствата по делото, като считам, че към момента са разпитани и всички съпричастни към случая свидетели, повдигнати са обвинения, според преценката на прокуратурата, на съответните лица, извършени са огледи, претърсвания и изземвания, събрани са всички възможни доказателства, а е по преценка на прокуратурата ще се назначават ли експертизи. Те обаче по никакъв начин няма да надградят събраните до момента доказателства в посока да обосноват предположение за извършено престъпление от клиента ми. Затова считам, че с този обем доказателства към момента не би следвало да се стигне до вземането на тази най-тежка мяртка за неотклонение, каквато е задържането под стража.

По отношение на задържането съм длъжен и пред вас да развия аргументтите, които развих пред първата инстанция относно това, че 72-часовото задържане, според мен, е надхвърлено като време. То се явява незаконно поради това, че прокуратурата след 24-часовото полицейско задържане на следващия ден – на 3 януари, с постановление е постановила 72-часово задържане. Според трайната практика на ЕСПЧОС не би следвало да се прибавя 24-часовото към 72-часовото задържане, тъй като едното влиза в другото – 24-часовото влиза в 72-часовото задържане. Според тази практика на Европейския съд 72-часовото задържане всъщност изтича на 5 януари, а производството за вземане на мярката на всички обвиняеми се гледа на 6 януари, т. е. считам, че е надвишено това 72-часово задържане.

Затова моля само по тези съображения да прецените, че това задържане е незаконосъобразно и да вземете по-лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“. Ще посоча делата „С. с/у Б.“ и „С. Х. с/у Б.“ като практика на Европейския съд.

По отношение реалните опасности ще посоча, че първоинстанционният съд е приел, че такава от укриване липсва, която няма да коментирам. Относно опасността от извършването на друго престъпление считам, че тя не е налична, защото виждате по делото достатъчно ясно какво е процесуалното поведение на клиента ми. Той е задържан още на 30 декември 2020 г. по другото ДП, по което е обвиняем Х. Д. и на следващия ден е освободен – на 31 декември. От тогава нито се е укри, нито е извършил друго престъпление докато на 2 януари е бил отново задържан за 24 часа, като е открит от органите на полицията в магазина, в който работи. Отделно от това той живее на семейни начала, има 9-месечно бебе и е в недобро здравословно състояние. За всичко това сме представили документи пред първата инстанция. Считаме, че макар осъждан, е с добри характеристични данни. Винаги е бил трудово ангажиран. Всички тези доводи ми дават основание да смятам, че не е налице реална опасност от извършване на престъпление и една по-лека мярка би изпълнила целите на мерките за неотклонение. В този смисъл моля да уважите жалбата ни като отмените определението на Пловдивския окръжен съд и вземете по-лека мярка за неотклонение на подзащитния ми П..

 

Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия П..

 

Обвиняемият И.В.П.: Поддържам това, което каза адвокатът ми. Моля да промените мярката ми в по-лека.

 

Адв. Л.: Уважаеми съдии, аз наистина ще бъда съвсем кратък и ще се опитам да говоря извън обичайните правни клишета по този тип частни наказателни производства.

Подзащитният ми направи пълни самопризнания, даде подробни обяснения, дори в присъствието на наблюдаващия прокурор по делото. Няколко пъти се уточняваха искани от прокуратурата детайли. Каквото поискаха от нас ние го направихме. Искаха след това съпругата му да даде обяснения. Тя не се възползва от правото си по НПК да откаже да даде показания, а напротив - разказа съвсем добросъвестно всичко случило се там, тъй като е присъствала, защото е закарала мъжа си, който е с отнето свидетелство за правоуправление. Така спор по обоснованото предположение в този смисъл нямаме, още повече, че самият прокурор в производството в първоинстанционния съд заяви, че едни от основните доказателства са именно обясненията на Т. и съпругата му Г..

Единственото, което ни кара да обжалваме мярката за неотклонение, тъй като сме готови веднага да подпишем споразумение с прокуратурата е това, че съпроцесниците ни отричат вина и явно делото, вместо да приключи бързо, каквато процесуална възможност има и каквото предложение има от прокуратурата, фактът на непризнаване на вина и обстоятелствата по делото ще доведе до един явно продължителен срок на ДП. В този смисъл не виждам защо подзащитният ми, който е съдействал на разследването, както и съпругата му, трябва да търпи най-тежката мярка за неотклонение.

В крайна сметка единият от обвиняемите, чиито обяснения са много по-бегли, е с мярка за неотклонение „гаранция 5000 лв.“. Вярно, че подзащитният ми е осъждан, но не за тежки криминални престъпления, а за шофиране след употреба на наркотично вещество. Наложеното му наказание е само 4 месеца и това явно доказва, че съдът, който е одобрил споразумение и прокуратурата, която го е предложила, са приели, че той не е личност с висока степен на обществена опасност.

Извън изложеното, той е с постоянен адрес, с добри характеристични данни, има малолетно - 7-годишно, дете, за което със съпругата му полагат грижи, така че в този смисъл не мисля, че е личност с висока степен на обществена опасност. Цялото му процесуално поведение на фона на вече взета по-лека мярка спрямо друг обвиняем по това ДП, според мен, трябва да бъде ценено в тази насока.

 На практика, ако счетете, че паричната гаранция е много лека мярка за неотклонение, моля да вземете втората по тежест спрямо него – „домашен арест“. Той живее в малко населено място, няма как да се отклони, тъй като може да бъде проверяван по няколко пъти от районния инспектор.

В този смисъл моля да уважите жалбата ни.

 

Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия Т..

 

Обвиняемият Й.Г.Т.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми и няма какво да добавя повече.

  

Адв. Е.: От името на подзащитния ми поддържам частната жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд.

Изложил съм доводи и съображения, които няма да повтарям.

Поддържам тезата, която изтъкна колегата Д.. Присъединявам с към посочените от него аргументи.

За мен е малко неясно отношението към подзащитния ми относно наличието на обосновано предположение. Неслучайно някои съдии, в частност тук произнеслият се съдия от ПОС, употребяват един такъв термин, който го няма в текста на закона, но битува в някои определения като настоящето – „обосновано подозрение“. Ако търсим граматически доводи и ако се спазва законът, какво означава това „подозрение“?

Имаше на времето фигура на заподозрян, която позволяваше съответно лице да бъде задържано определено време, ако е обвиняем – определено време, но това са отминали процесуални моменти.

Какво се разбира мога да възприема от доводите на съда, който казва, че не се изисква по-голям интензитет на това подозрение, т. е. че много малко е необходимо,  за да е налице това подозрение, а от тук нататък се прелива текстово и в наличието обосновано предположение. И аз мога да измислям хубави думи, някои ги цитирам от практиката на европейските съдилища, но аз считам, че когато прилагаме нашето право, трябва да се аргументираме с наши термини, които са законодателно установени, т. е. тази терминологична неяснота води и до другата неяснота.

От всички тези хора, които посочиха и колегите, една голяма група присъстващи лица на тази сделка между Д. и с посредничеството на Д. и някои от обвиняемите от нашето производство са активните. Има и човек, който е теглил чувалите с рибарския кантар на място, който е свидетел – Ч.. Има обвиняем – М. И., който е с мярка за неотклонение „гаранция 5000 лв.“ За него донякъде е допустимо, защото той е човекът, който се обажда на телефон 112. Това се случва рядко, а аз нямам в практиката си такъв случай специално за дрогата. Затова донякъде е обяснимо защо на И. се определя тази различна мярка за неотклонение

По отношение 24-часовото задържане, за което говори колегата Д.,  искам да кажа, че те не са 24, а два пъти по 24. И.И. е задържан с другите веднага след това обаждане на телефон 112. Задържани са, разпитан е като свидетел, разпитани са и другите лица като свидетели – тези, които са били в джиповете. Поставя се въпроса допустимо ли е и колко пъти да се прилага 24-часовото задържане от полицията по отношение едни и същи лица по 24 часа. Могат да ги задържат, да ги пускат, докато някой не направи волно или неволно признание. Виждам практика на избирателност, която не мога да приема. Докато бях там при мен не дойде прокурорът на крака да ме уговаря, да ми казва нещо, а при другия бил ходил, а къде? Доколкото знам, кабинетите на дознателите в Р. са така разположени, че или си при тях или си в коридора. Прокурорът не е бил далече, а вътре и се чува. Колегата Л. ви обясни, че са готови на споразумение. Казали са си всичко, а за мен те са излъгали. Прокуратурата си прави нейните тактики, но не може да се прилага такъв подход. Или трябваше да минат през всички или през никой. Прав е колегата Л., че са направили всичко, направил е подзащитният му самопризнание, но той е задържан. Не са се обадили на телефон 112 – може би затова или нещо друго е станало. Твърде много извънпроцесуални методи има за въздействие на свидетели, правят се опити И. да признае, но не си признава. За мен това е спецификата на казуса.

Има един проличаващ се въпрос – дрогата, предметът на престъпление. Господин Х. Д. изчезва, има пробиване на гумите на джиповете.

Вероятно ще има обвинение за престъпление повреждане по чл. 216 от НК. Вероятно нашите подзащитни ще са потърпевши по това обвинение, както и за грабежа. Има такава правна конструкция, че са в двойно качество. Може ли Д. да е потърпевш от грабеж? Къде е престъплението за нашите подзащитни и както каза колегата Д., къде е държането? Имало е едно количество, говори се мъгляво колко килограма е – никой не го е теглил. Вземат го, изчезват, бягат, колите остават там. Д. липсва 2 или 3 дни. Не го задържат органите, а накрая се предава доброволно и носи някаква дрога. Това същата дрога ли е? Ако той си има някакво депо, това същата дрога ли е, това ли е предмета на престъплението или ще гадаем?

Искам да приключа с това, че този казус поражда не само теоретически и практически въпроси, а и чисто в морален аспект. Основното тук е дали тази мярка за неотклонение, която е взета, е правилна, законосъобразна ли е, дали подпомага обективно разследването и дали има усещане за нещо нередно, както казват специалистите по европейско право. Аз считам, че има такова. Когато един участва в тегленето, когато И., който превозва стоката с неизяснен произход, казва по отношение на И., че нищо не е знаел, че му е казал да дойде като приятел. Другите знаят или не знаят, но специално за И. е ясно, че не е знаел и това го потвърждава другият обвиняем И.. Двояка природа имат неговите обяснения, могат да бъдат и защитна позиция, но има данни, според които И. не е лице, което е съпричастно до такава степен, че по отношение на него да има обосновано предположение. Има необходимост от разследване, но трябва ли да останат тези мерки за неотклонение, когато едни са пуснати под гаранция, а други като Ж. Д. са без мярка. Не видях никъде той да има. Затова ви казах, че има усещане за някаква криворазбрана целесъобразност. Прокуратурата си има цели. Тук е въпросът имаме ли съдебен контрол или нямаме. Най-лесно е съдът да преповтори определението, но мярката, смисъла, целта на тази мярка за неотклонение се явява неадекватна за моя подзащитен и затова съм изложил аргументи в жалба.

Днес ви представих трудов договор, от който е видно, че подзащитният ми е постоянно трудово ангажиран. Във времето на почивните дни се грижи за този язовир. Наистина е осъждан, но е реабилитиран, има голям период от време от осъждането му – все неща, които Окръжният съд не прецени. След като е задържан за 24 часа и пуснат не се укрива. После го задържат пред дома му. Не е бил зад граница и не се е налагало да бъде издирван, както и другите обвиняеми. Мисля, че след като има конкретна практика, има текст в закона, че има равнопоставеност на обвиняемите, този подход би могъл да се разпростре и спрямо И. най-малкото и на него също му се определи мярка за неотклонение „гаранция“. Нещо повече – самият И. не казва нищо за негова съпричастност, както не говорят за съпричастност и другите свидетели.

С оглед алтернативност и аз като колегата Л. ще кажа, че ако считате, че паричната гаранция за И. е лека, за да не е откъснат, за да се изгради някакво обвинение, то моля да му бъде взета мярка за неотклонение „домашен арест“. Завършвам с това, че мярката за неотклонение не може да е средство, чрез което да се решава ще има ли или няма да има споразумение.

         

          Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия И..

 

Обвиняемият И.П.И.:  Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми.

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите жалбите без уважение.

На практика определението на Пловдивския окръжен съд аз смятам за законосъобразно. Основната теза, която се развива тук от защитниците или поне от двамата е, че липсва справедливост при вземане на мярка за неотклонение. Това не е относимо в производство по мярка за неотклонение. Нейната цел е да обслужи досъдебното и съдебното производство. Доводите за липса на справедливост се изграждат на това защо на едни е взета, а на други не е мярка за неотклонение „задържане под стража“. Прокурорът е единственият, който има право да прецени каква мярка за неотклонение ще поиска и на кого. Трябва да се отбележи, че И. за разлика от другите трима обвиняеми не е осъждан. По отношение И. са налице същите обстоятелства, но съдът правилно е преценил осъждането му като данни към характеристиката на този обвиняем и то осъждането е било за немалко количество наркотичното  вещество марихуана.

По първото дело по чл. 199 НК нашите обвиняеми са пострадали.

Предмет на настоящето дело е престъпление е чл. 354а от НК. Вие разглеждате искане, което е уважено от съда за определяне на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, т. е. обструкциите за 24-часовото и 72- задържане са извън обсега на това производство. Дори тези 72 часа да са просрочени с някой час, не касаят задържането под стража, което вие трябва да разгледате.

Направи се обструкция и за начина на приобщаване на предмета на престъплението – марихуаната, която е доброволно предадена от Х.Д., но никакво значение няма, че е приобщена към делото, за да има процесуална или доказателствена стойност претърсването.

Индивидуално, по отношение на П., той е в хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК – презумпцията, на която аз не се позовавам, защото и без нея доказателствата са обилни.

По отношение на Т., независимо от процесуалното бъдеще на делото – със споразумение или съкратено, с оглед позицията му, резултатът ще бъде по чл. 68 от НК.

По отношение на И. не е вярно, че няма доказателства за авторството, защото е ясно очертана неговата дейност и неговото участие.

Това са обстоятелствата към момента. Макар и в общи линии да се твърди, че не е налице опасност да се укрият или извършат престъпление, тя си е абсолютен факт и няма как да убегне от първоинстанционния съд.

Считам, че дори мярка за неотклонение „домашен арест“ би била неудачна. Аз споделям изцяло, че „домашен арест“ се определя когато са налице основанията за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“, но по други причини – здравословни, семейни, се налага да не е точно „задържане под стража“. Според мен е адекватна взетата мярка за неотклонение и на тримата обвиняеми и моля да потвърдите определението.

 

Реплика на адв. Е.: Има доказателства, че всички са били там, че И. е бил до джипа, но никой не доказва, че той е знаел за какво става дума. Досежно конспиративността - всичките права са на прокуратурата, но вие накрая може ли да се съгласите от тази интерпретация на представителя на прокуратурата къде излиза принципа на свободата да дадеш или да не дадеш обяснения като обвиняем. Тук се наказва правото да не даваш обяснения. Ние се обръщаме към вас по линията на съдебния контрол, а не към по-горестояща прокуратура. И. може да е бил там, както са били и други, но всички тези хора са вън. Трябва да има равен подход към всички, защото няма конкретни доказателства. Който е бил на язовира е от групата на продавача. Кога се изтегли този инкриминиран предмет – на място, където е било деянието или по-късно?

За домашния арест знам и съм казал, че домашния арест се приравнява на задържането под стража. Затова заявих, че ако счетете, че гаранцията е лека мярка за неотклонение, да прибегнете към мярка за неотклонение „домашен арест“.

 

          Съдът даде последна дума на обвиняемите.

 

Обвиняемият И.В.П.: Моля уважаемият съд да ми даде по-лека мярка, за да мога да отида при семейството и детето си, което е на 9 месеца.

 

Обвиняемият Й.Г.Т.: Моля съда за по-лека мярка, за да мога и аз да се прибера при семейството си.

 

Обвиняемият И.П.И.: Моля да бъда освободен на по-лека мярка, защото имам хубава работа. Няма да се укрия, няма да извърша престъпление. Искам да работя, за да мога да си връщам заема от банката.

 

След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:

 

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК.

        С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо И. В.П., Й.Г.Т. и И.П.И. - обвиняеми  по досъдебно производство № 1/21 г. по описа на РУП Р..

          Срещу определението са постъпили жалби от обвиняемите с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност и искане да бъде отменено и взета по-лека мярка за неотклонение спрямо всеки един от тях.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че обвиняемите са извършили престъпленията и с поведението си са очертали опасност да се укрият и да извършат престъпление.

Защитата на обвиняемия П. оспорва извода, че са налице достатъчно данни за съпричастността му към деянието, в което е обвинен със съображения, че е изграден само на базата на обясненията на обвиняемия Т., което от своя страна представлява „оговор“ според константната съдебна практика. Сочи, че семейното му положение и трудовата му ангажираност изключват опасността да се укрие или извърши друго престъпление.

Защитата на обвиняемия Т. не спори по наличието на обоснованото предположение за авторството, но изразява несъгласие с извода на съда, че обвиняемият ще се укрие или извърши престъпление., като в тази насока се излагат съображения за добросъвестно процесуално поведение и добри характеристични данни.

Защитата на обвиняемия И. излага доводи за липса на данни, от които да се направи обосновано предположение за неговата съпричастност към деянието, в което е обвинен, както и за опасност да се укрие или извърши престъпление.

          Обвиняемите молят за по-лека мярка за неотклонение.

          Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде потвърдено, а жалбите срещу него - оставена без уважение.

          Правилно първата инстанция е достигнала до извода, че е налице обосновано предположение обвиняемите да са осъществили престъпния  състав по чл. 354,а, ал. 2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по който са повдигнати обвинения на всеки един от тях. Този извод се налага от анализа на събраните доказателства, в частност показанията на свидетелите Д., Д., Г., П. К.и Й. К., от обясненията на обвиняемия И., както и  от протоколите за оглед на веществени доказателства, протоколите за претърсване и изземване и заключението по назначената химична експертиза, които удовлетворяват в пълна степен и обхващат изцяло хипотезиса на чл. 63, ал. 1, пр. 1 от НПК.

Обоснован е  и изводът на Окръжния съд, че е налице реална опасност и тримата обвиняеми да извършат престъпление.

Опасността обвиняемият П. да извърши престъпление се обуславя от наличната към момента презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК, която не само не е оборена, а е подкрепена от достатъчно събрани по делото данни, в частност предишните му осъждания, които го очертават като личност със завишена обществена опасност, проявяваща упорита престъпна воля и склонност към извършване на престъпни деяния и не позволява да бъдат споделени възраженията на защитата в тази връзка.

Осъществяването на инкриминираното деяние в изпитателния срок на предходно осъждане от обвиняемия Т. е достатъчно да доведе до  извода, че опасността той да продължи с престъпното си поведение е налична и реална.

Отделно от посоченото по–горе, механизмът на извършеното престъпление, количеството на иззетото наркотично вещество, както и индивидуалното участие на всеки един от обвиняемите в задружната престъпна дейност допълнително придават на опасността всеки един от тях да извърши престъпление реален характер.

Изложените от защитата на обвиняемите съображения, свързани със семейното им положение, процесуалното им поведение и трудовата им ангажираност, не са от характера на тези, които сами по себе си да обусловят вземането на по-лека мярка за неотклонение.

          Дали и доколко обясненията на обвиняемия Т., свързани с деятелността на обвиняемия П. съставляват „оговор“, в каквато насока са възраженията на защитата на последния е въпрос, който следва да бъде разглеждан при решаване на делото по същество.  В началния процесуален етап, на който се намира предварителното разследване и при характера на настоящото производство, свързан с разглеждане на въпроса за мерките за неотклонение на обвиняемите,  е достатъчно по делото да са налични само „данни”, от които да може да бъде изградено обосновано предположение за съпричастност на всеки един от тях към деянията, за които са обвинени, като закона не е поставил условие тези данни да са от характера или идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна присъда.

Горепосоченото очертава наличие на всички предпоставки на чл. 63 НПК и пред първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност освен да задържи обвиняемите, както и правилно е сторила.

          Това диктува обоснованост и законосъобразност на обжалваното определение и налага потвърждаването му.

          Ето защо Апелативният съд

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260008 от 06.01.2021 г., постановено по ЧНД № 38/2021 г. на Окръжен съд гр. Пловдив.

          Определението е окончателно.

            Протоколът изготвен в с. з.

        Заседанието се закри в 11:00 часа.

                                               

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

                                                                            

         

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                     

                                     

 

 

                                                         СЕКРЕТАР: