Определение по дело №848/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на М. М. Д. и И. М. Д. против решение № 4274/7.12.2012 г., постановено по гр.д. № 710 по описа за 2012 г. на РС - Г.Д., в частта с която предявения от тях иск за обявяване нищожността на договор за издръжка и гледане, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и предявения при условията на евентуалност иск за развалянето му поради неизпълнение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, са отхвърлени.

Жалбоподателите оспроват като неправилни и необосновани изводите на първоинстанционният съд, според които те не са доказали твърденията си. В тази връзка изтъкват, че показанията на свидетелите са непротиворечиви и от тях се установява, че до смъртта си М= Д. е бил на крака, движел се е всеки ден и сам се е грижел за себе си като е искал и непрекъснато е повтарял,че желае да препише нещо на внуците си. Въз основа на тези факти сочат, че незаконосъобразно РС е счел, че договорът, с който М.Д. е прехвърлил на малолетните си внуци имот срещу задъжение за гледане и издръжка не прикрива дарение. Съдът според жалбоподателите не е съобразил, че приобретателите не са в състояние да изпълнят задължението си по договора, тъй като самите те се нуждаят от грижи. Сочат, че ако се приеме за неоснователна тезата им за нищожност на договора, поради привидността му, то договорът следва да се развали поради неизпълнението му. В него няма постигнато съгласие дължимите глед и издръжка да се предоставят от майката и законен представител на приобретателите; нито може да се направи извод, че е налице договор в полза на трето лице. Не се установява дядото да се е нуждаел от грижи. Посещенията в болница и полаганите грижи по време на тези престои не е глед според жалбоподателите, тъй като задълженията по процесния договор трябва да се изпълняват ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично; както и че грижите следва да се престират по местожителството на кредитора - в случая в гр. Х., а се установи, че приобретателите не са го посещавали на този адрес. Ето защо искат отмяна на решението в атакуваната му част и постановяване на решение в тяхна полза.

Въззиваемите оспорват доводите като несъстоятелни. Сочат, че в договора не е посочен срок от кога приобретателите да започнат да изпълняват задължението за глед и издръжка, от което разумно е да се счете, че такива се дължат от момента, в който той не е в състояние сам да се гледа и да се издържа от доходите, които получава, а се доказва по делото, че когато се е нуждаел от специални грижи и финансова помощ като пребиваването му в болница, такива са му били предоставяни. Затова законосъобразно е счетено от РС, че договорът не прикрива дарение. Договорът е сключен за полагане на такива грижи при нужда, тъй като видно от показанията на св. К. е, че дядото не е разчитал на свойте деца – син и дъщеря, сега ищци по делото и за недостатъчно добрите отношения между които е видно от св. показания на Ципарова и от писмените доказателства. Следователно няма неизпълнение на договора, който може да се изпълнява и от трето лице. Ето защо искат решението да се потвърди.

Жалбата е допустима и според настоящият състав неоснователна предвид следното:

Видно е, че с нотариален акт № 28/2011 г. М. Д. е прехвърлил на внуците си М. и И. Д. недвижим имот срещу задължението им да му осигурят цялостен глед и издръжка до края на живота. След смъртта му на 28.2.2012 г. сина и дъщеря му подават настоящия иск за прогласяване на същия за нищожен, поради привидност - прикриващ дарение и при условията на евентуалност иск за разваляне на договора, поради неизпълнение.

По предявения иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД в тежест на ищците е да докажат, че с договора се прикрива дарение. Окръжният съд счита за обосновани и законосъобразни изводите в атакувания акт, че такава привидност не се доказва от събраните по делото доказателства. Доводите на жалбоподателите, според които свидетелските показания са непротиворечиви за обстоятелствата, че до смъртта си дядото е бил на крака, движел се е всеки ден и сам се е грижел за себе си, обсъдени във връзка със споделеното от него жалание пред св. Ципарова да препише на внуците си, според окръжния съд не са достатъчно убедителни факти, с които да се обоснове извода за привидност на сключения договор за издръжка и гледане. Тези факти на основание чл. 235, ал. 2 ГПК следва да се обсъдят не само поотделно, но и съвкупно с останалите събрани гласни и писмени доказателства. От другите доказателства се установява, че дядото се е развел с съпругата си, останал е да живее в семейното жилище, въпреки че е било предоставено на съпругата му като с ищците, които са негови деца „през последната година от живота му не са имали отношения с него нито за хубаво, нито за лошо”, като е „имало случай полицията да предуреждава И. /сина му/ да не се занимава с баща си” - св. В. К. ; св. М. М. сочи, че „М. не е разговарял с неговите деца, той й е казвал че нито вратата му отварят, нито го поглеждат , все едно, че не съществува за тях, не го зачитаха за нищо”;св. Ципарова, баба на ответниците и М. на законната им П., също сочи, че М.е бил ”В лоши отношения с неговите деца, казваше, че няма деца, изобщо не го зачитат. По няколко пъти в месеца идваше и търсеше утеха.” За тези отношения се установява и от свидетелските показания на св. Воденичарова, която сочи, че единствено И., бившата му снаха се е интересувала от състоянието му, посещавала го и му е набавяла всичко необходимо за престоя в болницата в т.ч. и необходимото с оглед указанията на лекуващите го лекари; че не е бил посещаван децата му. За тези конфликтни и недобри отношения е видно и от жалбите до полицията. Има жалба от М. Д. до полицията да се предупреди сина му да не се занима с него и да не го провокира, както и по този повод писмени обяснения на И. Д., в които сочи, че „ никой не се занимава с него, и че ако мисли /има предвид баща му/ мълчанието за провокация е отделен въпрос” Подписани са и протоколи за предпруждение от МВР в тази връзка. Има и друга жалба срещу сина му, според която той се е заяждал, нанесъл му е побой, заключва стаите и му ограничава достъпа. От установяването по категоричен и несъмнен начин на тези факти, съдът счита за правилна и обоснована преценката на РС, че М.Д. макар и да не се нуждаел от ежедневни грижи по отношение на здравословното си състояние, той се нуждаел от човек, на който да разчита, че ще му помага, подкрепя и полага адекватни на нуждата му при необходимост, от каквито в случая се установява, че са се наложили при престоя му в болница. Изложените факти за отношенията на М. Д. с най-близките му и грижите положени от И. Д. при престоите му в болница, един от които е бил преди сключването на договора и при липса на забрана такъв договор да се сключи с оглед на бъдещи нужди, то не може да се счете за състоятелна тезата на жалбоподателите, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане прикрива дарение. Дядото не е искал да надари внуците си, а да бъде гледан, което според съда има не само материално изражение, но и морално етичен израз. Непротиворечива и постоянна е практиката на ВС, че необходимите грижи могат да се полагат и от трети лица, поради което според съда е без значение, че договорът е сключен с малолетни деца. Грижите при необходимост от такива съответстващи на нуждата се установи, че те са осигурили чрез своя законен представител – М. си. Затова несъстоятелно се сочи от жалбоподателите, позовавайки се на решения на ВКС, че грижите винаги следва да се ежедневни, непосредствени, непрекъснати, а не епизодични. Смисъла на сключването на такъв ненаименован договор е да се полага необходимия обем и вид грижа с оглед възникналата конкретна нужда. Нужда от ежедневни грижи в случая не се установи, затова без значение е и факта, установен в настоящото производство, че страните по договора са живеели в различни населени места. Ето защо решението, в частта, в която е отхвърлен иска за прогласяване привидността на сключения договор, поради това, че прикрива дарение следва да се потвърди.

Предявения при условията на евентуалност иск за разваляне на договора поради неизпълнение по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е неоснователен. По делото безспорно е установено, че задълженията за гледане и издръжка на прехвърлителя е изпълняван от трето лице, какъвто е законният представител – майката на приобретателите на имота, за което няма законова забрана. Изпълнението на договора , както е счел и РС са изпълнявани по такъв начин, че са задоволявали нуждата от грижи и издръжка. Затова доводите на жалбоподалите за незаконосъобразност на решението аргументирани с начина на изпълнение на договора са несъстоятелни, а обосноваването им и с липсата на основание на договора, и противоречието му с добрите, нямат отношение към предпоставките за изправността на длъжниците по него. Поради неоснователността на доводите в жалбата, по които на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК се дължи произнасяне, съдът потвърждава атакувания акт.

С оглед неоснователността на жалбата въззивниците ще следва да платят разноските на ответниците по жалбата, направени пред настоящата инстанция в размер на 300лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4274/7.12.2012 г., постановено по гр.д. № 710 по описа за 2012 г. на РС - Г.Д., в частта с която предявения иск за обявяване нищожността на договор за издръжка и гледане, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск за развалянето му поради неизпълнение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, са отхвърлени.

Осъжда М. М. Д. и И. М. Д. да заплатят на М. И. Д. и И. И. Д., чрез тяхната М. и З. П. И. К. Д. направени разноски за въззивното производство в размер на 300 лв.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: