Решение по дело №5743/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3437
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Елена Николова Динева Илиева
Дело: 20221110105743
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3437
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110105743 по описа за 2022 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на М. ЛЮБ. АТ. срещу Г. Л. ИЛК.. Излагат се доводи, че
ответникът и молителката са живели във фактическо съжителство. Посочва, че на
06.02.2022г. Г.И. я е хванал за косата, започнал да ѝ блъска главата в стената, да я рита в
корема и цялото тяло. Нанасял удари и я е душил. Взел ключовете от апартамента на майка
ѝ от чантата, както и сума пари.
Ответникът оспорва молбата. Твърди, че молбата е недопустима, тъй като не е живял с
молителката във фактическо съжителство. Посочва, че не е извършил актове на насилие
спрямо М. ЛЮБ. АТ..
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
По делото са представени писмени доказателства; декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН;
Амбулаторен лист от преглед на пациент; Съдебномедицинско удостоверение №38.02/2022г.
От показанията на св. Младенова, които съдът кредитира, като кореспондиращи с
останалите доказателства, се установява, че М.А. и Г.И. са живели във фактическо
съжителство около шест месеца в дома на ответника. На 06.02.2022г. срещу 07.02.2022г.
около 12 часа вечерта ответникът е отишъл в дома на свидетелката във видимо нетрезво
състояние. Търсил е М.. Молителката и майка ѝ са повикали полиция. Установява се, че
1
М.А. е била с видими следи от побой. Видно от тези показания ответникът системно е
нанасял побой над молителката.
Други релевантни към спора писмени доказателства не са представени по
делото.
Ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т.1 от ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, изразяващо се във физическо и вербално домашно насилие.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, а именно декларацията по чл. 9
ЗЗДН и амбулаторни листове от преглед, съдебномедицинско удостоверение, както и
свидетелските показания се установява че ответникът е извършил домашно насилие спрямо
молителката на посочената в молбата дата. Ответникът не ангажира
доказателства, които да оборват изложените в молбата твърдения.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на гореизброените
писмени и гласни доказателства.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова
ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно
насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Г. Л. ИЛК. е нанасял системно побой над М.А.. Действията му са опасни за живота и
здравето на молителката. Същият не трябва да я доближа и да контактува с нея.
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, мерки за защита по отношение на молителката.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалия, тъй като предвидените в чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, ще създадат и допълнително гаранция за пострадалия, че
в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие. Тази мерки, следва да бъдат
наложени за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита, предвид
тежестта на извършения акт на домашно насилие и последиците от него, като на ответника
следва да му бъде забранено да приближава молителката, на разстояние не по-малко от 100
метра.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършеният акт на домашно насилие са
настъпили за молителя вредни последици за живота и здравето му.По размера на
наложената глоба.
2
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 400,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици
за молителя от деянието спрямо него, счита, че на Г. Л. ИЛК., следва да бъде наложена глоба
в размер от 400,00 лева.
Относно разноските за делото.

При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Г. Л. ИЛК., ЕГН:**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1,т.1 ЗЗДН Г. Л. ИЛК., ЕГН:********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. ЛЮБ. АТ., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Г. Л. ИЛК., ЕГН:**********
да приближава М. ЛЮБ. АТ., ЕГН ********** на разстояние не по-малко от 100 метра за
срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Г. Л. ИЛК., ЕГН:********** да
приближава жилището, обитавано от М. ЛЮБ. АТ., ЕГН **********, находящо се в гр.
София, ... на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване
на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, на Г. Л. ИЛК., ЕГН:**********,
да приближава местоработата, както и местата за социални контакти и отдих за срок на М.
ЛЮБ. АТ., ЕГН ********** за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за
защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Г. Л. ИЛК., ЕГН:**********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН Г. Л. ИЛК., ЕГН:**********, глоба в размер на
400,00 (четиристотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Г. Л. ИЛК., ЕГН:********** да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
3

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).

Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4