МОТИВИ по НОХД № 1244 от 2017 г. на РС-Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
В.К.В. за това, че на 03.01.2017 г. на ул. „Видима” в гр. Габрово, с цел да
набави за себе си имотна облага, принудил В.В.И. ***, чрез сила – нанасяне на
удари с крак от табуретка, да извърши нещо противно на волята му, а именно да
се разпореди със следните свои движими вещи – 1 бр. телевизор „Самсунг”, 1 бр.
лаптоп „Ейсър”, 1 бр. настолен компютър „Ейсъс” Deluxe, 3 бр. гири, 2 чифта
обувки, 2 бр. якета, 1 бр. буфер, 5 бр. тонколони, 1 бр. разклонител, 1 бр.
професионален фотоапарат „Canyon”, 1 бр. клавиатура и 1 бр.
мишка за компютър, като заедно с Д.Д. ги занесе до колата на В., с което му причинил
имотна вреда в размер на 1 622, 00 лева – престъпление по чл. 214, ал.1 от НК.
Преди
стартиране на съдебното следствие от страна на пострадалия В.В.И. е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу
подсъдимия за заплащане на сумата от 1 622 лева, представляващи обезщетение за
причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието – 03.01.2017 г., до окончателното им изплащане. На основание чл. 84 от НПК В.В.И. е конституиран като граждански ищец по делото.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово
развива доводи за
доказаност на обвинението с оглед показанията на свидетеля В.И., дадени пред
настоящия състав, съвпадащи и с част от заявеното в хода на разследването, както
и на база поведението му след инцидента – обаждането на тел. 112, разказ за
случилото се на неговата майка и настоящ свидетел Н.Г., както и обясненията,
дадени първоначално пред полицейския служител Х.И.. Намира опора за сочената в
обвинителния акт фактология и в показанията на свидетеля Д.Д., дадени пред
съдия в хода на досъдебното производство. Ето защо моли за осъдителна присъда и
налагане на следните наказания – „Две години лишаване от свобода”, които да
бъдат изтърпяни при пъвоначален общ режим, както и „Глоба” от 1 500 лева.
На последно място пледира и за цялостно уважаване на предявения граждански иск.
Повереникът на гражданския ищец – адв. С.И. от ГАК, подкрепя изцяло
становището на прокурора за доказаност на обвинението, наблягайки основно на заявеното
от В.И. в хода на съдебното следствие и доказаната му свидетелска годност с
оглед приетата по делото съдебно – психиатрична експертиза. Ето защо моли за
осъдителна присъда, справедлив размер на наказание и цялостно уважаване на
предявения граждански иск.
Защитникът на подсъдимия – адв.
С.Т. от ГАК, оспорва сочената в обвинителения акт фактическа обстановка, като намира
редица противоречия в дадените по различно време показания на В.И., както и на
изложените според него редица неверни обстоятелства в тях. Акцентира също така
и на нелогичното поведение на гражданския ищец непосредствено след инцидента,
както и на заявеното от свидетеля Д.Д., отричащо виновно поведение на неговия
подзащитен. Ето защо моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият дава обяснения по
повдигнатото му обвинение, отрича да е оказвал каквато и да е принуда спряма В.И.
и мотивира изцяло доброволен характер на поведението му.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
В.К.В. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, работи, ЕГН: **********.
През 2016 г. подсъдимият и гражданският ищец поддържали
приятелски отношения, често се виждали и говорели по телефона. Освен това В.В.
нееднократно предоставял в заем на В.И. по негова молба парични суми,
последната от които в края на годината. Във връзка с връщането и, на 03.01.2017
г. подсъдимият се обадил на гражданския ищец и двамата се уговорили де са
срещнат в района на книжарница „Сокол”, находяща се на ул. „Николаевска” № 81 в
гр. Габрово. В.В. се придвижил до там с лекия си автомобил и установил на място
В.И. и свидетеля Д.Д., като тримата решили да отидат до обитавания от В.И. *** в
града. По пътя дотам и в самия апартамент В.В. водел разговор с гражданския
ищец относно връщането на предоствените му назаем средства, като В.И. заявил,
че чака паричен превод от страна на майка си – свидетелката Н.Г.. Във връзка с
това, при разговора на място в апартамента на ул. „Видима” № 3, В.И. предложил
на подсъдимия да му даде някои от своите вещи като залог за бъдещото връщане на
заема. След първоначален отказ В.В. се съгласил и гражданският ищец заедно със
свидетеля Д.Д. поставили в чувал 1 бр. телевизор „Самсунг”, 1
бр. настолен компютър „Ейсъс” Deluxe, 3 бр. гири, 2 чифта обувки, 2 бр. якета,
1 бр. буфер, 5 бр. тонколони, 1 бр. разклонител, 1 бр. професионален фотоапарат
„Canyon”, 1 бр.
клавиатура и 1 бр. мишка за компютър и двамата ги отнесли и поставили в
автомобила на подсъдимия. Впоследствие тримата се отправили към автомивка,
находяща се в двора на завод „Добри Карталов” в гр. Габрово, където В.И. слязъл
от автомобила и отишъл на среща със своя баща, придружен от свидетеля Д.Д..
Малко след това двамата се разделили, като впоследствие при проведен телефонен
разговор В.И. заявил на свидетеля Д., че ще подаде жалба срещу подсъдимия
поради насилствено отнемане на цитираните вещи.
Същевременно
в 16:46 ч. на 03.01.2017 г. на тел. 112 е получено обаждане от лице,
представящо се като В.И., което заявило, че след побой са му отнети вещи от
негов познат. Диспечерът го насочил към подаване на жалба в РУ-Габрово, като на
05.01.2017 г. гражданският ищец, придружаван от своята майка Н. Г., депозирал
такава пред полицейския служител и настоящ свидетел Х.И.. В нея В.И. посочил,
че насилствено бил закаран от подсъдимия в дома му на ул. „Видима” № 3 и
принуден да му даде горецитираните вещи, вкл. и 1 бр. лаптоп, тъй като В.В.
искал да му върне дадена му в заем парична сума, която всъщност той не дължал.
На
17.05.2017 г., в хода на образуваното по случая досъдебно производство, В.И. е
разпитан пред съдия от РС – Габрово, при което действие същият посочил, че
насилствени действия спрямо него на процесната дата не е имало, а сочените от
него вещи в жалбата доброволно е предоставил на подсъдимия, тъй като имал да му
връща пари.
От
заключението на изготвената в хода на разследването оценителна експертиза било
установено, че стойността на предадените според гражданския ищец вещи на
подсъдимия възлиза на 1 622 лева. В.И. бил подложен и на психиатрично
обследване, като вещото лице заключило, че същият не страда от психично
заболяване в тесния смисъл на това понятие, разбира и възприема правилно
релевантните за процеса факти, респ. годен е да свидетелства, макал и да са
установени данни за емоционално-нестабилно личностово разстройство на фона на
комбинирана употреба на психоактивни вещества.
Съдът
разглежда за достоверна именно така изложената по-горе и изключваща виновно
поведение на подсъдимия фактическа обстановка поради категоричната и
доказателствена обезпеченост. Съставът на чл. 214, ал.1 от НК от обективна
страна включва няколко елемента – упражнена от дееца физическа или вербална
принуда спрямо дадено лице, която да доведе до извършване, пропускане или
претърпяване на нещо противно на волята му и с това да му бъде причинена имотна
вреда. По настоящето дело обаче не бе доказано по несъмнен начин наличието на
нито един от тези обективни признаци, като водещ източник за подобно заключение
настоящият съдебен състав намира в показанията на свидетеля Д.Д., единственият
незаинтересован от изхода на делото очевидец. Както в заявеното на досъдебното
производство, така и в дадените на съдебното следствие показания, същият не
твърди упражнена от привлеченото към наказателна отговорност лице спрямо В.И.
сила или заплашване, които да са мотивирали последния да извърши нещо противно
на волята му. Свидетелят Д. ясно и недвусмислено посочи, че гражданският ищец
изцяло доброволно е решил да предаде на В.В. някои свои движими вещи като залог
за бъдещо издължаване на предоствени му в заем парични средства. В
анализираните гласни доказателства липсва дори и минимална индиция за
твърдяната от обвинението приложена спрямо гражданския ищец физическа сила, а
именно – нанасяне на удари с крак от табуретка. Безспорно, в дома на В.И. е
имало редица разхвърляни вещи, за което бяха събрани редица доказателства,
между него и подсъдимия е имало разговор на висок тон, но доказателства за
физическо посегателство спрямо него и то именно такова, посочено от
обвинението, не бяха събрани. Напротив, Д.Д. изрично твърди, че разговорът
между тях е бил именно по този повод, без никакви физически или вербални
заплахи. А това до немалка степен кореспондира с информацията, налична в други доказателствени
източници – показанията на свидетелите Л.К. и К.К., за това, че около
инкриминираната дата отношенията между двамата са били доста близки, както и че
В.В. нееднократно е предоставял парични суми в заем на В.И.. Изцяло в подкрепа
на възприетата от съда фактическа обстановка са и обясненията на подсъдимия,
които макар и изхождащи от заинтересовано лице, безспорно се подкрепят и от
други доказателствени източници и няма основание да бъдат изключение като още
една предпоставка за неустановеност на обвинението.
Тук е
мястото да се посочи и че самият граждански ищец в част от своите свидетелски
показания – тези от 17.05.2017 г., дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 от НПК,
изрично заявява, че физическо насилие спрямо него от страна на подсъдимия на
03.01.2017 г. не е имало. В тези гласни доказателства същият твърди изцяло
доброволен характер на поведението си на процесната дата, липсата на каквато и
да е принуда спрямо него, обяснявайки последващите си твърдения с внушения на
негови близки. Едва впоследствие, в дадените в хода на съдебното следствие
показания, същият се отрича от заявеното на досъдебното производство и излага
подкрепящи обвинителната тези обстоятелства, но налице е една ясна и логически
необяснима линия на непоследователност в неговите твърдения, която няма как да
бъде пренебрегната. Тази вътрешна противоречивост е и по отношение начина на
предаване на процесните вещи на В.В., като отново първоначално заявеното е като
доброволно обезпечение на бъдещо връщане на доказано получени като заем парични
средства. Едва по-късно В.И. посочва като причина за това невярното според него
твърдение на подсъдимия, че трябва да му ги предаде, тъй като му дължи пари.
Не могат
да бъдат пропуснати и някои трудно обясними от логическа гледна точка действия
на В.И. около и непосредствено след процесната дата. Липсват каквито и да е
опити същият да потърси помощ при извършване на твърдяното деяние спрямо него,
най-вече при товаренето на неговите вещи в колата на В.В.. По делото бе изслушан и запис от разговор на
лице, представило се за гражданския ищец, с диспечер на тел. 112, на 03.01.2017
г. в 16:46 ч., в хода на който обаче се твърди за кражба, но не се споменава
пък изобщо името на подсъдимия. Нещо повече, макар и самият диспечер изрично да
насочва гражднаския ищец към подаване на жалба, такава е депозирана от негова
страна едва на 05.01.2017 г. Непреодолимо разминаване има и в първоначално
заявения на 17.05.2017 г. от В.И. набор от вещи, предадени на подсъдимия, и
тези, изложени впоследствие и залегнали в обвинението, каквато е липсата на 1
бр. лаптоп „Ейсър” – всъщност вещ, съвпадаща по модел на дадената от
гражданския ищец на 16.12.2016 г. като залог за отпускане на паричен заем,
обективирано в заложен билет № 1090, приложен по делото. Безспорно трудно
обяснимо от логическа и житейска гледна точка е В.И., лице с доказана липса на
средства, да разполага с два, при това еднакви по модел лаптопа.
По
отношение изключително разнопосочните показания на В.И. следва да се вземе
предвид и доказателствената значимост на изготвената и приета по делото съдебно
– психиатрична експертиза, посочваща го като лице с емоционално-нестабилно
личностово разстройство на фона на комбинирана употреба на психоактивни
вещества. Неговата психическа нестабилност и манипулируемост според вещото лице
са категорични предпоставки някои от твърденията му да са плод на поведение на
трети лица, възползващи се от някои дисхармонични елементи в личността на В.И..
А и самият той, в показанията си пред съдия на 17.05.2017 г., изрично посочва
именно подобно поведение на негови близки във връзка със случая, което обяснява
до голяма степен цялостното му поведение в хода на воденото наказателно
производство.
Всъщност
в подкрепа на обвинителната теза като преки доказателства са налице само и
единствено показанията на гражданския ищец, и то само тези, дадени пред
настоящия съдебен състав. Същите обаче влизат в непреодолима колизия както с
предишни заявления на самия В. И., така и с редица други доказателствени
източници, най-вече показанията на другия свидетел – очевидец Д.Д., отричащ
каквото и да упражнено насилие спрямо него от подсъдимия, както и твърдяния от
РП – Габрово принудителен мотив на извършеното разпореждане с движими вещи. Нещо
повече, показанията на В.И. в съдебната фаза на процеса съдържат някои доказано
неотговарящи на обективната истина факти, най-вече по отношение
взаимоотношенията му с подсъдимия, както и за конкретното му поведение
непосредствено след инцидента. Значителна подкрепа на обвинителната теза не
съдържат и гласните доказателства, изходящи от майката на гражданския ищец –
свидетелката Н.Г., както и тези от свидетеля Х.И., приел жалбата, станала
причина за образуване на настоящето производство. Касае се за вторични възприятия
на лица, предаващи само и единствено заявеното им от страна на В.И. при това
само в даден момент, отличаващо се по горните съображения с явно противоречив
характер. Налице е освен това сериозна и
непреодолима в този процесуален стадий доказателствена пасивност на обвинението
– в хода на разследването не са положени усилия за издирване на твърдяния крак
от табуретка, нито пък за изземване на процесните движими вещи, с което
най-малко да се установи какви действително са били те при наличното обосновано
съмнение в подобна насока.
Ето
защо съдът намира за недоказани два от изискуемите се за обективна
съставомерност на вмененото на В.В. престъпление по чл. 214, ал.1 от НК
елемента, а именно – наличие на физическа принуда чрез удар с табуретка от негова
страна спрямо В.И., което да е провокирало последния да се разпореди като му
предаде против волята си движимите вещи, описани в обвинителния акт. Нещо
повече, установена бе една различна фактическа обстановка, визираща изцяло
доброволен елемент в поведението на гражданския ищец, изключваща възможността
подсъдимият да носи наказателна отговорност. Всичко това предполага
признаването на подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното
обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал.1 от НК.
При така приетото за установено
от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия В.К.В. за НЕВИНЕН в това на 03.01.2017 г. на ул.
„Видима” в гр. Габрово, с цел да набави за себе си имотна облага, да е принудил
В.В.И. ***, чрез сила – нанасяне на удари с крак от табуретка, да извърши нещо
противно на волята му, а именно да се разпореди като му предаде следните свои
движими вещи – 1 бр. телевизор „Самсунг”, 1 бр. лаптоп „Ейсър”, 1 бр. настолен
компютър „Ейсъс” Deluxe, 3 бр. гири, 2 чифта обувки, 2 бр. якета, 1 бр. буфер,
5 бр. тонколони, 1 бр. разклонител, 1 бр. професионален фотоапарат „Canyon”, 1
бр. клавиатура и 1 бр. мишка за компютър, с което да му е причинил имотна вреда
в размер на 1 622, 00 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по предявеното му обвинение по
чл. 214, ал.1 от НК.
По така предявения
граждански иск съдът прецени следното:
Безспорно признаването на
подсъдимия за невинен поради недоказаното извършване на вмененото му престъпно
деяние изключва възможността същият да носи каквато и да е гражданска
отговорност за възмездяване на съставомерните имуществени щети от същото.
Категорично в тежест на В.В. не следва да се възлага възстановяване на вреди от
действие, което не бе установено да е осъществил, което от своя страна
предполага неоснователност и недоказаност на предявения граждански иск и
неговото отхвърляне.
След влизане в сила на настоящата присъда
вещественото доказателство – 1 бр. СД-носител, следва да остане на съхранение в
кориците на делото.
При
този изход на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото
на досъдебната и съдебната му фаза разноски следва да останат за
сметка на държавата.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: