Р E Ш Е
Н И Е
гр. Варна
№ ……………./04.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5035/2017 г.
Производството е образувано по предявени
от А.И.А., ЕГН **********,*** като законен представител на *, родена на ***
г., ЕГН ********** срещу
И.З. *, ЕГН **********, адрес: *** искове с правно основание чл. 143 СК с искане за осъждане бащата И.З. Димитров да заплаща издръжка в полза на детето *в размер на 200 лева месечно,
която да се заплаща чрез неговата майка и законен представител,
с падеж първо число на месеца
ведно със законната лихва за закъснели
платежи до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на издръжката
и с правно основание чл. 149 СК с искане за осъждане на ответника да заплати издръжка за минало време за детето *, родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител
за периода 13.04.2016 г. – 12.04.2017 г. в размер на по 200,00 лева месечно ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба или сума
в общ размер от 2400 лева
Ищецът основава исковата
си претенция на следните
фактически твърдения: По време на фактическото
съжителство между А.И.А. и И.З. Димитров на
27.01.2012 г. е родено детето
*. Твърди, че след раздялата
им, ответникът не полагал грижи
за отглеждането на детето като ищцата вече три години сама отглежда и издържа детето. Към настоящия момент работи като начален
учител със заплата 550
лева, от които заплаща 180
лева месечен наем за квартира, в която живее заедно с дъщеря си. Заявява, че разчита на помощта на родителите си. Излагат се твърдения, че детето посещава детска градина, с месечна такса в
размер на 50 лева и допълнителни занимания по художествена гимнастика, за което
също заплаща сумата от 30 лева месечно. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от назначения особен представител на И.З. Димитров, в който
се оспорват като неоснователни предявените искове като претендираният
размер на издръжката е прекомерно
завишен предвид ниската възраст на детето и неговите потребности. Оспорва се и посочения размер на получаваните от ищцата доходи, както и размера на заплащаната от
нея наемна цена за жилището,
в което живее с дъщеря си като едновременно с това се твърди,
че ответникът няма доходи и
не би могъл да заплаща претендираната месечна издръжка.
Съдът като се запозна с материалите
по делото констатира следната фактическа обстановка, с оглед събраните по
делото доказателства:
От представеното и прието по делото като писмено доказателство
удостоверение за раждане № *, издадено от община * се установява, че родители на родената на *** г. * са А.И.А. и И.З. *. Представена и приета по делото е и служебна бележка с изх. № * г., издадена от детска градина № *“, от която е видно, че детето посещава
ІІ а група за учебната 2016/2017 г.
Като писмено доказателство по делото е прието и удостоверение №
1501/12.04.2017 г., издадено от СУЕО „* което се установява, че брутният месечен доход на А.И.А. /майка на */ е в размер на 753,07 лева, а нетния – 592,06 лева,
както и че за периода април 2016 г. до март 2017 г. е получила нетен доход в
общ размер на 7104,71 лева.
От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение на ТД на НАП
– * се установява, че ответникът /баща на детето */ към настоящия момент се намира в трудова правоотношение
с работодятеля „*“ като получава месечно трудово възнаграждение в размер
на 580 лева. От тази справка у видно, че по предходни трудови правоотношения за
периода 29.06.2017 г. до 02.08.2017 г. е получавал месено възнаграждение от 460
лева, а за периода 22.12.2016 г. до 18.04.2017 г. – 680 лева, за периода
17.11.2016 г. до 01.04.2017 г. – 820 лева и за периода 21.04.2016 г. до
15.06.2016 г. – 450 лева.
От справка местни данъци и такси се установява, че И.З. Димитров заплаща
данъци по отношение на два недвижими имота, находящи
се в с. *, ул. „*.*
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката * А., баба на детето, която посочва, че в детската градина
има басейн, който не се заплаща допълнително за разлика от рисуването и
английския език, който е по 3 лева на час плюс допълнителна такса, което на
месец излиза по около 65 лева. Твърди, че майка е начален учител и заплатата й
не е много голяма като двете с дъщеря й живеят на квартира и когато парите не
достигат, свидетелката и съпругът й доплащат. Освен това посочва, че родителите
на Елизабет са разделени от три/четири години като до този момент бащата не е
заплащал никакви суми за издръжката на детето. Излага още, че необходимите
средства за отглеждането на детето включват и разходи от учебен, битов /храна,
облекло и лекарства, когато се разболее/ и културен характер /посещения
ежемесечно на театрални постановки/. Свидетелката твърди, че детето има
необходимост от около 200 лева месечно.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 вр. чл. 149 от Семейния кодекс, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от своето
имущество. Безусловният характер на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тяхното физическо, психическо и нравствено израстване, прокламирано в чл. 143, ал. 1 от СК като
задължение за осигуряване
на необходими за развитието
на детето условия на живот. Съгласно чл. 143, ал. 3 от СК родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Основните показатели
за конкретния размер на издръжката
са нуждите на детето и възможностите на
родителя. Съгласно чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс размерът
на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, при определен минимален размер
от една четвърт от размера
на минималната работна
заплата, т.е. 115 лева.
От представеното удостоверение за раждане на детето Елизабет Димитрова се
установява, че същата е ненавършила пълнолетие и е низходяща на ответника И.
Димитров.
Съобразно възрастта на детето /5 г./, следва изводът, че са
налице потребности, свързани с физическото й израстване (храна,
облекло, отопление и т.н.), също и с културното и интелектуалното й развитие
(книги, помагала, културни развлечения - театър, кино, посещения на детски
кътове). В конкретния случай детето няма други, освен обичайните, разходи. Не са налице
изключителни разходи във връзка със здравословно състояние на същото. Следователно
издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, който да служи не само
за задоволяване на екзистенц минимума от нуждите на
детето, но също и такива за извънсемейни забавления и
занимания, с които детето да развива и задоволява свои емоционални, физически и
социални потребности. По данни на Националния статистически
институт общият разход на член от домакинството за трето тримесечие на 2017 г.
е средно в размер на 1114,06 лева. След изключване на групите разходи, които
обичайно не са необходими за издръжката за непълнолетно лице (за алкохол,
тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, съобщения, регулярни трансфери
към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем), размерът на средния
разход за тримесечие възлиза на 754,14 лева или 251,38 лева за месец.
Съобразявайки възрастта и нуждите на детето съдът намира, че общата месечна
издръжка, която следва да бъде осигурявана от родителите е 250 лева, от които
135 лева да бъдат заплащани от бащата. Приоритетното участие на бащата се налага
от обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето се полагат от неговия майка. От приетите по делото писмени доказателства
се установява, че бащата полага труд по трудово правоотношение, както и че
притежава имущество, находящо се в с. Тръстеник, от
което може да реализира също доходи. Ответникът е трудоспособен, не страда от
заболявания, които да му пречат да упражнява труд, поради което следва да се
приеме, че има възможност да реализира доходи в размер поне на средната работна
заплата за страната, която по данни на Националния статистически институт за
третото тримесечие на 2017 г. е в размер на 1016 лева за обществения сектор и
за частния сектор. Не се представиха и събраха доказателства, от които да е
видно, че И. Димитров има задължение за предоставяне на издръжка и на друг
низходящ, различен от детето Елизабет Димитрова.
С оглед гореизложеното искът с правна квалификация чл. 143 СК
се явява основателен за размер от
135 лева, поради което и в този размер подлежи на уважаване, а за разликата над
135 лева до претендираните 200 лева – следва да се
отхвърли.
На
основание чл. 149 СК издръжка за минало време може
да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.
Съдът като съобрази, че през този период от 13.04.2016 г. до 12.04.2017 г.
непосредствени грижи за детето отново са полагани само от майката, с оглед
обстоятелството, че родителите са се разделили преди три/четири години, който
факт се установява от показанията на разпитаната по делото свидетелка * А. и при съобразяване на факта, че
възрастта на детето е била 4 годишна като и потребностите му от храна, облекло,
отопление и др., както и от културно развлекателни дейности са били по-малки с
оглед по-ниската възраст, счита, че искът за минал период следва да се уважи в
размер от 120 лева или в общ размер от 1440 лева като за разликата над 120 лева
до пълно претендирания размер от 200 лева или сума в
общ размер на 2400 лева подлежи на отхвърляне.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 242 ГПК съдът следва
да постанови предварително изпълнение на постановеното решение.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора в настоящото производство, право на разноски се следват и
на двете страни, но такива е поискала само ищцовата
страна като същата претендира заплащането на сумата от 700 лева, от които 400
лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лева – депозит за особен
представител. Направено е възражение от страна на ответната страна за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
При съблюдаване на нормата на чл. 7 от Наредба № 1 за минималните
възнаграждения на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че така направеното
възражение се явява неоснователно. Съобразно уважената част от исковите
претенции следва правния извод, че дължимите разноски, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника са в размер на 354,53 лева
Обстоятелството,
че предявеният иск е уважен в полза на лице, освободено от заплащане на
държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд, град Варна в общ размер от размер на сумата 252 лв. по предявените
искове с правна квалификация чл. 149 СК – съответно 57,60 лева и чл. 143 СК –
съответно 194,40 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 143 СК, И.З. Димитров, ЕГН **********, адрес: *** да заплаща
на *, ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител – нейната майка А.И.А., ЕГН **********
адрес: *** месечна издръжка в размер на 135 лева, с падеж първо число на месеца
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката като отхвърля иска за разликата над 135 лева до пълно претендирания размер от 200 лева
ОСЪЖДА,
на основание чл. 149 СК, И.З. Димитров, ЕГН **********, адрес: *** да заплати
на *, ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител – нейната майка А.И.А., ЕГН **********
адрес: *** месечна издръжка в размер на 120 лева за периода 13.04.2016 г. до
12.04.2017 г. или сума в общ размер от 1440 лева ведно със законната лихва считано
от датата на предявяване на исковата молба – 13.04.2017 г. като отхвърля исковата претенция за разликата над 120 лева до пълно
претендирания размер от 200 лева или сума в общ
размер от 2400 лева
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА
И.З. *,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на А.И.А., ЕГН ********** адрес: ***,
действаща като майка и законен представител на * ЕГН ********** сумата от 354,53 лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78 ГПК
ОСЪЖДА И.З. *, ЕГН **********, адрес: *** да
заплати по сметка на Районен съд, град Варна държавна такса в общ размер от 252 лева – за иска по чл. 143 СК –
194,40 лева и за иска по чл. 149 СК – 57,60 лева
УКАЗВА И.З. *, ЕГН **********, адрес: ***, че може
да заплати дължимите суми на *,
ЕГН **********, действаща чрез законния си представител – нейната майка А.И.А.,
ЕГН ********** адрес: *** по банкова сметка ***а
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 08.12.2017 г., съобразно
постановките на ТР 12/2012 г. на ОСГК на ВКС
РАЙОНЕН СЪДИЯ: