№ 282
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000848 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Застрахователно акционерно
дружество „О-З.“ АД против решение № 47 от 15.07.2021 г. по т.д. № 592 по
описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което:
- ЗАД „О-З.“АД е осъдено да заплати на ЦВ. Д. Д., Г. СТ. Д. и Д. СТ. Д.
сумата от по 45000 лева на всеки от тях, съставляваща разлика между общо
дължимото им се от по 105 000 лева за всеки и присъденото с Решение по т.д.
20/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, влязло в сила на 22.07.2020 г.,
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в
скръб, мъка, тъга от смъртта на техния баща и съпруг /съпруг на Ц.Д. и баща
на Д.Д. и Г.Д./, настъпила при ПТП от 24.09.2017 г., причинено от ПЛ. БЛ. Т.
при управление на лек автомобил „Х.П.” ....., за което деяние Т. е признат за
виновен с присъда, постановена по нохд № 207/2017г. на Пловдивския военен
съд, ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва от 10.08.2018
г. до окончателното им изплащане, както и сумата по 2000 лева за всеки,
представляваща разноски по делото;
- ЗАД “О-З.“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд -
Пловдив сумата 7200 лева, представляваща дължима за производството
държавна такса.
1
В подкрепа на въззивната жалба, ответното дружество чрез
процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Искането решението да се
отмени и се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят,
евентуално – да се намали размера на присъдените в полза на ищците
обезщетения, както и да се присъдят сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
представителя на ищците Ц.Д., Г.Д. и Д.Д., с която се изразява становище, че
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Молят да им се
присъдят сторените деловодни разноски.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства
по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните,
приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по
предявени от Ц.Д., Г.Д. и Д.Д. против ЗАД „О.-З.“ АД субективно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 380, ал.1 от Кодекса
за застраховането, за заплащане сумите от по 45000 лв. на всеки от тях,
представляващи остатък от дължими застрахователни обезщетения в общ
размер от по 105 000 лева, за претърпените от тях неимуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от
смъртта на техния съпруг и баща – С.Г.., настъпила вследствие на травми от
ПТП на 24.09.2017 г., ведно със законната лихва от 10.08.2017 г. – датата на
предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите.
Исковете се основават на установени с влязло в сила решение № 611 от
05.11.2019 г. между същите страни по т.д. № 20 от 2020 г. на Пловдивския
окръжен съд, по предявените от ищците против ответника частични искове за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от същото
застрахователно събитие факти. Предмет на това съдебно решение, а от тук –
и на обективните предели на задължителната за съдилищата сила на
пресъдено нещо (чл. 297, във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК), е установеното в
предходния процес и съответно - уважените притезания на ищците за част от
дължимите обезщетения за причинените им от трето застраховано при
ответника лице неимуществени вреди, вследствие настъпилата от
предизвикано от това лице ПТП смърт на техния сродник. Със съдебното
решение по този, предхождащ настоящия, процес съдът се е произнесъл
относно релевантните и за двете производства правопораждащи факти, както
следва:
- На 24.09.2017 г., около 13,10 ч., на път 1-8, гр. П. - с. П., в района на
238 км, в землището на гр. С., вследствие на получените травми от сблъсъка
между лек автомобил марка „Х.П.”, рег. № ....., управляван от ПЛ. БЛ. Т. и
лек автомобил „Р.К.“ с рег. № ...., е починал водачът на този автомобил -
С.Г...
2
- С влязла в сила присъда № 12/04.07.2018 г., постановена по нохд №
207 от 2017 г. по описа на ВОС - Пловдив, ПЛ. БЛ. Т. е признат за виновен за
това, че в нарушение на правилата за движение по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП е предизвикал описаното ПТП и по непредпазливост е причинил
смъртта на С.Г.., за което му е наложено съответно наказание.
- Към датата на увреждането, е била налице действаща застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № ...... сключена
между собственика на автомобила с марка „Х.П.”, рег. № ..... и
застрахователя, със срок на действие от 28.07.2017 г. до 27.07.2018 г
- Ищцата Ц.Д. е съпруга на починалия от травмите, причинени му при
процесното ПТП – С.Г.., а Г.Д. и Д.Д. са негови синове.
- Преди смъртта на С. Д., в семейството му са съществували
хармонични отношения на обич, взаимно уважение, грижа и разбирателство,
както и че въпреки възрастта си, пострадалият приживе бил работоспособен,
деен, грижовен съпруг и баща, морална опора на смейството, поради което
ищците били съкрушени и понасят изключително тежко загубата му.
- Пострадалият Д. също е допринесъл с действията си за настъпване на
вредоносния резултат, като с оглед допуснатите от него нарушения на
правилата за движение, степента на съпричиняване възлиза на 25 %.
Отчитайки всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи
характера и тежестта на претърпените от ищците неимуществени вреди
вследствие смъртта на техния близък родственик, съобразно с правилата на
чл. 52 ЗЗД и след като е отчел определената степен на съпричиняване,
Пловдивския окръжен съд е определил общ размер на дължимите
обезщетения от по 105 000 лева, в рамките на които са били уважени
частичните искове от по 60 000 лева за всеки от ищците.
Влязлото в сила решение № 611 от 05.11.2019 г. по гр.д. № 20 по описа
за 2019 г. на Пловдивският районен съд, I гр.с. е формирало сила на
пресъдено нещо относно предявеното от ищците основание, което означава,
че фактите, на които се основава претендираното от всеки от тях субективно
материално право, съответно – възраженията, на които това основание би
могло впоследствие да бъде отричано като изобщо невъзникнало, са
преклудирани.
В настоящото производство ответникът поддържа следните възражения
против предявените искове за заплащане на остатъка от застрахователните
обезщетения:
Оспорва се пълната отговорност съответно – нейната степен, на третото
застраховано лице, за настъпване на процесното ПТП, поддържайки се
възражението за основен или в по-висок от възприетия във влязлото в сила
решение размер принос на пострадалия, за причиняване на вредите.
Оспорва се наличието на пряка причина връзка между всички описани в
исковата молба вреди, изразяващи се в болки и страдания, с процесното
3
събитие, както и че ищците са търпели такива вреди в твърдяната степен.
Това обаче са правоизключващи възражения, доколкото с тях се
оспорват изцяло или отчасти правопораждащите субективните материални
права на ищците факти: обуславящата застрахователната отговорност на
ответника деликтна отговорност на застрахованото при него трето лице;
причинната връзка между деликта/застрахователното събитие и заявените
неимуществени вреди; степента на приноса на вредите от самия пострадал;
характера, степента и интензитета на търпените от ищците неимуществени
вреди; справедливия размер според критериите на чл. 52 ЗЗД на определените
обезщетения.
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, “решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.“
Съответно формираната с решението по частичния иск сила на
пресъдено нещо преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право.
Според настоящия състав на Пловдивския апелативен съд, преклудират
се и възраженията относно фактите, въз основа на които се определя
справедливия размер на обезщетенията - отношенията и степента на близост и
привързаност между пострадалия приживе и ищците; вида, степента,
интензитета и продължителността на преживяваните душевни болки и
страдания, емоционален срив и други подобни промени в психичния,
емоционален и социален статус на пострадалите вследствие събитието;
социално-икономическите условия в страната към момента на определяне на
обезщетението.
Затова настоящите подробни възражения на ответника ЗАД „О-З.“ АД,
срещу възникването и дължимостта на предявените по делото вземания на
Ц.Д., Г.Д. и Д.Д. за „остатъчната част“ от застрахователните обезщетения за
конкретно изложените неимуществени вреди, настъпили в резултат от
смъртта на техния съпруг и баща С. Д., настъпила при ПТП от 24.09.2017 г.,
причинено от ПЛ. БЛ. Т. при управление на лек автомобил „Х.П.” ....., които
възражения са били основани на липса (невъзникване) на правопораждащите
вземанията факти, са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани.
Няма пречка в това производство ответникът да противопоставя
правопроменящи или правопогасяващи възражения, настъпили след
приключване на съдебното дирене по предходното. Такива обаче не се
съдържат както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба.
4
Следователно, определяйки общия размер на дължимите обезщетения,
въз основа на релевираните и преклудирани с предходното съдебно решение
по частичните искове правопораждащите процесните вземания факти, като и
присъдените с това решение обезщетения, Пловдивския окръжен съд е
постановил обосновано и законосъобразно решение относно предявените от
ищците искове за остатъка от дължимите обезщетения.
В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора във въззивното производство, в полза на всеки
от въззиваемите следва да се присъдят сторените в това производство
разноски, възлизащи на по 2000 лева за всеки от тях – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 15.07.2021 г. по т.д. № 592 по
описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗАД „О-З.“ АД, ЕИК .... да заплати на ЦВ. Д. Д., ЕГН
********** сумата 2000 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по т. д. № 848 по описа за 2021 г. на
Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД „О-З.“ АД, ЕИК .... да заплати на Г. СТ. Д., ЕГН
********** сумата 2000 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по т. д. № 848 по описа за 2021 г. на
Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД „О-З.“ АД, ЕИК .... да заплати на Д. СТ. Д., ЕГН
********** сумата 2000 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по т. д. № 848 по описа за 2021 г. на
Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5