Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Пловдив, 18.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти
гр. състав в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Ирина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3869 по описа на ПРС за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от ищеца Д.Е.Д., ЕГН: ********** ***, против “Алфа -Комфорт” ЕООД, ЕИК: ********* гр.
Пловдив, ул.”Иван Ст. Гешов” №28, ет6, ап.28 искове с правна квалификация
чл.245, ал.1 от КТ, вр. чл.128, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 КТ , чл.226, ал.2, вр.
ал.3 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е
работила по ТД №***/***в ответното дружество със срок от 6 месеца при уговорено
възнаграждение от 190 лв., платимо
ежемесечно. Трудовият й договор бил прекратен със Заповед № №***/*** на осн. чл.71,
ал.1 КТ с месечно предизвестие преди изтичане на уговорения срок. Твърди обаче
до момента да е получил дължимото трудово възнаграждение за месеците февруари
март и част от април 2012г. С жалба до инспекцията по труда поискала
съдействие, като било констатирано и да са дължими ТВ за февруари и март
2012г., за което било дадено и предписание за изпълнение, но въпреки това не е получила
изплащане. Твърди, че не ползвала платен отпуск за времето на трудовия си стаж
в ответното дружество и към прекратяване на ТД е останал неизползван полагаем
се платен годишен отпуск за който има право на обезщетение. Въпреки това в
уволнителната заповед от работодателя не й било начислена това обезщетение,
независимо в предизвестието да е посочено че й се дължи. Твърди също, че при
прекратяване на трудовото й правоотношение не й била върната Трудовата книжка,
въпреки многократните настоявания от нейна страна за това. Това попречило на
възможността да започне работа непосредствено след прекратяване на ТД. Твърди и
поради така създадените пречки от ответника за започване на нова работа да се
принудила да поиска издаване на нова Трудова книжка.
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата следните
суми: сумата от общо 488,57лв. представляваща
сбор от неизплатени трудови възнаграждения периода м.02.2012г.-м.04.2012г., в
това число за м.02.12г.-190лв.; за м.03.12г.-190лв.; за
м.04.12г.-108,57лв.; сумата от общо 41,36лв.– сбор от лихви за забавено
плащане на неизплатени трудови възнаграждения за периодите от последно число на
следващия месец до предявяване на искова молба в това число: 17,44лв. за
периода 31.03.12г.-07.03.13г.; 15,83лв. за периода 30.04.12г.-07.03.13г.;
8,09лв. за периода 30.05.12г.-07.03.13г.; сумата от 90,47лв. – обезщетение по чл.224 КТ за 10 дни останал неизползван
отпуск и 2012,27лв. - обезщетение по
чл.226 КТ за задържане на трудовата книжка в размер на брутното трудово
възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до
предаване на трудовата книжка, а именно за периода от 18.04.2012г. до
07.03.2013г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на искова молба в съда до окончателното плащане. Претендира присъждане
на разноски и по настоящето производство.
В последваща молба от 14.05.2013г. ищцата твърди, че
на 10.05.2013г. била уведомена от служител на фирмата – с. на у Р.М.
по телефона да отиде в офиса да получи трудовата книжка, а на 13.05.2013г.
около 10,30 часа посетила офиса и получила Трудовата си книжка. За това се разписала
и в книга-дневник на стр.50, копие от която по нейна молба й било предоставено.
Попитала и дали ще уредят финансовите отношения, но й отговорили, че няма нищо
за оправяне.
В законоустановения срок е постъпил от ответника
писмен отговор, чрез пълномощника адв.Д.Д.. Не оспорва фактическите твърдения
на ищеца да е съществувал сключен между тях трудов договор, който в последствие
е бил прекратен. В отговора ответникът оспорва исковете по основание и размер,
по следните съображения: Оспорва по размер претенциите на ищеца за заплащане на
ТВ на база 190лв. месечно, по съображения това да е уговорения с трудовия
договор размер на месечното възнаграждение, който обаче не се дължи от
работодателя тъй като е задължен да прави законово регламентирани удръжки за
осигуровки и данъци и други, при което на работника се дължат по малки по
размер суми. На следващо място твърди начислените на ищеца трудови
възнаграждения за процесните месеци да са му били изплатени още преди завеждане
на искова молба. Оспорва и искът по чл.224 КТ, като едновременно твърди ищецът
да е работил на 4 часов работен ден и няма дори шест месеца трудов стаж в
дружеството, а и да е ползвал 3 дни от полагаемия му се платен отпуск. Излага и
съображения, че при прекратяване на ТД преди придобиване на 8 месеца трудов
стаж работникът има право на обезщетение за неизползвания отпуск пропорционално
на трудовия стаж. По тези съображения счита искът за заплащане на обезщетение
за 10 дни останал неизползван отпуск за неоснователен. Намира искът по чл.226 КТ за неоснователен, тъй като не са настъпили никакви вреди за ищеца нито
имуществени нито неимуществени, а счита да не е налице в случая фактическия
състав на чл.226 КТ. Излага и
съображения досежно периода за който се търси обезщетението по чл.226 КТ и по
конкретно крайната дата посочена от ищеца – 07.03.3013г., като в тази връзка
твърди да се търсят вреди за бъдещ период който не настъпил и в този смисъл
искът е преждевременно заведен. По тези съображения се иска отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се
спори, и от събраните по делото писмени доказателства – трудов договор № 23 от
07.11.2011 г., , предизвестие по чл. 328 КТ и
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 17.04.2012 г. се
установява, че ищцата е започнала работа по ТПО с ответника на длъжност „барман”
въз основа на трудов договор от 07.11.2011 г., с основно възнаграждение 190 лева, доп. такова 0, 6 % на година за прослужено време и основен платен годишен
отпуск – 20 дни. Относно трудовия стаж на ищцата е отразено осем месеца трудов
стаж. Срокът на договора е шест месеца, като е периодичността на изплащане на
възнаграждението е месечно. Продължителността на работния процес е 5 дни в седмицата, 4 часа на ден. В
договора е предвидено едномесечно предизвестие за прекратяването му. С Предизвестие от 26.03.2012 г. работодателят
е уведомил ищцата за прекратяване на договора й, считано от 27.04.2012 г. На 17.04.2012г.
на ищцата е връчена заповед №***/***, с която се прекратява трудовото
правоотношение между страните по взаимно съгласие.
С писмо с изх. № *********
от 11.05.2012 г. по описа на ИА „Главна инспекция по труда” Дирекция – гр.
Пловдив ищцата е уведомена, че след извършена проверка при ответника се
установява, че в разплащателните ведомости за месеците февруари и март 2012 г.
липсва подпис на ищцата на получил сумата, за което на основание чл. 404, ал.1,
т.1 КТ на дружеството е наложена ПАМ – задължително за изпълнение предписание,
а именно в срок до 4 юни 2012 г. дружеството да изплати полагащите се на ищцата
трудови възнаграждения за месеците февруари и март 2012 г. Отразено е, че месец
април 2012 г., не е включен в предписанието, тъй като възнагражденията е прието
в дружеството да се изплащат в края на месеца, който е отработен, в случая в
края на месец май 2012 г.
Съгласно Заключение на
съдебно счетоводната експертиза, изготвено на 16.08.2013 г., което съдът
кредитира изцяло, начисленото по ведомостите за заплати трудово възнаграждение
на ищеца Д.Д. за периода 01.02.2012 г. до 17.04.2012 г. е в общ размер от 535,
03 лв. – брутни възнаграждения и 419, 42 лв. – нетни възнаграждения, като по
ведомостите за заплати не са налице подписи за получаване на сумите от ищцата.
Лихвата за забава върху всяка месечна заплата, считано от падежа на плащането
до датата на подаване на исковата молба – 07.03.2013 г. е в размер от 37, 29
лв., а обезщетението за неползван
отпуск, който съгласно представените писмени доказателства от работодателя (л.
26 -27) е 6 работни дни е в размер от 58, 98 лв. Последното начислено брутно
трудово възнаграждение на ищцата за пълен работен месец, предхождащ
уволнението е в размер от 216, 29 лв. Отразено
е, че обезщетението по реда на чл. 226 КТ за периода от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение – 18.04.2012 г. до датата на подаване на исковата
молба – 07.03.2013 г. в размер на сбора на брутните трудови възнаграждения за
този период е 2 317, 94 лв.
По делото са представени
разходни касови ордери, както следва:
РКО № 277 от 07.03.2012 г. за
сумата от 108 лв. с посочен получател Д.Д. и
основание работна заплата и аванс, РКО № 274 от 06.03.2012 г. за сумата
от 247 лв. с посочен получател Д.Д. и основание: работна заплата и аванс и РКО
№ 301/ 07.05.2012 г. за сумата от 100 лв. с посочен получател Д.Д. и основание:
работна заплата. От приетото по делото заключение на съдебно – графологичната
експертиза се установява, че подписите на РКО № **** от 06.03.2012 г. и РКО № ***
от 07.03.2012 г. са положени от ищцата,
а на РКО № ****/ 07.05.2012 г. не е положен от ищцата.
По делото са
представени покани от 20.04.2012 г., от 22.04.2012 г. и от 14.05.2012 г., с
които се приканва ищцата да получи заверената си трудова книжка. Липсват данни
обаче тези покани да са достигнали до ищцата, като съдът не приема, че
представените копия – извадки от тетрадка за изходяща поща на дружеството,
представляват по своя характер доказателство за получаване на изпратена поща.
Видно от приложения по
делото препис на ищцата е издадена нова трудова книжка, в която е вписано, че
на 20.06.2012 г. ищцата е сключила трудов договор, като същият е прекратен на
основание чл. 325, т.3 КТ на 01.09.2012 г.
При така
установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен искът
за заплащане на трудово възнаграждение следва ищецът да установи, че е работил
по ТПО с ответника в процесния период, че е полагал труд и размера на дължимото
му ТВ. Оттук насетне ответната страна следва да установи, че е платила сумите
за трудови възнаграждение на ищеца.
За да се уважи искът за
заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да се установи, че ТПО
е прекратено, че ищецът е имал право на неизползван ПГО, колко дни, както и
размерът на обезщетението, изчислен по реда на чл. 228 от КТ.
По отношение на иска за
обезщетение за задържане на трудовата книжка, то за да бъде уважен, то следва
да се установи, че трудовата книжка е била незаконно задържана, размерът и
периода на задържането й, както и размера на последното брутно трудово
възнаграждение респ. размера на обезщетението, съобразен с размера на това
възнаграждение.
Относно иска за
заплащане на трудови възнаграждения за процесния период същият се явява
частично основателен до размера, определен от вещото лице като общ размер на
дължими нетни трудови възнаграждения. Безспорно се установява по делото, че
ищцата е била в трудово правоотношение с ответника през процесния период, като
от писмото от инспекция по труда и от приетото по делото заключение на съдебно
– счетоводната експертиза се установява, че за месеците февруари, март и април
2012 г. на ищцата не са платени трудови възнаграждения Съдът преценявайки
представените по делото разходни касови ордери, които се установява да са
подписани от ищцата, счита, че същите не удостоверяват извършено плащане на
дължими трудови възнаграждения за процесния период, доколкото сумите не
съвпадат с дължимото месечно възнаграждение и не съответстват на заключението
на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, която е изготвена повече
от година след издаване на разходните касови ордери. Доколкото същите
представляват частни свидетелстващи документи, то следва да се посочи, че
съгласно трайно установената съдебна практика, частните свидетелстващи
документи се ползват с материална доказателствена сила, т.е. има
доказателствено значение за стоящите вън от тях факти, до които се отнасят
удостоверителните изявления, само когато удостоверяват неизгодни за издателя си
факти. В настоящия случай РКО са издадени от работодателя и удостоверяват
изгодни за него факти, поради което същите не се ползват с материална
доказателствена стойност, а следва да се преценяват с оглед останалите
доказателства по делото. Преценени с оглед останалите доказателства, а именно
писмо от Инспекция по труда Пловдив и заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, изготвено повече от година след издаване на тези разходни касови
ордери, то съдът счита, че същите не могат да се приемат като доказателства,
установяващи заплащане на дължимо трудово възнаграждение за процесния период.
С оглед така
изложеното, съдът счита, че искът за заплащане на дължимо от работодателя
трудово възнаграждение за периода месец февруари 2012 г. до месец април 2012 г.
в размер на 419,42 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи.
В останалата част за разликата до пълния предявен размер от 488,57 лв. искът се
явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
По отношение на иска за
обезщетение за забавено плащане на главниците, представляващи трудови
възнаграждение, то същият е доказан по основание и размер, като при
изчисляването му вещото лице е съобразил обстоятелството, че в писмото от
Инспекция по труда – Пловдив е отразено, че в ответното дружество е практика
трудовото възнаграждение да се заплаща до 30-то число на месеца, следващ
месеца, за който това възнаграждение се дължи и е определил общият сбор от
обезщетенията за забавено плащане на всяка от главниците, представляващи
дължимо трудови възнаграждения за месеците февруари, март и април 2012 г. в
размер от 37,29 лв., като до пълния предявен размер от 41, 36 лв. искът следва
да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска по
чл. 224, ал.1 КТ, то по делото се установява, че ищцата е имала 20 работни дни
годишен отпуск, съгласно трудовия договор и е била в трудово правоотношение с
ответника около два месеца от 2011 г. и три месеца и половина от 2012 г. Всеки
работник или служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, съгласно чл. 155, ал.
1 и ал. 2 КТ
придобива право да ползува платен годишен отпуск, като за ползуване на платения
годишен отпуск за втората и следващите календарни години след първоначалното
придобиване на изискуемия от закона трудов стаж, съгласно чл. 22 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските не се изисква
нов 8-месечен трудов стаж. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от
наредбата когато работник или служител с придобито право на отпуск
премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването
той ползува платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това
предприятие, от което следва, че в полза на ищцата за 2012 г. се дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни,
както е начислено и от самия работодател, а именно обезщетение в размер от 58,
98 лв. Тъй като не се доказа по делото за 2011 г. ищцата да е ползвала платен
годишен отпуск от три дни – липсва молба за това от ищцата и не се доказват
извънредни обстоятелства за ползване без молба по чл.173, ал. 7 КТ, то
съответно следва да се уважи искът за
обезщетение за неплатен отпуск и за тези три дни в размер, определен по реда на
чл. 162 ГПК за сумата от 29, 49 лв. или общият размер на дължимо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск е 88,47 лв., като за разликата до 90,47 лв.
искът следва да се отхвърли.
Относно претенцията за
заплащане на обезщетение за задържане на трудовата книжка съдът счита за
неоснователни доводите на ответника, че
предявеният от ищеца иск е такъв по чл. 226, ал.1 КТ, поради което вредите не се
презюмират в размер на брутното трудово възнаграждение, а следва да се докажат
по размер. Съгласно трайно установената
съдебна практика определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на
сезирания съд. За да определи
действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи
от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита. Видно от заявеното в исковата
молба, а именно претенция за обезщетение за незаконно задържане на трудовата
книжка от работодателя, то предявеният от ищеца иск е такъв по чл. 226, ал. 2 КТ, поради което съгласно чл. 226, ал.3 във вр. с ал. 2 КТ обезщетението за
незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на
трудовото му правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от
деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т.е.
размерът на обезщетението е нормативно определен. Съгласно Решение № 519 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2010 г., IV г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Непредаването на трудовата
книжка на работника от страна на работодателя препятства работника да постъпи
на работа при друг работодател, съответно да реализира трудов доход, поради
което законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди. В
настоящият случай видно от приетите по делото доказателства след прекратяване
на трудовото правоотношение с ответника, ищцата е започнала работа при друг
работодател на 20.06.2012 г., поради и което претенцията за периода от
20.06.2012 г. до 07.03.2013 г. се явява неоснователна и недоказана. За периода
от 18.04.2012 г. до 19.06.2012 г., доколкото
по делото не се установява трудовата книжка да е върната на ищцата или същата
да е получила покана от работодателя – ответник, то искът се явява основателен,
а размерът следва да се определи, съобразно разпоредбите на чл. 162 ГПК. Съгласно задължителната за съдилищата съдебна
практика моментът на прекратяването на
трудовото правоотношение, съответно на предоставянето на трудовата книжка за
оформянето й, съвпада с този на връщането й, което е задължение на работодателя
и не е нужно да е поискана или потърсена от работника или служителя. В случаите,
когато това не може да бъде сторено, защото работникът или служителят не се е
явил лично при прекратяване на трудовото правоотношение или при предоставяне на
трудовата книжка за оформянето й, работодателят е длъжен да го покани, защото
задължението е носимо, а не търсимо. (в този смисъл Решение № 444 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 827/2009 г., IV г. о.,
ГК и Решение № 553 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
206/2009 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл.
290 ГПК). В настоящия случай работодателят
не доказа, че ищцата е получила покана за получаване на трудовата книжка, нито
че трудовата книжка е предадена при прекратяване на договора, поради и което
искът следва да се уважи за горния период от 18.04.2012 г. до 19.06.2012 г. за сумата от 422, 29 лв.
(изчислена съобразно последната брутна заплата и броят работни дни и месец,
включени в този период). За разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 2012,27 лв. и за периода от 20.06.2012 г. до 07.03.2013 г. искът се
явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Главниците,
представляват лихвоносни вземания и искането за присъждане на законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане е
основателно и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора в полза на двете страни по делото се дължат
разноски по съразмерност. Ищцата е представила доказателства за разноски в
размер на 500 лв. – заплатен адвокатски хонорар, от които съразмерно на
уважената част от исковите претенции ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 183,74 лв. Съдът счита, че делото представлява фактическа и
правна сложност, поради и което платеният в полза на процесуалния представител
на ищеца адвокатски хонорар се явява съобразен с усилията на защитата на ищцата
при упражняване на процесуалните права
по делото по смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради и което възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. Ответникът претендира
разноски, но не представя доказателства за направени такива, поради което
такива не му се следват.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 200 лв. или общо четири обективно съединени
искове, за всеки от които се дължи държавна такса в размер от по 50 лв. В
негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна
експертиза – 60 лв. и за съдебно – графологична експертиза – 50 лв. , направени
от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Алфа -Комфорт”
ЕООД, ЕИК: ********* гр. Пловдив, ул.”Иван Ст. Гешов” №28, ет6, ап.28 да
заплати на Д.Е.Д., ЕГН: ********** ***, сумата от 419, 42 лв. – неплатени трудови възнаграждения за периода от месец
февруари 2012 г. до месец април 2012 г, сумата от 88,47
лв. – общ размер на дължимо обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 9 дни за 2011 г. и 2012 г., както и сумата 422, 29 лв. - обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 18.04.2012 г. до 19.06.2012 г., ведно със законна лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.03.2013 г. до окончателното заплащане на
главниците, както и сумата от 37,29 лв. –
сбор от обезщетения за забавено плащане на главниците, представляващи дължими
суми за трудови възнаграждения месеците февруари, март и април 2012 г. за
периода от 31.03.2012 г. до 07.03.2012 г., както и сумата от 183,74 лв. – разноски по делото по
съразмерност, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 419, 42 лв. - за неплатени
трудови възнаграждения за периода от месец февруари 2012 г. до месец април 2012
г. до пълния претендиран размер от 488,57
лв., за разликата над 37,29 лв. – сбор от обезщетения за
забавено плащане на главниците, представляващи дължими суми за трудови
възнаграждения месеците февруари, март и април 2012 г. за периода от 31.03.2012
г. до 07.03.2012 г. до пълния претендиран размер от 41, 36 лв., за разликата над 88,47 лв. – общ размер на дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 9 дни до пълния претендиран
размер от 90,47 лв., както и за разликата над 422, 29 лв. - обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка
до пълния претендиран размер от 2012,27
лв., както и за периода от 20.06.2012 г. до 07.03.2013 г.
ОСЪЖДА Алфа -Комфорт”
ЕООД, ЕИК: ********* гр. Пловдив, ул.”Иван Ст. Гешов” №28, ет6, ап.28 да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 200 лева
- дължима държавна такса върху уважените искове и разноски за съдебно-счетоводна
експертиза – 60 лв. и за съдебно –
графологична експертиза – 50 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Дафина Арабаджиева
Вярно с оригинала!
ИТ