Р Е
Ш Е Н
И Е № 129
гр. Шумен, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на шести юни, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: А. Карагьозян
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. М. Маринов
като разгледа докладваното от съдия Р.
Хаджииванова В.гр.д. № 170 по описа
за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.463 във
връзка с чл.278 от ГПК.
Образувано е по две жалби, едната депозирана от „Предел
ойл” ЕООД, ЕИК , гр. Б., представлявано от управителя М.Н., против
разпределение, извършено с протокол за разпределение от 08.03.2019 г. по изп.д.
№ 2016*0400340 по описа на ЧСИ с рег.№ * на КЧСИ, с район на действие ШОС.
Жалбоподателят – присъединен взискател по изпълнителното дело счита разпределението
за незаконосъобразно, извършено при допуснати нарушения на материалноправни и
процесуалноправни норми. Възразява изцяло против разпределението на сумата от
250484,17 лв. на взискателя ТБ „Инвестбанк” АД, както и на таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 8679,98лв. с ДДС. Излага, че събраната сума представлява
субсидия за 2015 /АЕП/ изплатена от ДФ „Земеделие”, която е несеквестируема, по
изложени в жалбата съображения. Сочи че сключеният договор за залог между
„Предел” ООД и „Инвестбанк” АД през 2015 г., за обезпечаване на всички настоящи
и бъдещи вземания на залогодателя за субсидии и директни плащания от ДФ
„Земеделие” бил нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД. Същият
противоречал и на чл.94 ЗДБРБ за 2015 г., чл.444, т.8 ГПК и чл.520 ГПК. Договорът
за особен залог обаче вписан на 27.07.2017 г. със залогодател „Предел” ООД и
заложен кредитор „Предел ойл” ЕООД, не бил нищожен, тъй като разпоредбата на
чл.94 от ЗДБРБ за 2015 г. не се разпростирала върху него. Това правело
вземането на „Предел ойл” ЕООД привилегировано с право на предпочтително
удовлетворяване по реда на чл.136, ал.3 ЗЗД. Моли съдът да отмени
разпределението и да задължи ЧСИ да извърши ново разпределение като зачете
вземането на „Предел Ойл” ЕООД.
Постъпила
е и жалба от „Предел” ООД, с ЕИК със седалище и адрес на управление-гр. Б., ул.
..., представлявано от Е.Д.Н., против същото разпределение, извършено с разпределителен
протокол от 08.03.2019 г. по изп.д. № 2016*0400340 по описа на ЧСИ с рег.№ * на
КЧСИ, с район на действие ШОС. Жалбоподателят – длъжник по соченото
изпълнително дело счита разпределението за незаконосъобразно, постановено при
допуснати нарушения на материалноправни и процесуалноправни норми. Излага
аналогични мотиви на тези по жалбата на присъединения взискател „Предел Ойл”
ЕООД, относно несеквестируемостта на разпределената сума. Твърди нищожност на
договора за залог между него и „Инвестбанк” АД, поради противоречие с
императивни разпоредби на закона. Излага, че според чл.520, ал.2 ГПК, не се
допуска изпълнение върху средствата от ЕС, както и по други международни
програми и договори на общините. Според жалбоподателя разпореждане с правото по
чл.444 ГПК не било налице, тъй като отчуждителят знаел, че извършеното действие
/залог на вземане/, не поражда последствия относно несеквестируемостта на
субсидиите. Същевременно счита, че договорът за залог, между него и присъединения
взискател „Предел Ойл” ЕООД за същото вземане, но вписан на 27.07.2017 г. е
действителен, тъй като по отношение на същия не се разпростира нормата на чл.94
ЗДБРБ за 2015г. Счита, че този присъединен взискател се явява привилегирован,
по отношение на него вземането е секвестируемо и следва да му бъде разпределено, а не на „Инвестбанк” АД. Излага
още, че в разпределението не били посочени размерът на вземанията на
хирографарните кредитори, не били съобразени правата на предпочтително
удовлетворяване на вземанията на кредиторите, не било ясно как е определена
таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ. Предвид изложеното моли съдът да отмени изцяло
разпределението, да задължи ЧСИ да изготви ново, с което да конкретизира
поотделно вземанията, техните титуляри, основанието и привилегията за всяко
едно и след погасяване вземането на кредитора по валидния особен залог, да
възстанови на длъжника остатъка от получената несеквестируема субсидия.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК присъединеният
взискател „Инвестбанк” АД, е депозирал писмено възражение, в което взема
становище за неоснователност на двете жалби.
Останалите взискатели не са депозирали
становище по двете жалби в предоставения им срок.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното
действие, по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище също за
неоснователност на жалбите. Сочи, че въпросът относно секвесируемостта на
сумата, предмет на разпределението е решен с влязло в сила решение №
31/08.02.2019 г. по в.гр.д № 8/2019 г. на ШОС.
Жалбите са подадени в срока по чл.462 ал.2 от ГПК, от
надлежни страни, против подлежащо на обжалване действие на ЧСИ, поради което са
допустими.
След като се запозна с възраженията и доводите в двете
жалби, възражението на взискателя, както
и с приложените по делото доказателства, съдът установи следното:
Приложеното изп. д. № 2016*0400340 по
описа на ЧСИ , с рег.№ * на КЧСИ и район на действие ШОС е образувано на
25.08.2016 г. след прехвърляне на
образуваното преди това на 15.07.2016 г. по молба на „Каргил България” ЕООД-гр.
С., против „Предел” ООД изп. д. № 2016*0406697 по описа на ЧСИ с рег. № * на
КЧСИ и район на действие СГС, за събиране на вземане по изпълнителен лист от
05.07.2016 г. по ч.гр.д. № 3838/2016г. по описа на РС гр. Б.. На длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение на 22.07.2016 г.
По изпълнителното дело са присъединени
изп. дела № 2017*0400115, № 2017*0400108
и № 2018*0400248, с взискател и по трите дела „Търговска банка Д“ АД гр. С.
/въз основа на изп. лист от 20.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1864/2017 г. на РС – Б.,
срещу длъжника „Предел” ООД и др. при условията на пасивна солидарност; изп.
лист от 21.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1863/2017 г. на РС – Б., срещу настоящия
длъжник и др. при условията на пасивна солидарност и изп. лист от 10.07.2018 г.
по . № 372/2017 г. на ОС гр. Б., срещу настоящия длъжник и др. при условията на
пасивна солидарност/. На 28.11.2016 г. банката е уведомила ЧСИ, че в нейна
полза има учреден от длъжника особен залог /договор за особен залог на вземания
№ 2529.0616-А1/04.07.2016г. – т. І, л. 284-286/ върху негови вземания по
банкови сметки в същата банка, представяйки и заявление за вписване на особен
залог № 2016070601620 – /т.І, л. 214-215/. В заявлението е отразено, че
„Предел” ООД е учредило залог в полза на „Търговска банка Д” АД върху: 1/всички
свои настоящи и бъдещи вземания от ДФ „Земеделие” в размер на не по-малко от
284 322.45 лв., представляващи очакваните от РА към ДФ „Земеделие”
субсидии за подпомагане за Кампания 2016г. въз основа на подадено на 11.04.2016
г. във фонда заявление за подпомагане с вх. рег. № 18220849 и УРН 184710; 2/
всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя от ДФ „Земеделие”,
представляващи очакваните субсидии за подпомагане на земеделските кампании по
схемите, подкрепяни и изплащани от Европейския фонд за гарантиране на
земеделието /ЕФГЗ/, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони /ЕЗФРСР/ и от държавния бюджет (ДБ) за периода от 2016г.-2020г. вкл.; 3/
всички настоящи и бъдещи вземания по сметка на кредитополучателя, по която ще
постъпват заложените вземания, както и залог върху всички настоящи и бъдещи
вземания по всички други банкови сметки на кредитополучателя, които са открити
или ще бъдат открити в Банката.
Видно от приложеното запорно съобщение
от ЧСИ до ДФЗ, като трето задължено лице, е наложен запор на всички вземания на
длъжника от фонда, до размер на вземането по делото. Запорното съобщение е
получено от ДФЗ на 18.07.2016 г. /л.299 от изп.д.№ 6697/2016 г. на ЧСИ /.
На основание чл.458 ГПК е присъединена
Държавата като взискател на 01.11.2016 г., чрез НАП – Б., с актуализирано
вземане, съгласно удостоверение от 20.02.2019 г. в размер на 426494,86лв..
На 27.02.2017г. е подадена молба от ЕТ
„З.С.”- гр. К.за присъединяване като взискател и на 31.03.17г. след заплащане
на съответната такса, същият е присъединен за посочените в удостоверението на
ЧСИ И.
Б., ОС-Б. парични
вземания /т. ІІ, л. 406-407, 449/.
На 11.04.2017г., въз основа на молба от 05.04.2017г., е присъединен като взискател
по изпълнителното дело и „Веди” ЕООД - гр. Б. за вземанията си по изпълнителен
лист от 31.03.17г. срещу „Предел” ООД по договор за спогодба с нотариална
заверка на подписите от 17.03.2017г. за сумата от 300 000 лв., сумата от
8 050.69 лв. лихви за посочен период върху главницата, сумата от
50 000 лв. – неустойка, както и разноските по делото /т. ІІ, л. 472-475,
л. 489/.
С молба от 17.05.2017 г., ведно с
приложено удостоверение от ЧСИ с рег.№ 804, по изп.д. № 206/2017 г. и след
заплащане на следващата се такса „Първа Инвестиционна банка“ АД -гр. С., е
присъединена като взискател по изпълнителното дело на 30.06.2017 г. /т.ІІ,л.704, 851/
По делото е присъединен като взискател
и „Предел Ойл” ЕООД-гр. Б.. От приложените по изпълнителното дело и към
настоящите жалби доказателства е видно, че с писмо от 03.04.2018 г. /т.ІІІ,
л.1109-1115/ същият е уведомил ЧСИ, че на 27.07.2017г. е вписан особен залог в
полза на дружеството върху всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя –
„Предел” ООД от ДФЗ –РА, представляващи парична субсидия и директни плащания за
2015 г. и 2017 г. по схемите за подпомагане, индивидуализирани с общи заявления
за подпомагане за съответните стопански години с УИН 02/*615/02485 от 2015 г. и
УИН 02/110717/23082 от 2017 г., УРН 184710. Особеният залог е вписан въз основа
на договор за паричен заем № 10/01.06.2017г. за сумата от * 000 лв. и въз
основа на договор за залог на вземане от 01.06.2017 г. /който не е приложен по
делото/. На 27.07.2017 г. в ЦРОЗ е вписано заявление на „Предел Ойл” ЕООД за
пристъпване към изпълнение върху цялото вземане от „Предел” ООД в размер на * 000
лв.
С молба от 04.06.2018 г., на основание
чл.456 ГПК ”Инвестбанк” АД е присъединена като взискател по настоящото
изпълнително дело, за вземането си съгласно удостоверение по изп.д.№ 2017*0400127
на ЧСИ .рег.№ , а именно: за сумите 354478,51 лв., от които 282767,91лв.
главница; 1649 лв. лихва; 46443,92 неолихвяеми вземания; 10218,73лв. разноски
по гр.д.; 1217,80 лв. разноски по изп.д. при ЧСИ с рег. № и 12181,15лв. такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ
в т.ч. такса по т.26 от тарифата /т.ІІІ л.1170-1193/. Към молбата е приложен и договор
за особен залог на вземане, сключен на 17.04.2015 г., между този взискател и
длъжника „Предел” ООД- гр. Б., върху всички настоящи и бъдещи вземания на
залогодателя за субсидии и директни плащания от ДФЗ – Разплащателна агенция,
получени с УРН 184710, подробно регламентирани в ЗПЗП, подзаконовите нормативни
актове по прилагането му и европейското законодателство, по всички схеми за
плащане, за които за които залогодателят „Предел” ООД е подал общо заявление за
подпомагане за Кампания 2015 г., пред ДФЗ – разплащателна Агенция в
съответствие с разпоредбите на ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Със залога се обезпечава вземане на банката по договор за стандартен кредит
„ИНВЕСТАГРО” № 078-С/17.04.2015 г. в размер на 570000лв. Приложено е и заявление
за вписване по реда на ЗОЗ, потвърждение от 20.04.2015 г. от ЦРОЗ, заявление за
пристъпване към изпълнение рег. № 2016*401261, потвърждение за вписване в ЦРОЗ
на заявлението за пристъпване към изпълнение, уведомление до ДФЗ, уведомление
до длъжника „Предел” ООД.
С две платежни нареждания от
11.10.2018 г. /л.1362, 1363-т.ІV/, ДФЗ е превел по особената сметка на ЧСИ сумите
64791,04 лв. и 194373,11лв., като основание за плащане е посочено АЕП 2015. В
отговор за запитване от ЧСИ до ДФЗ относно произхода на средствата с писмо
изп.№ 12-2500/1559/25.10.2018 г. е посочено, че получените суми по специалната
сметка на ЧСИ по изп.д.№ 2016*0400340 в размер на 64791,04 лв. са *% от
Национален бюджет, а сумата 194373,11лв. е *% от Европейски фонд за развитие на
селските райони./л.1367 т.ІV/.
По делото е приложено и съдебно
решение № 31/08.02.2018 г. по в.гр.д.№ 8/2019 г. на ШОС, с което в производство
по чл.435, ал.2, т.2 ГПК е оставена без уважение жалбата на длъжника против
насочване на изпълнението върху сумата от 64791,04лв. от Националния бюджет и
сумата от 194373,11лв. от Европейски фонд за развитие на селските райони.
Решението е влязло в законна сила на 08.02.2018г..
На 08.03.2019 г. ЧСИ е изготвил
разпределение, предявено на 22.03.2019 г., на събрана сума от ДФЗ гр. С., с
произход субсидии за 2015 г. /АЕП/ в размер на 259164,15 лв. В т. І от
разпределението са посочени взискателите - осем на брой, размера на вземанията
им по изпълнителното дело, вкл. материален интерес, разноски и такса по т.26 ТТР ЗЧСИ. По т.ІІ от
разпределението е посочено да се удържи сумата от 8679,98лв. с ДДС, такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху частично постъпилата сума. В т.ІІІ от
разпределението е посочено, че няма направени разноски от взискатели по
осъществяване на способа, от който се разпределя сумата. В т.ІV е посочено, на
основание чл.136, ал.1 т.3 ЗЗД на ТБ „Инвестбанк” АД гр. С. – първи заложен
кредитор по отношение на постъпилите субсидии за 2015 г. да се изплати сумата
от 250484,17лв..
С оглед така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: С жалбите
предмет на настоящото производство се атакува извършено от ЧСИ разпределение, с
разпределителен протокол от 08.03.2019 г., с което е прието, че със сумата от 250484,17лв.
/след приспадане на такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 8679,98лв. с ДДС/,
следва да се удовлетвори вземането на ТБ „Инвестбанк” АД гр. С. – с вписан
първи по ред договор за залог на вземане на длъжника от ДФЗ гр. С.,
представляващо субсидии за 2015 г. /АЕП/.
Относно момента, до който може да се релевира възражение
за несеквестируемост е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по . № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. На осн. чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни
за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Съгласно приетото по т.1 на ТР
длъжникът може да обжалва на основание несеквестируемостта и разпределението в
тридневен срок от предявяването му. Т.е., изложеното сочи, че въпросът за
несеквестируемостта може и следва да се разгледа и към момента на извършване на
разпределението.
Настоящият
състав споделя разбирането, че макар и плащанията от ДФ „Земеделие”, извършвани
по посочените схеми за подпомагане на земеделските производители от фондовете
на ЕС, да са публични финансови средства /така чл. 17а от ЗПЗП/, то същите не
са част от държавния бюджет на страната ни /неговата структура е определена в
чл.42-44 от ЗПФ/. Въпреки това обаче, изхождайки от уредбата на финансовите
средства, предоставяни в изпълнение на реализирането на общата селскостопанска
политика на ЕС /като начин на предоставяне, субекти и органи, мониторинг
и контрол/ - Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.13г., следва
да се приеме, че те се подчиняват на същия режим като средствата от държавния
бюджет. В този смисъл и решение № 143/25.10.2017г. по гр.д. № 4666/2016г. на
ВКС, ІІІ г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК след допускане на
касационно обжалване - правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед
качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени
определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и
политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите
интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в
пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е
земеделският стопанин, а ДФ „Земеделие” е акредитирана
разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителен начин
овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране /чл. 11 от Регламента/. Поради
това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са
несеквестируеми.
От горната несеквестируемост обаче /която
е относителна, а не абсолютна/, длъжникът не може да се ползва за
вземането си, ако е учредил особен
залог, когато взискател е заложният кредитор - по арг. от чл.445, ал.1 от ГПК. В случая от доказателствата е видно, че по изпълнителното дело е
присъединен като взискател „Инвестбанк”
АД, гр. С., с вписан първи по ред особен залог върху процесното вземане на
длъжника. Поради това в случая той има право да получи сумите, с източник
субсидии изплащани от ДФЗ на длъжника за подпомагане дейността му като
земеделски производител, за удовлетворяване на вземането си, тъй като върху
тези вземания длъжникът е учредил особен залог. Разпределената на този
взискател с процесния разпределителен протокол от 08.03.2019 г. парична сума -250484,17лв.
е по-малка от вземането му /362821,97лв./, поради което следва да се изплати
изцяло на взискателя. При няколко залога кредиторите се удовлетворяват по реда,
по който са учредени залозите. /чл.153 ЗЗД/. Тъй като липсва остатък от сумата
вписалият втори по ред особен залог върху същото вземане - „Предел Ойл” ЕООД не
може да бъде удовлетворен. По отношение на останалите кредитори тази сума се
явява несеквестируема.
Следва
да се посочи още, че по въпроса за секвестируемостта на процесната сума е
постановено решение № 31/08.02.2018 г. по в.гр.д.№ 8/2019 г. на ШОС, влязло в
законна сила, което /макар да не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за
секвестируемостта –ТР № 7/2014г. на ОСГТК ВКС – мотивите към т.3/, също е в
посочения по-горе смисъл.
Направеното и в двете жалби възражение
за нищожност на договора за залог между
длъжника и присъединения взискател ТБ „Инвестбанк” АД, поради противоречие със
закона, съдът счита също за неоснователно. Сделката противоречи на закона, когато
има основание, но това основание /причина, кауза/ не е позволено от закона,
както и когато тя има предмет, но този предмет е забранен от закона. Не всяко
нарушение на закона води до нищожност на сделката. Сделката противоречи на
закона, когато нейният резултат /приложението на правните й последици/
противоречи на закона. Следва да се разграничава противоречието на закона, от
нарушаването на неговите императивните разпоредби, което не винаги води до
нищожност. В случая разпореждането
от длъжника с негово несеквестируемо право само по себе си не прави сделката
нищожна. Следва да се също, че договорът е сключен и в предвидената от закона
писмена форма /чл.2, ал.2 ЗОЗ/.
Неоснователно е твърдението, че договорът за залог в
полза на „Инвестбанк” АД е нищожен, поради противоречие с чл.94, ал.2 от ЗДБРБ
за 2015 г., а в полза на „Предел Ойл” ЕООД нищожност не е налице, тъй като е
вписан 2017 г. и разпоредбата на чл.94, ал.2 от ЗДБРБ за 2015 г. не намира
приложение. В ЗДБРБ за 2017 г. /имаща отношение към втория залог/ съществува
аналогична разпоредба на тази в ЗДБРБ от 2015 г. /също чл.94/. Що се отнася до
противоречие с разпоредбата на чл.520 ГПК, то същата касае изпълнение срещу
общини и бюджетно субсидирани заведения, какъвто длъжникът не е.
Не
отговаря на приложените по делото доказателства твърдението в жалбите, че не са
посочени взискателите, техните вземания и привилегии. Видно от изготвеното разпределение
същите са посочени, с размера на вземанията им, вкл. материален интерес и
разноски, както и взискателите, които имат привилегия по отношение на сумата предмет
на разпределението.
Що
се отнася до жалбите, в частта им досежно таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ,
такава следва да се начисли, тъй като по делото е събрана сума, която подлежи
на разпределение. Съгласно чл.26, б.„е” за изпълнение на парично вземане,
когато събраната сума е над *000лв. – таксата е 5220лв. +2% за горницата над *000лв.
Съгласно Забележка № 1 на същия текст, при частично събиране на паричното
вземане, таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на
събраната сума, а в забележка № 4 е посочено, че в размера на паричното вземане
не се включват авансовите такси. Съгласно посочените правила, след приспадане
от паричното вземане на взискателя ТБ „Инвестбанк”
АД -362821,97лв. на авансовите такси по ТТР към ЗЧСИ/общо 1319.80лв. съгласно
справка №3035/05.06.2019г./ се получава сума в размер на 361502,17лв., върху
която таксата по т.26 е в размер на 12540,05лв. с ДДС. Съразмерно върху
частично събраната сума, която се разпределя на взискателя ТБ „Инвестбанк” АД –
250484,17 лв., таксата по т.26 е в размер на 8688.98лв. с ДДС.
С
разпределението по т.ІІ, с която е прието да се удържи такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 8679,98лв. с ДДС, се явява правилно, доколкото ЧСИ е събрал
такса по т.26 дори с 9лв. по-малко от определената от съда такса /8688,98лв./,
поради което жалбите, против тази част на разпределението се явяват
неоснователни и следва да се оставят без уважение. Горното води до
неоснователност на жалбите и в частта им, против разпределението по т.ІV,
където след приспадане на таксата по т.26 ТТР ЗЧСИ, на първия заложен кредитор
е разпределена сумата от 250484,17лв.
Ето
защо, с оглед горните мотиви, жалбите, депозирани от длъжника „Предел” ООД, и
присъединения взискател „Предел Ойл” ЕООД, срещу атакуваното разпределение се
явяват неоснователни и следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 02235/27.03.2019 г. от Предел ойл” ЕООД, ЕИК , гр. Б., представлявано от управителя М.Н. и жалба вх.№ 02234/27.03.2019 г. от „Предел” ООД, с ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ..., представлявано от Е.Д.Н., против разпределение, извършено с протокол за разпределение от 08.03.2019 г. по изп.д. № 2016*0400340 по описа на ЧСИ с рег.№ * на КЧСИ, с район на действие ШОС, с което по т.ІІ определена за удържане такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху частично постъпилата сума -8679,98лв. с ДДС и по т.ІV, където на основание чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД на ТБ „Инвестбанк” АД гр. С. – първи заложен кредитор по отношение на постъпилите субсидии за 2015 г. е разпределена сумата от 250484,17лв..
Решението подлежи на обжалване съгласно чл.463, ал.2 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му, с частна жалба, пред Апелативен
съд гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.