РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. М., 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20241600100006 по описа за 2024 година
Правното основание на предявените искове е чл. 432 във връзка
във вр. с чл.45 от ЗЗД, с чл.52 от ЗЗД и чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД с цена на иска –
60000лева
Настоящото производство е образувано по предявен пряк иск от
К. Г. К., ЕГН **********, с адрес : гр. В., ул. ,.Ц.”, № ** чрез процесуалния
си представител Адвокат Х. А. З., БУЛСТАТ : *** с личен адвокатски
номер : *** със съдебен адрес : гр. С., ул. „И.”, № *, ет. *, ап. * против ЗАД
„О.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.. жк. В., ул. С.
№ *, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, с чл.52
от ЗЗД и чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД с цена на иска – 60 000лева.
В исковата молба се твърди , че 05.11.2022 год. около 18.30 часа в
гр. В. на ул. „Р.“ лек автомобил марка „ХХХ И с рег. № ***, управляван
от И. К. И. с дясната част на автомобила блъска пресичащата платното за
движение пешеходка К. Г. К., след което напуска произшествието с цел да
се укрие. В резултата на удара ищцата получава контузия на лявата
подбедрица и пада на земята. Произшествието е посетено от служители на
РУ- Лом. За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с №
2022-1023- 621-1/05.11.2022 год.. На виновния водач е съставен АУАН с №
807260/06.11.2022 год., образувано е досъдебно производство, същото е
приключило със съставяне на Обвинителен акт срещу И. К. И.. Актът е
внесен в РС-Лом. образувано е НОХД № 435/2023 год.. Наказателното
производство е прекратено с протоколно споразумение № 112 от
13.12.2023 год., което е одобрено от Районен съд - Лом. Наложено му е
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца,
1
изтърпяването на наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от 3 /три/ години.
След настъпване на произшествието на К. Г. К. е оказана първа
помощ от спрели след инцидента водачи, след което е транспортирана от
екип на ЦСМГ със силно болезнени и ограничени движения в ляв глезен
и стъпало с наличие на оток и хематом и движение с инвалиден стол в
Спешното отделение при МБАЛ „Св. Николай Чудотворец" ЕООД гр. Л..
След извършените прегледи, изследвания и рентгенографии на ищцата е
поставена диагноза: Фрактура на ляво стъпало; голяма разкъсно-
контузна рана започваща от задната страна на лява подбедрица.
достигаща до тубер калканеи с неправеилна форма и увреда на мускулите
от задната мускулна група на подбедрица. С оглед характера и
сериозността на получените контузии и наранявания, ищцата е
хоспитализирана по спешност в Отделение по ортопедия и
травматология с цел провеждане на оперативно и медикаментозно
лечение и наблюдение. На 05.11.2022 год. по отношение на К. Г. К. е
проведено оперативно лечение -при ревизия е намерена голяма разкъсно-
контузна рана в задно-медиалната част на подбедрицата от тубер
калканеи до средната част на подбедрицата с неправилна форма и увреда
на мускули от задната група на подбедрица. Извършен е дебридман на
раната с ексцизия на некротичните тъкани и шев на мускули. Установена
е фрактура на ос навикуларе с луксация на същата. След проведеното
хирургично и медикаментозно лечение на 14.11.2022 год. ищцата е
изписана от болничното заведение с указания за активно наблюдение,
хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в домашни
условия при спазване на терапевтична схема.
В исковата молба се твърди, че лек автомобил марка ХХХ И с рег. №
*** има валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите с период на действие от 30.09.2022 год. до 29.09.2023 год.
и номер на полицата ВО/23/122002910697 в ЗАД ,.О." АД. Водачът му И.
К. И. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от
горепосочената застрахователна полица.
Моли съда след установяване на гореизложеното и основателността на
иска, да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати
на К. Г. К. сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева. представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното
ПТП, изразяващи се претърпени болки, страдания и неудобства, ведно
със законната лихва за забава считано от 30.12.2022 год. - датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция пред ЗАД „О.” АД
до окончателно изплащане на обезщетението, както и всички разноски по
делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. Моли съда да постанови присъдените обезщетения да бъдат
изплатени по сметка в БАНКА: „Централна кооперативна банка“ АД,
IВАN: ВС 59 СЕСВ ***, В1С : ***, с титуляр К. Г. К..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
2
Застрахователно акционерно дружество „О.“ АД, представлявано от
Изпълнителните Директори -А.Л. и Р. Д., чрез Адвокатско дружество
"Х.,Т. и И.", представлявано от адв. Т. Т. с който завява ,че искът е
допустим, макар и неоснователен и няма пречка същият да бъде допуснат
до разглеждане от съда.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като счита, че същото не
е настъпило изцяло по вина на водача на застрахованото в ЗАД „О." АД
МПС. Поддържа, че в конкретния случай вина за получените увреждания
има и ищцата. Налице е съпричиняване от страна на г-жа К., която е
нарушила нормативно-установените правила за движение на пешеходци,
като не се е движила по тротоара или банкета на пътното платно в
противоположната посока на движение. С тези си действия тя е
нарушила императивните разпоредби на ЗДвП (вкл. на чл. 108, чл. 113 и
114 от ЗДвП), като се е изложила на ненужен риск и е направила
събитието неизбежно. Приносът на пострадалата е основание за
намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл.
51, предл. 2-ро от ЗЗД. В конкретния случай К. е създала реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което
от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна
практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалата,
обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на
съпричиняване, който считаме че в случая е изключително голяма
степен.
Оспорва твърденията, че за пострадалата са възникнали всички
описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва
твърденията за тяхната продължителност. Оспорва ищцата да е
претърпяла фрактура на навикуларната кост следствие на ПТП, същата
не се намира в непосредствена близост до точката на първоначалния удар
и разкъсно-контузната рана, като счита, че датира от преди събитието.
Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП
увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Оспорва
оздравителния процес да е бил продължителен. Единственият документ,
от който може да се съди за някакво предприето лечение е приложената
епикриза от 05.11.2022 г., от която се установява, че ищцата е имала 9 дни
болничен престой, през които са и направени 2 интервенции - зашиване
на сухожилия на 05.11.2022 г. и открита фиксация на навикуларната кост
и поставяне на метална игла на 11.11.2022 г. Не се касае за
многофрагментна фрактура и няма данни при ищцата да са възникнали
някакви усложнения в следствие на интервенциите и болничния престой.
Оспорва ищцата да се е намирала в нетрудоспособност за период от
180 дни и оспорва приложените към исковата молба болнични листа да са
за нетрудоспособност, възникнала следствие на ПТП. Няма данни
ищцата да е провеждала рехабилитация или физиотерапия, каквито са
жизнено необходими при фрактури на крайниците и опорно-двигателния
3
апарат.
Оспорва, че в следствие на ПТП ищцата страда от затруднения при
съня, страх, тревожност, както и събитието да се отразило драстично на
социалната динамика в живота й -тя да е след прекаран инсулт и е била
на 64-годишна възраст към момента на ПТП, които данни не предполагат
особено активни социални контакти.
Оспорва твърденията за изживян стрес, който да даде доживотно
отражение върху психиката на ищцата, както и тя да е развила остра
стресова реакция в следствие на ПТП. Няма данни К. да се е обърнала
към психолог или психиатър, нито да й е предписано лечение в тази
посока. Това от една страна индикира, че състоянието й не е оценено от
самата нея като налагащо консултация със специалист. От друга страна -
доколкото се установят негативни промени в психо-емоционалното
състояние на ищцата - поддържам че липсата на специализирана помощ е
допринесла за по-бавното превъзмогване на състоянието.
Счита, че исковете са необосновано завишени по размер.
Пешеходката не е спазила нормативните правила за движение на
пешеходци и така е допринесла значително за урежданията си. Предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, настъпило като резултат от нарушение на вменените й по
смисъла на ЗДвП задължения, счита че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса й.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. Съгласно
§л. 497 КЗ , както и трайната съдебна практика застрахователят изпада в
забава от датата на уведомяване и изтичане на определения в чл. 496, ал.
1 от КЗ срок за произнасяне по предявената претенция.
С отговора си ответникът е направил искане за да бъде привлечен
като трето лице помагач на страната на ответника лицето И. К. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Х." № **. Правният му интерес
от привличането е с оглед на възможността за предявяване на регресен
иск към водача, напуснал мястото на ПТП и отклонил се от проверка за
алкохол и наркотични вещества на основание чл. 500 ал. 1, т 3 и чл. 500
ал. 1, т. 1. , в случай че ЗАД „ОЗК Застраховане" АД бъде осъдено по
настоящето производство.
С определение №152/12.03.2024година съдът НА ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.219,АЛ.1 от ГПК е допуснал ПРИВЛИЧАНЕТО като ТРЕТО-ЛИЦЕ
помагач на ответника по гр.д.№6/2024годин по описа на МОС а именно:
И. К. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Х." № **.Същия
е получил препис от исковата молба и отговора по нея, но не е взел
становище.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител,
поддържа исковата молба, като твърди, че от приетите по делото
4
експертизи се установяват претендираните вреди, респ. искът следва да
уважи като основателен.
Ответникът поддържа депозирания отговор, като моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и да
присъди сторените в производството разноски. В условията на
евентуалност моли да не уважи иска в пълния му размер.
В заседанието по същество третото лице-помагач на ответника не се
явява и не взима становище по-иска.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени
и изслушани експертизи – съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска
.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че на 05.11.2022 год. около 18.30 часа в гр. В. на ул. „Р.“ лек автомобил
марка „ХХХ И с рег. № ***, управляван от И. К. И. с дясната част на
автомобила блъска пресичащата платното за движение пешеходка К. Г.
К., след което напуска произшествието.
От обясненията на св.И. К. И.-трето лице помагач на ответника, се
установява,че както си карал автомобила вечерта в последния момент
видял човек пред колата. Опитал се да направи някаква мА.ра, за да
избегна това нещо. Натиснал спирачките ,но в края на краищата
разбрал, че е блъснал човек. Може би се е движил с около 50-60 км/чпо
негова преценка. На мястото на инцидента няма пешеходна пътека.
Ограничението на скоростта е обикновената 50 км/ч.. Дрехите на
пострадалата били тъмни със сигурност, защото не се отразили по
никакъв начин. Нямало как да я избегна надясно, затова предприел завой
наляво. Като я блъснал тя паднала, а той спрял може би на10-20 метра
след това. Не се върнал. Не я е търсил после. Разбрал какви увреждания
има чак на следващия или на по-следващия ден, когато го извикали
полицаи.. На прави участък се е случил удара.
От съдебно-автотехническата експертиза, изпълнена от вещото лице
О. В. се установява следния механизъм на ПТП:В тъмната част на
денонощието на 05.11.2022 г. около 18,30 ч в гр. В., обл. М. на ул. „Р.“ е
настъпило тежко пътнотранспортно произшествие с участието на лек
автомобил марка/модел „ХХХИ“ с рег. № ***, управляван от И. К. И.,
лична собственост, и пешеходката К. Г. К..
В резултат на произшествието на пешеходката са причинени
травматични увреждания, видно от приложените материали по делото.
В резултат на произшествието на лекия автомобил повреди и
деформации са нанесени в областта на предната му дясна част и дясното
странично огледало за обратно виждане.
След настъпване на произшествието водачът не е останал на място и
напуснал местопроизшествието, като не е установил последиците от него.
5
Произшествието не е настъпило на обозначена пешеходна пътека.
Платното за движение на ул. „Р.“ е намерено с ширина от 8,00
метра.Пешеходката е предприела пресичане на платното за движение
напречно на оста му в посока отляво надясно спрямо посоката на
движение на лекия автомобил.До осевата линия пешеходката се е
движила със спокоен ход, а при достигане на средата на платното при
осевата линия и навлизайки в дясната пътна лента, е ускорила
движението си.Моментът на възникване на опасността за движението, е
моментът, в който пешеходката се е намирала около средата на платното,
в който момент е ускорила движението си.В условията на
произшествието лекият автомобил се е движил със скорост от 84 км/ч при
разрешени за населено място до 50 км/ч с включени фарове на къси
светлини. При тази скорост в тъмната част на денонощието водачът не е
имал техническа възможност да предприеме действия за аварийно
спиране или друга спасителна мА.ра с цел избягване на удара в тялото на
пешеходката.
Скоростта на движение на лекия автомобил „ХХХ“ многократно е
надвишавала скоростта на движение на пешеходеца, както и масата на
автомобила, заедно с водача му и двамата пътници, многократно е
надвишавала масата на пешеходката.Инициалният контакт с лекия
автомобил е дясната му предна ъглова част с глезена на пешеходката,
типичен удар под центъра на тежестта (наречен „Бампер удар”), при
който тялото на пешеходката получава два въртящи момента - единият
(червеният), който завърта тялото на пешеходката на 270 градуса в
хоризонталната равнина в посока, обратна на часовата стрелка и който
ориентира тялото с лице към автомобила, и другият (синият) - във
вертикалната равнина, като завърта тялото около центъра на тежестта
си (таза) и го стоварва върху предната част на лекия автомобил.
Вещото лице е категорично, че причините за настъпване на
процесното тежко произшествие са в резултат на субективните действия
от страна на двамата участници - водачът на лекия автомобил и
пешеходката.
Водачът е управлявал със скорост, надвишаваща допустимата за
движение в населено място и в зоната на осветеност на фаровете на къси
светлини не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара при възникналата опасност за движението. При тази скорост на
движение ударът ще бъде неизбежен, тъй като мястото на удара ще
попадне в опасната зона за спиране на автомобила.
Преди да навлезе на платното за движение, пешеходката е била
длъжна да се съобрази с приближаващите към нея превозни средства за
двете посоки на движение, както и с тяхната скорост на движение. В
условията на произшествието пешеходката се е съобразила с
приближаващия автомобил от лявата й страна, но не се съобразила с
приближаващия автомобил от дясната й страна.
Произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието,
6
като пешеходката е имала възможност от далечно разстояние да
възприеме приближаващите към нея автомобили от двете й страни по
светещите им фарове, а също и по характерния шум, издаван от
двигателите им.
При управление със скорост от 84 км/ч водачът не е имал техническа
възможност да предотврати удара в тялото на пешеходната. При тази
скорост на движение мястото на удара ще попадне в опасната зона за
спиране. При тази скорост ударът ще бъде неизбежен.
При извършения оглед на местопроизшествието, в участъка на
произшествието от лекия автомобил не са намерени спирачни следи,
отложени от гумите му върху пътната настилка. От това следва, че
скоростта на движение на л.а. преди удара и скоростта му на движение
вмомента на удара, е една и съща, т.е. Уа = Уу.
МОС възприема заключението на вещото лице О. В. като
обективни и компетентно дадено и изгражда мотивите на решението си
върху него.
От приложената по делото съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от вещото лице Д. И., се установява, че в резултат на ПТП,
осъществило се на 05.11.2022 г. ищцата е получила Фрактура на ляво
стъпало; голяма разкъсно- контузна рана започваща от задната страна на
лява подбедрица. достигаща до тубер калканеи с неправеилна форма и
увреда на мускулите от задната мускулна група на подбедрица и
асептична некроза на ос навикуларе, настъпила в следствие на травмата
и нарушената трофика на самата кост, остеопоротични изменения в
костите на ходилото, както и остеоартроза.Физиотерапия след подобни
травми е препоръчителна. В документацията по делото, няма данни за
проведена такава. По анамнестични данни, раната на пациентката не се е
била напълно затворила, което е противопоказание за извършване на
физиотерапия.
Вещото лице е категорично в съдебно заседание, че от направените
контролни изследвания придружаващите заболявания на пациентката не
биха оказали съществено влияние върху оздравителния процес
В съдебно заседание вещото лице д-р И. уточнява, че асептична
некроза е процес, при който костта не зараства и изпада в некроза. Тази
асептична некроза може да ангажира цялата кост, може да ангажира и
конкретна зона, но това е последица от незарастващо счупване. Самата
кост става нежизнеспособна. Асептична означава, че е без данни за
инфекция. Асептичната некроза е в причинно-следствена връзка
съссчупванетое в областта на шийката. Това е често срещана последица
от този тип счупвания в тази зона, защото се прекъсва храненето на
костта.Вещото лице е категорично също така, че получените увреждания
в резултат на ПТП-то за в бъдеще ще окаже отражение, както на
походката, така и на статиката, но нарушението не е такова, че да води до
невъзможност за самостоятелно обслужване. Съдебно-медицинската
експертиза установява, че гореописаните увреждания са причинили на
7
ищцата разстройство на здравето – временно и неопасно за живота, с
оздравителен период две-три седмици, до месец, при нормален процес на
оздравяване, без настъпване на усложнения. МОС възприема
заключението на вещото лице д-р И. като обективно и
безпристрастно.
От показанията на св. Т. И.а, сестра на ищцата, разпитана в
съдебно заседание от 06.06.2024година се установява, че след
произшествието сестра й е откарана в болница, където и е правен рентген
на крака, а тя виела от болка. Нищо не можели да направят, само стояли
покрай нея. Отзад долу глезена и е ударен на крака, Лечението
продължло 10 дена в болница, където и е извършена и операция.
Възстановила се е за около половин година. Три месеца била почти на
легло. Тя заедно с майка им и сестра им я обслужвали и се грижили за
нея, тъйкато ищцата живее близко до тях, на една улица са почти. Имало
моменти, когато им звъни към 11-12 и отивали с мъжа си, поседят при
нея до късно. Ищцата била в депресия, изпитвала страх от всичко. Тя я е
къпела през това време, тъй като К. не можела да се обслужва сама.
Двете сестри били постоянно с нея. За пазаруване, за плащания, за
всичко. След тези три месеца придвижването на ищцата било трудно.
Нейните деца са в Германия. Самостоятелно ходи, но започнала с
проходилка. Ядене, пране всички било от тях. Свидетелката твърди също
така, „Нощно време, звънеше ми към 12-1 часа през нощта, звънеше ми,
отивах при нея, когато се чувстваше зле, въпреки че другата ни сестра се
грижеше повече за нея, аз не я оставях, а нощта беше тя. За половин
година тя започна така с проходилката ходи близо 3-4 месеца и то вътре,
навън не излизаше изобщо. След това с бастун вътре пак. Започна да ходи
с бастун силно казано ходене, защото ние помагахме да слиза от
стъпалата, да се качва и аз с колата я движех където трябва – на
превръзки и други такива неща“.Мос възприема показанията на тази
свидетелка като обективни и изградени на непосредствени възприятия.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с
правно основание чл.432 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ във вр. чл.45, чл.52 и
чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ , на която е основана исковата
претенция, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" между застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице
има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на
договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който
е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
8
От събраните по делото доказателства се установи, че на
05.11.2022 год. около 18.30 часа в гр. В. на ул. „Р.“ лек автомобил марка
„ХХХ И с рег. № ***, управляван от И. К. И. с дясната част на автомобила
блъска пресичащата платното за движение пешеходка К. Г. К., като
същото е е причинено от противоправното поведение на водача – св.И.,,
който управлявал лекия автомобил марка „ХХХ И с рег. № *** и се
движел с несъобразена скорост, над допустимата за движение в населено
място. Именно несъобразената скорост е причината водача на лекия
автомобил и да блъсне ищцата.
От приложеното по делото НОХД №435/2023година по описа на
Ломския районен съд е видно, че по споразумение И. К. И. се е признал за
виновен в умишлено извършване на престъпление по чл.343,ал.3,б.в във
вр. с чл.343,ал.1,б.б във вр. с чл.342,ал.1 от НК по отношение на деянието
осъществено с ищцата по делото на 05.11.2022година и му е наложено
съответното наказание.С поведението си водачът на автомобила е
нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2, като е бил длъжен да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и
е бил длъжен да избира скоростта на движението, съобразявайки се с
конкретната обстановка. Така установеното води до извода, че деянието
на водача на лекия автомобил е противоправно.
От друга страна ищцата също е нарушила разпоредбата на
чл.129,ал.2 и 3 от ППЗДвП, като е пресякла пътното платно извън
пешеходна пътека.
От изложеното по горе се установиха причинени увреждания на
ищцата, както и че същите са в причинна връзка от притърпяното ПТП.
От тук следва да се приеме, че е налице фактическият състав на
непозволено увреждане. С доклада по делото съдът обяви за безспорен
фактът, за наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ЗАД О. и водачън на лек автомобил марка ХХХ И с рег. № *** И.
К. И. с период на действие от 30.09.2022 год. до 29.09.2023 год. и номер на
полицата ВО/23/122002910697 в ЗАД ,.О." АД. С оглед гореизложеното
МОС намира исковата претенция за основателна. Ответната страна
оспорва механизма на ПТП като сочи, че е налице съпричиняване от
страна на пострадалите. Съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за
вредите, причинени на увредения, може да се намали само, ако той сам е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Граматическото и
логическо тълкуване на нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД показва, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само
онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се
стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен
въпросът и в практиката на съдилищата относно приложението на чл. 51,
9
ал. 2 от ЗЗД. Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие
или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона,
може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на
разглежданата норма, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произтичащите вреди. Това
разбиране, свързано с приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е застъпено и в
ТР № 1/ 23.12.2015 година по тълк. дело № 1/2014 година, ОСТК на ВКС.
Съпричиняване ще е налице само тогава, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност - в нарушение на ЗДП и виновно. Ако се
установи, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите,
обезщетението за вреди може да се намали, като намаляването е въпрос
на преценка във всеки конкретен случаи в зависимост от събраните
доказателства по конкретния спор.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост като се взема предвид характера на
увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено и др. да се отчитат не само наличните, вече настъпили вреди, а и
тези с проявление напред във времето. Критерият на справедливостта,
заложен в нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от
общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от развитие
на обществото. Практиката на ВКС е последователна по въпроса за
детерминирането на критерия за справедливостта от икономическата
конюнктура в страната, която от своя страна е основана на почти ежегодното
нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,
причинени от застрахования на трети лица. Независимо от функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетението би
следвало са се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и с оглед на
изложеното в предходния абзац ,предвид вида и продължителността на
преживените от ищцата К. болки и страдания, неудобства, емоционални и
психически сътресения, както и съществуващата в страната
10
икономическа конюнктура към момента на увреждането, приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди е сумата от 5000,00 лева.
Ответникът е направил възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване
от страна на малолетните деца.Горното се установява от заключениетона
вещото лице О. С. по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза, който
след обстоен анализ е приел ,че преди да навлезе на платното за движение,
пешеходката е била длъжна да се съобрази с приближаващите към нея
превозни средства за двете посоки на движение, както и с тяхната
скорост на движение. В условията на произшествието пешеходката се е
съобразила с приближаващия автомобил от лявата й страна, но не се
съобразила с приближаващия автомобил от дясната й страна.
МОС намира за основателни релевираните от ответника
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. С
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е
допринесъл за увреждането, като приложението на това правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна
връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице основание за
намаляване на определеното обезщетение по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
като следва да се определи степен на съпричиняване от 10% /десет
процента/. Така поведението на ищцата се квалифицира като
съпричиняващо във вредоносния резултат и води до извод, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда
по реда на чл.52 от ЗЗД, следва да бъде редуцирано, респ. на ищцата
следва да се присъди неговия непълен размер – 45000,00 лв., като за
разликата до претендирания размер от 60000,00 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск,
основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава. Това
се приема по следните съображения:
Ищцата е заявила писмена претенция пред застрахователя и
застрахователят е бил своевременно сезиран от ищцата по ред определен
в чл. 380. ал. 1 от КЗ, с която е поискала ответникът в лицето на ЗАД „О.”
да определи и заплати обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, която е заведена с вх. № 99- 7647/30.12.2022 год. по
описа на ЗАД „О.” АД. В срока за произнасяне посочен в чл. 496, ал. 1 от
КЗ, с писмо изх. № 99-2163/30.03.2023 год. дружеството отказва да
определи и заплати на К. Г. К. претендираното обезщетение.На основание
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ и предвид, че първата претенция е предявена на
30.12.2022 г., лихва за забава, в случая се дължи с изтичането на срока за
11
отговор и лихвата за забава се дължи от 30.03.2023 г.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата
ищцата направените по делото разноски по делото на основание
чл.7,ал.2,т.4 от наредбата за адвокатските възнаграждение съобразно
уважената част от иска в размер н а4250лева, държавна таса по сметка на
МОС в размер на 1800лева в размер на 121,88 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
Ответникът ОЗК“ З.““ АД,гр.С. на основание чл.78, ал.3 от ГПК също
има право на разноски в размер на 2552,50 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете/25%/.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-М.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД С ЕИК *** СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА
УПРАВЛЕНИЕ ГР.С., ул.С., №* да заплати на К. Г. К. С ЕГН **********
ОТ ГР.В. ,л.Ц., №** по сметка в БАНКА: „Централна кооперативна
банка“ АД, IВАN: ***, В1С : СЕСЕВВGSF, с титуляр К. Г. К. сумата от
45000,00 лева/четиредесет и пет хиляди лева, /представляваща
обезщетение за претърпени неимуществни вреди в резултат на ПТП на
05.11.2022 г., настъпило по вина на И. К. И. при управление на лек
автомобил автомобил марка ХХХ И с рег. № *** , за който към момента
на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответното дружество за периода от 30.09.2022
год. до 29.09.2023 год. и номер на полицата ВО/23/122002910697 в ЗАД
,.О." АД. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.03.2023година г. до окончателното й изплащане, като за разликата над
уважения размер до претендирания от 60000,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД С ЕИК *** СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА
УПРАВЛЕНИЕ ГР.С., ул.С., №* да заплати по сметка на ОС М. държавна
такса в размер на 1800лева.
ОСЪЖДА ЗАД“ О.“ АД С ЕИК *** СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА
УПРАВЛЕНИЕ ГР.С., ул.С., №* да заплати адв.Х. А. З. с личен
адвокатски №*** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата в размер на 4250лева определено съобразно уважения размер на
иска по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 и от Наредба № 1.
ОСЪЖДА К. Г. К. С ЕГН ********** ОТ ГР.В. ,л.Ц., №** ДА ЗАПЛАТИ
НА ЗАД „ОЗ. „АД С ЕИК *** СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА
12
УПРАВЛЕНИЕ ГР.С., ул.С., №* сумата от 2552,50лева съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
13