РЕШЕНИЕ
№ 607
гр. Велико Търново , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102918 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н. Д. А. срещу Н. А. О.
и А. А. О. субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В
исковата молба и допълнителната такава ищцата развива съображения, че на
17.01.2008г. е сключен Договор за извършване на строителство и продажба на
апартамент между дъщеря й - Д. М. М. и "Илстрой" ООД, с предмет изграждане на
апартамент, за сумата от 43 080 евро, като на 19.03.2008г. предала на дъщеря си Д. М.
сумата от 9 000 евро, а тя от своя страна превела сумата по банковата сметка на
"Илстрой" ООД. Посочва, че след сключване на договора решила, че сумата от 43 080
евро е много висока за този апартамент, поради което на 19.06.2008г. бил сключен друг
договор за строителството и продажба за друг апартамент между Д. М. и "Илстрой"
ООД, с предмет изграждане на Апартамент за сумата от 35 260 евро, като подписът на
този договор не е положен от Д. М., а от нея. Твърди, че платената сума от 9 000 евро
по първия договор за строителство от 17.01.2008г. била отнесена към втория договор за
строителство от 19.06.2008г. Посочва, че на 07.07.2008г. лично внесла сумата от 21 000
евро по банкова сметка на "Илстрой ООД", а на 08.09.2008г. внесла още 5 260 евро по
банкова сметка дружеството, като по този начин цената за изграждането и
прехвърлянето на процесния имот, общо в размер на 35 260 евро е платена изпяло от
нея. Твърди, че на 09.09.2009г. бил сключен договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 1602 от 09.09.2009г., том 9, peг. № 11559, дело №
1
991/2009г. на помощник-нотариус по заместване И. Запрянов, при Татяна Братанова,
рег. 283 при НК на РБ, с предмет процесния недвижим имот, а именно
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *. С договора й е
прехвърлено правото на ползване върху процесния имот, а на внучката й - Н. А. О.,
действаща със съгласието на майка си - Д. М. М. - правото на собственост върху
процесния имот. Твърди, че винаги е третирала имота като свой, а причината да
впишат като собственик Н.О., била защото мислели, че по този начин могат да
избегнат данъчна тежест. Навежда доводи, че е станала собственик на имота по силата
на сключения от нея договор за строителство, а сключения между строителя и Н. О.
договор за покупко-продажба е привиден, респективно – нищожен, доколкото страните
по него никога не са желали настъпването на правните последици по него. Посочва, че
на 16.04.2020г. е сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 129, т.
1. peг. № 1558, дело № 109/2020г. на Борислав Панчев, помощник-нотариус по
заместване при Петко Кънчевски, нотариус рег. № 580, при НК на РБ, по силата на
който Н. А. О. дарява А. А. О., с когото е сключила граждански брак на 10.01.2020
година, правото на собственост върху процесния имот. Твърди, че всички парични
средства, платени по договора са нейни, поради което тя е собственик на имота.
Посочва, че през 2009г. Н.О. е била па 16 години и не е имала никакви средства, с
които да плати цената за изграждането и за закупуването на имота, а същите са от
продажбата на друг апартамент в град Велико Търново. В този смисъл счита, че
договорът за покупко-продажба от 09.09.2009г. не е в състояние да прехвърли правото
на собственост на процесния имот върху Н.О., съответно след като тя не е станала
собственик на същия, то и договорът за дарение от 16.04.2020г. е нищожен. Направено
е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на Н. А. О. и А. А. О., че Н. Д. А. е собственик на описания в исковата
молба недвижим имот. Направено е и искане, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, да бъде
отменен НА за дарение № 129, том 1, рег. № 1558, дело № 109 от 2020 година на
Борислав Панчев, помощник-нотариус по заместване при Петко Кънчевски, нотариус
рег. № 580, при НК на РБ. Претендира да й бъдат присъдени направените разноски по
делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответниците по делото. В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, в който процесуалния
представител на ответниците развива съображения, че предявените искове са
процесуално недопустими, а по същество неоснователни. Оспорва наведените с
исковата молба доводи за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижимия
имот. Посочва, че ответниците са собственици на същия, полагали са грижи за имота,
заплащали са задълженията местни данъци и такси и по никакъв начин не са
възпрепятствали правото на ползване на ищцата. Направено е искане предявеният по
делото иск да бъде отхвърлен. Претендират да бъдат присъдени направените от
2
ответниците разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложените заверени копия на Договор за
извършване на строителство от 17.01.2008 година; Договор за извършване на
строителство и продажба на апартамент от 19.06.2008 година; Нареждане за
презграничен превод от 19.03.2008 година, ведно с извлечение от сметка; Нареждане за
презграничен превод от 07.07.2008 година; Платежно нареждане от 08.09.2009 година
/л. 5 – 14 от делото/ се установява, че Н. Д. А. е сключила с „Илстрой“ ООД договор за
строителство и продажба на недвижим имот, с предмет изграждане па Апартамент, за
сумата от 35 260 евро, като не е спорно между страните и че сумата за изграждане на
апартамента е изплатена изцяло с лични средства на Н.А..
Видно от НА № 1602, том 9, рег. № 11559, дело № 991 от 2009 година на пом.-
нотариус И. Запрянов при нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК на РБ /л. 15-16/,
на 09.09.2009 година е сключен договор за покупко-продажба на процесния
апартамент между „Илстрой“ ООД, като продавач; Н.А.Б., действаща лично и със
съгласието на майка си Д. М. М., като купувач на правото на собственост и Н. Д. А. –
като купувач на правото на ползване върху недвижимия имот за сумата в размер на 25
000.00 лева – платена изцяло на продавача преди подписване на договора.
От приложения по делото НА № 129, том 1, рег. № 1558, дело № 109 от 2020
година на пом.-нотариус Б. Панчев при нотариус П. Кънчевски, рег. № 580 при НК на
РБ /л. 17/ се установява, че на 16.04.2020 година Н. А. О. е дарила на А. А. О.
процесния недвижим имот.
По делото са представени и Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-
1111583 от 27.11.2020 година на СГКК - град Велико Търново; Схема на поземлен
имот № 15-1111500 от 27.11.2020 година на СГКК - град Велико Търново;
Удостоверение за данъчна оценка № ********** от 27.11.2020 година на Община
Велико Търново; НА № 200, том 1, рег. № 2514, дело № 165 от 2020 година на
нотариус П. Кънчевски, рег. № 580 при НК на РБ; Справка № 489533 от 30.11.2020
година на Агенция по вписванията; Молба от М. А., ведно с превод на български език
и Приходна квитанция № ********** от 09.04.2020 година на Община Велико Търново
/л. 18 – 33 и 104/.
В проведеното на 22.04.2021 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелката Д. М. М. – дъщеря на ищцата и майка на ответницата
заявява, че майка й решила да си купи апартамент в новостроящия комплекс. Избрала
си апартамент, подписала договор и междувременно продала апартамента си на ул.
3
„Краков”, за да закупи новия. Посочва, че впоследствие избрала по-малък апартамент и
бил сключен нов договор, като всичко било договаряно от майка й с И. и неговата
дъщеря, които строили комплекса. Заявява, че понеже с И. и дъщеря му били близки
приятели, те ги посъветвали апартаментът да е на името на дъщеря й. Твърди, че
всички средства били дадени от майка й и никога не е ставало въпрос апартаментът да
бъде за нейната внучка. Посочва, че дъщеря е живяла с А.О. може би и преди
сключване на тайния им брак и след това, но само отпуските е прекарвала в този
апартамент, тъй като от 2012г. учи и работи в Мюнхен. Заявява, че дъщеря й знаела, че
това е неин имот, но никога не е плащала никакви данъци, нито застраховки и че
парите са дадени от баба й и това е имот на баба й. Посочва, че майка й е живяла в този
апартамент и се е грижила и продължава да плаща всички сметки, когато си е идвала в
отпуск – може би за 2-3 седмици.
Свидетелят Д. К. С. заявява, че познава само ответниците. Посочва, че лично от
Н. знае, че апартаментът на ул., срещу КАТ е неин, придобит по наследство, приписан
й е. От двамата знае, че след като се е омъжила за А., тя го е прехвърлила на него.
Заявява, че не знае някой друг да има право да живее в апартамента.
Свидетелката Н. И. Л. посочва, че е приятелка на А.О. и познава Н.О., а ищцата
не познава. Заявява, че от Н. знае, че има апартамент във Велико Търново, някъде
срещу КАТ, че си е неин и го е приемала като нейна собственост.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по предявени от Н. Д. А. срещу Н. А. О.
и А. А. О. субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Същите са допустими, доколкото за ищцата е налице правен интерес от установяване,
със сила на присъдено нещо, на твърдяното от нея право на собственост върху
описания недвижим имот, тъй като ответниците претендират права върху него,
изключващи правото на ищцата. С оглед вида на търсената защита и доказателствената
тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже, че е
собственик на процесния недвижим имот на соченото от него основание, а именно въз
основа на правна сделка – Договор за строителство и продажба на апартамент от
19.06.2008 година. От друга страна в тежест на ответниците е да докажат, че са
придобили собствеността на недвижимия имот на сочените от тях основания – договор
за покупко-продажба, респективно – договор за дарение.
Няма спор по делото, а от приложения Договор за извършване на строителство и
продажба на апартамент от 19.06.2008 година /л. 8-9/ се установява, че ищцата е
възложила на „Илстрой“ ООД извършването на строителство и продажба на
апартамент върху собствен на дружеството парцел, а именно изграждането на
4
Апартамент. В тази връзка съдът съобрази, че макар в договора като възложител да са
посочени имената на дъщерята на ищцата, безспорно между страните е, че същият е
подписан от самата ищца. Страните по делото не оспорват и че цената за изграждането
на недвижимия имот е изплатена изцяло на дружеството от ищцата Н.А..
Не може обаче да бъде споделено становището на процесуалния представител
на ищцата, че последната е придобила собствеността върху процесния недвижим имот
въз основа на договора за извършване на строителство и продажба. Съгласно
разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини определени в закона. Други начини за придобиване на
правото на собственост са например приращение, преработване, присъединяване,
наследяване, делба, по силата на съдебно решение, чрез публична продан, по
регулация, по реституция и други, какъвто не е настоящият случай. В нормата на чл.
18 ЗЗД пък, законодателят е предвидил, че договорите за прехвърляне на собственост
или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат
извършени с нотариален акт, т.е. предвидена е специална форма за действителност на
договорите за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти.
Договорът за строителство, като вид договор за изработка, притежава
основаните правни белези на последния, но и допълнителни особености, налагащи и
специфично проявление на задълженията по него. В случая по делото, видно и от
самото съдържание на договора от 19.06.2008 година, предмет на същия е
извършването на строителство и продажба на апартамент в полза на възложителя -
купувач от страна на изпълнителя – продавач върху собствен на дружеството парцел.
Изрично в т. 5 от договора е посочено, че едва след извършване на строителството и
прехвърлянето на собствеността на апартамента, изпълнителят издава фактура, а
таксите по прехвърлянето при издаването на нотариален акт са за сметка на
възложителя. От изложеното е видно, че се касае за смесен договор, който създава
облигационна обвързаност между страните по договор за изработка - изграждането на
бъдещата вещ – апартамент, от строителната фирма – ответник, срещу заплащане на
определено възнаграждение и задължението да се сключи окончателен договор за
прехвърляне правото на собственост върху него след като същият може да бъде
самостоятелен обект на собственост, годен предмет на сделка с транслативно действие,
каквато не е самият договор за изработка. Константна е практиката на ВКС, че
договорите за строителство и продажба на определен недвижим имот имат смесен
характер, доколкото се съдържат елементи, както на договор за изработка, така и на
предварителен договор за продажба на недвижим имот, като изпълнителят – продавач
поема задължение в уговорен срок да изгради обекта и да прехвърли собствеността на
същия. В този смисъл са Решение № 169 от 22.04.2003 година по гр. д. № 2520/2002г.
на V г.о. на ВКС; Решение № 1035 от 27.06.2003 година по гр. д. № 1808/2002г. на V
5
г.о. на ВКС; Решение № 1574 от 07.01.2004 година по гр. д. № 361/2003г. на ТК и
други. Ето защо, изпълнението на задължението на строителя - продавач да изгради
недвижимия имот, индивидуализиран в договора, не може да породи вещноправни
последици, респективно – не води до прехвърляне правото на собственост върху този
имот, доколкото предмет на изработката е вещ, за прехвърляне на собствеността, върху
която е необходима нотариална форма. В този смисъл е и Решение № 2029 от 7.12.2001
година по гр. д. № 664/2001г. на V г.о. на ВКС.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че със самото
изграждане на процесния апартамент ищцата не е станала собственик на същия. За
изпълнение на договора за строителство би могло да се говори едва при сключване на
договор за покупко-продажба на недвижимия имот. А в случая по делото това е
станало на 09.09.2009 година, когато е сключен договорът за покупко-продажба на
недвижимия имот, обективиран в НА № 1602, том 9, рег. № 11559, дело № 991 от 2009
година на пом.-нотариус И. Запрянов при нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК
на РБ /л. 15-16/. Именно това е сделката, с която е прехвърлено правото на собственост
на недвижимия имот, предмет на договора за извършване на строителство и продажба
на апартамент от 19.06.2008 година, на Н.А. Б..
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че по делото остана
недоказано твърдението на процесуалния представител на ищцата, че сключеният
между „Илстрой“ ООД и Н.А. Б., действаща лично и със съгласието на своята майка Д.
М. М. договор за покупко-продажба на недвижимия имот от 09.09.2009 година,
обективиран в НА № 1602, том 9, рег. № 11559, дело № 991 от 2009 година на пом.-
нотариус И. Запрянов при нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК на РБ е нищожен
на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД. Привидна /симулативна/ е тази сделка, при
която е налице взаимно съгласие на договарящите, че не желаят правното действие на
външно обективираните волеизявления в договора, т.е. налице е съзнателно
несъответствие между желаното и изразеното. Симулацията може да бъде: абсолютна –
когато страните не желаят да настъпят последиците нито на привдния акт, нито въобще
някакъв резултат; относителна – когато привидното основание прикрива
действителното; частична – когато се желае правното действие само на част от
волеизявленията и персонална – когато страна по договора е не посоченото в него
лице, а друго такова. Следва обаче да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.
165, ал. 2 ГПК когато страната се домогва да докаже, че изразеното в договора
съгласие е привидно, свидетелски показания се допускат само при наличие на писмени
доказателства, изхождащи от другата страна, които правят вероятно твърдението, че
съгласието е привидно. В случая по делото липсват както твърдения, така и каквито и
да е писмени доказателства обосноваващи вероятност на твърдението за привидност на
постигнатото в договора за покупко-продажба на имота съглашение между страните по
6
него. Нещо повече, от събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установява, че ответницата Н. А. О. е смятала и е приемала имота за нейна
собственост. Дори в показанията си свидетелката Д. М. М. заявява „Дъщеря ми знаеше,
че това е неин имот … Тя знае, че имотът е неин, но тя много добре знае, че парите са
дадени от баба й …“. В тази връзка следва да бъде отбелязано и че няма пречка дори
средствата за закупуване на недвижимия имот да са заплатени от едно лице,
собствеността на същия да бъде прехвърлена на друго, щом страните са постигнали
съгласие за това, а в случая по делото липсват каквито и да е доказателства в обратната
насока, още повече че в конкретния случая става въпрос за отношения между баба и
нейната внучка.
Доколкото от събраните по делото доказателства не се установява нито, че Н. Д.
А. е собственик на процесния недвижим имот на основание Договор за строителство и
продажба на апартамент от 19.06.2008 година, нито че договорът за покупко-продажба
на недвижимия имот от 09.09.2009 година, обективиран в НА № 1602, том 9, рег. №
11559, дело № 991 от 2009 година на пом.-нотариус И. Запрянов при нотариус Т.
Братванова, рег. № 283 при НК на РБ е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5
ЗЗД, то Н. А. О. е придобила собствеността на същия въз основа на договора,
респективно – А. А. О. е придобил собствеността на имота въз основа на договора за
дарение от 16.04.2020 година, обективиран в НА № 129, том 1, рег. № 1558, дело № 109
от 2020 година на пом.-нотариус Б. Панчев при нотариус П. Кънчевски, рег. № 580 при
НК на РБ /л. 17/.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че
предявените от Н. Д. А. срещу Н. А. О. и А. А. О. кумулативно, субективно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК са неоснователни и недоказани, поради
което и като такива, същите следва да бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
искането за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на НА за дарение № 129, том 1,
рег. № 1558, дело № 109 от 2020 година на Борислав Панчев, помощник-нотариус по
заместване при Петко Кънчевски, нотариус рег. № 580 при НК на РБ, се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. Д. А. следва да
бъде осъдена да заплати на Н. А. О. и А. А. О. направените от тях разноски по делото в
размер на по 1 600.00 лева за всеки един от тях - за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Районен съд – Велико Търново
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Д. А. от град *, с ЕГН ********** срещу Н. А.
О. от *, с ЕГН ********** и А. А. О. от град *, с ЕГН ********** субективно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено
спрямо ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот, а именно
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *, като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. А. от град *, с ЕГН **********
за отмяна, по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, на НА за дарение № 129, том 1, рег. № 1558,
дело № 109 от 2020 година на Борислав Панчев, помощник-нотариус по заместване при
Петко Кънчевски, нотариус рег. № 580 при НК на РБ.
ОСЪЖДА Н. Д. А. от град *, с ЕГН ********** да заплати на Н. А. О. от г*, с
ЕГН ********** и А. А. О. от град *, с ЕГН ********** сумата в размер на по 1
600.00 лв. /хиляда и шестстотин лева/ за всеки от тях, представляваща направените
от тях разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8