Решение по дело №10084/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№93

гр. Велико Търново, 23.6.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на деветнадесети юни     две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ                  

                                              

При секретаря Д.С.и  в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова  касационно НАХД № 10 084/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон  за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Същото е образувано по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните Велико Търново, чрез ***Е.Н.против Решение № 12/20.2.2020г. постановено па НАХД 290/2019г. по описа на Районен съд Павликени, с ,  което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № **********/2.10.2019г. на Директор ОДБХ В.Търново, с което на А.И.К. *** за извършено нарушение на чл.139, ал.1.т.1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност- ЗВМД  е наложено наказание „Глоба „ в размер на 350 лева на основание чл.420а, ал.1, пр.1 от ЗВМД.

В жалбата се  прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон-  касационно основание по чл. 348,ал.2 във вр. с чл. 348, ал.1 т.1 от НПК.  Неправилен е извода на съда, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с което се е засегнало правото на защита на ответник касационна жалба изразяващо се подписване на АУАН от двама различни свидетели, при липса както на такива при извършване на нарушението или при неговото установяване. След като актът е подписан само от един свидетел, който не е очевидец нито на извършване, нито на установяване на нарушението то не е налице нарушение на формалните изисквания. На следващо място твърди, че е останало недоказано твърдението на извършителя, че в неговия имот животното е отглеждано от друго физическо лице. Напротив както деянието , така и дееца са установени от АНО, същият е издал НП при безспорно изяснена фактическа обстановка, доколкото такива възражения относно авторството на деянието не са били направени в хода на административно- наказателното производство. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 4а2 и57 от ЗАНН, като нарушението е правилно описано и субсумирано под съответната материална разпоредба. Правилно е приложена и санкционната норма, като наложеното наказание е в законоопределените размери, след преценка от страна на АНО за маловажност на деянието по чл.28 от ЗАНН. С оглед на горното намира, че НП е законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено след отмяна на въззивното решение.

В съдебно заседание не се представлява, а от ***Н.е постъпило подробно писмено становище.

 

Ответник касационна жалба А.К. се явява лично и моли да бъде оставено в сила решението на ПРС като правилно. Твърди, че е отдал пристройката под наем, като не е запознат с дейността на наемателите. Неправилно АУАН и НП се издават на негово име, след като няма отношение към случая.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба, доколкото в нея не се сочат конкретни пороци на решението. Намира, че решението на въззивната инстанция е съобразено с доказателствата по делото и правилно е приложен материалния закон. Счита, че в случая не е безспорно установено авторството на нарушението, поради което издаденото срещу лицето НП се явява незаконосъобразно. Като е отменил НП съдът е постановил правилен акт, който предлага да бъде оставен в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е против Решение № 12/20.2.2020г. постановено па НАХД 290/2019г. по описа на Районен съд Павликени, с ,  което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № **********/2.10.2019г. на Директор ОДБХ В.Търново, с което на А.И.К. *** за извършено нарушение на чл.139, ал.1.т.1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност- ЗВМД  е наложено наказание „Глоба „ в размер на 350 лева на основание чл.420а, ал.1, пр.1 от ЗВМД.

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: На 12.9.2019г. е извършена проверка от свидетелите Я.– главен инспектор при ОДБХ В.Търново и С.– служител на РУ на МВР в дома на К.,*** е открито прасе около 150 кг, което не е идентифицирано и не е въведено в информационната система на БАБХ. Проверката е извършена по жалба, подадена от Д., като такова лице не е открито. На място е съставен АУАН, в който е описана фактическата обстановка в съответствие с установено в констативния протокол. Същият е подписан от един свидетел С.и макар да има втори подпис, но не е посочено името на втория свидетел. Оформен е отказ от страна на К. да подпише АУАН, което е удостоверено с един свидетел ***Я..

Съдът е обсъдил събраните в хода на въззивното производство доказателства, от които се установява, че на посочения адрес ***са адресно регистрирани няколко семейства, наематели на ответник касация, като един от тях е св. С., който заявява, че посоченото прасе е негово. Свидетелят М.– Кмет на селото е подал информация към БАБХ за отглежданите в селото нерегистрирани животни, като посочения нерез е имал предвид, че е собственост на св. С.. От касатора е изискана справа , от която е видно, че и св. С. и наказаното лице имат животновъдни обекти в с. Лесичери, и към 31.1.2010г. на тях се водят регистрирани животни.

При така установеното от фактическа страна, ВТРС е направил следните правни изводи: При извършена служебна проверка се установява, че АУАН и НП са издадени от  компетентни органи, в законоустановените за това срокове и притежават необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Въпреки това съдът е намерил, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушена нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН. От показанията на св С.се установява, че същият не е влизал в двора на К., поради което не се явява свидетел на установяване на нарушението. В този случай горепосочената норма изисква АУАН да се подпише от други двама свидетели на самото съставяне на АУАН, което в конкретния казус е нарушено , тъй като се е подписал само един. По този начин съществено се е нарушило  правото на защита на дееца. Подписът на вторият свидетел касае отказа на нарушителя да подпише АУАН, но не и самото съставяне на АУАН. Освен това ПРС е намерил, че от събраните в хода на производството доказателства, че може да се установи по безспорен начин К. да е извършил нарушението, за което е привлечен към административно- наказателна отговорност. Напротив, безспорно се установява, че в имота, негова  собственост има друго лице, което отглеждало към датата на проверката един брой прасе без официална идентификация.

 

Постановеното от Районен съд Павликени  решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба  е неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ПРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по  всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се констатират  съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, които сами по себе си да водят до отмяна на обжалваното решение. Настоящата инстанция намира за правилен извода на ПРС за допуснато съществено нарушение на процесуалните норми на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, тъй като безспорно липсват свидетели както на самото нарушение , така и на неговото установяване с оглед показанията на полицейския служител, че не е влизал в имота, а е бил само свидетел на съставяне на АУАН. В тази хипотеза ЗАНН с посочената норма императивно изисква АУАН да се подпише от други двама свидетели. Не може да се приравни на изпълнение на това нормативно задължение фактът, че АУАН е подписан и от ***Я., доколкото същият е само свидетел на отказа да се подпише АУАН. Последният поради  връзката си с актосъставителя  не може да бъде обективен и независим свидетел съгласно чл.10, ал.2 от АПК.

По приложението на материалния закон съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.420а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската, за нарушените на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се налага административно наказание - глоба в размер от 200 лева до 1000 лева. Съответно с  това  нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД въвежда забрана за отглеждането, придвижването или транспортирането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и на животни, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 24, ал.1 от ЗАНН административно- наказателната отговорност е лична, а производството е формално, при което в адмвинистративното обвинение следва да са посочени дееца, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на вината. Установяването на тези факти е изцяло в тежест на АНО, като видно от правилно оценената от ПРС фактическа обстановка въз основа на множество свидетелски показания, извадка от адресна регистрация, показания на Кмета, че собственик на нерегистрираното животно не е посоченото в АУАН и НП лице. Следователно от  съдържащите се по делото доказателства според настоящата инстанция не може да се изгради безспорен и несъмнен извод, че ответник касация е извършил  нарушението по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВМД,

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на  районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във  връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са несъответни на събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

Или в обобщение с оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

              Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори  касационен състав, 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12/20.2.2020г. постановено па НАХД 290/2019г. по описа на Районен съд Павликени, с ,  което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № **********/2.10.2019г. на Директор ОДБХ В.Търново, с което на А.И.К. *** за извършено нарушение на чл.139, ал.1.т.1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност- ЗВМД  е наложено наказание „Глоба „ в размер на 350 лева на основание чл.420а, ал.1, пр.1 от ЗВМД.

 

 

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

                                                                                     

 

                                                                                         2.