Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение №1005/18.10.2012г. постановено по гр. дело № 1832 по описа на Великотърновски районен съд за 2011година е отхвърлил предявеният от "Т. Т. " Е. с ЕИК ********* против "Е." иск, с който се търси присъждане на сумата от 6000 лева, преставляваща претърпяна загуба на ищеца във връзка с устен договор от 2009г. за изработка на мострени образци на електроннни двигатели с част от материали на възложителя, ведно със законната лихва върху тази сума като неоснователен и недоказан и е осъдил ищеца да заплати разноски в размер на 905 лева. Решението е обжалвано от "Т. Т. " Е..Твърди, че между страните е имало сключен устен договор за съвместна дейност. По този договор жалбоподателят е изправна страна, докато ответното дружество е изпълнило неточно задължението си да изработи конкретни типове асинхронни електродвигатели с цилиндричен ротор, тъй като изделията, не отговаряли на изискванията, не е бил спазен и уговореният между страните срок. Направените разходи по договора за съвместна дейност от жалбоподателя са в размÕр на 6000 лева. Същите са доказани в хода на съдебното дирене и ответното дружество следва да ги заплати.Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение. Ответникът по жалба "Е." , е изложил доводи за безпорочност на атакуваното решение и за неоснователност на исковата претенция. Счита, че неоснователно в това прозиводство се твърдят нови факти, наличие на сключен устен договор за съвместна дейност за производство на асинхронни двигатели /не за мостри/, както и че произведените не отговарят на изискванията. По делото е безспорно установено, че между страните е сключен устен договор за изработка, по който е изправна страна и не дължи обезщетение по чл.82 от ЗЗД. Моли съда да потвърди обжалваното решение. ВТОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства установява следната фактическа обстановка: Ищцовата страна "Т. Т. "Е. излага в исковата си молба, че между страните са съществували договорни отношения, по силата на които ответникът е следвало да изработи мострени образци на ел. двигатели, а ищецът да му предостави съответни детайли. Тъй като ответникът е произвел договорените образци, но не ги е предоставил на ищеца, за последния възниква право да иска обезщетение за направените от него разходи за материали в размер на 6000 лева. Ответната страна "Е." оспорва иска, като твърди, че е произвел договорените ел.двигатели, като част от тях са предадени на ищеца, а другата част –не, тъй като не са поискани, както и че не настъпил крайният срок предаването им, сключване на договор за съвместна дейност. Ответникът прави възражение по чл. 90 от ЗЗД, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да заплати разходите по проектиране /разработка на конструктивна документация, / изработка на инструментална екипировка и заплащане на възнаграждение за сглобяване. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства. Пред първата инстанция не е било спорно между страните, че са били в преговори по сключване на договор за съвместна дейност. Ищецът е предал на ответника с приемо-предавателни протоколи от 22.1.2009г,11.3.2009г.,24.3.2009г и 22.4.2009г. част от необходимите детайли за изработка на мострени образци, което изрично е записано тях. От изслушаната комплекна експертиза се установявя, че стойността на тези материали по така описаните приемо-предавателни протоколи е 3594,30 лв, от които 2458,15 лв стойност на закупените вещи и 1136,15 лева транспорт на доставките Ответникът е изработил 15 типа мострени двигатели, като 7 от тях са предадени с приемо-предавателни протоколи на ищеца, като съгласно изслушаната комплексна експертиза в тях е вложени материали предоставни от "Т.-Т."Е. на стойност 387 лева без траспортни разходи. При разпита по чл.176 от ГПК законният представител на ответника установява, че между страните е съществувала договорка "Т. Т."Е. да предостави детайли ответникът да ги доокомпектова, конструктивно да ги разработи, след което да ги предаде му за износ в Италия. Не е изготвена пълна оферта от ответника, тъй като не е представена справка за стойността за предоставените от него материали. Така установената фактическа обстановка налага извод за неоснователност и недоказаност на иска. Страните са имали намерение да сключат договор за съвместна дейност с предмет съвместно производство на ел. двигатели за износ в Италия, като ищецът е следвало да участва чрез предоставяне на съответни материали, а ответната страна да ги доокомпектова и произведе. За да осъществяват тази дейност страните са сключили устен договор за изработка на мострени образци, като процесният договор нито е развален, нито прекратен, тъй като срокът за неговото изпълнение е слючаване на договор за съвместна дейност /както твърди в допълнение към исковата си молба от 20.6.2011г.ищеца/. Договорът за изработка е неформален договор, който може да бъде сключен в устна форма. В процеса обаче е останали неизяснени уговорките между страните за вънаграждение,разпределение на риск, начин на изпълнение. Безспорно е, че ищецът е предал на ответника материалите по горецитираите протоколи за изработка на мострени образци, а ответникът ги е изработил /допълнение към искова молба от 6.6.2011г./, като от изработените 15 броя, е предал 7 броя, а останалите е задържал в патримониума си. Единствено този факт, може да бъде тълкуван като основание за възникване на договорна отговорност на ответника за неточно изпълнение на договора за изработка, в резултат на което ищецът търпи загуби, изразяващи в стойността на вложените материали. Правна квалификация на предявния иск, правилно приета от ВТРС е чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от с.з. Ищецът е следвало по пътя на главното, пълно доказване да установи фактите, които пораждат договорната отговорност на ответника за неточно изпълнение, а именно: качеството си на изправен кредитор по договор за изработка, вида на неизпълнение на договорното задължение- забавено, частично, както и претърпените загуби и пропусната полза, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Тези факти са останали недоказани пред първата инстанция. В тази част ВТОС изцяло препраща към мотивите на ВТРС на основание чл. 272 от ГПК. Направените пред настоящата инстанция възражения от страна на въззиваемия касаят установяване на една изцяло нова фактическа обстановка: наличие на сключен устен, ненаименован по смисъла на чл. 9 от ЗЗД договор за съвместна дейност, по силата на който ответникът не е изпълнил точно задължението си за производство на асинхронни ел. двигатели / не отговарят на уговорените стандарти /, а не на мостри. Тъй като се касае за ненаименуван договор, за който липсват изрично предвидени диспозитивни норми в ЗЗД той трябва да съдържа изчерпателна уредба на правоотношенията между страните. Пред първата инстанция ищецът е твърдял, че такъв договор предстои да бъде сключен, което твърдение кореспондира на обясненията на законния представител на ответника, дадени по реда на чл. 176 от ГПК. Както сключването на такъв договор, така и неговото съдържание са останали недоказани. Досежно твърдението, че се касае за изработване на ел. двигатели а не на образци, същото не кореспондира на представеното от самия ищец доказателство, горепосочените протоколи за предоставяне на материали за изработване на мостри, поради което същото също се явява неоснователно. Неоснователно и недоказано е останало твърдението за неточно изпълнение, изразяващо се в несъответствие на изработеното със съответните стандарти. Изработаните от ответника 7 броя мостри са били приети от ищеца без възражение, каквото задължение му възлага нормата на чл. 264 ал 2 от ЗЗД. Пред настоящата инстанция не са прави искане за присъждане на разноски по чл. 78 ал 1 от ГПК. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение от №1005/18.10.2012г. постановено по гр. дело № 1832 по описа на Великотърновски районен съд за 2011година. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |