Р Е
Ш Е Н
И Е
1078/4.6.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 29.05.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 273 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Г.0." ЕООД, *********, депозирана чрез представител- Г* Д*, против Наказателно
постановление № КХ-084 / 22.11.2018 г. на Директора на ОДБХ-Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер
на 3000 лева на основание чл.48, ал.2 и чл.44 ал.2 от Закона за храните /ЗХ/,
за нарушение на чл.20, ал.1, т.3 и чл.21а, ал.1, т.1 от ЗХ.
С жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че
дружеството не е допуснало нарушение на Закона за храните. В проверявания обект, в хладилните съоръжения за съхранение на
суровини с контролирана температура, не са били съхранявани хранителни продукти
с изтекъл срок на годност.
С тези съображения се моли за отмяна на НП, а в
условията на евентуалност се претендира маловажност.
В съдебно заседание, въззивното дружество се
представлява от адвокат Д*,
който поддържа жалбата и моли
съдът да постанови съдебен акт, с който да уважи жалбата и да отмени НП като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание се явява ю.к. Г*,
който оспорва жалбата. В хода по съществото на делото
моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, тъй като в хода на
АНП не били допуснати нарушения, нарушенията били доказани. Що се отнася до материалния закон счита, че същият е правилно
приложен.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 01.07.2018 г. инспектори при ОДБХ,
след които и св.Н. извършили
проверка връзка със Заповед във връзка със Заповед №РД 11-882/23.05.2018г. в обект павилион „Морски кът" с Удостоверение за
регистрация №16801/18.07.2017г., находящ се в к.к. „Шкорпиловци",
стопанисван от „Г.0." ЕООД, при която са били установени следните факти: В
хода на проверката било установено, че обектът се стопанисва от въззивното дружество и има клиенти, които консумират храна.
При проверка на материално-техническата база на кухненския блок на обекта
инспекторите установили, че дружеството осъществява производство на кулинарна
продукция, без да спазва условията за производство и търговия с храни, а
именно: суровините не се съхраняват на предназначените за това места,
обработката им не се извършва на обособените за целта места.
Било
установено още, че дружеството съхранява в обекта суровини и храни без етикети
за произход и годност с цел проследимост на храните. В хладилни съоръжения се съхранявали: суровини
и храни без етикети за произход с цел проследимост на храните и храни с изтекъл
срок на годност, а именно:
- замразени
месни разфасовки, заготовки и субпродукти- общо количество -16.520кг замразени
пилешки разфасовки и заготовки- общо количество - 13.931 кг замразена риба и
рибни продукти - общо количестов - 37.742кг
- живи
миди - общо количество - 5 кг
- термично обработени заготовки от червено и
бяло месо- общо количество -11.923кг
- готова кулинарна продукция - 33.153кг
За горе описаните храни не са представени в хода на
проверката документи, позволяващи да се извърши проследяване.
В хода на проверката
инспекторите при ОДБХ установили още, че дружеството съхранява в обекта
суровини и храни с изтекъл срок на годност, негодни за човешка консумация - пастърма годна до 29.06.2018г.-0.796кг
- пилешки воденички замразени годни до 27.05.2018г.
- 0.500кг
-
заквасена сметана годна до 21.06.2018г. - 0.500кг.
Предвид направените констатации, срещу „Г.0." ЕООД бил съставен АУАН
за нарушения на чл.20, ал.1, т.3 и чл.21а, ал.1 от Закона за храните. На същата дата той бил предявен и връчен на
упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, което го подписало без
възражения.
Възражения срещу АУАН не
постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Поради това АНО издал процесното НП срещу
въззивника, като възприел изцяло фактическите и правни констатации на
актосъставителя Н..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства – писмени и гласни, които ценени в
тяхната съвкупност не навеждат на различни правни изводи.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели Р.Н., като непротиворечиви на останалите
приобщени по делото доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
ЮЛ спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения
от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
АУАН и НП са
издадени от компетентни органи по смисъла на ЗХ.
АУАН и издаденото въз основа
на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
Безспорно по делото е установено, че в обекта на
дружеството не се спазват хигиенните изисквания за търговия с храни. Констатираното състояние
е предпоставка за замърсяване на храните, което може да ги направи негодни за
консумация от хора, както правилно е приел и АНО в издаденото НП, съответно и
вредни за тяхното здраве.
Съдът
намира, че в конкретния случай не би могла да намери приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като са
нарушени обществените отношения свързани с гарантирането спазването на
нормативните изисквания за производство и търговия с храни с оглед защита на
здравето и интересите на потребителите. В случая
нарушението касае предлагането на храни, при които се създава риск за здравето
на хората, като не може да се приеме, че нарушението е с по-ниска обществена
опасност именно поради това, че касае здравето на потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.20, ал.1,
т.3 от Закона за храните не се разрешава пускането на пазара на храна, която е
негодна за консумация от хората. Негодна храна за
консумация от човека, съгласно §1 т.34 от ДР на ЗХ е храна, която е неподходяща
за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване,
микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост
на опаковката.
Безспорно от събраните
по делото доказателства - писмени-административнонаказателната преписка и
гласни-показанията на св.Н. се установява, че вмененото на дружеството
административно нарушение по чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ е извършено и установено
при направената на 01.07.2018 г. проверка от служители
на ОДБХ-Варна. Описаните в НП храни са били с изтекъл срок на
годност, като срокът на годност на някой от тях е изтекъл и са негодни за
консумация. Храните с изтекъл срок на годност са били
съхранявани в хладилни съоръжения за съхраняване на суровини с контролирана
температура, като не са били обозначени като такива и съответно не са
съхраняване на определените за това места.
Систематичното място на чл.20 от Закона за храните е в
глава четвърта от същия, наименувана „Производство и търговия с храни“. Легалното определение на понятието търговия се съдържа в §1, т.60
от ДР на ЗХ. Това е процес на внос, износ, съхранение,
транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в
места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни
мостри от храни. Понятието "търговия" по
смисъла на Закона за храните очевидно е в по - широк смисъл
от този, приет в ЗЗД и ТЗ. Понятието „търговец на храни“ е
дефинирано в §1, т.61 от Закона за храните като всяко физическо и юридическо
лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла на §1, т.60 от ЗХ. В конкретния казус е безспорно доказано, че търговията с храни в
обекта се е извършвала от въззивното дружество, следователно и правилно е
определен субектът на нарушението. С извършеното съхраняване в хладилни съоръжения на храни с
изтекъл срок на годност дружеството извършва на практика "пускане на
пазара", като се има предвид, че това понятие има своята легална дефиниция
в разпоредбата на §1, т.53 от ДР на ЗХ и включва и "притежание с цел
продажба", каквото е било установено на мястото на проверката. Доколкото негодните за консумация храни
както бе посочено по-горе са се съхранявали в търговски обект и са били
подредени в хладилните съоръжения в обекта, безспорен се явява изводът, че се
касае за търговия с негодни за консумация храни /такива с изтекъл срок на
годност / по смисъла на понятието „търговия“ посочен в §1, т.60 от ДР на ЗХ.
Видно от описаното в АУАН и НП и съгласно посочената т.60 от §1 на ДР на ЗХ, нарушителят е извършвал
търговия, изразяваща се в съхранение на храни с изтекъл срок на годност,
предназначени за приготвяне на храна или за директна консумация от краен
потребител.
В санкционната
норма на чл.44, ал.2 вр.ал.1 от ЗХ е предвидено наказание на
юридическо лице или едноличен търговец, което произвежда, търгува или внася в
страната храни, които не отговарят на изискванията на този
закон или на подзаконовите актове по прилагането му, ако не подлежи
на по-тежко наказание, да се налага имуществена санкция в размер от 2000 до
4000 лв. – нарушение
по чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ.
В хода на
проверката е било установено нарушение на чл.21а, ал.1 във от ЗХ. На въззивника се вменява
нарушение, изразяващо се в неосигуряване на възможност за
проследяване храните. Разпоредбата, която приписва това задължение на търговците на храни
е тази на чл. 21а, ал.1 от ЗХ, намираща се в Глава
Четвърта от Закона за храните. Нормата на чл.21а, ал.1 т.1 от ЗХ гласи,
че за изпълнение изискванията на ал.1 производителите и търговците са
длъжни да осигуряват възможност за проследяване на храните и на всички други
вещества за влагане, като изискват и съхраняват информация за всеки свой
доставчик на храни и вещества който ще се влагат в храни. Видно от
доказателствата по делото-писмени и гласни, по безспорен начин е установено, че
в проверения обект е констатирано наличие на суровини и храни /подробно описани
в АУАН и НП/ без етикет, указващ информация за произхода и за срока на годност.
Липсата на етикети и въобще на обозначение на горната
информация върху описаната храна обективно не позволява да се извърши
проследимост на същата, от което следва, че е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 21а, ал.1, т.1 от ЗХ. Безспорно установено е
обстоятелството, че дружеството представлява "търговец на храни" по
см. на
т.61 от ДР на Закона за храните, осъществяващ дейност по "търговия"
по см. на т.60 от ДР на същия закон, следователно
същото е субект на административната отговорност.
Изнесените в жалбата
твърдения, че съхраняваните в стопанисвания от дружеството обект хранителни
продукти са етикирани и маркирани по начин, който да улеснява тяхната
проследимост, не кореспондира с обективните факти установени по делото. Тези твърдения не се подкрепят от никакви обективни факти и са
изцяло оборени от писмените и гласни доказателства по делото.
За това нарушение по чл. 21а, ал. 1, т. 1 от ЗХ е предвидено, че се налага наказание по чл.48 ал.2 от
ЗХ.
Първото установено
нарушение е това по чл. 21а ал.1 т.1 от ЗХ и то е отделно такова, като за
него следва да се отговорност по чл.48 ал.2 от ЗХ. Второто
нарушение е това по чл.20 ал.1 т.3 от ЗХ и за него се носи отговорност по чл.
44 ал.2 от ЗХ. Описването от страна
на АНО на двете нарушение в едно и на основанията за налагането им като едно
общо наказание е абсолютно процесуално нарушение което води до отмяна на
процесното НП. В
случая се касае за две отделни нарушения, като за всяко едно от тях следва да
бъде наложено съответното наказание.
Според настоящия
състав на съда в НП са описани две съвсем различни нарушения на ЗХ, които са
отделни и АНО е следвало за всяко едно установено и описано нарушение да наложи
отделно адм. наказание. Двете нарушения
са отделни и касаят различни нарушения и като АНО е наложил едно наказание за
тях е допуснал нарушение на процесуалните правила.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № КХ-084/22.11.2018 г. на Директора на ОДБХ-Варна, с което на „Г.0." ЕООД, е наложено административно наказание Имуществена
санкция в размер на 3000 лева на основание чл.48, ал.2 и чл.44, ал.2 от Закона за храните /ЗХ/, за нарушение на
чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ; и чл.21а, ал.1 т.1 от ЗХ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: