РЕШЕНИЕ
№ 753
гр. Варна, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110201145 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано по жалба на П.
К. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул.“Свети Георги“ №3а против
Наказателно постановление № 24-0439-000140, издадено на 28.02.2024г. от Началник
РУ в ОД на МВР -Варна, РУ 03- Варна, с което му е наложено : административно
наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет / лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП,
за нарушение на чл137а, ал.1 от ЗДвП. С НП на възз. били отнети и 10 контролни
точки.
С жалбата на П. се иска отмяната на НП. Бланкетно, без навеждане на конкретни
аргументи, се твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Също без аргументи се оспорва
фактическата обстановка.
В съдебно заседание възз. редовно призован, не се явява. Той се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който счита, че проверката на
въъзз. е извършена от полицейски служители, които не притежават правомощия за
извършване на проверки по ЗДвП. Поради това и моли за отмяната на НП.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител- ю.к.Л., легитимираща се с редовни
пълномощни издадени от Директора на ОД на МВР-Варна и наказващия орган. Същата
оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено и претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът П. К. П. е правоспособен водач от 1988г., като от 1997г. притежава и
СУМПС за категория „В“,, „ М“, „АМ“.
През периода 2008г. – май 2022г. срещу него били издадени и влезли в сила общо
едно наказателно постановление за нарушение на чл.182, ал.2 от ЗДвП и 18 фишове за
различни нарушения на ЗДвП- по чл.21, ал.1 и ал.2, чл.6, чл.137а, чл.139, ал.2, чл.145,
ал.2,чл.147, ал.1.
На 31.01.2024 г., възз.П. управлявал лек автомобил – „Мерцедес Ц250 ЦДИ“ с рег.№В
0909 НВ. Около 14:14ч. на същата дата , той се движел с горепосочения автомобил в
гр.Варна, по бул. “Цар Освободител“ посока кварталите. В същото време екип на
Трето РУ-Варна, в състав свидетелите М. М. и С. П., двамата назначени на длъжност
полицейски инспектори , съответно 5 и 6 степен в група „Териториална полиция“ на
сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ-Варна извършвали контрол над пътното
движение на бул.“Цар Освободител“ до бензиностанция „Лукойл“. Полицейският екип
забелязал, че възз. управлява без поставен обезопасителен колан. Поради това св.Ст.П.
го спрял за проверка. Възз. обяснил на органите на реда, че преди малко е потеглил,
поради това не поставил обезопасителен колан. Било му разяснено, че управлението на
МПС без обезопасителен колан съставлява нарушение, за което следва да бъде
санкциониран, като нарушението предвиждало и отнемане на контролни точки. Възз.
изразил недоволство, тъй като до момента на проверката нямал отнети контролни
точки.
При тези констатации, св.М. съставил срещу възз. АУАН Серия GA, бл.
№1014604/31.01.2024г., като описала допуснатото според нея нарушение на ЗДвП, а
именно на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Св.М. запознала въззивника със съдържанието на
АУАН , като последният го подписал без възражения.
Възражения срещу АУАН не постъпили в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. В него наказващия
орган приел изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя. Затова и
наложил наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и му отнел 10
контролни точки. НП било връчено на жалбоподателя лично на 11.03.2024г.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосътавителят и свидетелят по акта,
2
които са и очевидци на деянието – свидетелите М. М. и С. П. .
Съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като са
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с писмените материали по делото.
В хода на съдебното следствие, по искане на проц. представител на възз. бяха изискани
и приобщени писмени доказателства удостоверяващи компетентността на двамата
полицейски служители да извършват проверки и съставят актове по ЗДвП.
От справката, изготвена от Началник на сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР-
Варна, изискана и приложена по делото, се установява , че свидетелите М. М. и С. П.
са назначени на длъжност полицейски инспектори , съответно 5 и 6 степен в група
„Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ-Варна.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното
следствие.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
справка за нарушител/ водач, писмо от Трето РУ при ОД на МВР – Варна УРИ 439000-
11919 от 26.04.2024г. ведно със заверени за вярност копия от: Заповед № 812з-1632 от
02.12.2021г., Заповед № 365з-373 от 20.01.2022г., протокол относно поведен изпит за
осъществяване на контролна дейност по ЗДвП и за съставяне на АУАН по Кодекса за
застраховането на служители от Трето РУ – Варна, Заповед № 365з-9805 от
20.12.2023г., протокол за изпит по ЗДвП на служителите от Трето РУ – Варна при ОД
на МВР – Варна, съгласно Заповед № 365з-2911/05.05.2023г. на Директора на ОД на
МВР – Варна, протокол от проведено обучение на служителите от Трето РУ – Варна
при ОД на МВР – Варна, съгласно Заповед № 365з-9032/27.11.2022г. на Директора на
ОД на МВР – Варна и писмо от ОД на МВР – Варна до Началника на Трето РУ – Варна
УРИ 365р-24050 от 25.04.2024г и др.които не навеждат на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок -два дни след връчване на НП
/на 12.03.2024г. видно от пощенското клеймо поставено върху плика, с който жалбата е
подадена/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
3
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на РУ в
ОД на МВР, съгласно т.3.8 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи.
Спор по делото и основният аргумент на защитата на възз. за отмяната на НП е, че
проверката е извършена, респективно АУАН е съставен от некомпетентни органи.
Настоящият съдебен състав не споделя наведените аргументи на проц. представител на
възз. за некомпетентност на двамата полицейски служители да извършват пътен
контрол, респективно да съставят актове по ЗДвП.
Чл.165, ал.1 от ЗДвП оправомощава министъра на вътрешните работи да определи
службите, които да: 1. контролират спазването на правилата за движение от
участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на
движещите се по пътя пътни превозни средства; 2. при необходимост регулират
движението по пътищата; 3. да следят за състоянието на пътя и пътните
принадлежности и издават писмени предупреждения, сигнални писма или
разпореждания до собствениците или до администрацията, управляваща пътя, и до
фирмата, поддържаща пътния участък, за отстраняване на установени неизправности
по тях; 4. регистрират и водят отчет на пътнотранспортните произшествия;5.извършват
анализ на пътнотранспортните произшествия и предоставят информация на държавни
органи, общини, обществени организации и на средствата за масово осведомяване;6.
водят националните регистри за водачите и техните нарушения и наказания, моторните
превозни средства и пътнотранспортните произшествия и създават информационни
фондове за съхраняване на данните;7. извършват превантивна дейност за ограничаване
на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях; 8. въвеждат временна
организация на движението съвместно със собственика или администрацията,
управляваща пътя; 9. въвеждат временни промени в организацията на движението при
внезапно появила се опасност за движението - аварийно възникнало препятствие по
пътя, заснежаване или заледяване, пътнотранспортни произшествия, като незабавно
уведомяват собственика или администрацията, управляваща пътя.10. осъществяват
контрол по изпълнение на учебните програми за извършване на допълнително
обучение по чл. 157, ал. 3, като извършват проверки по документи и на място;11.
осъществяват контрол по спазване на задължението за движение на пътните превозни
средства по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, след заплащане
на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата;12. предотвратяват нарушения,
свързани с опазването на пътя, на пътните съоръжения и пътните принадлежности.14.
изпълняват наказателните постановления или решенията на съда, с които е
постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност.
4
Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. Министърът на вътрешните работи г-н Б.Р.,
действаща и понастоящем в МВР, съобразно правомощията му дадени в ЗДвП е
определил компетентните служби и служители в МВР да извършват дейностите по
чл.165, ал.1, т.1-3, т.7, т.9, т.11 и т.12 от ЗДвП . С т.1.3.3. от Заповедта определени да
осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата са звената,
осъществяващи охранителна дейност по чл. 14. ал. 2. т. 1 (патрулно-постова дейност)
или т. 2 (териториално обслужване на населението) от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) в СДВР/ОДМВР и в районните управления (РУ), за
дейностите по чл. 165. ал. 1, т. 1 - 3 . т. 7. т. 9. т. 11 и т. 12 от ЗДвП. В т.2.2. от
Заповедта са определени полицейските органи, които имат правомощие да издават
фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП, като условие, обаче, е въведено същите да положили успешно
изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и Кодекса на застраховането. Съгласно тази
точка от заповедта актове за установяване на административни нарушение на
разпоредбите на ЗДвП могат да съставят полицейски органи от звената,
осъществяващи охранителна дейност по чл. 14. ал. 2. т. 1 (патрулно-постова дейност)
или т. 2 (териториално обслужване на населението) от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) в СДВР/ОДМВР и в районните управления (РУ), за
дейностите по чл. 165. ал. 1, т. 1 - 3 . т. 7. т. 9. т. 11 и т. 12 от ЗДвП, които са положили
успешно изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ.
Видно от справка, изготвена от Началник на сектор „Човешки ресурси“ при ОД на
МВР-Варна, изискана и приложена по делото, полицейските органи М. М. и С. П. са
назначени на длъжност полицейски инспектори , съответно 5 и 6 степен в група
„Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ-Варна.
Същите са преминали успешно изпит по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП
и за съставяне на АУАН по същия закон, удостоверено с приложените в хода на
съдебното следствие протоколи от успешно преминати изпити съответно от 11.01.22г.
за М. и 12.12.2023г. за св.Ст.П., както и заповеди на директорите на ОД на МВР-Варна,
с които са оправомощени служителите успешно преминали изпитите -Заповед №365з-
373/20.01.22г. относно св.М. и Заповед №365з-9805/20.12.23г. относно св.Ст.П..
Поради горното съдът намира, че двамата полицейски служители, числящи се към
група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ-Варна, са
оправомощени, съответно компетентни да осъществяват контрол над пътното
движение, да извършват проверки на водачи и да съставят АУАН по ЗДвП.
Обстоятелството, че актосъставитеят е преминал успешно изпита на 11.01.22г., видно
от протокол от същата дата не променя извода на съда. Никъде в цитираната Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021г. Министърът на вътрешните работи г-н Б.Р. не е посочено,
че полицейските органи следва да полагат ежегодно изпит по ЗДвП, както сочи
защитата. Настъпилите законодателни промени също не водят до този извод, тъй като
5
противното би означавало, че и водачите на МПС би следвало ежегодно да преминават
обучение относно промените в нормативната база. Липсва нарушение в контролната
дейност и на чл.58 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
издадена от министъра на вътрешните работи и обн. ДВ. бр.90 от 31 Октомври
2014г., изм. и доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 29 Декември
2017г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 26 Януари 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 14 Октомври
2022г., изм. и доп. ДВ. бр.58 от 7 Юли 2023г. Видно от съдържанието на тази
разпоредба, служителите назначени в наряд за контрол на пътното движение, могат да
спрат водачите на ППС за проверка не само когато има нарушение на разпоредбите на
ЗДвП. Съобразно ал.2 на този разпоредба те могат да извършват и рутинни проверки.
Няма спор, че волята на законодателя е контролът над пътното движение и проверка за
изрядността на водачите на МПС е да се извършва от всички служители на МВР, което
явства от разпоредбата на чл.165 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед на министър
на вътрешните работи.
В случая е безспорно видно, че проверката е извършена от компетентни органи, в
рамките на предвидените им правомощия в ЗДвП, в Инструкция № 8121з-749 от 20
октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение и цитираните по-горе заповеди на министъра на вътрешните
работи и на директорите на ОД на МВР-Варна. Поради което и при доказана
компетентност за съда буди недоумение възраженията на възз., че проверката е
извършена от некомпетентни полицейски органи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал при
установяване на нарушението и съставянето на акта. Действително АУАН е съставен
в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не
ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А
6
значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не
формално рефлектират върху правата на наказания субект. Поради това и не се
споделя становището на процесуалния представител на възз. по този въпрос.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от
ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче
не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък
задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги
прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то
безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни, което е и отбелязано в НП.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателя П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Чл.149,
ал.1, т.2, б.”а”от ЗДвП указва, че към категория М1 спадат моторните превозни
средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на
водача, е не повече от 8, какъвто безспорно е бил автомобила управляван от
жалбоподателя. От обикновена справка в интернет пространството е видно, че
техническите характеристики на лек автомобил марка „„Мерцедес Ц250 ЦДИ“
включват 5 места за сядане. Така, че автомобилът безспорно се числи към една от
категориите в чл.137а от ЗДвП, а именно категория М1.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. От разпита на актосъставителя
и свидетеля по акта, както и от другите приложени по делото доказателства, безспорно
се установява, че на 31.01.2024г. жалбоподателят е управлявал процесния автомобил,
като при направената му проверка е било установено, че не е поставил
обезопасителния си колан, с който е бил оборудван автомобилът му. Превозните
средства са оборудвани с колани, за да преминават по съответния ред през тялото на
водачите и за да ги предпазват от наранявания по време на движение. Именно за това
същите са обезопасителни и следва да се използват по указания ред. Налице е верига от
преки и косвени доказателства за авторството на деянието. Служителите на реда
7
спрели водача за проверка, са категорични, че водачът не е имал поставен
обезопасителен колан по време на движение с автомобила. При предявяване на
съставения АУАН, въззивникът не е вписал, че има възражения или , че е бил с
поставен обезопасителен колан. Нещо повече, възз. не оспорва обстоятелството, че по
време на движение преди проверката е бил с поставен обезопасителен колан. Няма
данни и той да попада в изключенията на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. Затова и съдът
намира, че в случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно П.П.
е извършил нарушението, за което е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че
административното обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като
водач на МПС знае правилата за движение, както и задължението си да носи предпазен
колан. Всеки водач на МПС дължи спазване и уважение към закона.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на
чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП, която предвижда, че се наказва с глоба от 50 лв., водач
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. С оглед на
санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на административната
санкция, наложеното с обжалваното постановление наказание „глоба“ в размер на 50
лв. по се явява законосъобразна.
С оглед посоченото по-горе, съдът следва да посочи още и че намира, че разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН по отношение наказаното лице е неприложима. Нарушението на
ЗДвП няма инцидентен характер, доколкото видно от приложената по делото справка
за нарушител/водач, жалбоподателят е наказван и друг път с влезли в сила общо едно
наказателно постановление и 18 фишове за за допуснати различни нарушения на
разпоредбите на ЗДвП, включително и идентични като процесното. Очевидно
наложените множество адм.наказания по ЗДвП не са успели да превъзпитат въззивника
към съобразяване с разпоредбите на ЗДвП.
С оглед споменатото по-горе, относно конкретния водач е изключена всякаква
възможност за приложението на чл. 28, буква "А" в конкретния случай.
Констатираното поведение на въззивника, не би могло да се толерира, а следва да се
накаже с цялата предвидена в закона строгост. Прилагането на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН спрямо конкретния нарушител би създало у въззивника чувството за
безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от
подобен род, което обезсмисля една от основните функции на
административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция на
нарушенията.
Нещо повече с разпоредбата на чл. 189з (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) законодателят изрично е изключил приложението на чл.28 от ЗАНН за
8
нарушения на ЗДвП.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 10 точки,
като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки, тъй
като намира, че същите по своя характер не съставляват административно наказание
по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото
производство.
Поради това, настоящия съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно.
Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0439-000140, издадено на
28.02.2024г. от Началник РУ в ОД на МВР -Варна, РУ 03- Варна, с което на П. К. П. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул.“***“ №3а е наложено :
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет / лв. на основание чл.183,
ал.4, т.7 от ЗДвП, за нарушение на чл137а, ал.1 от ЗДвП. С НП на възз. били отнети и
10 контролни точки.
ОСЪЖДА П. К. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул.“***“ №3а да
заплати на Областна дирекция на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева ,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10