О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../………..2020г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като
разгледа докладваното ч.т.дело №228/2020г. за да се произнесе по молбата
съдът прецени следното:
Производството е с правно основание
чл.274 от ГПК.
Образувано
е по постъпила ЧЖ вх.№9900/05.02.2020г. на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********,
чрез адв.Здравко Цанев от САК срещу разпореждане №771/14.01.2020г., постановено
по ЧГД №175/2020г. на ВРС, 17 състав, с което съдът е прекратил производството
по делото като е счел предявения иск за недопустим. Твърди се, че обжалваният
съдебен акт е неправилен и противоречи на нормите на процесуалния закон,
постановен при допуснати съдопроизводствени правила.
В жалбата се излага, че
пред ВРС е образувано исково производство въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК
от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК:********* срещу Й.П.П., ЕГН:**********, с правно
основание чл. 422, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че предявеното по
този ред вземане е индивидуализирано в няколко фактури: ф.№********** от
18.12.2017г., фактура №********** от 18.01.2018г. и фактура №********** от
18.03.2018г., произтичащи от договор за мобилни услуги №********* и договор за
лизинг от 16.11.2017г., които вземания представляват неплатени задължения за
предоставени телекомуникационни услуги, предсрочно изискуеми лизингови вноски и
неустойка. Посочва се, че по ЧГД №175/2020г. на ВРС е проведено връчване на
заповедта при условията на чл.47, ал.5 ГПК като на заявителя са дадени указания
за предявяване на иска в 1 месечен срок, считано от 09.12.2019г. Поради това,
жалбоподателят е упражнил в законовия срок правото си по чл.415 и чл.422 ГПК
като на 09.01.2020г. е предявил иска по чл.422 ГПК спрямо длъжника Й.П.. За да
прекрати производството пред себе си, РС приел, че след подаване на заявлението
по чл.410 ГПК, но преди образуване на исковото производство ответницата е
починала на 13.12.2019г., поради което и производството спрямо нея е
недопустимо. Жалбоподателят счита прекратяване на производството за неправилно.
Сочи, че поради подаденото заявление по чл.410 ГПК е възникнало процесуално
правоотношение като юр.събитие е настъпило в хода на висящото производство по
арг. от т.10б от ТР №4/2018г. на ОСГТК на ВКС и приложение намира чл.227 ГПК.
Тъй като искът по чл.422 ГПК се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед, то смъртта на ответницата е настъпила в
хода на висящ вече процес за установяване на вземането. Според жалбоподателя,
правосубектността на страните се преценява към подаване на заявлението, а не на
исковата молба, поради което производството по делото не е недопустимо и следва
да продължи спрямо универсалните правоприемници на длъжника. Поради това,
жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато на
ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
При преценка
допустимостта на производството, съдът намира жалбата за редовна – същата е
подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежно легитимирана страна, в
преклузивния срок.
При преценка нейната
основателност съдът намира следното:
Производството пред ВРС е
образувано по искова молба на „Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* срещу Й.П.П.,
ЕГН **********, с правно основание чл. 422, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Съдът е преценил, че исковата молба с
вх.№1460 е заведена на 09.01.2020г. От служебно изготвената справка от
НБДН съдът е установил, че ответницата е починала на 13.12.2019г., за
което е налице акт за смърт №0002/13.12.2019г., издаден в с.Искър, общ.Вълчи
дол. Доколкото посоченото лице е починало преди образуването на гр. д.
№175/2020г. на 09.01.2020г., съдът намерил предявения иск за процесуално недопустим и прекратил производството
спрямо несъществуващ правен субект.
Съдът намира
постановеното определение на ВРС за неправилно. Независимо от настъпилата смърт
на длъжника Й.П. на 13.12.2019г., същата е последваща подаването на заявление
по чл.410 ГПК от жалбоподателя –заявител в заповедното производство и
издаването на заповед за изпълнение. Поради това обстоятелство, съдът дължи
съобразяване със специфичния характер на производството по установителния иск с
правно основание чл.422 ГПК и конкретно дадените с т.10б от ТР №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, указания досежно универсалното правоприемство на страната на
длъжника, настъпило след подаване на заявлението и издаване на заповедта. В
този смисъл е постановено и определение №539/02.10.2017г., по ч.т.дело
№1939/2017г. на Второ т.о. на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК именно по въпроса относно
правосубектността на страните в това производство. Въпросът е разрешен от
първата инстанция в противоречие с така създадената практика на ВКС,
задължителна за съдирищата. Процесуалните предпоставки за надлежното
упражняване на правото на иск по чл.422 ГПК са налице и в случаите на
универсално правоприемство на длъжника след издаване на заповедта за
изпълнение. При настъпило такова правоприемство в периода между издаване на
заповедта и подаване на исковата молба за установяване на вземането, какъвто е
настоящия случай, искът е предявен срещу правосубектна страна, считано от
подаване на заявлението като съдът дължи конституиране на правоприемниците на
длъжника по реда на чл.227 ГПК.
Поради
изложеното, въззивният съд намира постановеното определение за неправилно и
като такова същото следва да бъде отменено и делото върнато на РС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ
определение №771/14.01.2020г., постановено по гр.дело №175/2020г. на XVII
състав на ВРС, с което е прекратено производството по делото поради преценка за
недопустимост на иска по чл.422 ГПК, на основание чл.130 ГПК.
ВРЪЩА делото
на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.дело №175/2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: