Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 141
гр.Габрово , 02.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски
окръжен съд в публично заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ:К.Големанова
С.Миланези
при участието на секретаря В.Килифарева ,сложи за разглеждане в.гр.д.
№134 по описа за 2019г., докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Х.Т.Т. ,подадена чрез процесуалния представител адв.К.
срещу постановеното решение на Габровски районен съд по гр.д.№656/2018г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на първоинстанционното решение и че е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. С исковата молба са предявени искове по чл.134 ЗЗД и чл.56 ЗН. По
предявения сурогационен иск съдът дължи
преценка относно легитимацията на страните и наличието на правен
интерес за третото лице –ищец ,като
предпоставка за допустимостта на производството.След като е установил,че Х. Д.е
кредитор на Н.С. ,като законен представител на малолетната тогава дъщеря,то е
следвало да укаже на ищеца да
уточни дали предявява иска в лично качество или именно като представител на дъщеря си
,или да постанови определение,с
което прекрати делото като
недопустимо,поради липсата на процесуална легитимация на ищеца. Вместо това,в
изготвения доклад по делото първоинстанционният съд е приел,че не се оспорва,че ищецът е взискател по
изп.д.№130/2015г. по описа на СИС при ГРС,въз основа на ИЛ от
20.04.2015г.,издаден от ГРС по гр.д.№2563/2014г. срещу длъжника Н.С.С.,както
и че това обстоятелство не се нуждае от доказване, с което е опорочил целия
процес.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и
връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.
От ответниците Д.С. и Н.С.,чрез процесуалният им представител
адв.Ц.,са депозирани писмени отговори,в които се оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените във
въззивната жалба доводи,прие за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
акт,предвид на което е процесуално допустима.
Предмет на
обжалване е постановеното от Габровски районен съд решение по
гр.д.№656/2018г.,с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани,предявените
от Х.Т.Т. против Н.С.С. и Д.И.С. искове : по чл.134,ал.1 ЗЗД от кредитора Х.Т. за упражняване правото на
длъжника Н.С. за възстановяване на запазената част на Н.С.С. от наследството на
баща й С.Н.С.до размер на 1/18 ид.ч. и да се намали полученото по завещанието от Д.И.С. до размера, необходим за допълване
на запазената част на Н.С. по чл.30 ЗН и
по чл.54 ЗН от заинтересования кредитор Х.Т. за обявяване на недействителност
на отказа на Н.С. от наследството на С.С.,тъй като наследницата преди отказа е
извършила действия , установяващи приемане на оставеното от наследодателя
наследство.
При
извършената проверка по чл.269 ГПК въззивният съд установи,че обжалваното
решение е недопустимо по следните съображения :
Съгласно обстоятелствената част и петитум на исковата
молба,по която е образувано гр.д.№656/2018г. ,съгласно уточняващата молба на
л.26 от делото в изпълнение на дадените указания от съда за отстраняване на
констатирани нередовности, ищецът Х.Т.Т. е предявил иск по чл.134,ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.30,ал.1 ЗН – да се възстанови на Н.С. запазената й част от наследството на баща й С.С.до размер на
1/18 ид.ч. и се намали завещателното разпореждане в полза на Д. Станева до
размера ,необходим до допълване на
запазената част и с чл.26,ал.2,пр.1 ЗЗД - да се прогласи нищожността на направения отказ от
наследство с №82/02.08.2017г. на
РС-Габрово / а не с приетото от съда правно основание чл.54 ЗН,нито с
посоченото от ищеца - чл.56 ЗН/ .
Изложените твърдения в молбата твърдения са,че ищецът е взискател по изп.д.№130/2015г. по описа на
СИС при РС-Габрово,въз основа на изпълнителен лист от 20.04.2015г.,издаден от
ГРС по гр.д.№2563/2014г. срещу длъжника Н.С.С..За удовлетворяване на вземането
е наложена възбрана и ищецът е предприел
изпълнителни действия върху 1/6 ид.ч. от
недвижим имот – апартамент в гр.Габрово,ул.”***”№**,вх.А,ап.17,собственост на
ответницата Н.С.. Същата е наследник по закон на баща си С.Н.С.,починал на
21.08.2009г.,който със саморъчно завещание ,обявено и вписано в АВ,е завещал
цялото си имущество на съпругата си Д.С..Със завещателния акт е накърнена
запазената част на неговата дъщеря,като за нея е възникнало правото по чл.30 от ЗН да иска възстановяването й чрез
намаляване на завещателното разпореждане.Когато са налице кредитори и
бездействието на длъжника заплашва тяхното удовлетворяване ,законът им дава възможност да
упражнят правото на своя длъжник.Н.С. не притежава друго недвижимо и движимо
имущество,което да обезпечава вземането
на ищеца срещу нея,поради което за нето е налице правен интерес да упражни правото й по чл.30 ЗН вместо
нея,на основание чл.134 ЗЗД.През м.август 2017г .ищецът узнал,че ответницата Н.С.
е направила отказ от наследство,вписан в РС-Габрово с №82/02.08.2017г.Същият е
недействителен ,тъй като е направен след като вече е приела имуществото,предмет
на наследството.Приемането е станало чрез подаване на декларация пред МДТ-Габрово през 2009г.,след смъртта на
баща й ,с която е декларирала собствена
1/6 ид.ч. от апартамент на ул.”***”№** и заплащане на данъци за собствената
част от имота.
Непротиворечива е съдебната практика,че по предявен иск по чл.134 ЗЗД кредиторът
има процесуалното качество на субституент и че носителят на спорното
материалното право следва да се конституира
като съищец.Това участие е гарантирано от изричната норма на чл. 134, ал. 2 ГПК.
Длъжникът не може да бъде конституиран като ответник по делото, тъй като по
този начин ще се достигне до абсурдното положение той да отговаря по вземането,
на което е носител.По иска по чл.134 ЗЗД кредиторът в качеството си на ищец се
явява само процесуален субституент. Налице е специфична форма на необходимо
другарство, касаещо активната легитимация по косвения иск. Процесуалната
легитимация е процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, поради
което съдът служебно следи за нейното наличие. Предявяването на иск от името на
всички необходими другари обуславя неговата допустимост и същевременно с това
обезпечава и допустимостта на съдебното решение, което ще бъде постановено по
спора /в този смисъл и правната доктрина „Обезпечения в материалното и
процесуалното право”,ИК”Труд и право”2018г.,стр.314-324/.
В случая неправилно първоинстанционният съд е приел,че
по предявения от Х.Т. иск по чл.134 ЗЗД Н.С. е ответник .Същата
следва да бъде конституирана като съищец с произтичащите от това процесуални
права. Искът е предявен само от името на
кредитора , но титуляр на упражняваното право е Н.С. .Следвало е при проверка
на процесуалните предпоставки районният съд да установи, че посочената
ответница всъщност има качеството на съищци в процеса и да постанови нейното
конституиране в този смисъл. Тъй като това не е извършено, всички последващи
процесуални действия са извършени от страните в съответствие с възприетите от
първоинстанционния съд качества на ищец и ответници в производството. Налице е
порок в обжалвания акт, водещ до неговата недопустимост. Качествата на ищец и
ответник в производството са различни и това обуславя редица различия в техните
процесуални права и задължения. Това важи с още по-голяма сила в случаите,
когато конституирането на страните е въздигнато в процесуална предпоставка за
допустимост на иска в хипотезите на необходимо другарство.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение,ведно с
постановеното определение по чл.248 ГПК за изменението му в частта за
разноските, следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на районния съд, който следва да извърши съответните процесуални
действия по надлежното конституиране на страните по спора / р. по
в.гр.д.№5454/2016 на СГС и др./.
За настоящото производство не следва да се присъждат
разноски.В случая, въззивното решение,с което се обезсилва
първоинстанционното решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на съд, не формира като правна
последица сила на пресъдено нещо. С него правният
спор не е разрешен по същество, а само се възстановява висящността на спора пред сезирания съд, поради
което за страните не е възникнало право на разноски по чл.78 ГПК. Спорът по
същество се решава с последващото решение, което се постановява при новото
разглеждане на делото. С него разноските ще бъдат разпределени между страните
съобразно правилото на чл.78 ГПК като първоинстанционният съд следва да се
произнесе по всички направени от страните разноски, включително и разноските,
извършени при първоначалното разглеждане на спора и направените от страните разноски
във въззивното производство съгласно чл.81 във връзка с чл.78 ГПК.
По изложените съображения,въззивният съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №6 от
06.02.2019г. по гр.д.№656/2018г. на Габровски районен съд,изменено с
определение №1286/05.03.2019г.
ВРЪЩА делото на Районен съд –
Габрово за ново разглеждане от друг
състав на съда, съобразно дадените в настоящото решение указания.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ