РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Карлово, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. И.
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело №
20215320101427 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен
от М. И. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „В. Б.“ №**, чрез
адв. С. П., против Р. А. А., гражданин на И., роден на ******** г., ЛНЧ:
**********, с разрешение за пребиваване №********, издадено на *********
г. от МВР – П., без валидна адресна регистрация в Р. Б..
Ищцата твърди, че с ответника Р. А. живели на семейни начела в
периода от месец април 2000 година до края на 2019 година. Двамата с него
имали общ бизнес в Б., като до 2017 година били съдружници в две търговски
дружества. През 2009 година се родила дъщеря им Д.. До 2016 г. с ответника
живели в обособена жилищна част в индустриалната зона в гр. Б., където се
намирали офисите на дружествата. От месец юни 2016 година се преместили
да живеят с дъщеря си Д. в закупена от ищцата през 2013 година къща в град
К..
Твърди, че от 2012 г. ответникът започнал да й посяга физически, като
често проявявал и психическо насилие над нея. Нанасял й удари по гърба и по
врата до изпадането й в безсъзнание. Тъй като не можела да издържа на този
1
тормоз, ищцата била принудена в края на 2019 г. да се раздели с Р. А..
Въпреки това, той продължавал да я преследва и да осъществява над нея
физическо и психическо насилие.
На 03.11.2020 г., около 12.00 часа ищцата пътувала за работа със
служебен автомобил с peг. № ********от град К. към град Б.. Била сама в
автомобила. По пътя се разминала със служебния автомобил на ответника с
гръцка регистрация с peг. № *******, който пътувал в посока град К.. Р. А.
познавал добре автомобила на ищцата и след като я видял, обърнал посоката
на движение и започнал да я преследва. Тя видяла на огледалата за задно
виждане, че автомобилът управляван от Р. А. се приближава плътно до
нейния и започнал да я притиска, за да изтласка колата й извън пътя. Веднага
се обадила на служителката си М. Й. С.-Б., като й обяснила за пътната
ситуация. Ускорила скоростта, за да може да избегне евентуален сблъсък,
като успяла да се придвижи до град Б.. Пред офиса й в град Б. я чакала М. Й.
С.. Ищцата била силно изплашена от създадената от ответника пътна
ситуация, още повече при мисълта какво можело да се случи с живота и
здравето й. С М. С. влезли в офиса. Малко след това в офиса влезнал и Р. А..
Той видимо изглеждал ядосан и настоял ищцата да отиде с него в другата
стая. Изплашена от ситуацията и присъствието на ответника, тя отказала да
изпълни желанието му. Очевидно ядосан от отказа, той мигновено и с ярост я
хванал за яката на връхната дреха пред служителката М. С. и започнал да я
дърпа към другата стая, като с заплашителен тон й казвал „сега ще видиш ти“.
Ищцата в този момент се изплашила още повече, цялата била бледа, устата й
пресъхнала от страх, нямала глас дори да вика. Опитала се да се отскубне, но
не успяла. Ответникът блъснал работното бюро и умишлено бутнал на земята
всички документи и канцеларски материали, за да всее смут и за да
демонстрира надмощие над ищцата. В следващия момент я блъснал силно в
стената и започнал да й нанася с юмруци удари по главата, по гърба и кръста.
Ищцата усещала болки от нанесените удари, а пред очите й притъмняло, като
в един момент не знаела къде е. Видяла в следващия миг как М. С. застанала
пред нея и се опитвала да избута ответника назад към вратата, за да престане
да я бие. Докато М. С. се опитвала да го избута, Р. А. на няколко пъти нанесъл
на ищцата удар с крак в нейните краката, а с ръцете продължил да й нанася
удари в областта на ребрата. В следващия момент той избутал М. С. встрани и
силно с юмрук нанесъл на ищцата удар в областта на лявото око. Тя
2
залитнала към стената и усетила ужасяваща болка. В един момент видяла, че
М. С. звъни на тел. „112“, за да подаде сигнал за инцидента. Телефонът на М.
С. бил на високоговорител. От център „112“ казали, че ще изпратят патрулен
автомобил и линейка на място. След като чул, че е подаден сигнал и на място
е насочен екип на полицията, ответникът заплашително казал на ищцата, че
ще приключи с нея и след това си тръгнал.
Половин час по-късно на място дошли полицаи от РУ - К. и линейка.
Пострадалата разказала на полицаите за случилото се, които й снели
сведения. Екипът на ЦСМП гр. К. я прегледал и й бил издаден фиш за спешна
медицинска помощ, в който било описано, че й е нанесен побой от познато
лице по тялото и лицето. Също така било констатирано и описано
кръвонасядане около лицево-очната ябълка, дясното бедро и левия хълбок.
Била насочена да бъде освидетелствана в катедра по съдебна медицина.
На 04.11.2020 г. ищцата посетила катедра по „Съдебна медицина“ в гр.
П. и била освидетелствана. Съдебният лекар констатирал: кръвонасядания на
горния и долния клепач на лявото око със синьо-червен цвят и силен оток с
размери 5/3 см. Очната цепка е притворена, стеснена с повече от 2/3, с
невъзможност за пълното й отваряне. Установен е умерено изразен оток по
десния ръб на долната челюст на площ с размери 4/3 см. По лигавицата на
устната кухина срещу шести горен ляв зъб е установено охлузване с
червеникаво дъно, кървящо спонтанно при допир и размери 0.3/0.1 см. В
дясната слепоочна област в окосмената част на главата е установено умерено
изразен оток и болезненост на меките тъкани при опипване на площ с размери
4/3 см. В тилната област са установени два подобни травматични отока на
меките тъкани с размер за всеки един от тях 3/2 см. Болка в дясната половина
на шията. Болезненост в лявата гръдна половина по хода на ребрената дъга и
папилаторна болезненост в тази област. По предна повърхност в горна трета
на дясно бедро е установено овално кръвонасядане с кафеникав цвят с
размери 4/3 см. Болка в областта на дясната мишница без видими
травматични изменения по нея. В заключение е посочено: травматични отоци
в окосмената част на главата; кръвонасядане и оток на горния и долния
клепач на лявото око, стесняващи очната цепка с повече от 2/3; охлузване на
лигавицата на устната кухина; оток в областта на долната челюст;
кръвонасядане на дясното бедро; контузия на гърба. Описаните травматични
увреждания са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
3
и чл. 129 от НК.
След инцидента ищцата твърди, че имала силно главоболие, болки във
врата и тялото, като на 04.11.2020 г. припаднала. Това наложило да потърси
лекарска помощ.
На 05.11.2020 г. била прегледана от хирург Ц. И., като й бил издаден
амбулаторен лист № 2173/05.11.2020г. Била поставена диагноза „М. С.. Други
съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области от тялото“.
Описано било „кръвонасядане на клепачите на ляво око с оток, оток на горна
устна, папилаторна болезненост по окосмената част на главата, силна
палпаторна болка с ограничени и болезнени движения в зоната на
израстъците на 5-ти, 6-ти, 7-ми шийни прешлени и по-слаба по гърба и в
зоната на гръдните прешлени“. Била насочена за консултация с неврохирург.
На 06.11.2020 г. ищцата била прегледана от неврохирург, като й бил
издаден амбулаторен лист № 937/06.11.2020 г. Било констатирано наличие на
кръвонасядания и оток на клепачите в ляво. Папилаторна болезненост в
дясната половина на главата и врата.
На 14.07.2021 г. й бил направен магнитен резонанс. В заключението
било посочено „МРТ данни за остатъчен хематом в хроничен стадий на
развитие в подкожните меки тъкани в ляво инфраорбитално. Не се изобразява
дясна вертебрална артерия. Ц. с.“.
Ищцата твърди, че след инцидента не можела да спи и да се храни. В
очите й постоянно бил зловещият яростен поглед на ответника и проявената
жестокост от негова страна. Вече почти от година от инцидента живеела в
страх и ужас да не би да го срещне и отново да се повтори ужасяващата
ситуация от 03.11.2020 г. След инцидента посещавала психолог. От силните
болки от нанесените удари в главата в продължение на месец имала отоци и
не можела да легне и да заспи нормално. При допир в мястото на ударите
изпитвала болезненост. От синините в областта на главата се срамувала да
излезе навън. Ограничила социалните си контакти и се затворила в себе си.
Тъгувала много. Случилото се развило в присъствието на служителката М. С.
и по този начин ищцата се почувствала унизена от посегателството спрямо
нея пред служителка на фирмата. След инцидента не можела да върши
нормално работата си от преживения стрес, унижение, психически
дискомфорт и неприятни емоции. Все още й било трудно да преодолее и
4
забрави всичко, поради което за ищцата бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати обезщетение от общо 6000 лева за причинени неимуществени вреди –
нанесени физически травми, изразяващи се в травматични отоци в
окосмената част на главата; кръвонасядане и оток на горния и долния клепач
на лявото око, стесняващи очната цепка с повече от 2/3; охлузване на
лигавицата на устната кухина; оток в областта на долната челюст;
кръвонасядане на дясното бедро; контузия на гърба, както и претърпени страх
от извършеното преследване, унижение от нанесения побой на работното
място, страдания, психически дискомфорт от грубо и арогантно отношение,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.
Ответникът, представляван от особения представител адв. Н. Г. оспорва
иска по размер. Счита, че от представените писмени доказателства
претендираната сума се явявала твърде завишена и следвало, ако се докаже
основателността на иска, да бъде присъдена сума в значително по-малък
размер от претендираната. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и
недоказан, евентуално – да го уважи в по-нисък размер.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С исковата молба са представени копия на медицински документи,
издадени във връзка с извършени прегледи на ищцата М. И. Д. – фиш за
спешна медицинска помощ от 03.11.2020 г., магнитно резонансна
томография, амбулаторен лист № 2173/05.11.2020 г., амбулаторен лист №
937/06.11.2020 г., съдебно-медицинско удостоверение № 1118/04.11.2020 г.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира изцяло. От експертното
заключение е видно, че на М. И. Д. е било причинено: М. С.; контузия на
околоочната област вляво с кръвонасядане и оток на горния и долния клепач
на лявото око, притварящи очната цепка; контузия с кръвонасядане на
дясното бедро; контузия в областта на левия бъбрек; охлузване по лигавицата
на устната кухина; травматични отоци на главата. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху
5
твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по
начин и време да са възникнали така, както се съобщава в исковата молба, а
именно – при нанесен й побой на 03.11.2020 г. Било е причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
Възстановителният период за тези увреждания е в рамките обичайно на около
3-4 седмици. В конкретния случай са налице остатъчни находки от
оздравителния процес на травмата в областта на лявото око, които генерално
не променят горевизираната констатация относно оздравителния процес, като
същите находки по същество нямат практическа стойност.
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза, изготвена от
вещото лице Д. В.. Видно от експертното заключение, описаното в исковата
молба деяние от 03.11.2020 г. се е отразило върху психологичното и
емоционалното състояние на М. И. Д.. Психологичните преживявания на
ищцата покриват клиничните критерии за психотравмено събитие, довело до
психологична криза, която от своя страна е провокирала поредица от
емоционални, личностови, социални промени. Преживяното нежелано
събитие е придружено със стресова реакция. Негативните преживявания при
пострадалата се отразяват в различни сфери от нейния живот. На ниво
личност са налице невротични оплаквания, нестабилна самооценка,
преживява интензивни чувства на страх, срам, позор, обида. На
професионално ниво преживява чувство на унижение и уронване на престижа
на името й, злепоставяне и накърняване на усещането й за чест и
достойнство. На социално и семейно ниво се е чувствала по-затворена и
дистанцирана, във вътрешните си психологични преживявания, водена от
чувство на срам и неудобство, пред близки и семейство. Случилото се за
период от време е довело до промяна в стереотипа, не е довело до значима
промяна на активностите и снижаване качеството й на живот. Независимо от
негативните емоции, които е изпитвала в този период не е спирала да работи,
ситуацията е преодоляна с помощта на семейство, приятели, терапевт. М. Д.
описва негативни емоции на страх и уплаха, но е била с качествено съхранени
психични функции преди, по време и след описания от нея инцидент на
03.11.2020 г., реагирала е нормалпсихологично според спецификите на
личността и на създалата се ситуация. Към момента са налице емоционални
тригери – повтарящи се спомени, непримиримост, продължават да
флуктуират ситуативни негативни емоционални преживявания. Пострадалата
6
се е справяла и продължава да се справя според капацитета и особеностите на
личността си. До момента на експертизата няма данни за постравматично
стресово разстройство, прием на психотропни медикаменти, консултации със
специалист психиатър.
Ищцата представя СD, съдържащ видеозапис от охранителните камери
на помещението, в което се е случил описания в исковата молба инцидент.
След оглед по реда на чл.204 ГПК, съдът констатира, че действително на М.
Д. са нанесени удари от мъж, който по нейни твърдения е ответникът Р. А..
От показанията на свидетелката А. М. М. се установява, че е леля на
ищцата. М. Д. живеела на съпружески начала Р. А., от когото имала дете – Д.,
на **години. Съвместният им живот привидно протичал нормално, макар
една вечер през 2020 г. да имало случай, при който около 23:00 ч. сестрата на
свидетелката /майка на ищцата/ й се обадила по телефона и казала да тръгват
към къщата на М. в гр. К., защото Р. я пребивал. Впоследствие станало ясно,
че имало скандал, но свидетелката не разбрала дали се е стигнало до
физическо насилие. М. и Р. имали общ бизнес – покупко-продажба на бидони,
касетки и други пластмасови изделия в Г. и И.. Офисът на фирмата бил в гр.
Б.. През м. ноември 2020 г. имало нов инцидент, който довел до раздялата им.
Било около 12 часа на обяд, когато свидетелката отново получила обаждане
от сестра си, че ответникът нанася побой на ищцата в офиса в гр. Б..
Помолила да отидат със съпруга й и да й помогнат. Свидетелката по това
време била на работното си място – фризьорски салон в гр. К.. Свързала се
със съпруга си и тръгнали с автомобил към гр. Б.. Докато пътували, сестрата
на свидетелката отново й се обадила и я помолила да минат първо през
училището на Д. в К. и да я вземат, за да не я вземе баща й, който вече бил
напуснал офиса. Върнали се до гр. К., взели детето от училище и го оставили
при нейната леля в гр. С.. След това отново тръгнали за гр. Б., като
пристигнали в офиса на фирмата около един час след първото обаждане.
Преди това се разминали с линейка, която тъкмо тръгвала оттам. Имало и
полицаи, които също си тръгвали. В офиса били М., майка й и служителка на
фирмата на име М.. Ищцата била видимо разстроена, трепереща и изплашена.
Очите й били зачервени, лицето също. Разказала, че Р. връхлетял, стиснал я за
врата, притискал я към прозореца. Започнал да я души и да я удря по лицето,
гърба и бъбреците. Докато ищцата разказвала, по телефона й се обадил
ответникът, който се чувало как крещи на чужд език, който свидетелката не
7
разбирала – италиански или гръцки. М. му затворила и казала на
присъстващите, че я заплашвал, че ще довърши започнатото. Вдигнала си
блузата и на гърба и кръста й си личали червени петна. Такива имала и по
краката. На същия и на следващия ден посетила съдебен лекар. Вечерта
червените петна станали сини. Лявото й око също било синьо, с голям оток
като ябълка. Имала синини и по врата, където ответникът я стискал. В
следващите дни ищцата се оплаквала, че всичко я боли, имала главоболие и
световъртеж. Най-много я боляло в областта на окото и бъбреците. Четири
дни не можела да отиде до тоалетна и да си вземе душ. Главоболието
преминало след около един месец, а болките в гърба намалели едва след три
месеца. Най-продължителна била болката в главата. Освен физическите
болки, пострадалата изживяла и продължителна психическа травма.
Страхувала се да излиза от вкъщи. Притеснявала се, че докато е сама,
ответникът може да дойде и отново да й нанесе побой. Макар да имал
ограничителна заповед, той не спирал да й изпраща заплашителни
съобщения. Освен страх, ищцата изпитвала и срам от случилото се. Хората в
района я познавали и тя била силно притеснена, че всички ще разберат. До
този момент тя успявала да прикрие предишни посегателства от ответника
спрямо нея, но те не били толкова драстични. Всеки, който я познавал, знаел
колко амбициозна, ведра и закачлива била тя. След инцидента, обаче се
променила коренно. Затворила се в себе си, ограничила си контактите.
Страхът от ответника я принудил дори да си наеме лична охрана.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна,
имаща правен интерес от водене на настоящото производство.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че
деликтът в настоящото производство е установен по категоричен начин с
обективните си характеристики, включително и от гледна точка на вида и
естеството на увреждането.
Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени. В
8
настоящото производство предмет на доказване са настъпилите от деликта
неимуществени вреди, техният интензитет и продължителност.
Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и
морални ценности – здравето, психическата сфера, душевния мир,
трудоспособността и др.
Настоящият съдебен състав счита, че са налице всички кумулативно
изискуеми се елементи от визирания в ЗЗД сложен фактически състав за
ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане
на ищцата – деянието, вследствие на което са причинени вредите, причинната
връзка между деянието и вредите, а също и че вредоносният резултат е пряка
и непосредствена последица от поведението на ответника. Съдът кредитира
изцяло приетите съдебни експертизи, които намира за обективни и
компетентно изготвени. В резултат на описаното по-горе деяние няма
съмнение, че ищцата М. И. Д. е претърпяла както физически, така и
психически и емоционални болки и страдания. За тези неимуществени вреди
законодателят е приел, че като неизмерими в пари, размерът за следващото
им се обезщетение ще се определя на принципа на справедливостта – чл.52 от
ЗЗД. Съобразно установената съдебна практика в тази насока,
справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални и физически страдания, възрастта на пострадалия,
осакатявания и др.
Наред с това, определеното от съда обезщетение трябва да бъде
съобразено и с икономическата обстановка в страната, като същото следва да
е адекватно на инфлацията в страната и нарастването на цените. Това
становище е застъпено в редица актове на ВКС, като например Решение №
749/05.12.2008 г., постановено по т.д. № 387/2008 г., ВКС, II ТО и Решение №
189 от 04.07.2012г., постановено по т.д. № 634/2010 г. на ВКС.
Икономическата конюнктура в страната е неизменно свързана с нивата на
минималната работна заплата в страната. В този смисъл, следва да се приеме,
че MPЗ постъпателно расте, а съдебната практика следва да се съобразява с
нейните нива, като постъпателно увеличава и размера на присъжданите
обезщетения.
9
Съдът, като се съобрази с горепосоченото и константната съдебна
практика относно задължителното обсъждане на обективните обстоятелства,
установени по делото и тяхната оценка, намира иска за изцяло основателен.
Нанесените от ответника на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания – М. С.; контузия на околоочната област вляво с
кръвонасядане и оток на горния и долния клепач на лявото око, притварящи
очната цепка; контузия с кръвонасядане на дясното бедро; контузия в
областта на левия бъбрек; охлузване по лигавицата на устната кухина;
травматични отоци на главата, както и причинената психическа травма –
изживеният стрес, съпътстващите състоянието страх, обида и унижение и
последиците от травмата, в това число затвореност и отчужденост, следва да
се обезщетят със сумата от 6000 лева. Настоящият състав счита, че този
размер е справедлив, съобразен с обществено-икономическата конюнктура в
страната и напълно отговаря на действителното причинените неимуществени
вреди, на техния вид, интензитет и продължителност.
Предвид основателността на главния иск, съдът счита, че се доказа
основателността и на акцесорния иск по чл.84, ал.3, във вр. с чл.86 ЗЗД, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати лихва за забава върху
присъденото обезщетение, считано от датата на непозволеното увреждане –
03.11.2020 г., до окончателното плащане на дължимата сума.
По разноските:
Ищцата е претендирала присъждане на направените по делото разноски
и с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК,
такива й се полагат – общо 2320 лева, от които 240 лева за внесена държавна
такса, 630 лева за възнаграждение на особен представител, 450 лева за
възнаграждение на вещи лица по изготвените СМЕ и СПЕ, както и 1000 лева
за адвокатско възнаграждение.
На особения представител адв, Н. Г. следва да се издаде разходен касов
ордер за сумата от 630 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. А. А., гражданин на И., роден на ******** г., ЛНЧ:
10
**********, с разрешение за пребиваване №********, издадено на *********
г. от МВР – П., без валидна адресна регистрация в Р. .да заплати на М. И. Д.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „В. Б.“ №**сумата от общо
6000 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от нанесен на 03.11.2020 г. побой – физически болки и
страдания от получени телесни увреждания, изразяващи се в М. С.; контузия
на околоочната област вляво с кръвонасядане и оток на горния и долния
клепач на лявото око, притварящи очната цепка; контузия с кръвонасядане на
дясното бедро; контузия в областта на левия бъбрек; охлузване по лигавицата
на устната кухина; травматични отоци на главата, както и психическа травма
– унижение, страх, психически дискомфорт от грубо и арогантно отношение,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. А. А., гражданин на И., роден на ******** г., ЛНЧ:
**********, с разрешение за пребиваване №********, издадено на *********
г. от МВР – П., без валидна адресна регистрация в Р. Б.да заплати на М. И. Д.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „В. Б.“ №**сумата от общо
2320.00 лв. (две хиляди триста и двадесет лева), представляваща разноски по
делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на особения представител на ответника – адв. Н. Г.,
разходен касов ордер за сумата от 630.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в
двуседмичен срок от връчване на съобщението.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11