Р Е Ш Е Н И Е
№ ................./28.01.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми януари две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1618 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.К.Д.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 668.94 лв., представляваща
дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен №
1517379 за периода 15.03.2011г. – 12.05.2016 г. по издадени фактури за периода
14.04.2011 г. – 13.05.2016 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Фантазия” № 76, вх. В, ет. 31, ведно със законната лихва върху
главницата от 668.94 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.07.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата 180.18 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 668.94 лв. за периода 14.04.2011 г. –
11.07.2016 г.; сумата 633.64 лв., представляваща дължима главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1517380 по издадени фактури за
периода 16.01.2008 г. – 13.05.2016 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Фантазия” № 76, вх. В, ет. 31, ведно със законната лихва върху
главницата от 633.64 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 285.31 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 633.64 лв. за периода
16.01.2008 г. – 11.07.2016 г., които суми са предмет на Заповед №
4131/25.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 8635/2016 г. по описа на ВРС, XXXV състав.
В исковата си молба
ищецът „В.И К.” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2,
ал. 1 ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответницата К.К.Д.
за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Фантазия” № 76,
вх. В, ет. 31.
Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер
1517379 /включващ задълженията по партида с абонатен № 1517379 и задълженията по партида с абонатен № 1517380/. Посочва,
че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 8635/2016 г. по описа на ВРС, 35 състав, за
дължимите от ответницата суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта.
Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК, предвид дадените от съда указания в този смисъл, като сумите са
редуцирани съобразно извършено от длъжника плащане на 18.10.2019 г. в общ
размер от 529.52 лв. с посочено основание „аб. № 1517379 К.К.Д., ИД № 429/2018
г.“. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
Ответницата К.К.Д., чрез процесуалния й представител – адв. Веселина
Минева, е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва изцяло исковата претенция. Оспорва твърдението, че има качеството
на потребител на ВиК услуги, ползвани на адрес: гр. Варна, ул. „Фантазия” № 76,
вх. В, ет. 31. Излага, че е собственик на процесния имот, който й е дарен от
нейната баба К. Георгиева. Твърди обаче, че ползвател на имота през процесния
период 2008 г. – 2016 г. е Стойчо Георгиев Стоянов /неин чичо/, в полза на
който е учредено вещно право на ползване върху имота. Поддържа, че не живее, не
ползва и не владее апартамент № 31. Поддържа, че учреденото право на ползване
изключва качеството „потребител“ за собственика на имота, както и отговорността
му при неплащане на цената на доставените стоки или услуги. Твърди, че не е
налице облигационна връзка между страните в процеса и че същата не е пасивно
материално легитимирана да отговаря за вземанията. Излага, че партидата е
открита на името на баба й, като твърди, че промяна не е правена. Поддържа, че
за целия исков период, видно от справките за недобора е начислявана вода като
служебен разход, поради което и претендираните за плащане количества вода не са
реално доставени и потребени в обекта. Прави възражение и за изтекла
погасителна давност на вземанията. Твърди, че извършеното плащане на сумата
592.52 лв. е недължимо, не е извършено по нейна воля и не представлява
признание за съществуването на исковата претенция. По изложените съображения
моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 07.01.2021 г. открито съдебно заседание ищецът
се представлява от юрк. Пламенка Василева, която заявява, че поддържа
подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от адв. Веселина Минева, която поддържа
становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 8635/2016
г. по описа на ВРС, XXXV състав, от което е видно, че
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите, предмет на установителните искове. С
определение № 4246/28.11.2019 г., постановено по в. ч. т. д. № 1889/2019 г. по
описа на ВОС, е прието възражението на длъжника К.К.Д. срещу заповедта за
изпълнение, поради което на заявителя са дадени указания, че може да предяви
иск за установяване на вземанията си. Исковата молба е депозирана в съда в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
По делото не е спорно, а
и от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 6, том VI, дело № 2610/15.04.1998 г. /л. 82 от делото/ се установява, че ответницата
К.К.Д. е придобила собствеността върху следния недвижим имот, а именно:
апартамент № 31, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Трошево”, ул. „Фантазия“, бл. 76,
вх. В, с площ 60.94 кв. м. В т. 2 от нотариалния акт е посочено, че дарителката
К. Стойчева Георгиева запазва правото за себе си и за сина си Стойчо Георгиев
Стоянов да ползват процесния недвижим имот заедно и поотделно, пожизнено и
безвъзмездно.
Не е спорно по делото,
че обектът е водоснабден.
Основният спорен момент
в производството е дали ответницата има качеството потребител на ВиК услуги,
съответно дали дължи плащане на ползваните ВиК услуги в имота през процесния
период.
Съгласно разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т. 2 от представените по делото Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА” ООД, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. С оглед на цитираната
разпоредба и обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
съдът приема, че същата има качеството „потребител” на съответните ВиК услуги
по смисъла и на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Съдът приема за
неоснователни възраженията на ответницата, че между страните не съществува
валидно облигационно правоотношение по договор за доставка и потребяване на ВиК
услуги за имота, доколкото в случая не е необходимо изричното приемане от
страна на потребителя на публично известните Общи условия на дружеството,
одобрени с изрично решение на ДКЕВР. Неизпълнението на задължението на ответницата,
визирано в чл. 58, ал. 1 от Общите условия, за промяна на партидата при промяна
на обстоятелствата, не може да има за последица отпадането на задължението й за
плащане на ползваните в имота ВиК услуги, предвид действащия в правото принцип,
че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В
този смисъл ирелевантно е обстоятелството, че ответницата не е заявила смяна на
партидата, а очевидно същата е служебно променена след смъртта на ползвателя К.
Стойчева Георгиева, починала на 17.11.2006 г.
Важното в случая е да се
отбележи, че по никакъв начин достояние на ВиК дружеството не е станало
обстоятелството, че учредено вещно право на ползване върху апартамента има лицето
Стойчо Георгиев Стоянов. Нито той, нито ответницата като собственик на апартамента,
са уведомили ищеца за настъпилата промяна на партидата. А задължението за
уведомяване е именно в тяхна тежест. Задраскванията в представените по делото
карнети водят до единствено възможния обоснован и логичен извод, че инкасаторът
при отчитане на показанията на водомера е събрал съответната информация, че
собственик на апартамента е именно ответницата К.К.Д., поради което е нанесено
и съответното изменение в партидата на абоната.
Следва да се
отбележи, че ВиК операторът е бил в невъзможност да установи, че в полза на Стойчо Стоянов има учредено право на
ползване, тъй като това обстоятелство не е било вписано в Имотния регистър към
Агенция по вписванията. Ето
защо съдът намира,
че ищецът е
действал напълно добросъвестно при издирване на отговорното лице и правилно е
променило партидата на името на собственика
на имота, предвид липсата на други данни за вписани вещни тежести, съответно предвид липсата на уведомяване за това.
В този
смисъл са разрешенията, дадени в решенията, постановени по в.т.д. № 893/2018 г.
и по в. т. д. № 134/2018 г. по описа на ВОС.
Неоснователно в тази
връзка е възражението на ответницата, че в случая следва да бъде ангажирана
отговорността на ползвателя. Наличието на учредено право на ползване съдът
намира, че е относимо в отношенията между ответницата и третото лице –
ползвател /нейния чичо/ по повод евентуално предявени бъдещи искове за
заплащане на дължимите от нея суми в полза на ВиК дружеството, но не може да
доведе до отпадане на отговорността й в настоящото производство. Възприемането
на нещо противно означава да се утвърди една порочна практика – собственици на
имоти да отблъскват претенции с оглед доказване на действителния ползвател, без
за това да е уведомена предварително насрещната страна, което съдът приема за
необосновано и недопустимо.
По делото са приети
карнети за показанията на водомера за абонатен № 1517380 и абонатен № 1517379
за процесните периоди, предмет на настоящите искови претенции, в които е
отразено регулярно извършване на отчети на водомерите в имота. Видно е, че в
графата „подпис на потребителя” срещу датите 13.05.2015 г., с показание на
ползвания в имота водомер № ********* – 605 куб.м. /за абонатен № 1517380/, а
за абонатен № 1517379 – и на датата 12.11.2015г., при отчетено показание на
водомер № 93152504 – 849 куб. м., е положен и съответен подпис. От страна на
ответницата е направено оспорване, че това не е нейният подпис, в отговор на
което процесуалният представител на ищеца заяви, че подписите в представените
карнети изхождат от лице, което в конкретния ден е осигурило достъп на
инкасатора до водомера. Съдът намира, че лицето, което
осигури достъп до имота за извършване на отчет, не е необходимо да е непременно
потребителят на услугата. Всяко лице, което се намира в имота и даде на
инкасатора достъп до измервателния уред, следва да се счита конклудентно
упълномощено от потребителя да го представлява при отчитането на показанията и
съответно оправомощено да положи подпис върху карнет, протокол и други съставени на място частни
удостоверителни документи. В карнета са посочени конкретни дати на отчитане на
показанията. Видно е, че не при всеки отчет е полаган подпис от името на
абоната, но също така е видно, че са положени подписи на дата 13.05.2015 г. и
12.11.2015 г.
В последното
проведено по делото открито съдебно заседание и във връзка с предоставената
възможност на процесуалния представител на ответницата същият представи 2
протокола на ВиК – Варна във връзка с констатацията, че потребителят повече от
1 година от последното отчитане на водомера не осигурява достъп. Действително,
първият протокол е от 14.06.2016 г., като в същото време в представените
карнети има положен подпис на дата 12.11.2015 г. Същата касае обаче само
отчитането на абонатен № 1517379, докато в имота има още един водомер с
абонатен № 1517380. Още повече, че освен този подпис, действително в
продължение на цяла година липсват други такива върху карнетите. Ето защо съдът
приема за достоверно изложеното в представените протоколи на ВиК и по никакъв
начин същите не подкрепят защитната теза на потребителя, че карнетите или
съответно тези протоколи са с невярно съдържание. Напротив, сама ответницата
установи, че не е изпълнявала задълженията си да осигури достъп до водомерите.
В същото време в представените от нея протоколи е посочено, че в апартамента
живеят наематели, което обстоятелство е отразено и в самите карнети, в които
инкасаторът е записал следното „Георги Пасков Георгиев – наем“.
От своя страна
ответницата не е възразила, че през процесния период имотът е ползван за
жилищни нужди. Напротив – твърди, че имотът е ползван от нейния чичо. Ето защо
следва да се приеме за установено, че в имота реално са ползвани ВиК услуги.
Тоест, може
да се направи обосновано заключение, че имотът реално е ползван и съответно в
него е логично ежемесечно да бъде потребявана вода. Още повече, че записаните в
карнетите показания от по 2, 3, 4 куб. м. вода всеки месец е напълно нормално
да бъдат изразходвани.
В тази
връзка е и заключението на вещото лице Я.В.Л. от 01.09.2020 г. и допълнителното
такова от 25.11.2020 г., съгласно което единият водомер по абонатен № 1517379 е
монтиран в тоалетната и е с показания 1109 куб. м. Част от номера на водомера,
който може да се разчете е 152504. Вторият водомер по абонатен № 1517380 е
монтиран в банята и е с показания 720 куб. м. Номерът на водомера е *********. Според
вещото лице, начислените суми за ползвани услуги са въз основа на реални
показания.
Предвид представените по делото карнети, издадените фактури и заключението
на вещото лице, съдът приема, че в случая може да се направи обоснован извод,
че ищцовото дружество е изпълнило задължението си за ежемесечно отчитане на
показанието на водомера в процесния имот. Разчетените от експертизата номера на
водомерите съвпадат с тези, записани в карнетите, като от края на процесния
период – м. май 2016 г. до момента на изготвяне на заключението – м. ноември
2020 г. показанията е напълно нормално и логично да са се увеличили. Именно
това доказва и потреблението на процесното количество вода в имота на
ответницата, като направените от нейна страна възражения в противен смисъл
съдът приема за неоснователни.
От справките за недобора
за процесния абонат се установява, че през процесния период отчетеното
количество вода съответства на периодично начисляваното и остойностено в
счетоводството на дружеството, за което няма спор, че е редовно водено, поради
което на основание чл. 182 ГПК се ползва с обвързваща доказателствена сила.
По изложените
съображения съдът приема, че в процесния период ответницата е имала качеството
потребител на ВиК услуги и дължи заплащане на цената за ползваните в имота
услуги, независимо от обстоятелството кое лице реално ги е ползвало.
Предвид направените
изводи за основателност на главно предявените искове претенции, съдът приема, че
дължи произнасяне по направеното в условията на евентуалност от страна на
ответницата възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съгласно задължителните
разрешения, дадени в ТР № 3/2011 г., постановено по тълк. д. № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Настоящите вземания имат именно такъв характер и
същите се погасяват с изтичането на тригодишна давност, която започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. В
настоящия случай следва да се приеме, че всяко вземане за отделния период става
изискуемо именно с издаването на съответната фактура, която конкретизира
размера му. В този смисъл съдът намира направеното възражение за давност за
частично основателно. Претендираните вземания за периода три години преди
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.07.2016 г. са
погасени по давност. Отнесени към конкретния случай, това означава, че
вземанията по издадените фактури до 12.07.2013 г. вкл. са погасени по
давност.
Неоснователни в тази
връзка са възраженията на процесуалния представител на ответницата, че
вземанията изцяло са погасени по давност. Действително, настоящата искова молба
е подадена в съда на 06.02.2020 г., но както се посочи и по-горе в изложението,
същата е в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което и с оглед разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че искът за съществуване на вземането е
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, тоест от 22.07.2016 г.
По делото не е спорно, че ответницата не е заплатила дължимата цена за
ползваните в имота ВиК услуги в релевантния установен от съда период – след
22.07.2013 г. /първите непогасени по давност вземания са по издадени фактури от
13.08.2013 г./ до 13.05.2016 г. /датата на последните издадени фактури по всяка
една от двете партиди/. Същата не е навела такива твърдения и съответно не е
ангажирала доказателства в тази връзка. Експертизата също е констатирала, че
липсва плащане по издадените фактури.
Относно размера на
дължимите суми е допусната ССЕ, заключението по която съдът цени като
компетентно и обективно дадено. Съгласно същото и след направените от съда
изчисления, за периода 10.07.2013 г. – 12.05.2013 г., за който са издадени
съответни фактури в периода 13.08.2013 г. – 13.05.2016 г., отчетената в имота
консумирана вода е на обща стойност 343.80 лв. по партида с абонатен № 1517379
и на обща стойност 203.09 лв. по партида с абонатен № 1517380. До тези размери
и за посочените периоди съдът приема, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени. Основателни в тази връзка са и претенциите за
присъждането на законна лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда – 22.07.2016 г. до окончателното й изплащане. За разликата над 343.80 лв.
до претендираните 668.94 лв., представляваща дължима
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1517379 за
периода 15.03.2011 г. – 10.07.2013
г. по издадени фактури за периода 14.04.2011 г. – 12.07.2013
г., както и за разликата над 203.09 лв. до претендираните 633.64 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен № 1517380 по издадени фактури за периода
16.01.2008 г. – 12.07.2013
г., предявените искове са неоснователни поради погасяване
на вземанията по давност и подлежат на отхвърляне.
По исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 31, ал. 2
от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно ответникът е
изпаднал в забава за плащане на процесните фактури от 13.08.2013 г. за всеки
един от двата абонатни номера 1517379 и 1517380, с падеж за плащане до 12.09.2013
г., на 13.09.2013 г.
От заключението на
вещото лице /Таблица № 1 и Таблица № 2/ по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че обезщетението за забава за периода 13.09.2013 г. –
11.07.2016 г. върху главниците по издадените фактури в периода 13.08.2013 г. –
13.05.2016 г. за потребени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1517379
възлиза на сумата 50.65 лв., а обезщетението за забава за периода 13.09.2013 г.
– 11.07.2016 г. върху главниците по издадените фактури в периода 13.08.2013 г.
– 13.05.2016 г. за потребени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1517380 се
равнява на сумата 30.49 лв. До тези размери и за посочените периоди съдът
приема, че акцесорните претенции за обезщетение за забава са основателни и
следва да бъдат уважени. Още повече, че както посочва и вещото лице в
заключението си, лихвата е изчислена, като за всяко конкретно задължение по
всяка конкретна фактура е взет за начален период денят, следващ падежа на
съответната фактура, от който именно момент се дължи и обезщетение за забава
върху всяко отделно вземане.
Съгласно разпоредбата на
чл. 119 ЗЗД, с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
В този смисъл и с оглед
направените по-горе изводи са погасяване на част от главните вземания по
давност, съдът приема, че са погасени и свързаните с тях задължения за
заплащане на обезщетение за забава. Ето защо така предявените искове за разликата
над 50.65 лв. до претендираните 180.18 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 14.04.2011 г. –
11.07.2016 г. върху главниците по издадени фактури за периода 14.04.2011
г. – 12.07.2013
г. по партида с абонатен № 1517379, както и за разликата
над 30.49 лв. до претендираните 285.31 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 16.01.2008 г. – 11.07.2016г. върху главниците по издадени фактури за периода 16.01.2008
г. – 12.07.2013
г. по партида с абонатен № 1517380 са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Предвид изхода на
спора, разноските следва да бъдат разпределени по следния начин:
Ищецът в
заповедното производство претендира присъждането на сумата 250.20 лв. /44.20
лв. – държавна такса и 206 лв. – юрисконсултско възнаграждение/. Съобразно
изхода на спора и размера на претендираните вземания в заповедното и съответно
в исковото производство, съдът приема, че следва да му бъде присъдена сумата 71.10
лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски, съразмерно с
уважената част от предявените искове.
В настоящото
производство ищцовото дружество представя списък на разноски и претендира
присъждането на такива в общ размер от 675.80, както следва: 155.80 лв. –
платена държавна такса; 220 лв. – депозит за вещо лице и сумата 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. След направените изчисления съдът намира, че в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 240.05
лв., съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В настоящото
производство ответницата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира присъждането на сумата 400 лв., представляваща заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 18.06.2020 г. С оглед направените изводи съдът приема, че в полза
на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 257.92 лв., съразмерно
с отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че К.К.Д., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, сумата 343.80 лв. /триста четиридесет и три лева и осемдесет стотинки/,
представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № 1517379 за периода 10.07.2013 г.
– 12.05.2016 г. по издадени фактури за периода 13.08.2013
г. – 13.05.2016 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Фантазия” № 76, вх. В, ет. 31, ведно
със законната лихва върху главницата от 343.80
лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2016 г. до
окончателното й изплащане; сумата 50.65 лв.
/петдесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 343.80
лв. за периода 13.09.2013
г. – 11.07.2016 г. върху главниците по
издадените фактури в периода 13.08.2013 г. – 13.05.2016 г.; сумата 203.09
лв. /двеста и три лева и девет стотинки/, представляваща
дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен №
1517380 за периода 10.07.2013 г.
– 12.05.2016 г. по издадени фактури за периода 13.08.2013
г. – 13.05.2016 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Фантазия” № 76, вх. В, ет. 31, ведно
със законната лихва върху главницата от 203.09
лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата
30.49 лв. /тридесет лева и четиридесет и
девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 203.09 лв. за
периода 13.09.2013
г. – 11.07.2016 г. върху главниците по издадените фактури в периода
13.08.2013 г. – 13.05.2016 г., които суми са предмет на Заповед № 4131/25.07.2016
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
8635/2016 г. по описа на ВРС, XXXV състав, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за приемане за
установено, че ответницата дължи на ищеца разликата
над 343.80 лв. до 668.94 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен № 1517379 за периода 15.03.2011 г.
– 10.07.2013
г. по издадени фактури за периода 14.04.2011 г. – 12.07.2013
г., разликата над 50.65
лв. до 180.18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 14.04.2011г.
– 11.07.2016 г. върху главниците по издадени фактури за периода 14.04.2011
г. – 12.07.2013
г., разликата над
203.09 лв. до 633.64 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен № 1517380 по издадени фактури за периода
16.01.2008 г. – 12.07.2013
г., както и разликата
над 30.49 лв. до 285.31 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 16.01.2008 г. – 11.07.2016 г.върху главниците по издадени фактури за периода 16.01.2008
г. – 12.07.2013
г., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 71.10 лв. /седемдесет и един лева
и десет стотинки/, представляваща
сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № 8635/2016 г. по описа на
ВРС, ХХХV състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 240.05 лв. /двеста и четиридесет
лева и пет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.К.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата 257.92 лв. /двеста петдесет и седем лева
и деветдесет и две стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: