О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
София, 20.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 3-ти състав, в закритото заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
като разгледа докладваното от
съдия Желявска гр. дело № 13586 по описа
за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от В.В.Д. и Й.В.Д., чрез
адв. Г.Г. срещу П. НА Р.Б.и В.В.Д. и М.В.Д., чрез тяхната майка И.П.А. с цена
на иска общо в размер на 30 358,39 лв.
С разпореждане № 9694 от 16.03.2018 г., съдът е дал последна възможност на
ищцовата страна да уточни предявената искова претенция, пред вид факта, че в настоящото производство са предявени
няколко различни претенции, не всички от които подлежат на обективно и
субективно съединяване, като посочат какво претендират срещу всички ответници
заедно и какво в условията на разделност, както и дали е налице евентуално или
алтернативно предявяване на искове.
С молба уточнение от 30.03.2018 г. ищците са направили
следните уточнения:
По отношение на предявените искове и от двамата ищци:
Предявени са при условията на кумулативност установителен
и осъдителен иск и от двамата ищци.
Установителният иск е предявен от двамата ищци срещу
всички ответници- малолетните В.Д. и М.Д. и П. на Р.Б., а осъдителния от
двамата ищци само срещу П. на Р.Б., със следния петитум:
Да се признае за установено спрямо П. на Р.Б.и спрямо
малолетните В.В.Д. и М.В.Д., че всеки
един от ищците е собственик на по 1/4 от върнатите парични средства на
наследниците на В. В. Д. с Постановление от 06.02.2017г. и Постановление от
23.02.2017г. по пр.пр.1058/2009г. на ОП Б., представляващи иззети парични
средства от общия наследодател В. В. Д. с Протокол за претърсване и изземване
от 15.03.2009 г. по пр.пр.№1058/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура-Б..
Да се осъди П. на Р.Б.да предаде на В.В.Д. 1/4 от
върнатите парични средства с Постановление от 06.02.2017г. и Постановление от
23.02.2017г. по пр.пр.1058/2009г. на ОП Б..
Да се осъди П. на Р.Б.да предаде на Й.В.Д. 1/4 от върнатите
парични средства с Постановление от 06.02.2017г. и Постановление от
23.02.2017г. по пр.пр.1058/2009г. на ОП Б..
По отношение на предявените искове само от първия ищец В.Д. единствено срещу П. на Р.Б.- осъдителен
иск със следния диспозитив:
С оглед съществуването на изискуемо и ликвидно вземане на
В.Д. срещу В.В.Д. с ЕГН ********** и М.В.Д. с ЕГН ********** по изп.д.№ 33/2017г.
по описа на ЧСИ Б.В.с рег.№890 на КЧСИ, моли да се осъди П. на Р.Б.да предаде
на В.Д.:
- 1/4 от
парични средства върнати на В.В.Д., като наследник на В. В. Д., с Постановление
от 06.02.2017г. и Постановление от 23.02.2017г. по пр.пр.1058/2009г. на ОП Б.,
представляващи парични средства иззети от общия наследодател В. В. Д. с
Протокол за претърсване и . изземване от 15.03.2009г. по пр.пр.№1058/2009г. по
описа на Окръжна прокуратура- Б..
- 1/4 от парични
средства върнати на М.В.Д., като наследник на В. В. Д., с Постановление от
06.02.2017г. и Постановление от 23.02.2017г. по пр.пр.105/2009г. на ОП Б. суми,
представляващи парични средства иззети от общия наследодател В. В. Д. с
Протокол за претърсване и изземване от 15.03.2009г. по пр.пр.№1058/2009г. по
описа на Окръжна прокуратура-Б..
Оттеглен е първоначално предявеният установителен иск от В.Д.
срещу П. на РБ, с който се претендира да се признае за установено спрямо П. на
РБ правото на В.В.Д., с оглед съществуването на негово изискуемо и ликвидно
вземане срещу В.В.Д. и М.В.Д. по изп.д.№ 33/2017г. по описа на ЧСИ Б.В.с
рег.№890 на КЧСИ, да получи по 1/4 от върнатите на В.Д. и М.Д. суми с
Постановление от 06.02.2017г. и Постановление от 23.02.2017г. по
пр.пр.1058/2009г. на ОП Б., - представляващи парични средства иззети от общия
наследодател В. В. Д. с Протокол за претърсване и изземване от 15.03.2009 г. по
пр.пр.№1058/2009г. по описа на Окръжна прокуратура-Б..
Твърди се, че е налице субективно съединяване на искове
само по Пункт I-ви от исковата молба срещу всички ответници - малолетни деца и П.
на Р.Б., по предявения установителен иск и от двамата ищци, с който да бъде
признато правото на собственост и на двамата ищци на по 1/4 от парични средства,
върнати на В.В.Д., с Постановление от 06.02.2017г. и Постановление от
23.02.2017г. по пр.пр.1058/2009г. на ОП Б., представляващи парични средства
иззети от общия наследодател В. В. Д. с Протокол за претърсване и изземване от
15.03.2009 г. по пр.пр.№1058/2009г. по описа на Окръжна прокуратура - Б..
Правният интерес на ищците да заведат такъв иск и срещу
ответниците - малолетните деца на наследодателя, се пораждал от факта, че с
цитираните Постановления се отказва да се предат фактически паричните средства
дори и за признатата им по закон собственост на по 1/4 от върнатите парични
средства за всеки един от ищците, за която сума П. на РБ твърди, че е налице
спор за материално право с другите ответници - малолетните деца.
Доколкото, видно от отговора на исковата молба на
ответниците -малолетни деца, същите оспорват и не признават правото на ищците
да получат дължимата им по 1/4 от върнатите парични средства с цитираните Постановления,
ищците твърдят, че за тях е налице правен интерес от водене на установителния
иск спрямо ответниците.
Ищците твърдят още, че исковете /установителен и
осъдителен/ са взаимно свързани, доколкото, ако съдът признае правото на
двамата ищци да получат по 1/4 от върнатите парични средства, то тогава този установителен
диспозитив ще бъде обвързващ и за двамата ответници, а П. ще бъде осъдена да
върне на двамата ищци полагащите им се суми, които с оглед уважаване на
установителните искове ще се задържат на отпаднало основание.
При така направените уточнения от ищцовата страна, съдът приема следното:
Така предявените искове са процесуално недопустими, по следните съображения:
По отношение исковете срещу П. на Р.Б., съдът счита същите за недопустими, поради липса на правен интерес от завеждането им. В
обстоятелствената част на исковата молба, както и в петитума се иска признаване
правото на собственост върху родово определени вещи, а именно пари. Ищците не
твърдят, че иззетите от наследодателя им пари имат някаква нумизматична
стойност за тях, респ. връщането им като индивидуално определени вещи не може
да бъде предмет на ревандикация. Нещо повече, П. на Р.Б.не оспорва правото на
собственост на процесните вещи, а прокурорът няма правомощия да се произнася по
спорове за собственост, нито пък може да определи квотата на наследниците и
именно поради този факт е отказано връщане, докато между наследниците на
починалия не е налице влязъл в сила съдебен акт относно спора им за правото
върху тях по смисъла на чл. 113 НПК.
По отношение исковете срещу М. и В. Д., съда счита, същите за недопустими, поради недопустимото обективно и субективно съединяване
на предявения за общо разглеждане с главния иск на ищците срещу П. на Р.Б.. От
една страна ищецът твърди наличие на облигационни задължения за В. и М. Д. в
полза на В.Д. и на следващо място има искане на В.Д. да удовлетвори тези свои
облигационни вземания чрез упражняване правото на иск на М. и В. Д. спрямо
ответника П. на Р.Б..
Процесуалният закон осигурява възможност на всяко лице с
правен интерес да предяви иск за установяване на едно правоотношение.
Фактическият състав, от който това правоотношение възниква, не може да бъде
установяван в самостоятелно производство, освен ако законът изрично допуска
това. Правнорелевантните факти се установяват в процеса на доказване по делото,
в хода на едно вече образувано производство по иск за установяване на правата и
задълженията по съответното правоотношение. Когато се претендира установяване
на предпоставките, при които за едно лице възникват права, на които
кореспондират задължения на друго лице, искът за установяване на факти не е
допустим.
По тези съображения, съдът, като взе пред вид така
направените уточнения, намира, че е сезиран с недопустими искове, поради което
и на основание чл. 130 от ГПК производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено, а исковата молба - върната.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13586/2017 г. на
СГС, І-3 с-в на основание чл. 130 ГПК.
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 139737/20.10.2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: