Определение по дело №159/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Благоевградски окръжен съд е сезиран с жалба от В. Г. В. от гр. Б. - частен тъжител по делото срещу постановената по н.ч.х.д. № 784/2009г. по описа на РС – Разлог присъда от 21.01.2010г., с която подсъдимият С. Б. В. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148,ал.2 вр. ал.1,т.1 вр. чл.147,ал.1,пр.2 вр. чл.26,ал.1 от НК.

В жалбата на частния тъжител се твърди, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и несправедлива. Иска се същата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл. 148,ал.2 вр. ал.1,т.1 вр. чл.147,ал.1,пр.2 вр. чл.26,ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция частният тъжител поддържа жалбата. Счита, че първостепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, а именно - съдията-докладчик след извършена проверка е квалифицирал деянието като престъпно, дал е ход на делото, след което е постановил решение, с което подсъдимият е бил оправдан. Освен това, тъжителят сочи, че в жалбата му са наведени достатъчно обстоятелства, при наличието на които инкриминираното деяние може да има и друга правна квалификация /чл.147 от НК/.

Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на присъдата постановена от РС – Разлог. Счита, че при разглеждане на делото от първата инстанция, не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на тъжителя, напротив- първостепенниият съд в хода на съдебното следствие е събрал нужните писмени и гласни доказателства, искани от тъжителя.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, анализ на събрания по делото в първата и въззивната инстанции доказателствен материал и вземайки предвид изложените в жалбата и в хода на съдебните прения доводи на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обосновано е прието за установено, че тъжителят В. В. и подс.С. В. са роднини. Отношенията между тях са били трайно влошени по повод имотни спорове, свързани със строителството на жилищна сграда от ЖСК”Д”, за които между страните са налице неприключили граждански дела.

През 2007г. на производство пред РС-Сандански е било НЧХД № 611/2007г. с подсъдим С. В. и частен тъжител В. В..След приключване на първоинстанционното производство пред РС-Сандански, спорът е бил пренесен пред ОС-Б. по реда на въззивната проверка и било образувано ВНЧХД №212/2008г. по описа на БлОС. В хода на въззивното производство било допуснато провеждането на съдебно следствие. На 04.07.2008г. в открито съдебно заседание пред въззивния състав подс.В. - в качеството си на подсъдим се е възползвал от правото си да даде обяснения два пъти. По делото е било подадено писмено обръщение от подс.С. В., адресирано до съдиите, носещо дата 04.07.2008г. и подписано от подсъдимия. В същото на пет страници подс.В. е изложил виждането си по разглеждания казус, направил е анализ на доказателствата и в заключение е заявил, че не се признава за виновен и е поискал „преразглеждане” на присъдата, постановена от РС-Сандански, чрез нейната отмяна. На страница 3/трета/, последен абзац и страница 4/четвърта/- 1/първи/ абзац от посоченото обръщение подс.С. В. заявил следното:".......тъжителят беше отправил обидни думи към майка ми и закани за ликвидиране на цялото ми семейство – отразени в моя жалба № 5861/08.008.2005г....” и "В отговор той ми заяви, че още малко ни оставало да живеем.......само 48 часа и, че той вече е поръчал ликвидирането ни....".

При така приетата фактическа обстановка въззивната инстанция намира, че следва да се приемат за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, за това, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.148,ал.2 вр. ал.1 вр. чл.147,ал.1, пр.2 вр. чл.26,ал.1 от НК, за което е обвинен от частния тъжител, но по съображения различни от изложените.

В показанията си св.П. В. сочи за направени от страна на ч.тъжител В.В. закани по отношение на нея и нейните деца: ”….каза, че скоро ще ни види края на мен и на моите деца…, …че трябва да сме ликвидирани…”, за което св.В. казала на децата си да пуснат жалба в полицията. Именно тези свидетелски показания установяват факти и обстоятелства, за които подсъдимият е сигнализирал РПУ-Б. с подадена жалба под №5861/08.08.2005г. Изложеното води до извод за установяване на факти отговарящи на действителните твърдения в подадената от подс.Ст.В. жалба под №5861/08.08.2005г. до РПУ гр.Б., впоследствие визирани в писмено заявление от 04.07.2008г.- депозирано пред БлОС по ВНЧХД №212/08г. и в с.з. по н.ч.х.д.№1043/07г. по описа на РС-Дупница. Действително същите имат характер на позорящи тъжителя обстоятелства, но предвид доказване тяхната истинност - деецът не следва да бъде наказан.

Анализирайки правните изводи на първостепенния съд обаче, настоящият състав макар и да споделя крайния извод за невиновност на подс.Ст.В. в извършване на деянието за което е обвинен, не се съгласява с изложеното, че когато подсъдимият бъде обект на наказателно преследване - може да каже всичко в своя защита, независимо дали изнесените обстоятелства са истина или защитна версия, без да носи отговорност за това. Напротив, подсъдимият няма право защитавайки своите права и интереси да отправя обидни думи и клевети, като за последното следва да се носи наказателна отговорност.

Относно наведените от ч.тъжител доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от съдията - докладчик, съдът намира същите за неоснователни. Правилно, след като с разпореждане съдията-докладчик е квалифицирал описаните в ч.тъжба факти по чл. 148,ал.2 вр. ал.1 вр. чл.147,ал.1, пр.2 вр. чл.26,ал.1 от НК е насрочил с.з. в което е дал ход на делото, проведено е било съдебно следствие, в хода на което са били събрани писмени и гласни доказателства имащи значение за разкриване обективната истина по делото, след преценка на които съдът е постановил окончателния си съдебен акт. Освен това не се установиха обстоятелства за предубеденост и заинтересованост на съдията-докладчик от първата инстанция, предвид на което не са били налице предпоставките за отвод на същия. В тази връзка наведените от ч.тъжител оплаквания се явяват неоснователни.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че атакуваната присъда е законосъобразна, съобразена със събраните по делото доказателства и като такава същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Благоевградски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 253 от 21.01.2010г., постановена по н.ч.х.д. № 784/2009г. по описа на Районен съд - Разлог.

Решението е окончателно и не подлежи на проверка по жалба или протест. Да се съобщи за постановяване на същото на страните по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: