Присъда по дело №10/2021 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: 12
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 9 август 2021 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20212320200010
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Тополовград , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Наказателно дело частен
характер № 20212320200010 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс.АС. Д. АЛ. – роден на ******** г. в гр.Т., с адрес:
с.Р., общ.Т., ул.“С.п.“ № **, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че

На 10.10.2020 г., около 20.00 часа пред заведение находящо се в село
Р., община Т., ул.“Г.Д.“ е причинил лека телесна повреда на СТ. Н. П. с ЕГН
**********, от с.Р., общ.Т., изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
контузия на главата и лявото бедро, оток и кръвонасядане и повърхностни
рани по лява лицева половина, оток и кръвонасядане по ляво бедро, към лява
тазобедрена област, като по този начин е причинил болки и страдания на
пострадалия, с временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, чрез нанасяне на удар с юмрук на дясната си ръка в лявата
1
страна на лицето на пострадалия, по скулата и удар с десния крак в областта
на лявото бедро, около тазобедрената област на пострадалия,

ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.130, ал.1 от НК и чл.54 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ“ по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК със
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес – с.Р., общ.Т., ул.“С.п.“ № **“, с периодичност на явяването и
подписване два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА подс.АС. Д. АЛ. ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя СТ. Н. П.
сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от
деня на настъпването на увреждането – 10.10.2020 г., до окончателно
изплащане на сумата – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания с временно разстройство на здравето,
както и сумата от 700,00 лв. /седемстотин лева/направени разноски от
пострадалия СТ. Н. П. за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск за разликата над 2000 лв. до
предявения размер от 4000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подс.АС. Д. АЛ. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 80,00 лв.
/осемдесет лв./ - държавна такса в размер на 4% върху уважената част от иска
по сметка на Районен съд – Тополовград – бюджета на съдебната власт.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред ЯОС в 15-
дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 12 от 22.07.2021 г. по НЧХД №
10/2021 г.

Производството по делото е образувано по депозирана частна тъжба от
С. Н. П. с ЕГН ********** от село Р., общ.Т. против А. Д. А. с ЕГН
********** от с.Р., общ.Т. за престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В съдебно заседание процесуалният представител на тъжителя -
адв.Пл.М. поддържа жалбата, която счита за основателна и доказана. Моли
съда да уважи тъжбата, да наложи строго и справедливо наказание,
предвидено в нормата на НК. По отношение на гражданския иск, счита същия
за основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения размер.
Подс.А. Д. А. се явява в съдебно заседание. Признава се за виновен и
съжалява за постъпката си. Моли съда да му наложи по-леко наказание.
Относно гражданският иск моли съда да определение обезщетението по
справедливост.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 10.10.2020 г. около 20.00 часа тъжителят се намирал в заведението
на А.А. в село Р., общ.Т., ул.“Г.Д.“, на една маса заедно със св.Н.Х.Т. По
същото време в заведението влязъл подс.А.А., когото тъжителят познавал,
тъй като бил от същото село. Подс.А. дошъл до масата на тъжителя, обърнал
се към него с думите:“Кмете, излез отвън заведението, имам проблем“, като
настоявал да излязат отвън пред заведението. Тъжителят и подсъдимият
тръгнали да излизат от заведението, като подсъдимия вървял пред тъжителя.
След тях от заведението тръгнал да излиза и св.Н.Т.. Когато излезли отвън,
тъжителят попитал подс.А. какъв е проблема. Същият без да каже нищо,
неочаквано за тъжителя, с юмрука на дясната си ръка му нанесъл много
силен удар в лявата страна на лицето, по скулата. След удара тъжителят се
предпазил с ръце, а подс.А. му нанесъл и удар с десния си крак /ритнал го/ в
областта на лявото бедро, около тазобедрената област. Тъжителят получил
силно замайване и световъртеж, а също така и остра силна болка, където е бил
ударен – в лицето и в крака. В това време пред заведението е имало доста
хора, които са станали свидетели как подс.А. удря тъжителя П.. Същият се
върнал обратно в заведението, седнал на един стол и се обадил по телефона на
св.С.С., който е полицай и отговоря за района на село Р.. По-късно дошли
полицаите – св.С. и В.В. и в кметството снели обяснения за случилото се.
Съпругата на тъжителя и св.К.Г. го откарали в ЦСМП – филиал Т., където му
била оказана медицинска помощ.
На следващият ден – 11.10.2020 г. тъжителят отишъл в гр.Стара Загора,
1
при съдебен лекар, където бил освидетелстван и му било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 14-III/2020 г. от д-р Т.П.. От
заключението на същото се установява контузия на главата и лявото бедро,
оток и кръвонасядане, и повърхностни рани по лява лицева половина. Оток и
кръвонасядане по ляво бедро, към лява тазобедрена област. Описаните и
установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на
твърди тъпи предмети, и могат да бъдат получени по начин и време, както се
съобщава в предварителните сведения. Тези травматични увреждания са
причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК.
Видно от приложената по делото епикриза, тъжителят е постъпил по
спешност в МБЛА“Св.Пантелеймон“ АД – Ямбол на 14.10.2020 г. с диагноза :
Контузио капатис, Комоцио церебри. Бил е изписан на 16.10.2020 г. и до
14.01.2021 г. е бил на домашно лечение, видно от приложените по делото 3
бр.болнични листи.
В съдебното заседание бяха изслушани и свидетелите С.С., В.В., Н.Т.,
К.Г., Т.Р., Я.И. и Г.А..
От показанията на св.С. и В. – служители на РУ – Т. се установява, че са
получили сигнал за нанесен побой на кмета на село Р.. Когато пристигнали
там, в заведението на Н.А. ги чакал тъжителят П.. Те видели, че ризата му е
скъсана и по лицето му има зачервяване и подутина. П. им обяснил, че
подс.А.А. го извикал извън заведението и го ударил с юмрук в лицето. Те
открили подсъдимия и го завели в РУ – Т., снели му обяснения и му
съставили акт за дребно хулиганство.
Св.К.Г. твърди в показанията си, че бил в дома си, когато около 22.30
часа в дома му дошъл тъжителят П. и му казал, че бил ударен и го помолил да
го закара до Спешния център в Т.. Казал му, че А. го е ударил. Свидетелят
видял, че П. има охлузна рана на лявата скула. Закарал го до Спешния център,
където дежурния екип извършил преглед.
Останалите свидетели –Р.,И.,А. заявяват, че са били в заведението,
видели как А. извикал П. навън. След това чули писъци и след известно време
видели как П. влязъл в заведението раздърпан, блузата му била скъсана и
имал рана, охлузване на лицето си. Разбрали, че А. е ударил П..
Показанията на свидетелите са последователни, логични,
непротиворечиви, съответстват помежду си, поради което съдът ги кредитира
като достоверни.
Така описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена от
приетите писмени доказателства и от показанията на свидетелите.
С оглед на така приетата от съда фактическа обстановка, съдът приема,
2
че подс.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по смисъла на чл.130 ал.1 от НК,
тъй като на 10.10.2020 г., около 20.00 часа пред заведение находящо се в село
Р., община Т., ул.“Г.Д.“ е причинил лека телесна повреда на С. Н. П. с ЕГН
**********, от с.Р., общ.Т., изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
контузия на главата и лявото бедро, оток и кръвонасядане и повърхностни
рани по лява лицева половина, оток и кръвонасядане по ляво бедро, към лява
тазобедрена област, като по този начин е причинил болки и страдания на
пострадалия, с временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, чрез нанасяне на удар с юмрук на дясната си ръка в лявата
страна на лицето на пострадалия, по скулата и удар с десния крак в областта
на лявото бедро, около тазобедрената област на пострадалия.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез действия – удар с юмрук и удар с десния крак. По този
начин на пострадалия е причинено телесно увреждане, т.е настъпил е
вредоносния резултат и деянието е довършено.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал обществената му опасност и обществено опасните му последици и е
целял настъпването на последните.
С оглед на изложеното съдът приема че повдигнатото против
подсъдимия обвинение е доказано по несъмнен начин и го призна за виновен
в извършването на престъплението по чл.130 ал.1 НК.
От справката за съдимост приложена по делото е видно, че
подсъдимият не е осъждан, наложено му е административно наказание по
реда на чл.78А от НК.
При индивидуализацията и размера на наказанието, съдът се съобрази
със следното – степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
самопризнанията на подсъдимия, разкаянието и съжалението за извършеното
от него и определи наказанието при условията на чл.54 от НК, като му
наложи наказание „Пробация”, с пробационни мерки, определени по чл. 42 а,
ал. 2 , т. 1 и 2 от НК: “задължителна регистрация по настоящ адрес – с.Р.,
общ.Т., ул.“С.п.“ № **” с периодичност на явяване и подписване два пъти
седмично за срок от шест месеца и “задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от шест месеца.
Съдът намира, че така наложеното наказание би въздействало
предупредително и възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от
НК.
С тъжбата е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск
3
за сумата от 4000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва считано от деня на настъпване на
увреждането – 10.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. След
като взе предвид произнасянето си с наказателната част на присъдата и
съобрази законния принцип, че гражданската отговорност следва деликтната,
както и с оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
прецени, че предявеният граждански иск за претърпени от тъжителя от
деянието по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди е основателен и доказан
до размер от 2000 лв. Обсъждайки размера на обезщетението, съдът прецени
писмените доказателства по делото, данните за нанесената телесна повреда,
причинените контузии и периода на отшумяване на последиците.
Поради тези съображения, съдът прецени, че обезщетение в размер на
2000 лв. в пълна степен ще възстанови претърпените от тъжителя физическа
болка и неприятните преживявания. Съдът счете, че в останалата си част – за
разликата над 2000 лв. до претендираните 4000 лв., предявеният от тъжителя
граждански иск е неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото, съдът осъди подсъдимия да заплати на
тъжителя П. направените от него разноски в размер на 700 лв.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
4