№ 4228
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110168163 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на З „Л“ с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление **************, ЕИК *******, подадена от пълномощника
им юрк. В. Ц. Л., ЕГН: ********** срещу П“ с БУЛСТАТ: 0*********, със седалище и адрес
на управление *********** и с адрес на кореспонденция: ************, представлявано от
ГБН - главен юрисконсулт в Областно управление – С при П“ (П), с която се иска да се
осъди ответника да плати на ищеца сума в размер на 302.50 лева (триста и два лева и
петдесет ст.) – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **************, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба/14.11.2024 г./ до окончателното плащане
Ищецът твърди, че на 11.10.2022г., около 18.00ч., в гр. С на кръговото кръстовище с
***************** лек автомобил марка „БВМ“, модел „7 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ******,
управляван от И. А. П., при движение в кръговото кръстовище, преди изхода към
*********, е преминал през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно –
пропаднала метална шахта, като е реализирал ПТП с материални щети по предна лява гума
и предна лява джанта.
За настъпилото пътно-транспортно произшествие се твърди, че е бил съставен
протокол за ПТП № ***********/11.10.2022 г. Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие, пред ЗК „Л“ АД е била образувана щета № ************** по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС, полица № ********** със срок на валидност от 24.04.2022г. до
23.04.2023г. След извършването на оглед на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „7 ЕР
РЕИХЕ“ с рег.№ ******, са били констатирани щети по предна лява гума и предна дясна
джанта. В съответствие с установените като вид и степен щети и на база на опис, експертиза
и оценка е бил определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на
302.50 лева
Твърди се, че сумата в размер на 302.50 лева е била изплатена на собственика на
увредения автомобил АБ П. на дата 24.11.2022г. с преводно нареждане №*******. Поддържа
се, че във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и по силата на
чл.410, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение и
1
обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата, ЗК
„Л“ АД придобива правото на регрес срещу отговорното за настъпване на вредата лице – П“
(П)/ Твърди се, че пътно-транспортното произшествие е било реализирано на път част от
републиканската мрежа, която съгласно чл. 3, ал.2 от Закона за пътищата: „Републикански
пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас,
които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна
мрежа..“, а съгласно чл.30, ал.1 във връзка с чл.19, ал.1,т.1 и ал.2, т.3 от Закона за пътищата,
П“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища, както и тяхното управление. Управлението на пътищата включва организиране,
възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, ремонта и поддържането на пътищата. Съгласно § 1, т.14 от ДР на Закона за
пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година…“. Пътищата следва да
се поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
да се организира движението по тях така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване, като за целта се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна
маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, и се поставят така, че
да бъдат лесно разпознавани /арг. чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДвП/.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на ответника,с който се оспорват
исковете като неоснователни.
Твърди се, че не са представени действащи към дата на евентуалното ПТП – 11.10.2022
г., и сключване на застраховка – 18.04.2022 г., Общи условия за застраховка на ЗК „Л“ АД.
Поддържа се, че непредставянето на Общи условия за застраховка на ЗК „Л“ АД, които са
неразделна част от застрахователната полица /чл. 344, ал.1 от КЗ/, води до обстоятелството –
недоказан застрахователен риск на евентуалното ПТП. Ответникът посочва, че същите
следва да съдържат задължителните реквизити: подпис на страните и дата.
Според ответника представеният екземпляр на Протокол за ПТП № *********** от
11.10.2022г. е в противоречие с чл. 179, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.183 от ГПК и следва да
бъде изключен от доказателствата по делото. Твърди се, че същият е непълен, неточен и
противоречив, като в него липсва пълно и ясно описание на механизма на реализираното
произшествие и на цялата пътна обстановка. От така съставения протокол било видно, че
ПТП е реализирано при движение: на 11.10.2022г., в гр. С, в кръговото кръстовище с
********* и „*******“, Столична община. Като причина ищецът е посочил „пропаднала
шахта“, а като щета: „предна лява гума и джанта“. Ответникът посочва, че поради това е
налице противоречие с Уведомлението за настъпило застрахователно събитие на ЗК „Л“ АД,
където е било посочено като причина: „ударих се в канала“.
От протокола за ПТП № *********** от 11.10.2022г. се установявало, че същият е
съставен на 11.10.2022г., тоест местопроизшествието не е посетено на място от служители на
МВР (не е изготвен от служители на КАТ-Пътна полиция и липсва представен снимков
материал от евентуалното местопроизшествие, както и на самото препятствие). Поддържа
се, че представеният протокол за ПТП няма материална доказателствена сила нито за
механизма на процесното ПТП, нито за вредите по МПС, като се цитира и практика на ВКС:
Решение № 15 от 25.07.2014 г., по дело № 1506/2013 г., на ВКС, ТК, I, т.о., и др. Ответникът
сочи, че протоколът има обвързваща материална доказателствена сила само относно
фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице (основание
чл.179, ал.1 от ГПК), като посочените би следвало да са възприети лично, а в случая това не
е установено. В настоящия случай отразеното застрахователно събитие в процесния
протокол нямало обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП.
Ответникът твърди, че произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя
2
на акта, който и нямал удостоверителна функция по ЗМВР по повод обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието.
Поддържа се, че цитираният Протокол за ПТП № *********** от 11.10.2022г. не е
подписан от представител на ответника, за да се ползва с материална доказателствена сила
за неизгодни факти, чието настъпване да е било удостоверено с подписа на една от страните
в процеса, съгласила се с констатациите. Твърди се, че доколкото ситуацията не е била
осъществена пред съответния полицейски служител, посоченият протокол възпроизвеждал
единствено твърденията на водача, който се явява заинтересован от това да опише
фактическа обстановка, която да е изгодна за получаване на обезщетяване за вредите по
застрахования автомобил от собственика.
Ответникът посочва, че в частта на протокола за ПТП: „Обстоятелства, нарушения,
причини и условия за ПТП“ не е описан или посочен размера на препятствието причина за
настъпването на застрахователното събитие (цитирано е било „пропаднала шахта“). Сочи, че
цитираното не е видно и от схема на ПТП ****, като в такъв случай, ако бъде възприето, че
препятствието, причина за ПТП е било с размери и особености/деформации, способстващи
причиняване на процесното ПТП, то би следвало посочената да е била отразена и в
реквизитите на самия Протокол, като обичайна практика за точно отразяване на фактите и
обстоятелствата във връзка с настъпването на ПТП. Твърди се, че възпроизведените
твърдения на водача относно „препятствието“ и непосочването на неговите размери,
особености/деформации, обективирани в Протокол за ПТП № *********** от 11.10.2022г.
както и липсата на посочено/описано в Исковата молба, следва да се приеме като
противоречие в механизма и причината на реализирането на ПТП. Поради това според
ответника официалният документ в тази част не би следвало да се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила.
Поддържа се, че понятието „предвидимо препятствие“ (чл.20, ал.2 от ЗДвП) следва да
се разбира като такова, което или е несъмнено очевидно от далечно състояние или е
обозначено. Според ответника, ако посоченото в Протокола за ПТП и Уведомление за
настъпило застрахователно събитие препятствие на ЗК „Л“АД отговаря на „предвидимо
препятствие“, то не става ясно как същото е повлияло в посока реализация на ПТП. Твърди
се, че Областно пътно управление – С не е сигнализирала относно евентуалното препятствие
на пътното платно (чл. 165, ал.1, т.3 от ЗДвП).
Ответникът посочва, че длъжностното лице, отразило произшествието, не е направило
снимков материал, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3 от Наредба №1 – 167 от
24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства и чл.2, ал.2 от Наредба
№13-41/12.01.2009г. за документите и реда на съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, което от
своя страна е възпрепятствало установяването на действителната причина за възникването
на евентуалното ПТП. Тъй като ищецът в исковата си молба не е представил снимков
материал, според ответника по този начин ищецът не доказва твърденията си така, че да се
установи напълно фактическия състав на чл.213 от Кодекса на застраховането КЗ отм.).
Твърди се, че от реквизитите в частта ”Регулиране”, ”Метеорологични условия” и
”Пътни условия” не се установява спазване на правила и условия (липсва/не е посочено),
като се има предвид, че цитираното произшествие е възникнало по време на есенно-зимен
сезон (11.10.2022 г.). Ответникът сочи, че никъде не е описана скоростта, с която се е движел
водача, което е от значение за т.нар. ”опасна зона за спиране” - времето и разстоянието,
които са нужни на водача на МПС да възприеме опасността, като предприеме действия за
предотвратяване на произшествието. Споменава се разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
3
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.”
Ответникът смята, че не се установява / не е описано как посочените условия или др.,
са възпрепятствали водачът на моторното превозно средство да се съобрази с конкретните
условия на пътното платно и как това е ограничило видимостта относно наличието на
евентуалното „препятствие”. Твърди се, че не е ясно дали не е съществувала някаква
причина, която в съвкупност със скоростта на движение (спазване на пътни знаци, относно
движение на моторно превозно средство по цитирания път) е ограничила реакцията му при
настъпване на случилото се. Според ответникът не става ясно дали е имало и други
движещи се МПС-та (като се има предвид частта: ”Движение” от Протокол за ПТП.), които
да са възпрепятствали заобикалянето на препятствието от страна на потърпевшия или са
участвали/причинители на ПТП при усложнена пътна обстановка предхождаща настоящото
ПТП. Поддържа се, че в схемата на ПТП в частта ”Обстоятелства, нарушения, причини и
условия за ПТП” това не се установява/не е описано, като се твърди, че тя е изготвена по
данни на заинтересованото лице — водачът на моторното превозно средство.
Относно застрахователния договор, ответникът твърди, че тъй като съгласно чл.З44 от
КЗ (чл.184 от КЗ отм.) той се сключва писмено, то като неразделна част от същия са Общите
условия, които следва да отговарят на хипотезата на чл.З44, ал.1 изречение второ и чл.З48 от
КЗ (чл.186 от отм., във връзка с §.1, т. 14 от ДР на КЗ отм.). Поддържа се, е самото плащане
на определена сума на определено лице, не е основание да се счита, че е настъпило
„застрахователно събитие” (§. 1, т.3 от на във връзка с чл.405 от КЗ /§.1, т. З от ДР на КЗ
отм., във връзка с чл.19З и чл.208 от КЗ отм.). Според ответника застрахователят
императивно е задължен да извърши проверка, относно установяване на обстоятелствата
при възникване на евентуално застрахователно събитие (чл.40З, ал.4 от във връзка с чл.З44,
ал.1 изречение второ и чл.З48 от КЗ /чл.206, ал. З от КЗ отм., във връзка с чл.186 от КЗ и §.1,
т. 14 от на КЗ отм./), като проверката за установяване на обстоятелства е й във връзка с
обективираното от законодателя „застрахователно покритие” и „изключения” ( чл.49З и
чл.494 от КЗ /чл.267 и чл.268 от отм./). Ответникът твърди, че с оглед представената искова
молба, придружена с частни писмени доказателствени средства на ищцовото дружество,
посоченото не е извършило проверка.
Сочи се, че са минималните предвидени задължителни реквизити в КЗ, които следва да
съдържа договора, (като едни от тях - покритите застрахователни рискове (чл.З45, ал. 1, т. З
от КЗ /чл.184, ал. З, т. З от КЗ отм.)), в конкретния случай не се съдържали в приложената
полица. Твърди се, че в бланката в раздел ”Покрити рискове” е посочено само „Клауза 1“,
като непредставянето на Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства на ЗК ”Л”АД (цитираните следва да съдържат задължителните
реквизити: подпис на страните и дата), неразделна част от застрахователната полица (чл.344,
ал. 1 от КЗ /чл. 186, ал. 1 от КЗ отм.), водело до обстоятелството — недоказан
застрахователен риск на евентуалното ПТП.
Твърди се, че няма представени доказателства, доколкото не е описано и използваното
техническо средство — дрегер или др., както и че при реализирането на ПТП водачът на
МПС-то не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, което е във
връзка с раздел IX от Общи изключения т.26 и т.26.З., при които застрахователят не би
следвало да обезщети настъпилите вреди. Не са били събрани и доказателства за
причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства попадащи в хипотезата с
раздел IX „Общи изключения", т.27 и т.27.6., свързани с неспазване на установените
4
технически и технологични норми за експлоатация и ремонта на МПС. Твърди се, че не са
събрани и доказателства за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства
попадащи в хипотезата на раздел IX „Общи изключения”, т.27 и т.27.8. относно
обезщетяване на щети, възникнали по причина или вследствие на: износеност (умора) на
отделни детайли и възли на МПС при доказана техническа неизправност /в или извън
гаранционен срок, повреди на гумите поради овехтяване, фабричен дефект, внезапно
спиране и кражба на същите. Сочи се, че не са събрани доказателства за причиняване на
вредите в резултат на умишлени действия (което да е улеснило и допринесло за настъпване
на вредоносен резултат) на водача на автомобила, т. е. не е налице изключен застрахователен
риск, респ. основание на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение (раздел IX. „Общи изключения", т.27 и т.27.19. на Общите условия на ЗК
„Л“АД).
Ответникът твърди, че спрямо Общите условия, така представеното доказателство
Застрахователна полица от 18.04.2022 г., на ЗК“Л”АД, не удостоверява основанието за
изплащане на застрахователното събитие, поради което следва да бъде изключено от кръга
на приложените доказателства. Твърди се, че не става ясно дали ЗК“Л“АД е спазило
собствените си Общи условия (актуални и действащи към дата на евентуалното ПТП).
Според ответника приложенията към исковата молба: Уведомление за настъпило
застрахователно събитие на ЗК“Л“АД и др., като частни свидетелстващи документи,
изготвени от служители на ищцовото застрахователно дружество, в които не се съдържат
неизгодни за издателите им факти, и поради това не доказват по безспорен и неоспорим
начин обстоятелствата при реализиране на процесното ПТП.
Относно обективираната в исковата молба претенция чл.49 от ЗЗД, с която се търси
отговорност на П” за настъпили в резултат на противоправно бездействие на ответника
вреди – не се твърди описаните вреди да са причинени от обективни свойства на вещта,
които са без връзка с виновно поведение на определен субект (съобразно задължителните
указания по тълкуването на закона, относно разграничаването на отговорност по чл.49 и
чл.50, дадени с ППВС № 17/1975 г., т.3).Ответникът посочва релевантна съдебна практика
(Решение 3277 от 21.04.2016 г., на СГС, III — г състав, 2869/2016 г.), като поддържа, че
когато отговорността на ответника по чл.49 от 33Д като възложител се ангажира не за
активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие — неизпълнение на задължение
за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се
включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на
изпълнител и дали това е станало виновно.
Поддържа се, че евентуалното ПТП не е настъпило по причина наличие на препятствие
на пътното платно. Твърди се, че същото е настъпило с оглед на нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП и субективните действия на водачът на МПС, като ответника счита, че причинно-
следствената връзка като обобщен извод, на механизма за настъпване на ПТП, не следва да
се кредитира като доказателство. Твърди, че „принос“ по смисъла на чл. 51, ал. 2 33Д е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта, за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, т.е., причинната връзка между
поведението му и настъпилата вреда. Твърди се, че при ПТП “допринасянето“ може да се
изразява в действие или в бездействие, като се поддържа, че в конкретния случай следва да
се установи дали е налице рисково поведение и дали то е допринесло за увреждането. С
оглед тълкуването на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ответникът посочва, че е възможно
съпричиняването от пострадалия да се изразява, както в допринасяне за настъпване на
самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на вредите. Доколкото водачът на МПС „не
е видял на време” евентуалното препятствие [при наличие на такова], то ответникът
поддържа, че водачът се е движил със скорост, която не му е позволила да възприеме
5
евентуалното препятствие (чл.20, ал.2 от ЗДвП) и евентуално да спре. На основание
ответникът счита, че водачът на МПС, е допринесъл за настъпване на вредоносните
последици с оглед на хипотезата на чл.51 от ЗЗД.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ.
От ангажираната застрахователна полица №**********/18.04.2022 г. се констатира,
че на посочената дата между З „Л” АД и АБ П. е сключен договор за застраховка „Каско на
МПС“ със срок на действие от 00.00 ч. 24.04.2022 г. до 24.00 ч. на 23.04.2023 г. относно лек
автомобил марка „BMW”, модел „7 ER REIHE” с рег. №******** за застрахователна сума
34 000 лева. Видно е и че уговорената застрахователна премия по полицата от 1819.17 лева
е платима в брой. Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства са
неразделна част от договора, представени по делото в заверено копие.
Съгласно данните от ангажирания с исковата молба протокол за ПТП №***********/
11.10.2022 г. в срока на действие на застраховката на 11.10.2022 г. около 20.00 ч. в гр. С на
кръгово кръстовище с ********* и „*******“ е настъпило ПТП с участието на
застрахования лек автомобил, управляван от И. А. П.. Като причина за настъпилото ПТП е
посочено, че автомобилът е преминал през метална шахта на платното за движение, която е
необезопасена и несигнализирана.
В същия акт е изготвена схема на ПТП, в която е обозначено разположението на
щахтата; описани са констатираните видими щети по автомобила. Отразено е и че
протоколът е съставен след посещение на място от органите на „Пътна полиция“ – МВР,
като същият е подписан от съставителя и от участника И. А. П. без възражения.
На 11.10.2022 г. пред застрахователя е депозирана уведомление-декларация по щета за
завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от И. А. П. за щети от настъпило
ПТП на същата дата с описание на обстоятелствата за възникването на събитието и
увредените детайли на автомобила. На същата дата е съставен опис на претенцията,
съставен е доклад по щета и е определена сумата от 302.50 лева, изплатена на собственика
на застрахования автомобил с платежно нареждане от 24.11.2022 г.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице Й. Й.
е депозирало заключение. Вещото лице е определил следния механизъм: На 11.10.2022 г.,
около 1800 часа, лек „БМВ 7 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ******** се движи в кръговото
кръстовище образувано от ********* и *******, където превозното средство попада в
необозначена и несигнализирана пропаднала метална шахта на пътното платно. Видимите
щети лек автомобил лек автомобил „БМВ 7 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ********, отразени в
Протокол за ПТП и Уведомление за настъпило застрахователно събитие са: Предна лява
джанта и Предна лява гума. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в Протокол за ПТП видими увреждания, се
налага извода, че щетите по лек автомобил „БМВ 7 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ********, се
намират в причинно - следствена връзка с настъпилото на 11.10.2022 г. произшествие в гр.
С. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ 7 ЕР РЕИХЕ“ с рег. №
********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 319,49 лв.
При така приетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения срещу
него иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ .
6
По силата на разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
между ищеца и увреденото лице /в т.ч. и застраховка „Каско”/; плащането на
застрахователно обезщетение по нея и наличието на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1
и сл. от ЗЗД от трето лице – изисквания, които в дадената хипотеза са налице.
Между ищцовото дружество и АБ П. е налице сключен договор за застраховка „Каско
на МПС“ със срок на действие от 00.00 ч. 24.04.2022 г. до 24.00 ч. на 23.04.2023 г. относно
лек автомобил марка „BMW”, модел „7 ER REIHE” с рег. №********, в срока на действие на
която – 11.10.2022 г. застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП. Включените в
тази клауза покрити рискове са посочени в представените в процеса Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, неразделна част от договора.
Сключеният между тези лица застрахователен договор съдържа всички изискуеми се
реквизити по КЗ валиден е и е породил действие в правната действителност. Законова
пречка контрагентите по застрахователния договор да уговорят препращане по въпроса
относно покритите застрахователни рискове към друг акт, в т.ч. и общи условия, неразделна
част от договора не е налице. В раздел IX, „Общи изключения“ от Общите условия, е
предвидено, че застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или в
следствие на увреждания по гуми или джанти, освен когато са в следствие на ПТП,
регистрирано с Протокол на „Пътна полиция -КАТ“, В процесния случай е налице ПТП,
регистрирано с Протокол на „Пътна полиция -КАТ“, съответно е налице покрит риск.
Осъществяването на произшествието, неговият механизъм и настъпилите вреди от
това събитие безспорно се установяват от ангажирания протокол за ПТП, документите по
щетата и заключението на приетата СATE.
Съгласно константната и задължителна съдебна практика на ВКС /решение №
15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д №
768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО;
решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по
т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и
със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това
графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител,
предвид което същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от
съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него.
Посоченият в протокола за ПТП механизъм напълно кореспондира с и изслушаната
САТЕ.
Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. –
в редакцията съгл. ДВ бр.8/2009 г., в сила от 30.01.2009 г., органите на „Пътна полиция“ -
МВР, при посещение на ПТП заснемат разположението на пътните превозни средства /ППС/
и причинените щети с цифров фотоапарат, както и че в производството не са представени
направени от органите на „Пътна полиция“ – МВР снимки за процесното събитие. Това
7
обстоятелство обаче по никакъв начин не се отразява върху действителността на изготвения
протокол за ПТП с материални щети от органите на СДВР и не опорочава доказателствената
сила на този документ, тъй като не е задължителна част от неговото съдържание и
предпоставка за издаването му, като същото не препятства и установяването на механизма
на произшествието, за изясняването на който по делото са ангажирани от страна на ищеца и
други допустими в гражданския процес доказателствени средства. Графа „Обстоятелства,
нарушения, причини и условия за ПТП” на обсъждания протокол е надлежно попълнена,
като в същата изрично е посочено, че произшествието се е реализирало в несигнализирана и
небезопасена шахта , чието конкретно местонахождение е отразено в обективираната в него
схемата на ПТП.
В производството не е спорно, че процесният пътен участък е част от
републиканската пътна мрежа, а съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се
управляват от П“, която на основание чл.30, ал.1 ЗП осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП е
предвидено и че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. С оглед горното следва да се приеме, че на ответника са вменени задълженията да
стопанисва и поддържа процесния пътен участък, в т.ч. като не допуска и своевременно
отстранява появилите се дупки по него. Неизпълнението на тези законови изисквания от
страна на работниците и служителите на ответната агенция, на които същата е възложила
дейността по поддържането и ремонта на републиканската пътна инфраструктура в
процесния участък, е довело до неосигуряването към 11.10.2022 г. на безопасни условия за
движение по него. Настъпването на разглеждания инцидент е резултат от противоправното
бездействие на натоварените от ответника лица, изпълняващи визираната дейност, в т.ч. и
поради нарушение на регламентираното с чл.13, ал.1 ЗДвП изискване, задължаващо ги да
предупредят участниците в движението за наличието на опасност на пътя /каквато
обективно представлява находяща се на пътното платно дупка/, като постави необходимите
средства за сигнализиране, чието поведение се явява и виновно, тъй като установената с
разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. По силата на чл.49 ЗЗД
за деянията на тези лица отговаря П“, чиято отговорност има обезпечително-гаранционен
характер. Вследствие на това бездействие на застрахованото при ищеца лице са причинени
имуществени вреди, които подлежат на овъзмездяване, чиято стойност съгласно
заключението на АТЕ към момента на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени възлиза на 319.49 лева, а ищецът в качеството му на застраховател е изплатил
обезщетение на увреденото лице в размер на 302.50 лева- по малка сума.
Съгласно чл.410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Неоснователно е възражението на ответника за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил. От събраните по делото
доказателства не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че водачът
на това МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат.
По изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на застрахования
застраховател по реда на чл. 410, ал.1 КЗ. Предявеният иск се явява основателен и доказан
по размер за сумата от 302.50 лева.
8
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица основателност на акцесорната претенция – за дължимост на законната лихва
върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът дължи
на ищеца сторените в производството разноски в размер на общо 490 лева- 50 лева-
държавна такса, 300 лева- депозит за вещо лице, 40 лева- депозит за свидетел и 100 лева-
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П“, БУЛСТАТ: 0*********,адрес: ************ да заплати на З „Л”
АД, със седалище и адрес на управление: **********, ЕИК ******* на основание чл. 410,
ал. 1, т.2 КЗ и чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 302.50 лева (триста и два лева и петдесет
ст.) – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **************, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба/14.11.2024 г./ до окончателното плащане, както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 490 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9