№ 7732
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. Н.
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н. Гражданско дело №
20231110168368 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Н. Рейзи,
ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. „.....“, № 91 , ет. 1, ап. 3 чрез адвокат Г. М. срещу
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1404, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.
7, с искане да бъдат обявени нищожни клаузите в раздел VI във връзка с раздел V от договор
за потребителски кредит профи кредит стандарт № 40005997802 от 29.09.2021 г., сключен
между страните, регламентиращи възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер
на 750,00 лева и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1380,00 лева,
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като противоречащи на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22
ЗПК и ч. 143, ал. 1 ЗЗП, както и искане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
50,00 лева, представляваща частичен иск от общо 2130,00 лева, която е дадена без правно
основание по нищожни клаузи - такса „Фаст“ и такса „Флекси“ уредени в раздел VI във
връзка с раздел V от договор за потребителски кредит Кредит стандарт № 40005997802,
сключен на 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че бил сключен договор за потребителски кредит
„профи кредит стандарт“ № 40005997802 от 29.09.2021 г. с „Профи Кредит България“
ЕООД, по силата на който ищцата е получила сумата в размер на 3000,00 лева със
задължение за връщането й на 36 погасителни вноски, при Годишен лихвен процент по
заема от 41%. Било уговорено, че ГПР е равен на 49,13%. Било предвидено, че ищцата
следвало да заплати сумата от 750,00 лева, представляваща възнаграждение за допълнителна
услуга „Фаст“ и сумата от 1380 лева, представляваща възнаграждение за допълнителна
1
услуга „Флекси“, разпределени на 36 вноски, всяка в размер на 59,16 лева.Счита, че
процесните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в раздел VI във връзка с раздел V от договора са
нищожни, договорени в нарушение на материалния закон - ЗПК, както и по силата на
препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК и на ЗЗП. Също така, посочва че тези услуги
заобикалят закона и накърняват добрите нрави.
Твърди, че разпоредбите уреждащи услугите „Фаст“ и „Флекси“ от процесния
договор, са установени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Посочва, че
нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит е неприложима.
Поддържа, че процесните такси/услуги са печалба за кредитора, представляващи надбавка
към главницата, която се заплаща периодично, поради което следва да е част от ГЛП и ГПР.
Посочва, че за да избегне надвишаване на максималния допустим размер на ГПР по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК кредиторът е използвал правната форма на „Допълнителна/и услуга/и“,
като по този начин е постигнат и непозволен от закона резултат, а именно по - висок ГПР на
кредита. Излага, че заплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на
основното задължение на заемодателя представлява скрито оскъпяване на кредита и води до
неоснователно обогатяване на кредитора, което води до нарушение на добрите нрави.
Излага, че е нарушена и разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че
претендираната сума за услуги е нееквивалентна с оглед предоставената в заем сума, поради
което горепосочените клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
следователно нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че възнаграждението за
допълнителни услуги в размер на 2130,00 лева е необосновано високо и доближава размера
на кредита, поради което разпоредбите на договора в тази част противоречат на добрите
нрави. Изтъква, че е налице и нарушение на принципите на справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. Съобразно Директива
93/13/ЕИО на съвета, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието.Сочи, че
клаузите на раздел VI във връзка с раздел V от договора са част от съдържанието на
сключеното между страните съглашение, но това не е достатъчно същите да бъдат
квалифицирани като индивидуално уговорени. Излага, че в конкретния случай договорът е
бланков, като с оглед начина на попълване на договора, счита че на ищцата не е осигурена
възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия, поради
което клаузите по раздел VI във връзка с раздел V от договора не са индивидуално
уговорени. Заявява, че с оглед на всичко изложено посочените разпоредби от закона за
потребителски кредит се явяват неравноправни, като целят само неоснователно обогатяване
на кредитора и доколкото същите не са договорени индивидуално, съгласно чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП се явяват нищожни.
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява,
че не е спазено изискването за посочване на банкова сметка, по която да бъдат заплатени
присъдените суми на ищеца. Посочва, че признава предявения установителен иск, както и
2
предявените осъдителни искове за връщане на заплатените суми за услугата „Фаст“ и
услугата „Флекси“ в размер на 50,00 лева. Заявява, че процесният договор е погасен с
доброволни плащания. Твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска, поради което разноските се възлагат върху ищеца.
Въз основа на направеното признание, с протоколно определение от 19.12.2024г., на
основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено съдебното дирене. Събирането на доказателства
не е и необходимо, тъй като признанието на иска е изявлението на ответника, че не оспорва
както правото, чието съдебно установяване се иска, така и фактите, които пораждат това
право.
Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от
задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано,
че решението се основава на признанието на иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната
предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК - противоречие на признатото право със закона или
добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма -
способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Правото, чието съдебно признаване се иска в настоящето производство е правото на
ищеца да се обяви за нищожен сключения с ответника договор , както и предвид
извършеното плащане и постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на
блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е.
без да е било налице годен юридически факт.Същото не противоречи на императивни норми
на закона, нито пък на добрите нрави.
От друга страна, ответникът с писмена молба по делото с вх. Н 328514/ 15.10.2024г.,
изразява становище , че признава исковете , както и правото на ищеца да получи процесната
сума. Доколкото признанието на иска изхожда именно от ответната страна, съдът приема, че
не е налице отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от
ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът
счита, че искът, предявен от ищеца, следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения
осъдителен иск в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищцовото
дружество разноски за заплащане на държавна такса в размер на 150 лв. и адвокастко
възнаграждение в размер на 1800 лв.
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите в раздел VI във връзка с раздел V от
договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № 40005997802 от 29.09.2021 г.,
сключен между С. Н. Рейзи, ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. „.....“, № 91 , ет. 1, ап.
3 и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, регламентиращи възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 750,00 лева и възнаграждение за допълнителна
услуга „Флекси“ в размер на 1380,00 лева, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като
противоречащи на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и ч. 143, ал. 1 ЗЗП.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на С. Н. Рейзи, ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул.
„.....“, № 91 , ет. 1, ап. 3, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата/частична/ в
размер на 50лв., представляваща платена при начална липса на основание - нищожна
клауза в раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит профи кредит
стандарт № 40005997802 от 29.09.2021 г.,, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба на 19.09.2023г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на С. Н. Рейзи, ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул.
„.....“, № 91 , ет. 1, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 1950лв. -
разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4