Решение по дело №419/2020 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 9
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Радка Иванова Цариградска
Дело: 20204140200419
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Павликени , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радка И. Цариградска
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Радка И. Цариградска Административно
наказателно дело № 20204140200419 по описа за 2020 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. Й. Ч. от гр.П., против НП № ***/2020г. от 02.09.2020г. на
Началника на РУ ***, с което е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лева на
основание чл.45, ал.3 от ЗЗД за нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗДет. В жалбата навежда доводи
за незаконосъобразност на НП: че не е настойник на детето, а негова баба и детето не е под
нейна официална опека. Заявява, че не разбира какво нарушение е извършила, тъй като в НП
се сочи, че детето е било без придружител след 22:00 ч., но не е в какво се изразява нейното
противоправно поведение ли то се изразява в действие или бездействие.
Въззиваемата страна – РУ ***, редовно призована за съдебно заседание не изпраща
представител, не заема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено следното:
Предмет на административно-наказателното производство е поведението на непълнолетно
дете – И.П.Ч. с ЕГН***, което на 10.08.2020г. около 22:30 часа е било на обществено място
– централния площад на гр.П., без пълнолетен придружител. По това време е проведена
специализирана полицейска операция във връзка със сигнали от граждани за деца без
възрастен придружител след 22ч. вечерта. На центъра на града – пл. ***, била установена
група деца от св.А. и Й.. Установили самоличността на младежите и ги отвели в сградата на
1
РУ ***. Сред тях било посоченото дете И. П. Ч.. Свидетелите дават показания, че децата
сами сигнализирали родителите си, че са в полицейското управление и трябва да отидат да
ги вземат оттам. Близки на всички деца се явили в РУ ***, вкл. жалбоподателката като баба
на детето. На място бил съставен АУАН с № ***/11.08.2020г. от 10.08.2020г. съставил св.
А., установил нарушението, а св. Й. подписал като свидетел – очевидец. Актът е връчен
лично на нарушителката, която го е подписала и получила препис от него. Не са изложени
възражения. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя на същата дата.
Като нарушени разпоредби са посочени чл.45, ал.3 във вр. с чл.8, ал.3/4 без да е посочено от
кой нормативен акт са тези разпоредби. Нарушението е описано като „в качеството си на
настойник не е придружил детето си … след 22ч. и не е осигурил пълнолетно дееспособно
лице за негов придружител на обществено място“. Като място на нарушението е посочен
гр.П. – пл. ***.
Въз основа на акта АНО-Началник на РУ ***, е издал атакуваното НП № ***/2020г. от
02.09.2020г. срещу Н. Й. Ч., където нарушението е описано по различен начин, а именно:
„на 10.08.2020г. ... при извършена полицейска проверка се установи лицето ... на 15 г., който
е без пълнолетен придружител след 22:00 ч“. Наложена е санкция на основание чл.45, ал.3
ЗЗД за нарушение на чл.8, ал.3 ЗЗД – глоба в размер на 300 лв. Постановлението е връчено
на нарушителя видно от разписката лично на 08.12.2020г. Жалбата е подадена чрез АНО с
п.к. от 15.12.2020г., видно от представената от жалбоподателката разписка на л.12 от делото.

При така изложената фактическа обстановка съдът обоснова следните изводи: Жалбата
изхожда от наказаното лице, подадена е в законоустановения срок пред компетентния съд е
като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна:
При служебната проверка на издадените АУАН и НП съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. В АУАН нарушението е ясно описано като текст и е видно, че се касае за
неизпълнение на задължението по чл.8, ал.3 от ЗЗД, на родителите /настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дадено дете, да го придружават на
обществени места след 22.00 часа, ако детето е навършило 14 години, но не е навършило 18 -
годишна възраст. Не е посочена коректно нарушената законова разпоредба, но това не е
съществено нарушение. Посочено е качеството на лицето, на което е съставен акта и което
според актосъставителя го прави задължено лице по смисъла на чл. 8, ал.3 от Закона за
закрила на детето, а именно - настойник. По отношение доказаността на нарушението
следваше да бъде доказано както присъствието на детето без придружител на обществено
място след 22:00ч., така и качеството, в което нарушителя е задължен да следа за това. Кое
място е обществено не е легално дефинирано в ЗЗД, но Наредбата за специализирана
закрила на деца на обществени места, Приета с ПМС № 165/25.07.2003г. в §1 от ДР
определя, че: „Обществени места“ са общодостъпни за всяко лице места, като обществен
транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина,
2
театри, стадиони, зали и други“". В конкретния казус, определено посоченото точно място
на улица в гр.П. представлява такова обществено място.
При издаване на наказателното постановление обаче е налице съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в пълно разминаване между нарушението, описано в АУАН и
описаното в НП, за което реално е наложено наказание. Текстът на НП касае
местонахождението на малолетното дете на обществено място след 22:00ч., но връзката с
наказаното лице не е описана. Не става ясно кое негово действие или бездействие във връзка
с това дете съставлява нарушение. Само цифровото посочване на чл.8, ал.3 от ЗЗДет. не е
достатъчно, за да внесе яснота, съответна на изискванията на ЗАНН. Липсва описание на
нарушението и от обективна и от субективна страна.
В допълнение съдът счита, че така издаденото НП следва да бъде отменено и поради това,
че не бе доказано нарушението. Бабата на детето няма задължение, произтичащо от чл.8,
ал.3 от ЗЗД, тъй като не е родителите /настойник, попечител на детето или лице, които
полагат грижи за дадено дете. Последната хипотеза има предвид лица, на които грижите за
детето са официално възложени – напр. като мярка за закрила по ЗЗДет. По делото се
установи, че детето има родители, при които живее, а в гр.*** е гостувало на баба си, което
не прехвърля родителските задължения върху нея.
Съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова същото следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № ***/2020г. от 02.09.2020г. на Началника на
РУ ***, издадено против Н. Й. Ч. от гр.***, против НП № с което е наложено наказание
„глоба” в размер на 300 лева на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД за нарушение на чл.8, ал.3 от
ЗЗДет., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до
страните през Административен съд – Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

3