Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Г.а, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 10248 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. *** ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 158217 от 23.07.2020 г., постановено по
гр. д. № 15314/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 179 състав, е признато за
установено по отношение на С.Х.Б., че дължи на „Е.-П.П.“
АД, сумата от 2 867, 10 лв. по фактура № *********/18.07.2011 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.02.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от
722, 14 лв. – лихва за забава за периода 08.07.2011 г. – 21.01.2014 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч. гр. д. № 1549/2014 г. по описа на РС-Варна. Ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 142, 92 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени по делото разноски, както и сумата от 121, 78 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника С.Х.Б., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че по
делото не е доказан основен факт за основателност на предявения иск – че е
собственик на недвижим имот, в който да е потребена
процесната електрическа енергия. Макар да не е оспорил този факт, той не е бил
признат за безспорен, поради което ищецът е следвало да го докаже. Позовава се
на нередовно връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на
адрес, различен от съдебния адрес по смисъла на чл.39 ГПК. Редовно призован е
бил за едно съдебно заседание по телефона, но погрешно му бил съобщен часът на
провеждането му. Счита, че претендираното от ищеца вземане е погасено по
давност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявеният иск, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, алл.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ищеца „Е.-П.П.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. От
ангажираните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е клиент
на електрическа енергия. Процесната фактура е издадена на правно основание, а
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е направено едва във
въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение, като му
присъди сторените по делото разноски
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
РС - гр. Варна е сезиран с иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на
дружеството с клиентски номер ********** във връзка с продажба на електрическа
енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, находящ
се в с. Слънчево, 185. Облигационните отношения между страните се регулират от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
дружеството, които са публикувани в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл.98а ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Във връзка с
непогасени задължения на ответника е образувано заповедно производство по
чл.410 ГПК, за което е образувано ч. гр. д. № 1549/2014 г. по описа на
Варненски районен съд. Към момента на завеждане на заповедното производство
задължението на ответника възлиза на 3 589, 24 лв., от която: 2 867, 10 лв. –
главница за консумирана електрическа енергия от ответника по фактура №
**********, издадена на 18.07.2011 г., както и сумата от 722, 14 лв. –
мораторна лихва към 21.01.2014 г. Срещу постановената заповед за изпълнение
длъжникът е депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК. Моли съда да постанови
решение, с което да установи спрямо ответника съществуване на вземанията му,
като му присъди сторените по делото разноски.
Въз основа на направен от ответника отвод за местна
неподсъдност, делото е изпратено на Софийски районен съд. В депозирана молба
ответникът е посочил следния адрес за призоваването ме по делото: гр. София,
бул. „България“ № 81Б, ет.3.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба. Препис от исковата молба и приложенията към нея е изпратен на посочения от ответника адрес – гр. София, бул. „България“ № 81Б, ет.3. Съдебните книжа са връчени чрез колега с посочени две имена и положен подпис.Въз основа на заявление от 03.02.2014 г., подадено от „Е.-П.П.“ АД, е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.02.2014 г. по гр. д. № 1549/2014 г. по описа на РС – гр. Варна срещу С.Х. Г. за сумата от 2 867, 10 лв. - главница за ползване на електрическа енергия за периода от 18.07.2011 г., за обект с аб. № ********** и клиентски номер **********, находящ се в с. Слънчево185, област Варна, община Аспарухово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 722, 14 лв. – мораторна лихва за периода от датата след падежа до 21.01.2014 г., сумата от 71, 78 лв. – държавна такса и 247, 68 лв. – адвокатски хонорар. Заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК.С определение № 4172 от 12.12.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 3092/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, ГО, е прието възражението на С.Х.б., срещу заповед № 920/04.02.2014 г., издадена на основание чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1549/2014 г. по описа на Варненски районен съд ХVІ състав, като делото е върнато на заповедния съд за извършване на съдопроизводствени действия, на основание чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото
редакция.
Видно от представената по
делото фактура № ********** от 18.07.2011 г., за обект в с. Слънчево, 185, №
**********, с получател С.Х. Г., стойността на електрическата енергия за
периода 06.08.2007 г. до 12.05.2010 г. възлиза на 2 867, 10 лв. Срокът за
плащане на сумата е 08.08.2011 г.
По делото е представено
извлечение за фактури и плащания, съставено от зам. директор на ответното
дружество, в което е удостоверено, че задължението по фактура № ********** ат
18.07.2016 г. възлиза на 2 867, 10 лв., падежът на фактурата е 08.08.2011 г., като по тази фактура не са постъпили плащания
от клиента С.Х. Г., клиентски номер **********.
Представена е и справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца, съставена от началник – отдел,
към 07.01.2016 г., съгласно която за клиентски номер **********, клиент С.Х. Г.
сумата по фактура ********** ., за абонатен номер ********* за периода
06.08.2007 г. – 12.05.2010 г. за електромер 33776429, възлиза на 2 867, 10
лв.
Представени са Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“
АД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
В нормата на чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ е регламентирано, че по
регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между крайните
снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не
са избрали друг доставчик. В мотивите на ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк.
д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че между енергийното предприятие и
потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва
задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението
на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между
страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични
насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.
В чл.98а ЗЕ е регламентирано, че крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия. В чл.4, ал.2
от общите условия на ищеца, които регулират спорното правоотношение, е
предвидено, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за
домакинството си.
В случая наличието на облигационна връзка между страните не е оспорено от
ответника. В срока по чл.131 ГПК същият не е депозирал писмен отговор на
исковата молба и не е оспорил претенцията на ищеца. Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че препис от исковата молба и приложенията към нея не е надлежно
връчен. Съдебните книжа са изпратени на посочения от ответника адрес. Същите са
връчени на колега с посочени две имена. Ищецът не е уточнил в молбата, с която
е посочил адрес за призоваване по делото, дали това е домашен или служебен
адрес. В случай, че лицето, посочено от връчителя
като колега на адресата на съобщението, не е изпълнило задължението си да
предаде съдебните книжа на ответника, за последния е съществувала процесуалната
възможност да отправи искане до решаващия съд за възстановяване на пропуснат
срок. Същият не се е възползвал от тази възможност. Неоснователни са и доводите
за нередовно призоваване на страната за проведените пред СРС съдебни заседания.
Депозирани са две молби от процесуалния представител на ответника, в които са
посочени датите за провеждане на съдебните заседания, за които страната е
уведомена и с които са отправени искания за отлагане на делото. Същите са
уважени от СРС. С оглед на това доводите на жалбоподателя за нарушения на
процесуалните правила се явяват неоснователни.
След като ответникът не е оспорил предявеният иск, обосновано решаващият
съд е приел, че съществуването на облигационна връзка между страните е
безспорно в отношенията им. Тази преценка не е безусловно обусловена от
постановяването на изрично определение на съда за признаване за безспорно в
отношенията между страните на това обстоятелство. Правно релевантно е
процесуалното бездействие на страната, на която надлежно са съобщени последиците
от непредставянето на писмен отговор на исковата молба в рамките на законоустановения едномесечен срок.
Ето защо и доколкото не е необходимо сключването на писмен договор
възражението на жалбоподателя за липсата на договорно правоотношение между
страните се явява неоснователно.
Съгласно представената от ответника
фактура и извлечения от счетоводните записвания стойността на доставената
електрическа енергия, обективирана във фактура №
********** от 18.07.2011 г., възлиза на 2 867, 10 лв. Ето защо предявеният
иск относно претендираната главница е изцяло основателен.
При липса на своевременно заявени оспорвания от страна на ответника относно
стойността на доставената електрическа енергия по процесната
фактура, за съда не е налице задължение да допуска съдебно – счетоводна
експертиза. С оглед на това възраженията на жалбоподателя, че предявеният иск е
недоказан по размер се явяват неоснователни.
Заявеното за първи път във въззивното производство възражение за изтекла погасителна
давност е преклудирано, на основание чл.266, ал.1 ГПК, доколкото в срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба и не е направил възражение в този смисъл. Ето защо същото не
следва да се си обсъжда по същество.
Задължението на ответника е парично и за
периода на своята забава същият дължи заплащане на мораторна лихва. В общите
условия на ищеца е предвиден срок за заплащане на ежемесечните задължения, като
изискуемостта на задължението не е обусловено от връчване на съобщението на
задължението на потребителя. Ето защо претендираните от ищеца задължения са
изискуеми, а ответникът е поставен в забава. Жалбоподателят не е изложил
оплаквания във връзка с размера на мораторната лихва, поради което и на
основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не
следва да се обсъжда.
По изложените съображения въззивният съд
счита, че предявените искове са изцяло основателни.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и доколкото
ответникът по жалбата е защитаван в настоящото производство от юрисконсулт, на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, следва да му се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 158217 от 23.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 15314/2020
г. по описа на СРС, II ГО, 179 състав.
ОСЪЖДА С.Х.Б., ЕГН **********,*** – адв.
В.А.В., да заплати на „Е.П.П.“ АД, ЕИК********, с
адрес гр. Варна, бул. „********№ ***, Варна Тауърс,
кула-Г, сумата от 100 (сто) лв,. на основание
чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.