РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300500116 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ж.к. ***, против Решение № 306/12.10.2022г.
постановено по гр.д.№ 1479 по описа за 2021 г. на Районен съд Карлово, II гр.с., с което
се осъжда на основание чл. 55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, „Фератум България“ ЕООД, да
заплати на М. П. С., ЕГН: **********, сумата от 181.87 лв., недължимо платена по
договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване исковата молба в съда – 20.07.2021 г., до окончателното й изплащане и
сумата от 300.00 лв., представляваща разноски по делото, както и се осъжда „Фератум
България“ ЕООД да заплати на адв. И. П. Н., с адрес на упражняване на дейността:
***, адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на ищцата по гр. д.
№1479/2021 г. по описа на РС Карлово М. П. С. безплатно процесуално
представителство, в размер на 300.00 лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението.
Оспорват се изводите на районния съд за нищожност на договора за потребителски
кредит.Поддържа се, че ГПР в договора е изчислен към момента на сключването му,
докато правоотношението между потребителя и „Фератум Банк“ било възникнало в
последващ момент и не съществувала възможност „Фератум България“ ЕООД да е
наясно с разходите по договора с трето за правоотношението му с кредитополучателя
лице. Приема се, че при определяне на ГПР по договора не са били допуснати
нарушения, както и се обосновават доводи, че съдържанието на договора съответства
1
на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 ЗПК, както и на тези в чл.11., ал.1, т.10
ЗПК, които се коментират. Оспорват се като неправилни и немотивирани изводите на
районния съд, че таксата гарант следва да бъде включена в ГПР. Посочва се, че
сключването на договора за гаранция не е задължително условие за получаване на
кредита, че „Фератум България“ ЕООД не е посредник при сключване на договора и
потребителят по своя инициатива е поискал предоставяне на гаранция от „Фератум
Банк“, както и че „Фератум България“ ЕООД е външно за правоотношението между
гаранта и потребителя лице. Излагат се съображения,че „Фератум Банк“ и „Фератум
България“ ЕООД са различни юридически лица, както и че „Фератум България“ ЕООД
няма отношение към договореностите между потребителя и „Фератум Банк“. Твърди
се, че „Фератум България“ ЕООД спазва всички законови изисквания и получените от
дружеството суми са въз основа на валидни договорни основания. Подробно се
разисква процесът на кандидатстване на потребителите за предоставяне на кредит,
както и че няма скрит за потребителя разход. Позовава се на съдебна практика. Взема
се становище по искането на пълномощника на ищцата за присъждане на
адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв, за което подробно коментира приложението на
посочената разпоредба. Приемат се за недоказани предпоставките по чл.38 ЗАДв,
поради което се сочи, че исканията на пълномощника на ищцата следва да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани. Искането към въззивния съд е да отмени
обжалваното решение като неправилно, с което да се отхвърли претенцията на
ищцовата страна. Моли се за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. П. С.,
ЕГН: **********, чрез пълномощника й адвокат И. Н., с който същата се оспорва като
неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно,
обосновано и справедливо като постановено след обсъждане на доказателствата по
делото в тяхната съвкупност. Коментират се като доказани предпоставките за
ангажиране отговорността на жалбоподателя. Посочва се, че сумата от 1181, 87 лева по
договора за потребителски кредит е изплатена изцяло на жалбоподателя. Позовава се
на заключението на ССчЕ и се сочи, че действителният ГПР по договора би бил 319, 62
%. Взема се подробно становище по оплакванията в жалбата като се заключава,че
договорът е изцяло недействителен. Излагат се съображения за недействителност на
договора, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 ЗПК и липсата на съществен
елемент съдържанието му - ГПР, който надвишавал определеният размер в чл.19, ал.4
ЗПК. Намира се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено,
че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на
„Фератум България“ ЕООД се намира в противоречие с Директива 2008/48 ЕО, както и
че клаузата е неравноправна. Излагат се съображения за договаряне на клаузата с цел
заобикаляне на изискването в в чл.19, ал.4 ЗПК. Подробно се коментират клаузите на
договора за потребителски кредит и се заключава за неговата недействителност.
Позовава се на съдебна практика. Коментира се приложението на разпоредбата на
чл.23 ЗПК, както и се заключава, че искът е основателен. Счита се, че на ответното
дружество не следва да бъде присъждано възнаграждение, за което се излагат подробни
съображения с позоваване на Директива 93/13/ЕИО и на практика на Съда на ЕС.
Искането към въззивния съд е да остави без уважение въззивната жалба, както и да
присъди съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение на
осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Прави се искане да не се присъждат разноски на
жалбоподателя, както и се прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
2
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД от М. П. С. против “Фератум България” ЕООД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 181, 87 лв., /съобр. допуснато
изменение на иска с протоколно определение на КРС от 12.09.2022 г./, недължимо
платена по договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване исковата молба в съда – 20.07.2021 г., до
окончателното й изплащане. Претенцията се основава на твърдението, че сумата е
платена при начална липса на основание, тъй като договорът за потребителски кредит
е недействителен на осн.чл.22 ЗПК и унищожаем на осн.чл.29, ал.1 ЗЗД и чл.33, ал.1
ЗЗД.
С обжалваното решение първостепенният съд е приел доводите на ищцата за
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
по съображения, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита,
тъй като не е посочено кои компоненти точно са включени в него и как се формира
конкретният ГПР от 49.11 %, както и че макар формално договорът за паричен заем да
съдържа размера на дължимия ГПР, същият накърнява изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, тъй като не отразява реалната стойност на ГПР. Също така, според
районният съд не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит да съдържа погасителен план, тъй като чл.2 от договора са
посочени единствено броят на погасителните вноски и първата падежна дата, като не
става ясно каква е периодичността на вноските, нито крайната дата за издължаване по
кредита. По изложените съображения и доколкото нищожните договори не
произвеждат правно действие в отношенията между страните, както и при
съобразяването с разпоредбата на чл.23 ЗПК, районният съд е приел, че ищцата е
дължала връщането на получената главница в размер на 1000 лева. Предвид
установеното по делото заплащане на сумата от 1181, 87 лева по договора от ищцата
на ответника, районния съд е приел, че разликата над 1000 лева до пълния размер на
плащанията по договора за кредит, а именно сума в размер на 181.87 лева е недължимо
платена, поради което е уважил осъдителния иск за същата.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид
горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
В случая по делото няма спор, с оглед твърденията на ищцата в исковата молба и
на ответното дружество в отговора, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № *** от *** г., по силата на който ответното дружество е
предоставило на ищцата в заем сумата от 1000лв. Страните не спорят, че договорът е
сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което същият
3
представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла
на чл.6 от ЗПФУР. Видно от представения по делото на хартиен носител договор за
кредит № *** от *** г., в него е посочен лихвен процент по заема- 23,00%, годишен
процент на разходите- 49,11%, брой погасителни вноски- 12, падежна дата на първа
погасителна вноска- 28.12.2016г. В чл.5 от договора е предвидено, че кредитът се
обезпечава с договор за поръчителство с Фератум банк, като договорът се сключва в
същия ден и одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.
Въззивният съд намира, че сключеният договор по своята правна характеристика
и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в който
законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид
договори,уредени в глава трета на ЗПК.
Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, 10 и 11 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 към закона начин. Според районният съд нарушено е
изискването на посочената разпоредба, предвид липсата на ясно разписана методика
на формиране на ГПР по кредита и непосочването на включените в него компоненти.
Така изложените съображения от районни съд не се споделят, тъй като както
националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към
съдържанието на договора посочване на компонетните на годишния процент на
разходите, а същите са нормативно определени в чл.19, ал.1 ЗПК , респ. Приложение
№ 1 към ЗПК.
Споделят се обаче изводите на районния съд за нарушаването на изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК по съображения, че посоченият в договора годишен процент на
разходите от 49,11% не съответства на действителния прилаган.
Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита (ГПР)
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
и тези, дължими на посредниците за сключване на договора),изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по
кредита,вкл.лихви,комисионни,такси,възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,а не
само уговорените в него,които са известни на кредитора и които потребителят трябва
да заплати,вкл.разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит. В т.2
от същата разпоредба е указано,че „обща сума, дължима от потребителя“,е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретният
случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на
трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, което обаче е пряко свързано с
договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19,ал.1 от ЗПК и §
1,т.1 от ДР на ЗПК, е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР.
По делото се установява, че в съдържанието на процесния договор за кредит не е
4
отразен действителния прилаган ГПР, тъй като не е включено възнаграждението на
поръчителя, което е пряко свързано с кредита. От заключението на работилата по
делото ССЕ,изготвена от вещото лице Р.М., което се кредитира от съда като
компетентно и обективно изготвено, размерът на ГПР от 49, 11 % е образуван от
включването на лихвата в размер на 230 лева, без включване на възнаграждение за
„поръчител“ - 770 лева. Вещото лице е изчислило ГПР и при установеното предсрочно
погасяване на кредита въз основа на платената от ищцата сума в общ размер на 1181,
87 лева. По отношение на последната е установено, че е била получена от ответника и
отнесена от него за погасяване на главница от 1000 лева, лихва от 43, 74 лева,
плащания съгласно Тарифата и Общи условия на кредитодателя от 5 лева и за
допълнително избрана незадължителна услуга от 133, 13 лева, посочено от вещото
лице като възнаграждение за поръчителството. Според вещото лице, при зададените
параметри в договора за паричен заем № *** от *** г., предсрочно погасен на
06.01.2017 г. при включване на платеното възнаграждение за „поръчител“ - 133, 13
лева, ГПР би станал в размер на 359.14 %. При тези данни, настоящият съдебен състав
намира, че е нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът не съдържа
годишния процент на разходите по кредита, изчислен като една единствена процентна
ставка, съгласно изискванията на ЗПК. Нарушени са норми на закона, уреждащи
съдържанието на ГПР и начина на изчисляване на неговия размер. Посоченият размер
на ГПР е заблуждаващо по-нисък от действителния. С оглед на това настоящият състав
намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК,
като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 води до недействителността
на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази разпоредба от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете
страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Посочването в договора за кредит на по-
нисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна
информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна
и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1
от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел.
Изложените съображения не се опровергават от доводите в жалбата. Наведеното
обстоятелство, че ищцата е избрала поръчителя си е без значение в случая. Видно от
съдържанието на договора и на преддоговорната информация на ищцата е
предоставена единствено възможността да избира кой да бъде поръчителят - избрано
от нея лице или Фератум Банк, но при всички случаи условие за сключване на
договора е било предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство, което
се одобрява чрез одобряване на заема. След като ищцата е избрала възмездното
поръчителство от Фератум Банк,то ответникът е следвало да включи възнаграждението
за това поръчителство в ГПР, което обаче не било сторено. Не се споделя довода, че
правоотношение между ищцата и поръчителя е възникнало в последствие и ответникът
не бил наясно с разходите по него, тъй като видно от предговорната информация за
5
сключването на договора се е изисквало обезпечение под формата на поръчителство,
което е посочено в договора и одобрено с одобряване на кредита и възнаграждението
за същото е получавано от ответното дружество според заключението на ССЕ.
Доводите за спазването на законовите изисквания от „Фератум България“ ЕООД при
получаване на суми въз основа на договорно основание са общо заявени и
неопровергават извода за нарушения на чл.11 от ЗПК при сключване на договора за
потребителски кредит. Процесът на кандидатстване на потребителите за предоставяне
на кредит е без правно значение, а доводът, че няма скрит за потребителя разход се
опроверга, доколкото се установи, че такъв се явява разходът на потребителя за
поръчителството. Представената съдебна практика е постановен при различна
фактическа обстановка, същата не е задължителна за съда и не следва да се съобразява
при разрешаването на спора по настоящото дело.
Отделно от изложеното, въззивният съд споделя изводът на първостепенния съд
за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като договорът за
потребителски кредит не съдържа погасителен план доколкото не са посочени датите
на плащане на погасителните вноски по кредита и крайната му дата за издължаване.
Пред районния съд е бил допълнително представен погасителен план от ответника, с
който не се установява ищцата да се запознала и да се е съгласила, поради което не
следва да бъде кредитиран при преценка изпълнението на изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 11 от ЗПК.
В аспекта на горното се налага извод, че договорът за потребителки кредит е
недействителен на осн.чл.22 от ЗПК, поради нарушение на изискванията в чл. 11, ал. 1,
т. 10 и т.11 от ЗПК. В предвид последното намира приложение разпоредбата на чл.23
ЗПК, съгласно която потребителят дължи само чистата стойност по кредита. Нормата
на чл.23 ЗПК е специална, като урежда по императивен начин отношенията между
потребителя и кредитора при сключен договор за потребителски кредит, който е
недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. В настоящия случай от
приетата ССЕ се установява, че ищцата е платил по договора сума в общ размер на
1181, 87 лева, с която е погасена главницата от 1000 лева, поради което разликата в
размер на 181, 87 лева, подлежи на връщане като преведена при начална липса на
основание предвид недействителността на договора за потребителски кредит.
В аспекта на изложеното се налага извод, че искът е основателен и следва да се
уважи в претендирания размер от 181, 87 лева, която сума следва да се присъди със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Като е
достигнал до същите фактически и правни изводи, и е уважил предявения иск,
районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на адвокат И. Н. следва да се присъди сумата от 400 лева -
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на М.
П. С. във въззивното производство, определено по реда на чл.7,ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока
неоснователни се оспорват предпоставките по чл.38 ЗАдв за присъждането на
адвокатско възнаграждение, тъй като достатъчно за уважаване на искането по чл. 38,
ал. 2 ЗА е правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест
на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които
6
да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно
правилата на чл. 78 ГПК. Последните се установяват по делото, поради което следва да
се уважи искането за присъждането на възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
По изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 306/12.10.2022г. постановено по гр.д.№ 1479 по
описа за 2021 г. на Районен съд Карлово, II гр.с.
ОСЪЖДА “Фератум България” ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на адвокат И. П.
Н., със съдебен адрес: ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева- адвокатско
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на М. П. С. във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7