№ 30
гр. Плевен, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430103145 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
150, ал.1, в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ЕИК***, против П. Д.
П., с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ
и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 221,17лв.-
главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2020-
31.12.2022г. и сумата от 27,54лв- лихва за забава, за периода 05.01.2021-
03.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 15.02.2023г до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№454/16.02.2023г по ч.гр.д.№857/2023г на ПлРС. Твърди се, че ответникът е
собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес гр. ***.
Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е
погасил задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, които
имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено приемане.
Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата
13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не
е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат
потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не
е плащано от ответника. Твърди се, че задължението на ответника, за
1
процесния период, за главница, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ,
в размер на 0,00лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 133,58лв; сума за
ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 87,59лв, сума за БГВ, в размер
на 0,00лв., услуга дялово разпределение в размер на 133,33лв; корекции
0,00лв. Твърди се, че до завеждане на ИМ, от страна на ответника няма
плащания за потребената ТЕ. Претендират се разноски. Представят се
писмени доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът П. Д. П., чрез особен
представител адв. Ив. Ц., депозира писмен отговор, с което изразява
становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че ответникът не
живее на адреса.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №454/16.02.2023г., по ч.
гр.д.№857/2023г. по описа на ПлРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В
указаният от съда, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, едномесечен срок, е
предявен настоящия установителен иск, поради което, същият е допустим.
Съдът намира за установено по делото, съобразно представените с ИМ
писмени доказателства- нот. акт за дарение на недвижим имот
№117/31.10.2006т, н.д.№851/20065г на Нотариус А. П., че отв. П. Д. П., е
собственик на процесния топлоснабден имот, на адрес гр. Плевен, жк. ***.
Установява се също, че дарителката по договора – П.С.Г. /баба на ответника/ е
запазила правото си на ползване върху имота, до смъртта си. По делото се
установява, съобразно представеното от ищеца удостоверение за наследници,
че П.С.Г. е починала на 19.01.2008г. Безспорно по делото се установява също,
че за процесния имот е открита партида за плащане на отопление и топла
вода, въз основа на заявление от ответника, от 18.12.2015г, с аб.№ 16631.
Съдът прима за установено по делото и факта на доставяне на ТЕ до имота на
ответника, за процесния период, съобразно представеното извлечение от
сметка, за което са издадени приложените по делото фактури. Установява се,
от приложената от ищеца справка, че общият размер на задължението за
главница от 221,17лв., включва сума за отопление без ИРУ, в размер на
133,58лв и сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 87,59лв.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на
Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и във в-к „Труд“-
приложени към заповедното производство.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: размерът на главницата, съставлява потребена топлинна
енергия, за аб. № 16631, за процесния период 01.11.2020-31.12.2022г. е общо
221,17лв., включва сума за отопление без ИРУ, в размер на 133,58лв и сума за
ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 87,59лв. ВЛ е установило, че
няма начислени други суми. ВЛ е установило също, че ТЕ, отдадена от
сградната инсталация за имота, е начислена въз основа на обем на процесния
имот, по проект, в размер на 130,47 куб.м. ВЛ е установило, че в имота не са
налични водомер и измервателни уреди; няма ползване на топла вода.
Лихвата за забава върху главницата , за претендираният период 05.01.2021-
03.02.2023г., е в размер на 27,54лв. ВЛ е установило също, че плащания не
са извършвани.
2
Доказателства за извършване на плащания не са представени от
ответника.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да
заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36,
ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз
основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от
ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по
публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез
тяхното публикуване.
Съдът приема за установен и факта, че отв. П. П. има качеството на
собственик на имота и ползвател на ТЕ, въз основа на приетите и посочени
по- горе писмени доказателства. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на
ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е
колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава
сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с
доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна
връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне
на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на топлинна
енергия, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане
и на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, която се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на
ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез която се осъществява подаване,
измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната
енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Съдът приема, съобразно
събраните и обсъдени по- горе писмени доказателства, че до имота на
ответника е налице реално доставяне на ТЕ, за процесния период, която
правилно е отчитана от страна на ищеца. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими
суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от
деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск е изцяло основателен, ответникът П. Д. П. като собственик
на процесния топлоснабден имот, дължи плащане на потребената от него ТЕ,
поради което, следва да бъде признато за установено спрямо него, че дължи
сумата от 221,17лв.- главница, за периода 01.11.2020-31.12.2022г. и сумата от
27,54лв- лихва за забава, за периода 05.01.2021-03.02.2023г., ведно със
3
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 15.02.2023г до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение №454/16.02.2023г по ч.гр.д.
№857/2023г на ПлРС.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе сторените от ищеца
разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК- в размер на
745лв.- в настоящето производство и в размер на 75лв.- в заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ П. Д. П.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, ДЪЛЖИ НА „***”
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
Й.В.- изп. директор, сумата от 221,17лв.- главница, съставляваща потребена
и незаплатена топлинна енергия за имот с аб.№16631, за периода 01.11.2020-
31.12.2022г. и сумата от 27,54лв- лихва за забава, за периода 05.01.2021-
03.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 15.02.2023г до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№454/16.02.2023г по ч.гр.д.№857/2023г на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, П. Д. П., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “***”
ЕАД, гр. Плевен, ЕИК***, представлявано от Й.В., със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 745лв.- разноски по настоящето исково
производство и сумата от 75лв.- разноски- по ч. гр.д. №857/2023г. на ПлРС.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4