Р Е Ш Е Н И Е
№ 4477
гр.Варна, 03.11.2017год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание
проведено на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Галя Дамянова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №15 453 по описа за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане по
настоящото дело са искове, основани на чл.108 от ЗС.
Ищците Р.М.Д. и К.Н.Д. претендират от съда да
постанови решение, с което ДА ПРИЕМЕ
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Р.М.Д. и К.Н.Д. и ответника Х.И.Х.,
че ищците са собственици при равни части на следния недвижим имот, находящ се в *, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от
Ищците Ф.С.П., Р.М.Д. и С.М.Д. претендират от съда да постанови решение, с
което ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Ф.С.П., Р.М.Д.
и С.М.Д. и ответника Х.И.Х., че ищците са собственици при части: 1/2 идеална
част за ищцата Ф.С.П. и по 1/4 идеална част за ищците Р.М.Д. и С.М.Д. на следния
недвижим имот, находящ се в *, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: Съсобствеността
върху описаните по горе недвижими имоти е възникнала по следния начин:
Върху поземлен имот с
идентификатор *:
С
Решение № 524/22.06.1998 г. на Поземлена комисия- Варна е признато на В. А. М.,
б. ж. на гр. Варна, починала на 18.04.2000 г. правото да си възстанови
собствеността върху имота. Със саморъчно завещание от 06.09.1994 г. В. А. М. е
завещала на ищцата Р.М.Д. цялото си недвижимо имущество, ниви, лозя, които се
намират в землището на В. и с. К. След смъртта на наследодателя с протокол от 16.02.2007 г. е обявено
саморъчното й завещание и то е вписано в Службата по вписванията на 20.06.2007
г. в т. *, № *, вх. peг. № *. След
влизане в сила на плана на новообразуваните имоти е издадена заповед по §4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 945/19.10.2007 г. на Кмета на район „Приморски",
която е влязла в сила на 12.11.2007 г. Ищцата Р.М.Д. е наследник на основание
чл. 16 от ЗН на лице с възстановено право на собственост. Със заповедта се
възстановява собствеността върху имота на наследника по завещание Р.М.Д. и по
този начин административната процедура по възстановяването на собствеността е
приключила.
С
договор за дарение на недвижим имот, сключен на 04.12.2012 г. с нот. акт № *, т. *, peг. № *, д.
№ */* г. на нотариус peг. № 147 О. Ш., вписан в
Службата по вписванията вх. per. № *, акт № *, т.
LXIX, д. № */04.12.2012 г. ищцата Р.М. е дарила на съпруга си К.Н.Д. 1/2
идеална част от поземления имот.
Върху
поземлен имот с идентификатор *:
С Решение № 524/22.06.1998 г. на Поземлена комисия -
Варна е признато на наследниците на Н. А. П., б. ж. на гр. Варна, починала на
11.08.1987 г. правото да си възстановят собствеността върху имота. След влизане
в сила на плана на новообразуваните имоти е издадена заповед по §4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ № 515/07.05.2007 г. на Кмета на район „Приморски", която е
влязла в сила на 10.03.2011 г.
Наследници на Н. А. П. са ищците Ф.С.П. /дъщеря/ и
починалата на 06.03.1994 г. Т. С. Г. /дъщеря/. Р.М.Д. и С.М.Д. са деца на
починалата Т. С. Г..
Ответникът Х.И.Х. владее двата
имота без правно основание и отказва да предаде доброволно на ищците
собствеността и владението.
В срока за отговор по реда на чл.131
от ГПК, ответникът, чрез проц.представител адв. Д. Н. от САК, депозира отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими и неоснователни.
Оспорва материалната законосъобразност
на реституционния акт, на който ищците се позовават за всеки един от имотите.
Счита, че в настоящото производство ищците следва да установят, принадлежността
на правото на собственост върху възстановените зем.имоти
в патримониума на техните наследодателки
Василка А. М. и Н. А. П. към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, както и че процесните имоти са били включени в такива зем.организации, за да са налице предпоставките за
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
Не оспорва и признава факта, че владее процесните имоти. Сочи,че имотите владее самостоятелно и лично за себе си от
В конкретния случай, тъй
като процесните недвижими имоти са според твърденията
на ищците с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, попадащи в терени по § 4 от ПЗР и с
идентификация и граници, определени с План за новообразувани имоти, то
началният момент на придобивната давност срещу
реституираните собственици може да бъде различен в зависимост от това дали за
възстановяване на собствеността е необходимо издаване на заповед по § 4к ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно Решение № 288 от 18.03.2014 г. на първо гражданско
отделение на ВКС по гр. д. № 2058/2013 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата, съгласно което „В
случаите, когато правото на собственост е било възстановено с решение на
Поземлена комисия /общинска служба по земеделие/ съгл. чл. 14 ал. 1 т. 3 от
ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/1999 г., не е необходимо издаването на
заповед по § 4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота на бившите
собственици, тъй като юридическият състав, от който произтича правото им на
собственост, е бил завършен преди влизане в сила на плана на новообразуваните
имоти, а планът само отразява вече придобитите права. В тази хипотеза придобивната давност започва да тече от момента на влизане
в сила на плана за новообразуваните имоти, тъй като с него се установяват
границите на имотите, правото на собственост, върху които е възстановено, т. е.
индивидуализира се обекта на собственост като конкретна вещ, върху която това право може да бъде
упражнявано. Ищците се позовават на Решение на Поземлена комисия - Варна № 524 от 22.06.1998 г., което е
видно, че е постановено по ЗСПЗЗ в
редакцията му преди изменението в ДВ бр. 68/1999 г. Следователно реституционната
процедура за процесните имоти е приключила с влизане
в сила на плана на новообразуваните имоти, с който са били определени
идентификацията и границите им.
Планът на новообразуваните
имоти на с.о. „Г. Т." е одобрен със Заповед № РД - 06 - 7706-31 от
03.02.2006 г. на Областен Управител на Варна. По отношение на процесните имоти № 4075 и № 4074 като необжалвана в
законоустановения 14 дневен срок, тя и планът за новообразувани имоти са влезли
в сила на 18.02.2006 г. От тази дата е започнала да тече и придобивната
давност в полза на ответника Х.И.Х..
Според разпоредбата на чл.
116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с
предявяване на иск или с предприемане на действия по принудително изпълнение.
Настоящото производство, представляващо предявяване на иск като способ за
прекъсване на давността, е депозирано
пред Варненски районен съд след 18.02.2016 г., когато вече са били налице материалноправните последици от изтичането на давностния срок и давността не е била прекъсната. Материалноправните последици на давностното
владение върху процесиите имоти за ответника Х.И.Х., изразяващи се в
придобиване на собствеността на имотите на оригинерно
основание по давност чрез 10 годишно недобросъвестно владение, считано от
18.02.2006 г. на осн. чл. 79 ал. 1 от ЗС, са
настъпили на 18.02.2016 г. и той е станал собственик на процесиите имоти по
давност.
В днешно
съдебно заседание ответникът навежда съображения за недействителност на
представеното саморъчно завещание, с оглед факта, че то представлява завет по
смисъла на чл.16, ал.2 от ЗН, а именно частно завещателно
разпореждане с конкретни наследствени имоти, в случая недвижими имоти находящи се в К. и В. – нивя и лозя, както е записано в
това завещание и съгласно точка 3 от тълкувателно решение №1 2004г. на ОС на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, частни завещателни
разпореждания със земеделски имоти, за които към момента на пораждане на завещателното разпореждане не са приключили реституционните
процедури, са недействителни.
Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни, тъй като ищците не са доказали правото
си на собственост върху процесните имоти и признае за
основателно възражението на ответника,
че е придобил по давност собствеността върху процесните
недвижими имоти на осн. чл. 79 ал. 1 от ЗС чрез 10
годишно недобросъвестно владение, считано от 18.02.2006 г. до 18.02.2016 г. и
които владее и понастоящем.
Моли съда
да присъди на ответника Х.И.Х. на осн. чл. 78 ГПК
направените по делото деловодни разноски.
В съдебно заседание ищците , чрез процесуален представител адв. Д.П. от ВАК поддържат
исковете. По съществото на спора проц.представител на
ищците моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото
разноски. В срок проц.представител
на ищците депозира писмени бележки .
В съдебно заседание
ответникът чрез проц.представител
адв. Д.Н. от САК поддържат възраженията срещу
исковете. В хода по същество на делото адв. Н. моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
По силата на решение
№524 от 22.06.1998год. на ПК град Варна по преписка вх.№40215А/09.01.1992год. е
признато правото на собственост на В. А. М. в съществуващи/възстановими/стари
реални граници на следния имот:лозе от 2.396, находящ се в терен по параграф 4
на В. в местността К. т. имот №*, парцел №….от кадастрален пан изработен 1956год., при граници и съседи.
от КП „Т.” имотът включва следните планоснимачни
номера:част от пл.№* с площ от 0.115дка, част от пл.№* с площ от 0.600дка, част
от пл.№* с площ от 1.316дка, път с площ от 0.365дка.
Със заповед
№945/19.10.2007год. на кмета на район „Приморски”-Община Варна е наредено да
бъде възстановено правото на собственост при условията на параграф 4б, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на насл. на В. А. М.-Р.М.Д. върху
поземлен имот , представляващ ид.№* по ПНИ на м.Г. т.”
землище В., при граници: имоти ид.№*-път, ид.№*, ид.№* с площ от 1308кв.м. Заповедта
е в сила от 12.11.2007год.
Прието по делото е
саморъчно завещание/л.11/, видно от което В. А. М. завещава на Р.М.Д. цялото си
недвижимо имущество нивя, лозя които се намират в землището на В. и К.Завещанието
е съставено на 06.09.1994год.
Съгласно приет по делото
заверен препис от протокол за обявяване на саморъчно завещание оставено на
съхранение в нотариата, горепосоченото саморъчно
завещание е надлежно обявено.
Съгласно приет по делото
нот.акт №*, том *, рег.№*, дело №* от *год. ,
съставен от нотариус О. Ш. с район на действие ВРС на 04.12.2012год. Р.М.Д. дарява на съпруга си
К.Н.Д. 1/2идеална част от недвижим имот, придобит чрез завещание: ПИ с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008год. на ИД на АГКК, номер по предходен план 5234075 с площ
от 1308кв.м.,находящ се в град Варна, община Варна,
С.О. „Г. Т.” при граници на поземления имот:*;*;*.
По силата на решение
№524 от 22.06.98год. на ПК град Варна по преписка вх.№40216/09.01.92год. е
признато правото на собственост на наследниците на Н. А. П. в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници на следните имоти: лозе от
4.036дка,пета категория, находящ се в терен по параграф 4 на В. в местността К.
т., имот №* от кадастрален план изработен 1956год. Посочени са имотите от КП „Т.”
които са включени в имота сред които имоти е и имот №* с площ от 0.828дка и
лозе от 3.355дка, пета категория, находящ се в терен по параграф 4 на В. в
местността К. т., имот №* от кадастрален план изработен 1956.
Със заповед
№515/07.05.2007год. на кмета на район „Приморски” – община Варна е наредено да
бъде възстановено правото на собственост при условията на параграф 4б, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на насл. на Н. А. П.:Ф.С.П., Р.М.Д., С.М.Д.
и М. Д. Г. върху следния имот: поземлен
имот с ид.№* по ПНИ на м. „Г. Т.”, землище В., при
граници:имоти ид.№*, ид.№*,
ид.№*, ид.№*, ид.№* с площ от
840кв.м.Заповедта е в сила от 10.03.2011год.
От приетото по делото
удостоверение за наследници, издадено от Община Варна, район „Приморски”/л.17/
се установява, че Н. А. П. е починала на 11.08.1987год. и след своята смърт е
оставила за законни наследници следните лица: Ф.С.П.-дъщеря и Т. С. Г.-дъщеря.
Тодорка С. Г. почива на 06.03.1994год. и след своята смърт оставя за законни
наследници следните лица: М. Д. Г.-съпруг, починал на 15.11.2014год., Р.М.Д.-дъщеря
и С.М.Д. – син.
Приобщена към
доказателствата по делото е заповед №РД–-06-7706-31 от 03.02.2006год. за
одобряване плана на новообразуваните имоти за територията на която се намират процесните имоти, ведно с копие от регистър на имоти към
ПКП.Съгласно регистъра на имоти към ПКП за имот №1007 с площ от
2 148.08кв.м., като собственик е вписан И. Х. С..
Приет по делото е
заверен препис от решение постановено по адм.дело
№331 от 2010год. на Варненския административен съд, съгласно което е отхвърлена жалбата на Х.И.Х. *** срещу
заповед №4137/19.12.2009год. на кмета на Община Варна, с която на основание
чл.34,ал.1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване на имот-земеделска земя, поземлен имот
№4075 с площ от 1308 кв.м., находящ се в с.о.”Г. Т.”,
з-ще В., община Варна, представляващ част от ПИ №* по помощния план на
местността.
Приобщено към доказателствата по делото е постановление на
ВРП с което е отказано образуването на наказателно производство срещу
ответника./л.94-95/
Видно от приетото по
делото постановление на ВРП/л.96-л.97/ е прекратено наказателно производство по
досъдебно производство №11/09год. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-Варна,
водено срещу Х.И.Х. за извършено престъпление по чл.323,ал.1 от НК.Отказ да се
образува наказателно производство срещу ответника е постановен и с
постановление от 20.06.2014год./л.105/
Съгласно заповед
№4137/19.12.2009год. е наредено изземването на имот №* по ПНИ на с.о. „Г. т.”
землище кв.В., община Варна с площ от 1 308кв.м.,представляващ част от ПИ
№* по помощен план на местността от Х.И.Х., порзващ
го без оснонование-л.99.
С протокол
№14-ГТ/16.10.2012год. на Община Варна/л.100/ е постановено въвеждане във
владение на Р.М. Д. имот,находящ се в с.о.”Г. т.”,
землище кв.В. град Варна, КР 523, имот №* с площ от 1308кв.м. В изпълнение на
тази заповед е съставен и приетия по делото констативен протокол-л.107.
Със заповед №1842 от
20.06.2017год. е спряно административното производство по издаване на протокол
за въвод във владение на новообразван
поземлен имот №* по плана на новообразуваните имоти на местност „Г. Т.”-селищно
образувание КР №*, землище кв.В., община Варна, обл.Варна.
Приети по делото са писмени
документи, установяващи придобиване право на собственост върху недвижими имоти
на името на В. А. М.-нотариален акт за
собственост на недвижим имот – земеделска земя възстановена по Закона за
собствеността и ползването на земеделски земи №*, том *, вх.рег.*, дело №* от
1998г.; нотариален акт за собственост на недвижим имот – земеделска земя
възстановена по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи №*, том
*, вх.рег.*, дело №* от *г.; нотариален акт за собственост на недвижим имот
възстановен по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи №*, том *,
дело №* от *г. , както и справка по лице
от СВ Варна за периода от 01.01.1993г. до 28.08.2017г. за Р.М.Д..
В полза на
ищците са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Д. Д. Б. и В. Н. П.
Пред съда
св. Д. Б. заявява, че знае имота. Намира се на Т., точен адрес не може да
посочи. Ходил е на това място два пъти. Първият път е 2016г., месец ноември за
забиване на колчета в присъствието на служители от общината, геодезисти,
кметството във В. и полиция. От ищците са всички присъстващи. Има и други хора.
Х. е там. Когато отиват няма никой. Когато геодезистите измерват и започват
поставянето на колчета, ответника излиза
и започва да препятства това нещо, след което се намесва полицията. След това
са допуснати геодезистите в имота да го трасират. Втория път отиват тази година
май месец. Пак служители от общината за връчване на някакви документи, като го
няма там на имота и е открит на адрес. Споровете между тях продължават отдавна.
От ищците знае, че имотът е от реституция. Когато в имота има хора от общината,
не може да каже дали тук присъстващите ищци са въведени във владение.
От показанията на свидетеля
П. се установява следното:Познава ищците.
Знае, че имат спор с ответника за някакъв имот на Т.Отиват на този имот с
хората от общината да слагат колчета и мрежа
ноември месец 2016г. Има много хора – от съвета, от общината, полиция. И той е
там. Има и други хора, към петнадесет човека са общо. Там са собствениците, има
и други хора освен него, около десет
човека, които помагат. Когато отиват Х., който оспорва имота го няма и после
излиза. Полицията като отива и той излиза. Заграждат отвън, но вътре в имота не
ги пуска. Втори път отиват май месец тази година. Ходят пак с община, полиция,
обаче него го няма и е изместил оградата, махнал нещата, които са направили. И после
той показва къде живее във В. на хора от общината, но го няма, бил на работа.
Спорът е отдавна. Знае, че имотът на ищците е наследствен.
В полза на ответника са ангажирани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелите М. Н. В. и М. Д. Ч.
Пред съда св.В. заявява следното:Познава Х.Х.. Съсед й е на парцела, който е в Г. Т. Тя е в съседния
парцел *, той е * стария имотен парцел. От 1976г. той е нейн
съсед, откакто са закупили техния имот,
тоест родителите й - баба й и майка й са закупили този парцел, те са били
собственици и от 1996г. са й го дарили. През този период парцел * го е ползвал
и владял Х.Х., тя му вика чичо Х.. Други лица през
тези години не са владели имота. Само той е бил. Виждала е такива хора, които
са твърдели, че са собственици и нея също са я притеснявали, за което също е
била в дела. Споровете за имота се
появяват от 2009г., тя вляза в дело с тези хора и оттогава ги вижда там в
района. Обикалят отвън, казват, че са техни парцелите и това е. Просто обикалят
и ги притесняват. Същото са правили и с дядо й.Известно й е, че Х. е водил дело
за този имот срещу общината. Не може да се сети кога е това. Преди няколко
години викат Х. в V РУ и тя отива с него да обясни на полицейския инспектор, че
този човек е до нея и не е самонастанил се. Съответно записват показанията – нейните и на Х. и ги освобождават. Не й е известно на какво основание Х. ползва
този имот, просто си е там.
Пред съда св.Ч.заявява следното: Познава Х.Х.. Съсед му е по лозе. Лозето се намира се в местността К.
тепе или Г. Т. Помни, че поне от 1981г. Х. му е съсед. От тогава до сега само
той е бил в имота. Други лица не са били в имота, не са го владели, не са го
ползвали. В имота Х. отглежда животни - кози, овце. В настоящия момент Х. се намира в имота. Не
му е известно на какво основание Х. ползва този имот. Не е чувал Х. да има спор
с лица, които твърдят, че са бивши собственици. Разбира, че Х. има спор, когато
преди два, три месеца му се обажда. Преди това не му е известно да са идвали
някакви хора там да се опитват да влизат в имота. Той не е изцяло там в имота. Не му е
известно,че Х. е водил дело срещу общината във връзка с този имот. Не му е
известно да има преписки в прокуратурата. Ходи в имота два, три пъти месечно.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя
на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на
приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищцовата страна, придобито на твърдяното основание,
упражнявана фактическа власт от ответната страна върху имота и липса на правно основание за това.
За да легитимират правото си
на собственост върху процесния имот №*, ищците Ф.С.П.,
Р.М.Д. и С.М.Д. се позовават на наследствено правоприемство
от Н. А. П. и решение №524/22.06.1998год. на Поземлена комисия град Варна.
Видно от приетото по делото удостоверение
за наследници на Н. А. П. ищцата Ф.С.П. е нейна дъщеря, а ищците Р.М.Д. и С.М.Д.
са нейни внуци, деца на починалата й дъщеря Т. С. Г.
С решение
№524/22.06.1998год. на ПК –Варна е признато на наследниците на Н. А. П., б.ж.
на град Варна, починала на 11.08.1987год. правото да си възстановят
собствеността върху имота.След влизане в сила на плана на новообразуваните
имоти е издадена заповед по параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ , която е влязла
в сила на 10.03.2011год. С влизането в сила на заповедта по параграф 4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ е завършен окончателно фактическия състав на реституционната
процедура, поради което ищците се легитимират като собственици на имота. Ф. Ст.П.
има 1/2ид.част, а ищците Р. М.Д. и С. М.Д. имат по 1/4ид.част, тъй като поделят
полагаемата се на майка им 1/2 ид.част от имота.
Ищците Р.М.Д. и К.Н.Д. за
имот с идентификатор * се легитимират като собственици на имота на основание
наследствена реституция на имота за Р.М.Д. и прехвърлителна
сделка за К.Н.Д.. С решение №524/22.06.1998год. на ПК-Варна е признато правото
на В. А. М. да възстанови собствеността върху имота.Със саморъчно завещание В.М.
завещава на Р.М.Д. цялото си недвижимо имущество, ниви, лозя, които се намират
в землището на В. и с.К. В. А. М. почива на 18.04.2000год. След смъртта й с
протокол от 16.02.2007год. е обявено саморъчното й завещание.След влизане в
сила на плана на новообразуваните имоти
е издадена заповед по параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
№945/19.10.2007год. на кмета на район „Приморски” при Общитна
Варна, която е влязла в сила на 12.11.2007год.Ищцата Р.М.Д. е наследник на
основание чл.16 от ЗН на лице с признато за възстановяване право на
собственост. Със заповедта се възстановява собствеността върху имота на
наследника по завещание Р.М.Д. и по този начин административната процудера по възстановяване на собствеността приключва.
По отношение възражението на
ответника , че завещанието представлява
частно завещателно разпореждане, което е
недействително , тъй като към момента на пораждане на действието му
реституционната процедура е неприключила съдът намира същото за неоснователно.Видно
от завещанието волята на завещателката е била да
завещае на ищцата Д. цялото си недвижимо имущество, ниви и лозя в землището на
В. и село К. Завещанието съдържа разпореждане, отнасящо се за всички имоти,
чието право на собственост наследодателката е
притежавала. Видно и от ангажираните от страна на ответника доказателства действително
В. М. е имала недвижими имоти към момента
на съставяне на завещанието, а факта на разпореждане с някой от тях от ищцата Д.
не променя волята на завещателката и правната
характеристика на завещанието, като универсално.Универсалното завещателно разпореждане придава качеството на наследник на
Р.Д., а не на заветник.
Ищцата Р.Д. става собственик
по завещание на имотите на завещателката В.А. и
затова реституцшионното производство е приключило в
нейно лице.Придобивайки собствеността върху имота по наследство тя се
разпорежда с 1/2идеална част в полза на съпруга си чрез дарение. Т.е. всеки
един от двамата ищци имат доказани права в съсобственост, възлизащи на
1/2идеална част.
С оглед горното настоящият
съдебен състав приема, че ищците се легитимират като собственици на процесните имоти и имат материално-правна легитимация да
водят заявените ревандикационни искове.
Няма спор между страните , че ответникът владее процесния
имот. Спорния въпрос е дали ответникът владее имота на правно основание.Ответникът
прави възражение за придобиване на собствеността чрез давностно
владение. Съдът намира, че твърдяния оригинерен придобивен способ в
конкретния случай не е произвел присъщото му вещно действие и не легитимира
ответника като собственик на процесните имоти.В
настоящия случай става въпрос за имоти, попадащи в терени по параграф 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ.Началото на давностния срок за придобиване
на имот, намиращ се в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ тече от момента на
приключването на административната процедура по възстановяване на собствеността
върху самостоятелен обособен обект на собственост. Имотите в тези терени се
обособяват като самостоятелни имоти с приемане на плана на новообразуваните
имоти, но възстановяването на собствеността става със заповед по параграф 4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и тогава приключва процедурата по възстановяване на
собствеността/Решение №185/25.06.2013год. по гр.дело №2066/2013год. на ВКС
първо гр.отделение и Решение №288/18.03.2014год. по гр.дело №2058/2013год. на
ВКС, първо гр.отделение/.
Настоящият съдебен състав
изцяло споделя аргументите на проц.представител на
ищците, че е без значение факта, че правото на собственост е признато, а не
възстановено с решенията от 22.06.1998год. върху части от имоти. От значение е
съдържанието на решението, тъй като с решенията от 22.06.1998год. на ПК –Варна
имотите не са индивидуализирани и не са обособени самостоятелно.И преди влизане
в сила на редакцията на параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ-ДВ
бр.68/30.07.1999год. за имотите по параграф 4 не е настъпил реституционния
ефект, защото те не са индивидуализирани с плана по чл.24,ал.4 от ЗСПЗЗ.
Решенията, издадени при действието на първоначалната редакция на параграф 4к от
ПЗР на ЗСПЗЗ-ДВ бр.98/28.10.1997год. преди изменението на нормата след като са
стабилизирани имат конститутивно
действие и възстановяват правото на собственост, но аргументацията за това е,
че имота е индивидуализиран по кадастрален план.Когато частите от бившите имоти
по кадастрален план или по плана на старите имотни граници не са били обособени
като самостоятелни обекти на собственост, решенията по чл.14,ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ
нямат конститутивно действие и административната
процедура за реституция на тези имоти приключва след издаването на
заповедите по параграф 4к,ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ./Решение №185/25.06.2013год. по гр.дело №2066/2013год. на ВКС, първо
гр.отделение/.В настоящия случай с решенията от 22.06.1998год. само се признава
правото на собственост, но частите, върху които се признава това право не са
обособени като самостоятелни обекти на собственост.Ето защо и давността на
която се позовава ответникът преди влизане в сила на заповедите по параграф 4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е непротивопоставима на ищците
за процесните имоти.По отношение имот 4075 заповедта
е влязла в сила на 12.11.2007год., а по отношение на имот 4074 на
10.03.2011год.Предвид на това съдът приема че в полза на ответникът не е
изтекла придобивна десет годишна давност. По
отношение на имот 4075 такава е започнала да тече от 12.11.2007год. , а по
отношение на имот 4075 от 10.03.2011год., тъй като искът по настоящото дело е
предявен на 06.12.2016год. тя е прекъсната на основание чл.84 от ЗС във вр. с чл.116,б. „б” ЗЗД и до този момент не е изтекла,
поради което ответникът не може да се легитимира като собственик на имота на
това твърдяно правно основание.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС се явяват основателни и като такива следва да се уважат.
При изхода от спора пред настоящата инстанция, следва
да се уважи искането на ищците за присъждане на сторените по делото разноски,
съгласно списък на разноските, в общ
размер от 2542.13лв.,изразяващи се във
внесени държавни и преводни такси в размер от 542.13лв. и 2000лв. платено адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищците Р.М.Д.,ЕГН:********** и К.Н.Д., ЕГН: **********, и
ответника Х.И.Х., ЕГН:**********, че ищците са собственици на следния недвижим
имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищците Р.М.Д.,ЕГН:**********, Ф.С.П., ЕГН:********** и С.М.Д.,ЕГН:**********,
и ответника Х.И.Х., ЕГН:**********, че ищците са собственици на следния
недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от
ОСЪЖДА Х.И.Х., ЕГН:********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Д.,ЕГН:**********
с адрес: *** *, К.Н.Д., ЕГН: ********** с адрес: *** *, Ф.
С. П.,
ЕГН:**********
с адрес: *** и С.М.Д.,ЕГН:********** с адрес: *** *, сумата от 2542.13лв./две хиляди петстотин четиридесет
и два лева, тринадесет ст./ направени по делото разноски,изразяващи се във
внесени държавни и преводни такси в размер от 542.13лв. и 2000лв. платено адв.възнаграждение, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на
страните , ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/