№ 742
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501130 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано по подадена жалба с вх. № 09967 от 11.04.2022 г. от СТ. Р. СТ., чрез адв.
И.В. срещу разпореждане от 18.03.2022 г., постановено по изпълнително дело №
20218920400470 по описа на ЧСИ Х.Г., рег. № 892, с което е оставена без уважение молба с
вх. № 06693 от 15.03.2022 г., депозирана от жалбоподателя, с която се възразява за
несеквестируемост на постъпила сума.
Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за неправилно. Сочи, че от
банковата му сметка е запорирана и преведена към ЧСИ сумата от 450 лева, представляваща
данъчно облекчение за едно дете от НАП – Варна. Излага доводи за несеквестируемост на
същата сума, доколкото е насочена за удовлетворяване на интересите на детето.
Позовавайки се на ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС счита, че на обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемото имущество, а не изпълнителното
действие, което нарушава несеквестируемостта. Моли за отмяна на разпореждането.
В законоустановения срок е постъпил отговор единствено от страна на взискателя
– „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. М.Д. В същия се излагат доводи за неоснователността на
жалбата. Посочва, че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на
длъжника. Позовавайки се на съдебна практика излага доводи, че секвестируемата част се
определя в зависимост от величината на дохода. Счита, че възстановените суми нямат
характер на помощ или обезщетение по смисъла на чл. 446 а, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 444 ГПК,
поради което предприетото действие от ЧСИ не накърнява несеквестируемостта на
вземанията. Сочи, че в случая сумата е останала повече от един месец в банковата сметка на
длъжника, от където извежда доводи, че е придобила характер на спестяване, поради което е
станала годен обект, върху който може да се насочи принудително изпълнение. Моли за
потвърждаване на разпореждането. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
1
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай, че надвишава
минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В законоустановения срок не са постъпили отговори от М. СТ. ИВ. и ТД на НАП-
Варна.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е администрирал делото,
ведно с мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата
приложени по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20218920400470 по описа на ЧСИ Х.Г., рег. № 892, е
образувано на 16.03.2021 г. по молба на „Банка ДСК“ АД по повод на издаден изпълнителен
лист от 24.02.2021 г. въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2739/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, с което С.С. и М.И. са осъдени солидарно да заплатят на
„Банка ДСК“ АД сумата от 28 365.65 лева, представляваща главница по договор за кредит,
ведно със законната лихва от 24.02.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 1317 лева
– договорна лихва за периода от 15.06.2020 г. до 12.02.2021 г., 33,57 лева – обезщетение за
забава за периода от 16.06.2020 г. до 12.02.2021 г., 94,56 лева – обезщетение за забава за
периода от 12.02.2021 г. до 23.02.2021 г., ведно с посочените в изпълнителния лист съдебно-
деловодни разноски.
Във връзка с искането на взискателя ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки
на длъжниците. Със запорно съобщение с изх. № 8621 от 25.03.2021 г. е наложен запор на
банковата сметка на С.С. в „Българо-американска кредитна банка“ АД, като до размера на
минималната заплата доходите от трудови възнаграждения и пенсии се считат за
необхванати от запора и се предоставят на разпореждане на длъжника.
С молба с вх. № 05236 от 24.02.2022 г. /л. 103/ „Българо-американска кредитна банка“
АД уведомява ЧСИ, че на 22.02.2022 г. по банковата сметка е постъпила сума с наредител
ТД на НАП – Варна, с основание „възстановяване на ДОД опростена процедура“, която
представлява данъчни облекчения за деца по чл. 22, ал. 8 ДДФЛ. С молбата банката е
изискала информация от ЧСИ дали следва средствата да бъдат преведени по
изпълнителното дело или следва да бъдат оставени на разпореждане на длъжника.
В уточнителното съобщение, изпратено от ЧСИ до „Българо-американска кредитна
банка“ АД с изх. № 4826 от 9.03.2022 г. е посочено, че средствата не попадат в хипотезата на
чл. 446а ГПК, поради което следва сумите да бъдат изпълнявани по запора.
С молба с вх. № 06693 от 15.03.2022 г. длъжникът С.С. е посочил, че запорираната и
преведена сума по изпълнителното дело от 450 лева представлява данъчно облекчение за
едно дете, поради което счита същата за несеквестируема, като моли същата да му бъде
възстановена.
В обжалваното разпореждане от 18.03.2022 г., ЧСИ е счел възражението на страната
за несеквестируемост на сумата за неоснователно, доколкото несеквестируемите суми са
тези за трудово възнаграждение, пенсия и други определени със закон, както и че данъчното
облекчение за дете не попада в тези хипотези, поради което средствата попадат в обхвата на
принудителното изпълнение.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Безспорно в производството е обстоятелството, че СТ. Р. СТ. има качеството на
2
длъжник в производството по принудителното изпълнение, поради което се явява
легитимиран да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Съобразно дадените указания в т. 13 от
ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. С оглед на горното, съдът намира, че жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което същата се явява допустима.
По повод преценката за основателността на депозираната жалба, съдът формира
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, трудовото възнаграждение и въобще
всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т. е. наложеният
върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е
определен абсолютно – в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за
всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. В чл. 446 а, ал. 1 ГПК е законопредвидено,
че несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно
друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от
един месец преди налагане на запора.
Видно от приложените документи по делото, при налагането на запора изрично са
съобразени разпоредбите на чл. 444 ГПК и чл. 446 ГПК. Насочването на принудително
изпълнение, чрез запор върху банковата сметка на длъжника е допустимо, доколкото по тях
е възможно да постъпят суми извън източниците на доходи, визирани в чл. 446 и 446 а ГПК.
В разглеждания случай, постъпленията по сметката на длъжника в размер на 450 лв.,
представляват възстановени суми на ТД на НАП- Варна, във връзка с данъчно облекчение за
деца, свързано с възстановяване на данък общ доход по чл. 22, ал. 8 ДДФЛ.
Съобразявайки вида на вземането, в предоставената информация от банката,
настоящият съдебен състав намира, че не може да се направи извод, че тази сума
представлява несеквестируемо вземане. Този извод следва от обстоятелството, че
възстановените суми нямат характер на помощ или обезщетение по смисъла на чл. 446 а, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 444 ГПК и дадените разяснения в ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Целта на
данъчното облекчение, свързано с възстановяване на данък общ доход по чл. 22, ал. 8 ДДФЛ
е да облекчи родителите, които са и данъчно задължените лица за внасянето му. Също така,
следва да бъде отчетено и обстоятелството, че възстановеният данък може да не бъде пряко
използван за покриване на нуждите на детето, доколкото отсъства законодателна уредба,
която да изисква подобно съотнасяне. Ето защо, следва да се приеме, че предприетото
действие на ЧСИ не накърнява несеквестируемостта на вземанията, тъй като същото
позволява изпълнение върху наличността по банковата сметка на длъжника, без да се
събират суми от несеквестируеми вземания.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира доводите на
жалбоподателя за насочване на принудително изпълнение от ЧСИ върху несеквестируемо
вземане от 450 лева, получено по банковата сметка на СТ. Р. СТ., в „Българо-американска
кредитна банка“ АД, за неоснователни.
С оглед на горното, депозираната жалба, предмет на настоящото производство се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на „Банка ДСК“ АД. Същата
претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото по делото не е
провеждано о. с. з., възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер по
3
чл. 25 а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно: в размер на 50 лева.
Водим от горното,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 09967 от 11.04.2022 г., депозирана от СТ.
Р. СТ., ЕГН: **********, чрез адв. И.В. срещу разпореждане от 18.03.2022 г., постановено
по изпълнително дело № 20218920400470 по описа на ЧСИ Х.Г., рег. № 892, с което е
оставена без уважение молба с вх. № 06693 от 15.03.2022 г., депозирана от СТ. Р. СТ., с
която се възразява за насочването на принудително изпълнение върху несеквестируемо
вземане в размер на 450 лева, получено по банковата сметка на СТ. Р. СТ., в „Българо-
американска кредитна банка“ АД.
ОСЪЖДА СТ. Р. СТ., ЕГН: **********, с адрес: с. Любен Каравелово, община
Аксаково, област Варна да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 сумата от 50 лева
/петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр.
второ ГПК.
Копие от настоящото решение да се изпрати на ЧСИ Х.Г., рег. № 892.
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4