Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на седми май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. СТАНЕВА
при секретаря Светлана Стоянова
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 529/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Образувано
е по жалба от Н.С.Д., ЕГН ********** ***,
чрез адв.Д.А. срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/5212/17.01.2020г. на зам.Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“. Жалбоподателят счита акта за неправилен и
незаконосъобразен, по съображения подробно изложени в жалбата; не са спазени
изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като акта не е мотивиран;
административният орган не е изложил никакви мотиви относно обстоятелството,
поради какви причини посочените в справката площи са преценени като недопустими
за подпомагане; твърди, че издадения акт пртиворечи на материалното право –
чл.29 т.3 от Регламент /ЕО/ № 73/2009г.; липсват каквито и да е данни, че е
декларирал неверни данни относно вида и размера на площите; не е установено и
некоректно поведение от негова страна, което да е въвело по някакъв начин в
заблуждение органите на разплащателната агенция; счита също така че е налице и
допуснато нарушение на процесуалните правила. Поради изложените съображения
моли съда да отмени обжалвания акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Като
регистриран земеделски производител жалбоподателят
е подал Заявление за подпомагане за кампания 2015 с УИН 03/250615/66898. По заявлението не е извършена
проверка на място и не се установени площи, заявени от повече от един
земеделски стопанин. Въз основа на постъпила в ДФЗ информация от Министъра на
земеделието и храните с писмо вх.№ 02-0400/2440/ 23.12.2015г., с което е
предоставена Заповед № РД 09-937/22.12.2015г. са извършени административни
проверки по подаденото от Н.Д. заявление. Установени са недопустими площи по
схема СЕПП в размер на общо 0.1 ха в парцели 14667-558-3-8 и 30555-8-1-1 и е
извършена оторизация и изплащане на сумата от 2446.48лв. Въз основа на данни,
съгласно Заповед № РД 46-236/01.03.2016г. са извършени окончателни кръстосани
проверки по подадените за кампания 2015г. заявления, както и крайни оторизации
за тях. След приключване на проверките на подаденото от Д. заявление е
констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ на БЗС с
идентификационен номер 14667-558-3-8 спрямо двете бази данни „Площи, допустими
за подпомагане“ за кампания 2015. Недупостимата площ в парцела е в размер на
2.21 ха, а общата недопустима площ по СЕПП е в размер на 2.23 ха. Изчислената
полагаема субсидия по схема СЕПП, съгласно окончателния специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2015 възлиза на 1378.31лв. Разликата от 1068.17лв. се явява недължимо
платена сума.
До Н.Д. е изпратено уведомително писмо изх.№ 02-030-6500/960/ 03.02.2018г.
в което са посочено установените несъответствия, както и размера на надлатената
сума. До жалбоподателя е изпратено и писмо изх.№ 01-6500/5212/14.08.2019г., с което на основание чл. 26 ал.1 от АПК е уведомен, че ДФ "Земеделие" открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. На лицето е дадена възможност да предостави допълнителна информация,
съгласно чл.34 ал.3 от АПК или да възстанови доброволно сумата. Под вх.№
01-6500/5212/ 11.09.2019г. Н.Д. подава възражение, с което
изразява несъгласие с изложените в писмото констатации.
Процесният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5212/17.01.2020г. е издаден от зам.Изпълнителния
директор на ДФ“ Земеделие“ , на основание чл. 27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл. 162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК. С него , на основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от АПК, във вр. с чл. 166
от ДОПК и чл. 20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, е
определено задължение на Н.С.Д. в размер на 1068.17лв.
По
допустимостта на жалбата съдът приема следното:
Според
чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо
платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, а също и
лихвите за тези вземания.
Съгласно
чл. 165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз
основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане,
издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. В чл. 27,
ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, а според ал.5 на същата норма, вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
чл. 166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва
по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не
е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния
кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той
се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация. Според чл. 166, ал.3 от ДОПК, Актът за публично държавно вземане
се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК, което
във връзка с чл. 81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ
административен орган е правна възможност, но не и задължение за адресата му и
е приложима изборността на реда за оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК, т.е.
аминистративният акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред.
В случая
жалбата е депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на АУПДВ, от адресат на
акта, за който е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваният
акт е обективиран в писмена форма и е издаден от компетентен орган,
предвид преддставените по делото Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019г. и Заповед №
03-РД/4509#3/23.07.2019г. на Изпълнителния директор на
ДФ“ Земеделие“.
При
издаване на оспорения акт са спазени изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за
издаването му. Като правни основания са посочени нормите на чл. 27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП, според
които разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Съдът намира, че в АУПДВ са изложени и
достатъчно ясни и подробни фактически основания, даващи на жалбоподателя възможност да разбере
какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи правната норма.
В
процедурата по издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, като органът е изпълнил
задълженията си, предвидени в чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК, включително е
уведомил писмено адресата на акта за започването на административно
производство по издаването на АУПДВ, и му е предоставил възможност да вземе
участие в това производство чрез подаване на възражение. Освен това се констатира, че процесният АУПДВ е
издаден при спазване на материалния закон, тъй като от документите по
административната преписка е видно, че са налице неправомерно получени средства
за подпомагане.
Безспорно е, че до Н.Д. е изпратено Уведомително писмо изх.№ 02-030-6500/960/
03.02.2018г. на зам.Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с което същия е
уведомен за констатираните несъответствия с изискванията за подпомагане.В
Таблица № 16: Извършени плащания е посочено, че надплатената сума е в размер на
1068.17лв. Това писмо не е било обжалвано от жалбоподателя, което обстоятелство
той и не оспорва, следователно е влязло в сила и едва след това е издаден
обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане.
Действително с Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015г. на ВАС по т.д. №
1/2015г., ОСС, І и ІІ колегия, се преодолява противоречиво решаваният до тогава
от съдилищата въпрос относно правния характер на актовете на органите на
Разплащателната агенция – Държавен фонд "Земеделие", като е прието,
че "актовете на РА, издавани на основание и по реда на чл. 26, ал.1, т.3 и
чл. 33 от Наредба № 9, са актове, издавани от орган на държавна власт, със
законово делегирани правомощия, в изпълнение на нормативен акт и с тях се
предвижда едностранна промяна в правата на адресата им, поради което
представляват индивидуални административни актове и като такива подлежат на
съдебен контрол по реда на АПК."
Това тълкуване обаче означава, че издаденото по отношение на жалбоподателя
уведомително писмо от 03.02.2018г. има характер на индивидуален административен
акт, който след като не е отменен при обжалване по административен ред е станал
стабилен акт, породил е целените с него последици и е основание за възникване
на публично държавно вземане относно възприетите като недължимо платени в него
суми. Настоящият съдебен състав намира, че именно това е административния акт,
въз основа на който възникват вземанията на Разплащателната агенция и тъй като е
влязъл в сила е недопустимо същия да бъде предмет на инцидентен контрол за
валидност и законосъобразност в настоящото производство. В пледоарията по
същество процесуалния представител на ответника изрично е заявил, че обжалвания
акт за установяване на публично държавно вземане е издаден именно след като
уведомителното писмо от 03.02.2018г. е влязло в сила.
По изложените съображения съдът намира, че оспорения акт е правилен и
законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Предвид
изхода от спора, жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 500лв.,
съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1/ 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, Варненският административен съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.С.Д., ЕГН ********** *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5212/17.01.2020г.
на зам.Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Н.С.Д., ЕГН ********** *** да заплати на ДФ „Земеделие" сумата от 500лв./петстотин/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Административен съдия: