№ 30515
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110151522 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ,
вр. с чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС от Р. В. Х. срещу Пр,,,лгария за осъждане на
ответната страна да заплати на ищеца сумата от 12000 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и
безпокойство, вследствие на необосновано забавяне на производството по
висящо ДП № 225 ЗМК-337/2020 г. по описа на 01 РУ-СДВР за престъпление
по чл. 206, ал. 1 НК, по което ищецът има качеството на пострадал.
Ищецът твърди, че по негов сигнал до Софийска районна прокуратура
през септември 2019 г. била образувана прокурорска преписка № 47304/2019 г.
На СРП, а пет месеца по късно бил уведомен за образуваното на досъдебно
производство с номер ДП № 225 ЗМК-337/2020 г. по описа на 01 РУ-СДВР за
престъпление обсебване по чл. 206, ал. 1 НК.
Сочи, че от датата на подаването на сигнала до Прокуратурата за
обсебване на притежаван от него товарен автомобил са минали четири години,
като към датата на предявяване на исковата молба досъдебното производство
все още не е приключило и не е привлечен обвиняем.
Твърди, че ответникът противоправно е забавил производството, с
което е възпрепятствал ефективното упражняване на правото му на защита и
го е лишил от правосъдие. Счита, че случаят не се е характеризира с
фактическа и правна сложност и не е налице обективна причина за
необоснованото му забавяне. Противоправното бездействие на ответника,
изразило се в неспазване на процесуалните срокове за провеждане на
разследване по НПК, извършването на неритмични действия по събиране на
1
доказателства и неупражняване на правомощията на прокурора по чл. 196
НПК, имат за последица претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се стрес, притеснения и безпокойство, загуба на доверие в
правозащитните органи.
В тази връзка, моли съда да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Пр,,,лгария, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, а по
същество – изцяло неоснователен и недоказан. Оспорва всички твърдения в
исковата молба относно наличието на предпоставки за ангажиране на
отговорността Прокуратурата, свързани със забава при разглеждане или
решаване на производството. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен, евентуално да намали размера на претендираното
обезщетение.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на
необосновано забавяне в разглеждането и решаването на ДП № 225 ЗМК-
337/2020 г. по описа на 01 РУ-СДВР за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК,
извън разумния срок, вследствие на което е претърпял неимуществени вреди,
като докаже същите по вид и размер (ако твърди вреди, различни от
обичайните такива), както и че тези вреди са в пряка причинно – следствена
връзка с неоправданото забавяне на висящото досъдебно производството.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже фактите, от които
черпи изгодни за себе си правни последици, както и обстоятелството че
производството е протекло в рамките на разумния срок.
По доказателствата:
Следва да се приемат като доказателства по делото представените към
исковата молба писмени документи.
Представената към отговора на исковата молба справка за съдимост на
ищеца е неотносима към настоящия правен спор, поради което не следва да
бъде приемана като писмено доказателство по делото.
Следва да бъде изискан заверен препис от ДП № 225 ЗМК-337/2020 г.
по описа на 01 РУ-СДВР.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
производство, доколкото съдът намира, че оплакването на ответника за
недопустимост на производството е неоснователно. Допустимостта на иска по
чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, §
2
1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните
процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана
административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава
трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. /така и в Решение № 210
от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о., ГК/
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.11.2024 г. от 13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение за насрочване, а ищеца - и с препис от отговора на
исковата молба.
ОБЯВЯВА на страните проекта за доклад по делото, като им УКАЗВА,
че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приемане на
справка за съдимост на ищеца като писмено доказателство по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от 01 РУ-СДВР заверен препис от ДП № 225 ЗМК-
337/2020 г., образувано за престъпление по чл. 206 НК, като в писмото да се
укаже, че преписът е необходим във връзка с образувано производство по чл.
2б ЗОДОВ.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл.
78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си
остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът
ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си
могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия
и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3