М О Т И В И
по н.а.х.д. №251/2020 г. по описа на ВрРС, НО, 1–ви
нак. с-в.
Производството
е по реда на чл.375–379 НПК, вр. чл.78а НК.
Образувано
е въз основа на постановление на ВрРП, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на обвиняемия И.Д.Т., роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи във
фирма „Римекс“ като монтажник, неосъждан,
с ЕГН&**********,
за това,
че 14 октомври 2019 г., около 11.55 ч., в гр.Враца,
ул.“28-ми октомври“, срещу №10, при управление на МПС л.а. “Форд Фокус“ с рег.
№********, в нарушение на чл.40, ал.2 ЗДвП: „По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности“, не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и не е
наблюдавал непрекъснато пътя зад него, вследствие на което блъска със задната
част на автомобила пешеходката З.Г.К.с ЕГН:**********, като по непредпазливост
й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица,
което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на горен десен
крайни за срок повече от един месец – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.
чл.342, ал.1 НК.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, съдът намира за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият
И.Д.Т. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи във
фирма „Римекс“ като монтажник, неосъждан,
с ЕГН:**********.
Т.
е правоспособен водач на МПС, категория В, М, С, АМ, ТКТ. Същият работи като
техник монтажист към „Римекс“ ЕООД, като работата му била свързана с
монтирането и окабеляването на телевизия и интернет в гр. Враца. За
изпълняваната от него работа, същия ползвал автомобил „Форд фокус“ с рег. №********,
собственост на И.Д.И..
На
14.10.2019 г. около 10.00-10.20 часа, обвиняемият паркирал управлявания от него
лек автомобил „Форд фокус“ с рег. №******** на паркинг, находящ се в гр. Враца,
ул. “28-ми октомври“ до ДГ „Дъга“. Около 11.40 часа се качил отново в
автомобила с цел да отиде до друг адрес с автомобила. Той запалил автомобила и
потеглил със скорост около 6.52 км/ч на заден ход за да излезе от паркинга, на
който имало други паркирани автомобили, като предприел пресичане на Т-образното
кръстовище на ул.“28-ми октомври“ и входа за паркинга срещу №10. По същото
време св. М.П.се движела пеша, като водела за ръка 2-годишната си внучка З.Г.К..
Същите се движели от детската кухня, находяща се в сградата на ДГ “Дъга“ в
посока към дома им, находящ се на ул. “Кр. Българията“. След като преминали по
обособения бордюр, св. М. П. и внучката й слезли на пътното платно на паркинга
с намерение да пресекат Т-образното кръстовище. В този момент св. М. П. усетила
силен удар в хълбока, идващ от задната част на лекия автомобил „Форд фокус“ с
рег. №********, управляван от Т.. Вследствие на удара св. М. П. паднала на
пътното платно, като повлякла със себе си и детето. Обвиняемия усетил удара и
незабавно поместил автомобила напред и го спрял. Слязъл от автомобила и се
притекъл на помощ на св. М. П.. Той видял, че същата няма видими следи от
удара, но че детето плачело. В този момент св. М. П. позвънила на дъщеря си и
майка на З.К.- св. П.К., която веднага дошла на място. Тя започнала да се кара
с Т. и да го обижда. Последният се качил в автомобила и напуснал мястото на
произшествието. Св. П. К. позвънила на тел.112 и съобщила за случилото се, след
което лично завела в ЦСМП-Враца дъщеря си и майка си за преглед. След като
сигнала бил предаден на ОДМВР Враца, на място пристигнали полицейските
служители М. Т. и А. Й., като същите не установили водача на автомобила и
пострадалите. Св. М. Т. и А. Й. посетили ЦСМП Враца, където установили св. М. П.,
З. К. и майката П. К.. Последната им показала снимка на мобилния си телефон с
номера и вида на МПС, причинило пътно-транспортното произшествие. Полицейските
служители направили справка в сектор ПП при ОДМВР Враца и установили
собственика на автомобила. От разговор с него разбрали, че на въпросната дата
автомобила е бил управляван от Т., с когото се свързали по телефона. Последният
пристигнал на място, като не отрекъл, че е управлявал автомобила и обяснил на
полицейските служители местоположението на автомобила и пострадалите.
В
резултат на удара З.К.получила счупване на дясна ключица, което увреждане й е
причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за срок
повече от един месец и мозъчно сътресение и оток и кръвонасядане в областта на
главата, които увреждания са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, а именно: показанията на св. М. Т., А. Й., П. К., М. П.а,
обяснения на обвиняемия, от протокол за доброволно предаване от 14.10.2019 г. и
от 22.10.2019 г., от протоколи за оглед от 14.10.2019 г. и фотоалбуми, от
заключението на СМЕ и САЕ, от приложената по делото медицинска документация,
справка за нарушения по ЗДвП за обвиняемия, справка съдимост и останалите
писмени доказателства.
Съдът намира, че от събраните по
делото гласни доказателства, а именно от показанията на св. М. Т., А. Й., П. К.,
М. П.а и обяснения на обвиняемия се установява, че 14 октомври 2019 г., около 11.55 часа, в гр. Враца, ул. “28-ми октомври“,
срещу №10, при управление на МПС л.а. “Форд Фокус“ с рег. №********,
обвиняемият е блъснал със задната част на автомобила пешеходката З.Г.К..
Установява се и това какво е било поведението на водача преди и след
настъпилото ПТП, както и какво е било поведението на пешеходците М. П.а и З. К..
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост.
Кредитира и
приложената по делото медицинска документация и заключението на СМЕ, според което З.К.е получила счупване на дясна ключица,
което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на горен десен
крайник за срок повече от един месец и мозъчно сътресение и оток и
кръвонасядане в областта на главата, които увреждания са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът
се отнесе с доверие и към заключението на автотехническата експертиза, според
което непосредствена причина за настъпване на ПТП е поведението на Т., който по
време на движение назад не се е убедил, че пътят зад автомобила е свободен и че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението, като е нарушил
чл.40, ал.2 от Закона за движение по пътищата.
Съдът кредитира и некоментираната по-горе
доказателствената маса, като приема, че същата кореспондира с възприетата в
обвинението теза. Доколкото, обаче, в хода на производството не е налице
оспорване на възприетата в обвинението фактология, а и доказателствената маса е
еднозначна по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира
по-прецизното обсъждане на доказателствата за ненужно.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената от доказателствения материал по делото фактическа обстановка
съдът прие, че с деянието си обвиняемият Т. е осъществил състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.
чл.342, ал.1 НК, както от обективна, така и от
субективна страна.
От
обективна страна, от доказателствата се установява, че на 14 октомври 2019 г., около 11.55 часа, в гр. Враца, ул. “28-ми октомври“,
срещу №10, при управление на МПС л.а. “Форд Фокус“ с рег. №********, в
нарушение на чл.40, ал.2 ЗДвП: „По време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности“, обвиняемият не се убедил, че пътят
зад превозното средство е свободен и не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
него, вследствие на което блъска със задната част на автомобила пешеходката З.Г.К.с
ЕГН:**********, като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна ключица, което увреждане й е причинило трайно
затруднение на движенията на горен десен крайни за срок повече от един месец. С
това Т. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1,
б.“б“,
вр. чл.342, ал.1 НК.
От
субективна страна обвиняемият е извършил престъплението
при форма на вина непредпазливост. Същият не е целял, но е бил длъжен и е могъл
да предвиди общественоопасните последици от деянието, като преди потеглянето с
автомобила е бил длъжен и е било достатъчно да се увери, че потеглянето с
превозното средство на заден ход не създава опасност за пешеходци и други
участници в движението.
Предвид горното,
съдът призна обвиняемият Т. за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съдът намира, че
са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК: за извършеното
от обвиняемия непредпазливо престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до 5 години, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от част V
на НК, от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди.
При определяне размера на глобата,
първоинстанционният съд отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство прецизното
процесуално поведение на обвиняемия, признанието на вината и изказаното
съжаление. Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства. При това
съдът прие, че размерът на глобата следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и счете, че справедливо и способстващо
за постигането на целите на кумулативно предвидените в закона генерална и лична
превенция е определянето на глоба в минимално предвидения от законодателя
размер, а именно в размер на 1000,00 лв.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът реши, че за постигане на целите
на наказанието не е необходимо да се налага предвиденото в чл.343г НК Лишаване
от права по чл.37, ал.1 т.6 и т.7 НК, макар нормата на чл.78а, ал.4 НК да
предоставя такава възможност.
По
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови приобщените по делото веществени доказателства, а именно един брой СД, находящ се
на лист 19 от ДП, 1 брой СД находящ се на лист 82 от ДП и 1 брой СД, находящ се
на лист 110 от ДП, да останат на съхранение по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът осъди обвиняемия Т. да
заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК направените по ДП разноски в размер на
420 лв., платими по сметка на ОДМВР-Враца,
както и да заплати по сметка на Районен съд – Враца 5.00 лв. за издаването на
изпълнителен лист.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: