О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
гр.Перник, 29.10.2021 г.
Административен съд
- Перник, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Силвия Димитрова
като разгледа адм.д № 506/2021
г. по описа на Административен съд – Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 60, ал.4
от АПК.
Образувано е по
жалба на ***.“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя А.С.С., срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ***г., издадена от началника на сектор
„Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
– гр. София.
Със заповедта,
на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на едноличния търговец е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ***„***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ***.“ с ЕИК ***, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни,
на основание чл. 186 ЗДДС.
Жалбата е
насочена срещу разпореждането за предварително изпълнение, инкорпорирано в
заповедта. По изложени в нея доводи и съображения се моли за отмяната му.
Разноски не се претендират.
Ответникът –
началник сектор „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София, не изразява становище по жалбата.
Административен съд - Перник като се запозна с
искането, с което е сезиран и доводите на жалбоподателя и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е процесуално допустима – подадена
е от субект, носител на правен интерес от оспорване на подлежащ на пряк съдебен
контрол за законосъобразност административен акт. Спазен е срока по чл.60, ал.4
от АПК – заповедта, в която е инкорпорирано разпореждането за предварително
изпълнение е връчена на жалбоподателя на 26.10.2021 г. /видно от приложената
разписка/, а жалбата срещу него е постъпило на 28.10.2021 г. /видно от
отбелязването върху документа, който е с вх. № 3547/28.10.2021 г./ – т.е. в
рамките на преклузивния тридневен срок.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
От представените като част от административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 27.09.2021 г., в 09:55 ч., е извършена
проверка на търговски обект – ***„***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ***.“ с ЕИК ***.
При проверката е установено, че търговецът, в качеството си на задължено лице
по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба № Н-18/, не е
регистрирал, монтирал и въвел в експлоатация фискално устройство /ФУ/ с
изградена дистанционна връзка с НАП от момента на започване на дейността в
обекта, с което е допуснато нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
Горната констатация
е направена въз основа на извършена контролна покупка на 1 брой моторче за
чистачки за автомобил марка „***г.“ на единична цена 60,00 лв. /шестдесет
лева/, заплатени в брой от Л.Й.Д.– *** в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Сумата е приета от лицето И.Л.Ц.С., като е установено, че същата е безработна и
не се намира в трудови правоотношения с едноличния търговец. Тя не издала
фискален бон, бележка от ръчни касови бележки или друг документ. Направена е
проверка в касовата наличност на едноличния търговец – разлика не е установена.
Тези обстоятелства са документирани чрез издаването на Протокол за извършена
проверка от 27.09.2021 г. В него е вписано, че при проверката не е присъствал
представител на едноличния търговец. Присъствала е само И.Л.Ц.С.. Същата дала и
писмени обяснения, които са приложени към административната преписка и ПИП. В
тях посочила, че е собственик на недвижимия имот, в който се намира обекта „***„***“, поради което в него има разположени нейни лични
автомобили. При посещението на Л.Д./***/ тя му продала част от нейн собствен
автомобил „***г.“ и представила договор за покупката му. Заявила, че
едноличният търговец, представляван от А.С., се занимава с продажба на ретро
автомобили от марка „***“, но не продава части от тях.
Като
квалифицирал поведението на едноличния
търговец като нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, със ЗНПАМ № ***г., началникът на сектор „Оперативни дейности“
София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София, му
наложил принудителна административна
мярка /ПАМ/ „запечатване на обект“, на обект: ***„***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ***.“ и „забрана
за достъп до него“ за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186 ЗДДС.
С разпореждане, обективирано в заповедта,
ответникът допуснал предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Към
жалбата срещу него са приложени: Договор за дарение от 01.05.2021 г., сключен
между С.А.С. /дарител/ и А.С.С. /надарен/, на сумата от 15 000 лв.;
Договор за дарение от 01.06.2021 г., сключен между същите лица за сумата от
15 000 лв.; разпечатка от банка „ДСК“ АД за оборота на едноличния търговец
за периода януари – септември 2021 г., разпечатка от банка „ДСК“ АД за оборота
на едноличния търговец през м. октомври 2021 г., Договор за покупко-продажба на
МПС от 22.01.2021 г., сключен между А.М.А./продавач/ и И.Л.С./купувач/, с
предмет: покупко-продажба на лек автомобил „***г.“ с рег. № ***; документ, че същото МПС е с прекратена
регистрация. Тези документи са представени в подкрепа на твърдяното от
жалбоподателя, че при проверката на 27.09.2021 г., лицето И.Л.Ц.С., която не е
служител при едноличния търговец, нито е упълномощено от него лице, е продала
на проверяващите част от нейн собствен автомобил, оставен на съхранение в
недвижимия имот, който е и нейна собственост. Относно дейността на търговеца
твърди, че работи сам и ползва услуги на счетоводна къща. Плащанията по
направените от него продажби се извършва чрез инсталиран ПОС терминал на банка
„ДСК“ АД и сумите постъпват по банковата сметка на ЕТ.
Административен
съд – Перник, като взе предвид становищата и доводите на страните и
представените от тях писмени доказателства, направи следните правни изводи:
Административният орган, издал процесния акт, не е
представил по делото надлежни доказателства за своята компетентност.
Оспореното
разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на наложената ПАМ, е
издадено и в нарушение на изискванията
за форма на административния акт, доколкото липсват мотиви, обективиращи
съображенията на органа за постановяване на разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК,
поради следното:
В случай, че
специален закон не допуска предварително изпълнение на индивидуален
административен акт, органът, който го издава е носител на компетентност да
допусне предварителното му изпълнение при изрично мотивиране на разпореждането
с някоя от изчерпателно изброените предпоставки, уредени в хипотезата на чл.60,
ал.1 АПК - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
В процесния
случай допуснатото предварително изпълнение е мотивирано със защита на
особено важни обществени интереси, без да са посочени конкретни фактически
основания, осъществяващи хипотезата на чл.60, ал.1 АПК. Изцяло бланкетно и без
обвързване с фактите по случая органът е посочил, че „предварителното
изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни
държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения
търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на
реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения“, както
и че съществува опасност изпълнението на акта да бъда осуетено или сериозно
затруднено, а също така и че от закъснението на изпълнението могат да последват
значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Тези мотиви на
административния орган, предвид тяхната абстрактност и бланкетност, не
удовлетворяват изискването за мотивираност на административния акт
(разпореждането за допускане на предварително изпълнение) и осуетяват съдебния
контрол за законосъобразност на същия, доколкото за съда остава неизяснен
въпросът кои конкретни факти налагат извод за необходимост от допускане на
незабавно правно действие на заповедта за налагане на ПАМ. Посоченият от
ответника интерес на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения обект, респективно
за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите
публични задължения е защитим чрез налагане на ПАМ, а не чрез допускане на
предварително изпълнение на акта, с който ПАМ е наложена, поради което съдът
приема, че тези мотиви не обосновават приложение на чл.60, ал.1 АПК. Непосочени
от органа и недоказани от представените по делото писмени доказателства
останаха фактите, мотивирали ответника при формиране на втората част от
неговите съображения за наличие на условия за допускане на предварително
изпълнение на заповедта – наличието на опасност изпълнението на акта да бъда
осуетено или сериозно затруднено, както и възможността от закъснението на
изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Горното обуславя на самостоятелно основание
незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение
на заповедта.
Разпореждането противоречи и на материалния закон.
Предвиденото в нормата на чл.60, ал.1 АПК условие (защита на важен
обществен интерес) е предпоставено от целта защитата на обуславящия
предварителното изпълнение интерес да се намира в причинна връзка с момента на
изпълнение на административния акт по начин, че по-късното му осъществяване да
накърнява охранявания интерес.
Липсата на
доказателства, сочещи на наличие на някое от основанията по чл.60, ал.1 от АПК,
при носена от ответника доказателствена тежест за провеждане на главно и пълно
доказване, обвързва съда да приеме за ненастъпили онези правни последици, чийто
юридически факт е недоказан. Липсват доказателства, че от закъснялото
изпълнение на ПАМ могат да настъпят значително или трудно поправими вреди.
Следва да се отбележи и че приетото нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. се състои в липса
на регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/ с изградена дистанционна
връзка с НАП от момента на започване на дейността в обекта от търговец, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства /Наредба № Н-18/.
Съгласно чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, но
същата разпоредба урежда и изключение, а именно: „освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се
предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко
информацията по чл.
26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8“.
В случая се твърди,
а и са представени от жалбоподателя доказателства, че плащанията към него се
извършват по банков път по платежна сметка и чрез парични преводи, извършени
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, т.е. налице е
изключващата хипотеза по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18.
Не на последно
място следва да се посочи, че твърдяното нарушение не може да бъде свързано с мотивите на разпореждането за предварително
изпълнение, които са напълно откъснати от конкретиката на случая – „с тези си
действия търговецът е нанесъл увреда на държавния интерес…“, „… винаги води до
негативни последици за фиска …“.
При съобразяване с всичко гореизложено, с оглед
застрашения от разпореждането интерес, и с оглед обстоятелството, че настоящият
съдебен акт подлежи на инстанционен съдебен контрол, съдът намира, че при
условията на чл.60, ал.5, изр.2 от АПК допуснатото предварително изпълнение на
ЗНПАМ следва да бъде спряно до окончателното
решаване на спора за законосъобразността й.
Никоя от
страните не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос. Едновременно с това, никоя от страните не е представила и списък
на разноските по чл.80 от ГПК, което ги лишава от възможността и правото да
искат изменение или допълнение в частта на разноските.
По изложените от съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ***г., издадена от началника на сектор
„Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
– гр. София, с която на ***.“ с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя А.С.С.,
е наложена принудителна административна
мярка – „запечатване на търговски обект – ***„***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ***.“ с ЕИК ***, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни,
на основание чл.186 от ЗДДС.
СПИРА
допуснатото предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ***г., издадена от началника на сектор „Оперативни
дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/п/