Р Е Ш Е Н И Е
гр.
С., 17.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на осемнадесети март, две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 332
по описа за 2014 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 464, ал. 1 от ГПК, че не съществува вземането на М.М.А. към Б.Ц.Я. за
207 720,00 лева по решение 138/27.03.2014 г. по т. д. 1057/2013 г. на
Окръжен съд П.. Съдът приема това за установено в отношенията между „И.“ АД, М.М.А. и Б.Ц.Я.. „И.“ АД
е с адрес ***. М.А. е с адрес ***, а Б.Я. е с адрес ***
[2] ОСЪЖДА М.А. и Б.Я. да
заплатят на И. 8 363,80 лева на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.
[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок
от съобщението за изготвяне на решението.
[4] Ако ответниците подадат въззивна жалба, с нея те следва да представят
доказателство, удостоверяващо внасянето на 4 154,40 лева държавна такса по сметка на
САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[5] „И.”
АД (И.) заявява в искова молба от 11.08.2014 г., че е предоставил на ответника Б.Я.
заем, който е бил обезпечен с ипотека върху два апартамента на ответника Б.Я..
Последният не е върнал заема. Затова И. се е снабдил с изпълнителен лист, образувал
е изпълнително дело и е била проведена публична продан.
[6] В
изпълнителното дело е присъединен като взискател ответникът М.А.. Той е имал
изпълнителен лист въз основа на неприсъствено решение по иск за заплащане на
подобрения по двата апартамента. Тези апартаменти са били предмет на
предварителен договор за покупко-продажба между Б.Я. и М.А.. Тъй като вземането
на М.А. е било от по-горен ред от това на И., той ще се удовлетвори преди И..
[7] И.
твърди, че М.А. няма вземане към Б.Я., а договора за покупко-продажба и самият
процес по делото, по което е било постановено неприсъствено решение, са
симулативни. Затова той моли съда да признае за установено, че М.А. няма
вземане към Б.Я. (вж. исковата молба, л. 4-5).
2. На ответниците
2.1.
На ответника М.А.
[8] М.А. е оспорил
предявения иск. Той е заявил, че нито предварителният договор, нито процесът по
делото, по което е било постановено неприсъствено решение, са симулативни.
Затова той моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л.
17-18).
2.2.
На ответника Б.Я.
[9] Ответникът Б.Я.
не е подал писмен отговор.
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1.
Обстоятелства,
които съдът установява
[10] Не се спори, че
в периода 2000-2003 г. Б.Я. е придобил три апартамента. Единият е бил апартамент
3 с площ от 82,23 кв. метра на бул. „********* вх. „а“, ет. 1, вторият е бил
апартамент 3 с площ от 112,06 кв. метра на ул. „*********“ 122, а третият
апартамент е бил на ул. „Д-р ********* с площ от 170,76 кв. метра (вж.
нотариалния акт за договорна ипотека, л. 11-14, и описаните в него документи за
собственост).
[11] На 06.06.2008
г. лицензиран оценител е изготвил оценка на тези апартаменти. Той е оценил
апартамента на ул. „Д-р *******“ за 734 000,00 лева (вж. оценката, л.
131-140). В приложение 1 към оценката си оценителят е вписал, че не са били
необходими разходи за ремонт на апартамента (вж. л. 141). Оценителят е изготвил
и снимки на апартамента. От тях се установява, че: кухнята е била със
съвременни кухненски шкафове с вградени уреди, съвременна дограма, нормален
под; холът и детската стая са били със
съвременни мебели; входната врата е била стабилна и съвременна (вж. снимките,
л. 143-146). Оценителят е оценил апартамента на бул. „********* на
353 500,00 лева (вж. оценката, л. 149-159). В приложение 1 към оценката
оценителят е вписал, че не са били необходими разходи за ремонт на апартамента
(вж. л. 160). Оценителят е изготвил и снимки на апартамента. От тях се
установява, че дограмата на апартамента е била съвременна – пластмасова или
алуминиева (вж. снимките, л. 166-168 и 170). Банята и тоалетната също са били
съвременни (вж. снимките, л. 164 и л. 169) (съдът приема това, тъй като от
снимките, които действително са неясни, се вижда, че тоалетната чиния, мивката
и душът в банята са съвременни; същото се установява и от снимката на л. 169 –
както плота на мивката, така и самото корито и особено батерията на мивката са
съвременни).
[12] Не се спори, че
на 21.07.2008 г. И. и Б.Я. са сключили договор за кредит-овърдрафт, по който И.
е предоставил на Б.Я. 650 000,00 евро кредит за срок от 60 месеца (вж. и
договора, л. 5-10). Договорът за кредит е бил обезпечен с ипотека върху
описаните три апартамента на Б.Я..
[13] Тъй като Б.Я.
не е върнал кредита на падежа, на 12.11.2013 г. И. е подал заявление до СРС за
издаване на заповед за незабавно изпълнение (вж. заявлението, л. 15). Не се
спори, че на 30.11.2013 г. СРС е издал заповед за изпълнение и изпълнителен
лист в полза на И. срещу Б.Я..
[14] На 10.12.2013
г. Б.Я. е променил постоянния си адрес от гр. С., ул. „Д-р ********* (който е
бил негов постоянен адрес *** (вж. справката от ГРАО, л. 103). На 27.03.2014 г.
Окръжен съд П. (ОСПз) е постановил неприсъствено решение в полза на М.А. срещу Б.Я.,
с което е осъдил втория да заплати на първия 121 120,00 лева обезщетение,
представляващо увеличената стойност на апартамента на ул. „Д-р *******“ и
86 600,00 лева обезщетение, представляващо увеличената стойност на
апартамента на бул. „*********.
Съдът
е постановил това решение, като е приел, че М.А. е имал с Б.Я. предварителни
договори за покупко-продажба на тези апартаменти въз основа на които той е бил
допуснат до апартаментите, извършил е ремонти в тях, които впоследствие Б.Я. е
признал и се е задължил да заплати, но не го е направил. Съдът е приел тези
факти въз основа на следните доказателства, представени от М.А.: предварителни
договори, анексите към тях и споразумение към тях между Б.Я. и М.А.. С
решението съдът е признал на М.А. право на задържане върху двата апартамента
(вж. решението, л. 60-63).
[15] М.А. е подал
молба за образуване на изпълнително дело срещу Б.Я.. Такова е било образувано
от ЧСИ В.. И. е бил присъединен като взискател по делото. На 10.07.2014 г. ЧСИ В.
е изготвил протокол за предявяване на разпределението на сумите, постъпили от
публичната продан на апартамента на бул. „********* и от апартамента на ул.
„Д-р *******“. ЧСИ В. е разпределил на М.А. 207 720,00 лева за вземанията
му, за които му е било признато право на задържане, а на И. е разпределил 95 059,96
лева за вземането му по договора за кредит, обезпечено с ипотеката (вж.
разпределението, л. 25-28). На 07.08.2014 г. Б.Я. е променил постоянния си
адрес от този в гр. П. отново в гр. С., ул. „Д-р ********* (вж. справката, л.
103).
[16] И. е заплатил
8 308,80 лева държавна такса (вж. л. 35), 5,00 лева за съдебно
удостоверение (вж. л. 179) и 50,00 лева на вещо лице (вж. л. 228). М.А. е
заплатил 452,00 лева на вещо лице (вж. л. 177 и 226) и 8 000,00 лева на
адвокат (вж. л. 263). Б.Я. не е направил разноски по делото.
2.
Обстоятелства,
по които се спори
[17] Основното
обстоятелство, по което се спори, е коя е датата на подписването на
предварителните договори, анексите към тях и споразумението към тях между Б.Я.
и М.А. (л. 46-58. И. е оспорил достоверността на датите на тези документи със
становището си от 15.05.2015 г., л. 72). Тези доказателства са частни
документи. Съгласно чл. 181 от ГПК, частният документ има достоверна
дата за трети лица: 1. от деня, в който е заверен; 2. или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа; 3. или от деня, в
който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ; 4. или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото
го съставяне на документа.
[18] ВКС е отговорил
на въпроса кои са „трети лица“ по смисъла на чл. 181 от ГПК в решение 235-2010-II Г. О. по гр. д.
176/2010 г. В това решение ВКС е приел, че „трети лица“ по смисъла на чл. 181
от ГПК са: „тези
неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от
издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране“. Решението е било постановено по реда на
чл. 290 от ГПК и е задължително за първоинстанционните и въззивните съдилища.
[19] В
случая И. не е участвал в съставянето на предварителните договори, анексите към
тях и споразумението към тях между Б.Я. и М.А.. Тези частни документи могат да
увредят И.. Това е така, защото съгласно чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД, вземане, което произтича
от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, се удовлетворява
преди вземанията, обезпечени с ипотека. Съдът установи, че въз основа на
описаните документи, чиято дата на съставяне е била оспорена, ОСПз е постановил
неприсъствено решение. Чрез изпълнителния лист, издаден по неприсъственото
решение, и поради правото си на задържане за разноски за подобрения по имотите,
на М.А. преди И. е била разпределена сума от публичните продани по
изпълнителното производство срещу Б.Я.. Следователно И. е „трето лице“ по
смисъла на чл. 181 от ГПК по отношение на предварителните
договори, анексите към тях и споразумението към тях между Б.Я. и М.А.. Ето защо
датата на съставяне на тези документи не е противопоставима на И., освен ако не
е достоверна.
[20] След като И. е
оспорил достоверността на датите на описаните документи, в тежест на М.А. и Б.Я.
е било да установят тяхната достоверност. Датата на оспорените документи не е
заверена. М.А. и Б.Я. са живи и не са загубили възможността да съставят такива
документи. Тяхното съдържание е възпроизведено в неприсъственото решение на
ОСПз от 27.03.2014 г. Следователно, ако М.А. и Б.Я. не доказват по-ранна дата
на съставянето на документите, съдът следва да приеме, че датата на съставянето
им е 27.03.2014 г.
[21] Информация за по-ранното съставяне на документите се
съдържа в показанията на свидетелите на М.А. – Т. и М. (вж. л. 184). ВКС е
приел в решение 80-2013-IV Г. О. по гр. д. 161/2012 г., че достоверността на датата
на частен документ може да се установява само по начините, описани в чл. 181 от ГПК, но не и със свидетелски показания. Решението е било постановено по реда на
чл. 290 от ГПК и е задължително за първоинстанционните и въззивните съдилища.
Следователно в случая е недопустимо съдът да кредитира показанията на
свидетелите Т. и М. относно достоверността на датата на описаните документи.
Ето защо съдът приема, че 27.03.2014 г. е достоверната дата на съставянето на предварителните договори, анексите към тях и
споразумението към тях между Б.Я. и М.А. .
[22] В показанията
си свидетелите Т. и М. заявяват, че Б.Я. и М.А. първо са сключили
предварителните договори и тогава М.А. е започнал ремонт на апартаментите.
Съдът установи, че предварителните договори са били сключени на 27.03.2014 г.
Ето защо е нелогично М.А. да е извършил ремонтите в периода пролетта-началото
на лятото на 2008 г., както твърди свидетелят М..
[23] Съдът приема,
че М.А. не е извършил твърдените от него ремонти. Съдът приема това, защото не
е логично М.А. да е извършил ремонтите преди 27.03.2014 г. – датата на
сключване на предварителните договори. Следователно, ако той въобще е извършил
такива, това е било след 27.03.2014 г. Към 27.03.2014 г. обаче, И. вече е бил
учредил договорни ипотеки върху апартаментите. Нещо повече, И. вече е бил
получил и заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Нелогично е да
се инвестират средства в апартаменти, които са ипотекирани и към тях всеки
момент може да се насочи принудително изпълнение. Нелогично е в такава ситуация
да се инвестират средства без да се запазят писмени доказателства за разходите.
Ето защо съдът приема, че М.А. не е извършил твърдените от него ремонти.
III.ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[24] И. е предявил
иск по чл. 464, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
[25] Съгласно чл.
464, ал. 1 от ГПК, когато един от взискателите оспорва съществуването на
вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника.
Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително основание
(вж. чл. 464, ал. 2 от ГПК). Следователно предпоставката за уважаването на иска
е ищецът да установи, че ответникът-взискател няма вземане към
ответника-длъжник.
[26] И. е заявил, че М.А.
няма вземане към Б.Я., тъй като процесът пред ОСПз, по който е било издадено
неприсъственото решение е бил симулативен. Според И. процесът е бил симулитивен
и предварителните договори, анексите към тях и споразумението към тях между Б.Я.
и М.А., представени по делото на ОСПз, са целели да се увреди И., като се
намали имуществото, от което И. е могъл да се удовлетвори.
[27] Това -
ответникът да се остави да бъде осъден, а след това ищецът да се яви пред
съдебния изпълнител, за да се конкурира с другите кредитори и по този начин да
задели част от събраната сума за самия длъжник - е познат пример за симулативен
процес (вж. за това Ц., К..
Симулацията в гражданското право. Стр. 137. Софи Р 2001). В случая съдът
приема, че е налице точно тази хипотеза на симулативен процес. Съдът приема
това поради установяването на верига от факти, последователно настъпили и
логично обусловени. Това са:
1.
през 2008 г. Б.Я. получава 650 000,00 евро заем от И. с падеж през юли
2013 г., който обезпечава с ипотека на три апартамента в Центъра на С.;
2. Б.Я.
не плаща на падежа;
3.
на 12.11.2013 г. И. е подал заявление до СРС за издаване на заповед за
незабавно изпълнение;
4.
на 30.11.2013 г. СРС е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза
на И. срещу Б.Я.;
5.
на 10.12.2013 г. Б.Я. е променил постоянния си адрес от гр. С., ул. „Д-р *********
(който е бил негов постоянен адрес ***;
6.
на 27.03.2014 г. ОСПз е постановил неприсъствено решение в полза на М.А. срещу Б.Я.,
тъй като Б.Я. не е подал писмен отговор и не се е явил в първото по делото
съдебно заседание, за да оспори иска. С решението ОСПз е осъдил Б.Я. да заплати
на М.А. 121 120,00 лева обезщетение, представляващо увеличената стойност
на апартамента на ул. „Д-р *******“ и 86 600,00 лева обезщетение,
представляващо увеличената стойност на апартамента на бул. „*********; ю
7.
пред ОСПз М.А. е представил предварителни договори за покупко-продажба на тези
апартаменти, анекси към тях и споразумение, с което Б.Я. се е задължил на
заплати на М.А. търсените суми, които са били съставени на 27.03.2014 г.;
8.
на 10.07.2014 г. ЧСИ В. е разпределил 207 720,00 лева за вземанията на М.А.,
за които му е било признато право на задържане, а на И. 95 059,96 лева за
вземането му по договора за кредит, обезпечено с ипотеката;
9.
на 07.08.2014 г. Б.Я. е променил постоянния си адрес от този в гр. П. отново в
гр. С., ул. „Д-р *********.
[28]
Съвкупната преценка на тези факти напълно убеждава съда, че процесът пред ОСПз
е бил симулативен - да се намали възможността на И. да се удовлетвори от
ипотекираните апартаменти, собственост на Б.Я.. Решението по симулативен процес
е нищожно (вж. ТР на ОСГК на ВС 106/1964 г. по гр. д. 76/1963 г.). Следователно
решението на ОСПз е нищожно. Ето защо съдът приема, че не съществува вземането
на М.А. спрямо Б.Я. по неприсъственото решение на ОСПз.
2. По
разноските
[29] И. търси
разноски. Той е направил такива за 8 363,80 лева.
[30]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда М.А. и Б.Я.
да заплатят на И. 8 363,80 лева разноски по делото.
Съдия: