№ 160
гр. Бургас, 01.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. П.а Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Люб. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600133 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим В. Т. Т., се явява лично и с упълномощения
защитник адв. Т.К. от АК-В..
Не се явява упълномощеният защитник адв. В.П., редовно уведомен.
Не се явяват частните обвинители Г. и И.Р.и, редовно призовани. За
всички се явява упълномощеният повереник адв. Т.Д. от АК-Б..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор П..
АДВ. К.: Моят колега П. е редовно призован, но днес няма да се явява
в заседанието.
ПОДСЪДИМИЯТ: Заявявам, че днес ще бъда защитаван само от адв.
К. и нямам против делото да се гледа в отсъствието на адв. П..
АДВ. Д.: Моите доверители са редовно уведомени, но не желаят да се
явяват в съдебно заседание
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
1
Съдът, като взе предвид, че упълномощеният защитник адв. П. е
редовно уведомен за днешното съдебно заседание и не е посочил уважителна
причина за неявяването си, като изслуша изявлението на подсъдимия, че
желае да бъде представляван единствено от адв. К., взе предвид и редовното
призоваване на частните обвинители, чието присъствие не е задължително,
намира че няма пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на
съда, прокурора и секретаря
ДАВА ход на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата. Представям
удостоверение № 781/19.07.2022 г. от ОД МВР-Варна относно справката на
моя доверител като водач. Моля да се приеме като доказателство.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да се приеме удостоверението.
АДВ. Д.: Да се приеме удостоверението.
Съдът по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства, както и
представеното от адв. К. в настоящото съдебно заседание писмено
доказателство - удостоверение № 781/19.07.2022 г. на ОД МВР-Варна.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна. На първо място по делото следва да се отбележи, че няма
никакъв спор по отношение фактическа обстановка, правна квалификация и
доказаност на обвинението.
Окръжен съд-Бургас е приложил института на съкратено съдебно
2
следствие с признаване от подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са подкрепени от всички
доказателства, включително и заключенията на назначените експертизи.
Несъмнено подсъдимият е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП като не е контролирал
движението на своето превозно средство, навлязъл е в насрещната лента за
движение, блъснал е автомобила на пострадалия и по непредпазливост е
причинил смъртта му. Съобразно въззивната жалба, по делото има спор само
относно размера на двете наказания, като се иска тяхното намаляне.
Аз считам, че първоинстанционният съд правилно е определил размера
на наказание лишаване от свобода на Т., като е съобразил превеса на
смекчаващи вината обстоятелства, определил е размер на наказание малко
над долната граница – именно две години и шест месеца, както и правилно е
приложил разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК, редуцирал е размера с една трета
до една година и осем месеца лишаване от свобода. Мисля, че правилно е
определен размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС от
две години – малко над размера лишаване от свобода. Известно ни е, че не
може да е под този размер.
Считам, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 66 НК, но това
не се спори.
Дали да се намали размерът на двете наказания. Не може да не се
отчете, че тези престъпления са с висока степен на обществена опасност,
зачестиха последните години, силно възмущават обществото, особено когато
се стигне до причиняване на смърт. Важно е генералната превенция за
наказанията за тези престъпления. Няма съпричиняване от страна на
пострадалия и от страна на лекарите, които са го лекували, като в тази насока
е заключението на експертите, а и мотивите към присъдата, които
поддържам. Не може да не се отчете и факта, че освен смъртта на
пострадалия са причинени още три леки телесни повреди и щети по двата
автомобила. Същевременно, действително има превес на смекчаващи вината
обстоятелства – напреднала възраст на подсъдимия, трудово ангажиран,
неосъждан. За 52 години стаж като водач на МПС има само една санкция за
нарушение на ЗДвП и то фиш, което за мен е смекчаващо вината
обстоятелство, изразява съжаление за извършеното. Освен това делото е
продължило сравнително по-дълго от обичайното за разследване на този вид
3
престъпление, макар че е имало и обективни причини за това, а това са
разследване с оглед престъпление по чл. 123 НК и множество сложни
експертизи. Подсъдимият е привлечен като обвиняем чак на 09.01.2019 г. и
свидетелството му за управление на МПС не е отнемано. Въпреки, че има
превес на смекчаващи вината обстоятелства, не считам, че те са
изключителни или многобройни, така че и най-лекото предвидено по закон
наказание да е несъразмерно тежко, за да се приложи чл. 55 НК. В края на
краищата не може да не се отчете, че нарушението по ЗДвП е грубо и
съставомерният резултат е тежък.
Мотивиран от горното, моля да потвърдите присъдата.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна, присъдата на БОС е законосъобразна, а наложените наказания
са справедливи.
Моля да потвърдите съдебния акт.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, както ви е известно,
настоящото съдебно производство бе проведено по реда на чл. 371, ал. 2 НПК,
подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на
обв.акт, не е оспорил фактическата обстановка нито причините за настъпване
на ПТП. Навлязъл е по непредпазливост в насрещната лента и се е стигнало
до въпросния инцидент.
Считаме обаче, че при определяне на наказанието БОС не се е
съобразил във висока степен с фактите по делото. В съдебно заседание бе
направено възражение от защитата касаещо прекомерния срок на
наказателното производство, който излиза извън границите на разумния срок.
Получи се така, че се оплакваме от неразумен срок на разследване, за който
подсъдимият не беше компенсиран, видно от присъдата и мотивите към нея,
които бяха изготвени една година след произнасянето й и предполагам, че
може би има обективни причини за това. Следващият месец ще станат седем
години от ПТП. Фактически се губи смисълът от индивидуалната превенция
след такъв изминал период.
Що се отнася до лишаването от право да управлява МПС, видно от
представената от мен справка, той и до момента си управлява и няма нито
едно допуснато нарушение. Още при разглеждане на делото пред БОС
4
цитирах практика на ЕСПЧ съгласно, която приложението на чл. 6, § 1 от
ЕКПЧ предоставя необходимост за приложението на фиктивен
компенсаторен механизъм за поправяне нарушението като прекомерност на
разследването, каквато мярка е възможността наказанието на осъденото лице
да бъде намалено. За начина и вида на компенсацията чрез намаляване
размера на наказанието както практиката на ЕСПЧ, така и трайната съдебна
практика на ВКС е последователна и еднопосочна. Ще цитирам само делото
„Хамънов срещу България“, Решение № 78/03.07.2016 г. по НД № 100/2016
г., Решение № 299/12.06.2013 г. по НД № 906/2013 г. на трето н.о. по описа на
ВКС. Практиката е, че във всички случаи компенсацията за допуснато
нарушение на правото за разглеждане на делото в разумен срок се преценява
като смекчаващо обстоятелство със съответната тежест и значение в
зависимост от конкретния срок на забавата, причините за допускането им,
включително и като такова с изключителен характер. Като компенсация за
това чрез редуциране на наказанието следва да се прилага във всички
наказателни производства без значение на конкретната обществена опасност
на престъплението и без значение на неговата относителна тежест.
Компенсацията е за подсъдимия, т.к. целта и е постигане справедливо
обезщетение на ограниченията понесени от него и неяснотата на
наказателноправното му положение. Окръжният съд според мен би трябвало
да предложи компенсаторен механизъм, още повече, че очевидно в
конкретния случай целите на индивидуалната превенция може да се считат за
постигнати.
Считам, че с оглед фактологията на делото неправилно е приложен
материалния закон и съдът следваше при определяне на наказанието да се
насочи към чл. 55, ал.1 НК вместо да подходи автоматично и да приложи чл.
58а НК, доколкото последният дава възможност за прилагане на
компенсаторен механизъм, каквато е практиката на ЕКПЧ по подобни казуси.
Това трябваше да съобрази БОС и да използва механизма на чл. 55 НК, а не да
подходи автоматично към механизма на чл. 58а НК. Запознати сте с ТР №
2/19.07.2016 г., където е указано, че при съкратено съдебно следствие може да
се приложи и чл. 55 НК.
Още нещо моля да отчетете. Вярно, фактическата обстановка е такава,
но Вие знаете, че пострадалият е влязъл в болница със средна телесна повреда
5
със счупване, влязъл е в Ортопедия. Експертизата казва, че няма лекарска
грешка, имал е травма, която е била много трудна за разкриване. Аз не
оспорвам експертизите, не искам да не се съобразявате с тях. Факт е обаче, че
експертите много трудно дават заключения във вреда на колегите си. Бил съм
на международен семинар за лекарска грешка, където в Израел този въпрос са
го решили като се назначават за съдебни експерти не действащи лекари, а
пенсионирани, на които се заплаща много впечатляващо възнаграждение и
така са си решили въпроса със съдебномедицинските експертизи. В България
този въпрос е много сложен и почти никога лекар не тръгва срещу колегите
си, но фактите са такива. Самите пострадали не са били убедени, че този
човек не е починал вследствие на лекарска грешка.
С оглед на гореизложеното, действително моля да приложите чл. 55
НК и да компенсирате подсъдимия за този дълъг срок на разследване, да
отчетете и останалите смекчаващи вината обстоятелства, които БОС е отчел и
да наложите едно наказание, което е по-справедливо според мен, но
настоящото така наложено е прекалено завишено според мен.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Т.: Съгласен съм с казаното от
моя защитник. Съжалявам за случилото се.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Не мога да се съглася с колегата, че БОС
не е отчел срока на разследване. На л. 10 от присъдата цитирам “съдът отчете
като смекчаващо обстоятелство със значителна тежест изминалия дълъг
период от датата на извършване на престъплението“. За мен друго е важно, от
датата на привличане на обвиняем до присъдата са 2 г. и 3 месеца, не е чак
толкова прекомерно дълъг период.
ДУПЛИКА НА АДВ. К.: От датата на привличането се гледа, когато
тръгнем да съдим държавата, ако бъдем оправдани. Аз прочетох решението
и там казват „неяснотата на правното му положение“, тя трябва да се отчете.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Ако е възможно, моля да ми
намалите наказанието.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
6
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7