№ 296
гр. Враца, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско
дело № 20221400500220 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "И.П.ТРАНС 2015" ООД – гр.Враца, ЕИК ***,
представлявано от управителя П. С. К., чрез адв.Ц. С. от АК-Враца срещу Решение
№203/11.04.2022 год. по гр.дело №3494/2021 год. по описа на Районен съд - Враца, с което
състав на съда е отхвърлил предявените от жалбоподателя против ответника М. П. Б. от
гр.Враца искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.211 от КТ,
вр. чл.203, ал.2 от КТ и чл.45 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.
Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано - постановено в нарушение на материалния закон и при фактически и
правни изводи, които са в разрез с доказателствата по делото.
Жалбата е много подробна, като оплакванията и доводите в нея могат да бъдат
обобщените по следния начин: Жалбоподателят като ищец в първоинстанционното
производство при условията на пълно и главно доказване е доказал наличието на всички
елементи от фактическия състав на чл.203, ал.2 от КТ, обуславящи ангажиране на пълната
имуществена отговорност на ответника Б., но първоинстанционният неправилно е
игнорирал тези доказателства, като същевременно при формиране на фактическите си
изводи отново неправилно е кредитирал събрани по искане на ответника гласни
доказателства, без да съобрази заинтересоваността на свидетелите.
1
При формиране на фактическите си и правни изводи първоинстанционният съд
неправилно е тълкувал /не е разтълкувал/ и относими към спора правни норми, посочени от
дружеството-ищец, като в резултат на всички процесуални нарушения е постановил
решение, което противоречи на материалния закон и на доказателствата по делото.
Въззивникът настоява, че предявените от него искове са основателни и доказани и
моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, респективно да бъде постановено
друго, с което исковете бъдат уважени.
Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът пред РС-Враца М. П. Б. от гр.Враца е
депозирал отговор, с който заявява и аргументира становище за неоснователност на
въззивната жалба. Намира обжалваното решение за правилно и обосновано и моли да бъде
потвърдено.
Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Приемайки с акта си по чл.267 от ГПК, че въззивната жалба е редовна и допустима и
отговаря на изискванията за съдържание, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито
съдебно заседание, в което пълномощниците на страните поддържат становищата и
исканията си, заявени в разменените книжа.
При констатираната редовност и допустимост на жалбата съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта –
в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, въззивният
съд намира, че решението е валидно и допустимо.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба Окръжният съд взе
предвид следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от "И.П.ТРАНС
2015" ООД – гр.Враца, ЕИК ***, против М. П. Б. от гр.Враца, установителни искове с
правно основание чл.422 вр. чл.211 вр. с чл.203, ал.2 КТ вр. чл.45 и чл.86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 7093,96 лева главница, представляваща
стойността на претендирани имуществени вреди, и мораторна лихва в размер на 108,38 лева
върху главницата за периода от 21.04.2021г. до 09.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №3/02.04.2021г.
ответникът М. П. Б. от гр.Враца е бил назначен в "И.П.ТРАНС 2015" ООД – гр.Враца, ЕИК
***, на длъжност "***". Трудовото правоотношение е прекратено към настоящия момент със
Заповед №3/28.04.2021г. Във връзка с описаното трудово правоотношение на 20.04.2021г.
ответникът като водач на товарна композиция, състояща се от влекач марка "Scania", модел
2
R 450 LA4xMLA, номер на шаси YS2R4X20065450768, с Д.К.№ СВ***ВХ и полуремарке
марка "Schmitz", модел SCS 24/L-13.62 EB, номер на шаси WSM00000003272718 с Д.К.
№СВ***ЕА е изпълнявал международен транспорт по релация от България до Италия. На
същата дата в Италия, Северен Рим, Б. спрял в AdS Пренестина Est за почивка, за да потегли
на следващата сутрин. Около 08.00 ч. на 21.04.2021г. преди потегляне установил, че са
нанесени щети по влекача, като липсвали фаровете на поверения му товарен автомобил,
вследствие на което ищцовото дружество е претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на негова собственост – товарен автомобил /влекач/.
Твърди се също, че към датата на настъпване на събитието - 21.04.2021г., страните
са се намирали в трудови правоотношения на основание валидно сключен трудов договор,
съгласно който ответникът е извършвал възложените му от работодателя транспортни
услуги – превоз на товари извън територията на България, като за процесния период –
м.04.2021г. е изпълнявал възложен му превоз по релация от България до Италия, но
последният не е положил дължимата грижа да опазва и съхранява предоставеното му от
дружеството превозно средство и оборудване и да го предпазва от кражби и повреди.
Изложени са съображения, че е налице противоправно поведение от страна на
ответника, в нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в престой за почивка на
място, което е различно от предназначеното за това – охраняеми паркинги, вследствие на
което са причинени вреди на описаната товарна композиция, в частност влекача собственост
на ищеца, в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с противоправното му
поведение и е действал умишлено. Изтъква, че за възстановяване на товарния автомобил и
привеждането му в състояние, годно за употреба в съответствие с изискванията на закона,
ищцовото дружество е извършило разходи за ремонт, съответно за закупуване на части в
размер на 7000,00 лева съгласно Фактура №**********/21.04.2021г. и за монтаж в размер
на 93,96 лева съгласно Фактура №**********/11.05.2021г. или обща сума в размер на
7093,96 лева.
Претендира се присъждането на законна лихва за забава, считано от датата на
увреждането – 21.04.2021г. до подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Сочи, че по
посоченото ч.гр.дело е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните
суми, но ответникът възразил в срока по чл.414 ГПК, което обуславя правния интерес от
търсеното съдебно установяване.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете. Сочи, че управляваният от него товарен автомобил е придобит с договор за
финансов лизинг от 11.02.2021г. и негов собственик е "Скания Файнанс България" ЕООД,
като няма данни ищецът да е изплатил автомобила и да е настъпила промяна в
собствеността, и с оглед на това счита, че искът е предявен от лице без правен интерес и по
тази причина е недопустим.
На следващо място ответникът Б. счита, че съгласно клаузите на договора за лизинг
лизингополучателят е бил длъжен да направи пълна застраховка на стоките, покриваща
3
всички рискове и ако е направил такова е следвало да получи застрахователно обезщетение.
Моли в тази връзка да бъде задължен ищецът да представи такава информация.
Не оспорва, че по възлагане от страна на работодателя му е извършил
международен транспорт от България до Италия и, че на 20.04.2021г. е спрял за почивка в
AdS Пренестина Est, Р Италия, Северна Рим, а на сутринта на 21.04.2021г. преди потегляне
установил нанесени щети по влекача, изразяващи се в липсващи фарове.
Не оспорва и размера на заплатеното от ищеца за възстановяване на фаровете, но
намира че не са налице основания за ангажиране отговорността му по чл.203 КТ вр. чл.45 от
ЗЗД.
Оспорва твърдението, че не е положил дължимата грижа да опазва и съхранява
принадлежащото към предоставеното му МПС оборудване и да го предпазва от кражби и
повреди. Изложени са съображения, че мястото, където спрял за почивка е изградено именно
за шофьори от международния транспорт, а паркинга е бил обозначен като такъв, с
хоризонтална маркировка за разполагане на товарни автомобили, осветен през нощта и с
монтирани камери за видеонаблюдение.
Изтъква, че няма и не може да има вина за извършената кражба на фаровете, като
впоследствие бил разбрал, че такива посегателства са извършени и спрямо други
автомобили в цяла Европа. Своевременно е подал сигнал до полицейските власти по
местоизвършване на деянието, пристигнали са такива и са предприели действия по
разследването. Веднага е уведомил и работодателя си за настъпилите събития, изпратил е
снимки на автомобила, както и снимки от паркинга, а също и снимки на застрахователната
полица на застраховка "Автокаско". Изразява становище, че не е нанасял умишлено щети на
работодателя, доколкото веднага след установяване на кражбата е предприел описаните по-
горе действия. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.
От приобщеното ч.гр.д.№2215/2021г. по описа на Районен съд Враца е установено,
че по същото е издадена Заповед №235/15.06.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, с която съдът е разпоредил ответникът М. П. Б. да заплати на „И.П.Транс
2015“ ООД-гр.Враца сумата в размер на 7093,96 лева ведно със законната лихва, считано от
09.06.2021г. до изплащане на вземането, лихва от 21.04.2021г. до 09.06.2021г. в размер на
108,38 лева, държавна такса от 144,05 лева, други в размер на 48,00 лева и адвокатско
възнаграждение от 480,00 лева. В законовия срок по чл.414 ГПК от длъжника е постъпило
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
поради което с разпореждане от 15.07.2021г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.
В законовия срок заявителят предявил иск пред Районен съд-Враца.
Установено е, че с трудов договор №3/02.04.2021г. ответникът Б. бил назначен на
длъжност "***" при "И.П.Транс 2015"ООД-гр.Враца, а със Заповед №3/28.04.2021г.
трудовото правоотношение било прекратено.
Безспорно между страните е, че на 20.04.2021г. ответникът като водач на товарна
4
композиция, състояща се от влекач марка "Scania", модел R450LA4xMLA, номер на шаси
YS2R4X20065450768, с Д.к.№ СВ***ВХ и полуремарке марка "Schmitz", модел SCS 24/L-
13.62 EB, номер на шаси WSM00000003272718 с Д.к.№СВ***ЕА, изпълнявал международен
транспорт по релация от България до Италия. На същата дата спрял за почивка в AdS
Пренестина Est, Италия, Северна Рим, за да потегли на следващата сутрин. Около 08.00ч. на
21.04.2021г. преди потегляне установил нанесени щети по влекача, като липсвали фаровете
на поверения му товарен автомобил.
По делото е установено също, че процесният товарен автомобил е следвало да
излезе от гараж на 18.04.2021г. и да се прибере в гараж на 27.04.2021г., видно от приложен
пътен лист Серия А0000000149 с водач ответникът М. Б. на автомобил Скания R450, рег. №
СВ *** ВХ и маршрут от-до.
Представена е фактура №**********/21.04.2021г. с получател "И.П.ТРАНС 2015"
ООД относно авансово плащане за сумата в размер на 7000,00 лева с вкл.ДДС за автомобил
"Scania", модел R450 LA MILA, Шаси № 5450768, с ДКН № СВ *** ВХ, ведно с фискален
бон от 21.04.2021г. за заплатената сума.
Приложена е и фактура №**********/11.05.2021г. с получател "И.П.ТРАНС 2015"
ООД за сумата в размер на 93,96 лева с вкл.ДДС – разходи за резервни части на автомобил
"Scania", модел R450 LA MILA, Шаси № 5450768, с ДКН № СВ *** ВХ, ведно с платежно
нареждане за посочената сума с дата 13.05.2021г. извършено от "И.П.ТРАНС 2015" ООД.
По делото е приложен договор за финансов лизинг с опция за придобиване на
собствеността реф.№49-02559, сключен между ищеца "И.П.ТРАНС 2015" ООД, в
качеството му на лизингополучател и "СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ" ООД, в
качеството му на лизингодател.
Установено е също така по делото, че с писмо изх.№Л5357/26.04.2021г. по описа на
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП застрахователното дружество е уведомило ищеца
"И.П.ТРАНС 2015-00Д" по повод заведена при него претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско", Застрахователна полица
№4704200529000292, че застрахователят не дължи изплащане на обезщетение за кражба на
детайли на МПС.
Първоинстанционният съд е допуснал обяснения по реда на чл.176 ГПК на зададени
от процесуалният представител на ищеца въпроси, от ответника, видно от които същият е
спрял за почивка в Пренестина, Република Италия - квартал на град Рим. Слязъл на
пристанището на град Бари, бил натоварил плочки от гр.Исперих и трябвало да ги разтовари
на два разтоварни адреса в Наполи и Салерно като разстоянието между тези два града е
около 100 км. Когато спрял в Пренестина, Италия, Северна – Рим, вече бил разтоварил
товара си на двата адреса – Наполи и Салерно, камионът му бил без товар и спрял на
паркинга в 22.00 часа българско време, а италианско време 21.00 часа. Посочено е, че по
правилата, които имат като международни шофьори, работния ден е 12 часа и в този
работен ден може да управляват 9 часа или 10 часа, като два дни в седмицата работния ден е
5
15 часа и в такъв случай, когато работния ден е 15 часа трябва да направят почивка 11 часа.
На 20 април, тъй като му свършили часовете от работния ден, в 22.00 ч. българско време
спрял камиона на паркинга, който е на бензиностанция, осветен е, имало и монтирани
камери зад него. Бил спрял между два италиански камиона - хладилник и автовоз. Сочи се,
че от паркинга, на който ответникът Б. спрял камиона за почивка, до следващия адрес, на
който трябвало да натовари, е имал разстояние от 250 км. На 20 април на ответника му
оставал още един час от петнадесетчасовия работен ден и той не е можел да измине тези 250
км до адреса на натоварване, тъй като максималната скорост, с която управлява в Италия е
80 км/ч., като при това положение за един час се изминават 80 км в зависимост от трафика,
поради което преценил, че е по- добре да спре за почивка, отколкото да му изтекат часовете
за каране и да няма паркинг, на който да спре за почивка. На сутринта се събудил и след
като си взел закуска в бензиностанцията, ответникът Б. се върнал в камиона, запалил
двигателя и на таблото му се изписало, че не му свети крушка на фара. Веднага слязъл и
видял, че решетката на фаровете е свалена надолу и са извадени фаровете, ведно с комплекта
с мигачите, като са отрязани кабелите. Веднага отишъл при служителите в
бензиностанцията и им казал какво се е случило, при което служителите на
бензиностанцията се обадили на полицията и полицаите дошли след половин час.
Полицейските служители видели, че няма никакъв товар, след което направили разпечатка
от дигиталната карта на ответника колко пауза е направил на бензиностанцията и му казали,
че без фарове изобщо не може да пътува в Италия. Веднага се свързал със своя работодател,
след което му се обадили от "Скания- сервиз" и му казали, че го следят с джипиес и знаят
местоположението му. След случилото се ответникът изпратил снимки на камиона, на
паркинга и от протокола, който му дали след два дни от полицията, а самият той останал на
паркинга при автомобила. В същия ден работодателят му изпратил фарове до сервиза, и
съпроводен от кола на сервиз „Скания“ до него, монтирали фаровете на камиона, след което
го закарали до полицията да вземе протокола за извършената кражба. Споделя, че от опит
знае, че се краде и в Германия, и в Испания, като крадците причакват шофьорите на
бензиностанция, влизат в кабината, бият водача, крадат нафта, таблети от кабината на
камиона, включително и от стоката, която се кара, като режат брезента и взимат част от
стоката.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Н. П. и Ц. П..
Установено е от показанията на свидетеля Н. П., че знае за проблем на ответника Б.
на паркинг „Бриянца“, находящ се между Рим и Наполи, където на последния му свалили
фаровете от камиона. Разстоянието от единия до другия град е 200км. и паркингът се намира
на магистралата. Посочено е, че когато шофьор спре камиона на паркинг на бензиностанция,
ляга за почивка и лично на него му се е случвало да има посегателства на камина и товара.
Крадците са с бухалки, щанги, ножове и е много опасно. На бензиностанциите има камери,
но охранители няма и тези набези се случват между 02.00ч. и 05.00ч. през нощта, макар и да
има полиция с патрулни коли, крадците атакуват когато полицаите са си заминали.
Посочено е също така, че всеки международен шофьор има дигитална карта и работно
6
време. В случаите, когато работното време започва да свърша, търсят бензиностанция, на
която могат да спрат за почивка, като спират на паркингите на бензиностанциите, които не
са платени и са неохраняеми. При наличие на охраняем паркинг е за предпочитане да спират
на него, но когато свършва работно време и няма такъв, спират на бензиностанция. Когато
се движи по маршрут, следи маршрута с приложение джипиес и "Атлас", на които са
обозначени само бензиностанции, но не са обозначени платени паркинги. На магистралата
има само указателни табели за бензиностанции с паркоместа, но не и табели за охраняеми
паркинги и шофьорите сами избират къде да спрат, когато им изтече времето за шофиране.
Установено е от показанията на свидетеля Ц. П., че работи като международен
шофьор от 2014г. и към настоящия момент е международен шофьор във фирма "БАТОН
ТРАНСПОРТ". Посочено е, че кражби се случват най-редовно на международните шофьори
на паркингите по време на почивка. На него му била открадната подпирачката на ремаркето,
като се е случвало да го упояват със спрей – райски газ, който се впръсква отвън, минава по
въздуховодите и упоява шофьора в кабината, след което отключват и вземат лаптоп, пари,
телефони, стока от камиона. Паркингите в Италия са обозначени със специална табела, но
понякога той паркирал в индустриална зона, въпреки че нямало знак паркинг. Посочено е
също така, че работният ден е 9ч. съгласно Регламент 566 от 2005г., но в него е включено и
времето за товарене и разтоварване, което не е шофиране. Всъщност работният ден е 12ч., а
два пъти в седмицата шофирането може и да е 10ч. Когато е пътувал по маршрути в Италия
от Рим – Салерно не е видял да има охраняеми паркинги на този път, и, че като шофьор,
когато спира за почивка на паркинг се заключва в кабината и ляга да спи. Излиза навън само
ако има пожар, дори не отваря на полиция когато е в пауза, а проверка могат да му правят
само след като изтече почивката.
По делото от ответника е приложена разпечатка на водач за периода от 20.04.2021г.
до 21.04.2021г. /л.123 -126 от делото/, от която е установено, че на 20.04.2021г. е изминал
630 км. за 9.09ч., преди да се установи на паркинга. На 21.04.2021г. не се е движил, а на
22.04.2021г. се е придвижил на разстояние 43 км. за 37 мин.
При така изложената фактическа обстановка РС-Враца е приел, че предявените
искове с правно основание чл.422 вр. чл.211 вр. с чл.203, ал.2 КТ вр. чл.45 и чл.86 ЗЗД, са
неоснователни и недоказани, тъй като от данните по делото не може да се направи извод, че
са налице всички елементи от фактически състав на чл.203, ал.2 от КТ за ангажиране на
пълната имуществена отговорност на ответника.
Въззивната инстанция споделя фактическите и правни изводи на районния съд, и
намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по делото, като на основание
чл.272 от ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 от ГПК,
настоящият съдебен състав приема следното:
Пълната имуществена отговорност на работника или служителя се ангажира в
7
хипотезите на чл.203, ал.2 от КТ когато вредата е причинена умишлено, или в резултат от
престъпление, или не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения. Всички
предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ са в доказателствена
тежест на ищеца. В конкретния случай не е установено наличието на всички предпоставки,
необходими за ангажиране на търсената отговорност на ответника. Безспорно е между
страните наличието на трудово правоотношение към момента на причиняване на вредите,
което впоследствие е прекратено, извършеното деяние от ответника и настъпилите вреди за
работодателя, но не е доказано от ищеца наличието на причинна връзка между тях,
противоправност на деянието, както и че ответникът е причинил умишлено настъпилите
вреди. При умишлено причиняване на вредите ищеца е следвало да установи, че ответникът
е съзнавал настъпването на вредите, и чрез съзнателните си действия или бездействия
/насочени към причиняването на вредата/ е искал или допускал причинените вреди, а от
данните по делото е изводимо точно обратното, тъй като ответникът Б. спрял за почивка на
паркинг към бензиностанция в Италия, където както се установи и от показанията на
разпитаните по делото свидетели Н. П. и Ц. П., водачите на товарни автомобила обичайно
спират за почивка или нощувка, а кражбата на фаровете от процесния товарен автомобил е
станала през нощта от паркинга на бензиностанцията в Италия, където автомобилът и
водачът са нощували. На паркинга е имало спрели за почивка още товарни автомобили.
Незабавно на сутринта, след като установил кражбата /липсващите фарове на поверения му
товарен автомобил/, ответникът сигнализирал за случилото се на служителите на
бензиностанцията, които се свързали с полицията. Незабавно е сигнализирал и работодателя
си, изчаквайки идването на полицията и оказал съдействие на място за монтиране на нови в
сервиз. Още по-малко е налице и недобросъвестно процесуално поведение на ответника в
хода на процеса във връзка със снабдяване с официална справка – извлечение /разпечатка/ от
картата на водача за дигитален тахограф на М. П. Б., ЕГН ********** за времето на
управление, прекъсване и почивка за периода от 0:00ч. на 19.04.2021г. до 24:00ч. на
21.04.2021г. Видно от приложената по делото разпечатка на водач за периода от
20.04.2021г. до 21.04.2021г. /л.123 -126 от делото/, на 20.04.2021г. ответникът Б. е изминал
630 км. за 9.09ч., преди да се установи на паркинга. На 21.04.2021г. не се е движил, а на
22.04.2021г. се е придвижил на разстояние 43 км. за 37 мин.
На следващо място, не са допуснати и нарушения на нормативните изисквания на
Регламент (ЕО) №561/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) №3821/85 и (ЕО) №2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета, респ. на глава втора от
Наредба № H-3 от 7.04.2009г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на
Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г.
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №3821/85 на
Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №561/2006г. на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
8
законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) №561/2006г. на Европейския парламент и на
Съвета от 15 март 2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО)
№3821/85 и (ЕО) №2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета,
обуславящи противоправност на извършеното деяние от ответника.
В цитираните нормативни актове се определят изискванията за времето на
управление, прекъсванията и почивките на водачите при извършване на превози с превозни
средства, посочени в чл.3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета (ОВ L 102/2006г.), (Регламент (ЕО) №561/2006); изискванията към
съдържанието, графикът за работата на водачите и другите документи, удостоверяващи
дейността на водачите; условията и редът за издаване на карти за дигитални тахографи;
сроковете за извличането и съхраняването на данните от паметта на дигиталните тахографи
и от картите на водачите, но не и използването на специално предназначени места за
прекъсванията и почивките на водачите на цитираните по-горе превозни средства –
охраняеми паркинги.
Видно от доказателствата в първоинстанционното производство, в тежест на
ответника не е вменено задължение по силата на нормативен акт или индивидуален на
работодателя да избира за прекъсване или почивка единствено охраняеми паркинги, поради
което изложените съображения са неоснователни.
Съгласно съдържащата се дефиниция в чл.4, б."й" от Регламент (ЕО) №561/2006г. на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕИО) №3821/85 и (ЕО) №2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета, времето на управление се определя като
продължителността на записаната дейност на управление: автоматично или
полуавтоматично със записващо оборудване, съгласно определеното в приложения I и IБ
към Регламент (ЕИО) № 3821/85, или ръчно, съгласно изискванията на член 16, параграф 2
от Регламент (ЕИО) № 3821/85, но същото не съвпада с продължителността на работния ден
и това е изводимо от б."д" на същата дефинитивна разпоредба, препращаща към чл.3, б."а",
т.1 от Директива 2002/15/ЕО, видно от която работното време включва не само управление
на пътното превозно средство, но и други дейности – товарене и разтоварване; помагане на
пътниците да се качат на превозното средство и да слязат от него; почистване и техническа
поддръжка; всяка друга работа, предназначена за осигуряване безопасността на превозното
средство, неговия товар и пътници или за изпълнение на законови или подзаконови
задължения, пряко свързани с извършваната конкретна транспортна операция, включително
наблюдение на товаренето и разтоварването, административни формалности с полиция,
9
митници, имиграционни служби и др., и т.н.
Посочено е в разпоредбата на чл.4, б."к" от Регламент (ЕО) №561/2006г. на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕИО) №3821/85 и (ЕО) №2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета, че дневното време на управление се определя като
общата продължителност на времето на управление между края на една дневна почивка и
началото на следващата дневна почивка или между дневна почивка и седмична почивка. В
чл.6, ал.1 от Регламент (ЕО) №561/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март
2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) №3821/85 и (ЕО)
№2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета е уредено, че
дневното време за управление не следва да надхвърля девет часа, но същата допуска и
изключение от това правило, когато независимо от това дневното време за управление може
да бъде удължено до максимум 10 часа не повече от два пъти седмично. Видно от
допуснатите от съда обяснения по реда на чл.176 от ГПК на зададени от процесуалният
представител на ищеца въпроси, от ответника и показанията на свидетелите Н. П. и Ц. П.,
същото е и на практика приложимо. В глава втора от цитираната Наредба, и по-конкретно в
чл.4, ал.1 е посочено, че дневното време на управление не трябва да надхвърля 10h.
Цитираната разпоредба е приета въз основа на чл.6, ал.1 от Регламент (ЕО) №561/2006г. на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕИО) №3821/85 и (ЕО) №2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета, но същата не изключва приложението й.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на
решението на РС-Враца и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени
направените пред тази инстанция разноски в размер на 1010,00 лева. - адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №203/11.04.2022 год. по гр.дело №3494/2021 год. по
описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА "И.П.ТРАНС 2015" ООД – гр.Враца, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от управителя П. С. К., да заплати на М. П. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, сумата от 1010,00 лева, представляваща направените по делото
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
10
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11