№ 62
гр. Русе, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Велизар Т. Бойчев
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
в присъствието на прокурора В. Л. Л.
като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно административно
наказателно дело № 20224500600163 по описа за 2022 година
Производството е по гл.ХХІ, вр. чл.378 ал.5 от НПК.
С решение № 610 от 07.12.2021г., постановено по АНД №
2054/2021г., Районен съд - Русе, признал обвиняемата М.И. П, родена на ***.
в гр.Панагюрище, Област - Пловдив, българска гражданка, със средно
образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********, за виновна в
това, че на 27.06.2019г., в гр.Ветово, Област - Русе, при управление на л.а.
„Опел Вектра”, с peг. № ***, нарушила правилата за движение по чл.5 ал.2
т.1, чл.20 ал.2 изр. последно, чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл. 25 ал. 2 от ЗДвП, като
преди да извърши маневра, свързана с навлизане изцяло в съседната пътна
лента за насрещно движение, не пропуснала движещото се по нея двуколесно
пътно превозно средство - велосипед, „Fischer” и по непредпазливост при‐
чинила на СИР, ЕГН **********, водач на двуколесното пътно превозно
средство - велосипед „Fischer”, средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от
тридесет дни, резултат от открито счупване на лява голямопищялна кост, в
далечния край, наложило оперативна интервенция, престъпление по чл.343
ал.1 б.„б” пр.2, вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, поради което и на основание чл.378
1
ал.4 т.1 от НПК я освободил от наказателна отговорност и на основание
чл.78„а” от НК, й наложил административно наказание глоба в размер хиляда
лв.
С посоченото решение, на основание чл.78„а” ал.4 от НК, съдът
не наложил кумулативно предвиденото наказание лишаване от права.
С оглед така постановеното решение, на обвиняемата били
възложени разноските, направени в хода на наказателното производство.
Недоволен от решението останал адв.Г.Г. от АК - Русе,
упълномощен защитник на обвиняемата, който го обжалва с молба да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което обвиняемата бъде
оправдана изцяло. Алтернативно поддържа искане след отмяната, делото да
се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Оплакванията в
жалбата могат да се свържат с необоснованост и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, обвиняемата
М.П., редовно призована, не се явява и не взема становище. Защитниците й,
адв.Г.Г. и МР поддържат жалбата на съдържащите се в нея основания.
Представителят на Русенска окръжна прокуратура дава ста‐
новище, че жалбата е неоснователна и предлага решението да се потвърди.
Съдът, след след проверка на решението по основанията,
посочени в жалбата и изцяло служебно на основание чл.314 ал.1 от НПК,
констатира:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел за доказани следните фак‐
тически положения кореспондиращи изцяло с постановлението на Рай‐
онна прокуратура за освобождаване от наказателна отговорност, с на‐
лагане на административно наказание:
Подсъдимата М.П. е българска гражданка. Не е осъждана.
Притежава свидетелство за правоуправление на МПС № *********, валидно
до 05.10.2026г. в категориите В и М. Води се на отчет в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Русе.
През юни 2019г. свид.СР работел като призовкар към Община -
2
Ветово, като се придвижвал в района с велосипед „Fisher”. В следобедните
часове на 27.06.2019г., след като приключил със служебните си ангажименти,
се спуснал с велосипеда по ул.„Желю войвода“ в гр.Ветово. Преминал през
кръстовището, което се образувало от улиците „Желю войвода“,
„Съединение“, „Хан Кубрат“ и „Трети март“ и се включил в движението по
ул.„Трети март“. Платното за движение по нея било двупосочно. Липсвала
пътна маркировка. Времето било топло, слънчево, асфалтовата настилка
била суха, имало добра видимост. Свидетелят се движел с велосипеда в
посока към ЖП гарата на гр.Ветово.
В същото време, по ул.„Трети март“, в лентата за обратно дви ‐
жение, в посока към сградата на Община - Ветово се движила обвиняемата
М.П.. Тя управлявала л.а.„Опел Вектра”, с peг. № ***, в който била сама.
Малко преди да достигне сградата на Община - Ветово, обви‐
няемата забелязала в своята лента за движение отводнителна шахта. Тя била с
дълбочина около 15 см. Независимо, че имала възможност безопасно да
премине през нея с автомобила си, без да напуска лентата си за движение, тя
предпочела да я заобиколи, като навлезе в лентата за насрещно движение.
Намалила скоростта на автомобила до 7,20 км/ч и предприела навлизане
изцяло в насрещната лента за движение, където в този момент се движел с
велосипеда си свид.СР. В това време той се намирал на около 10 метра от
автомобила. Обвиняемата възприела създалата се опасност за движението, но
не задействала спирачната система и последвал удар между предна лява
част на управлявания от нея лек автомобил и предна част на управлявания от
свидетеля ве лосипед.
На мястото на произшествието, пристигнал екип от намиращия
се наблизо Център за спешна медицинска помощ. Пристигнали и полицаи,
сред които свид.ВЦ Те тествали водачите за употреба на алкохол, като
резултатите от пробите били отрицателни. След преглед, пострадалият бил
откаран Спешно приемно отделение при УМБАЛ „Канев“ АД - Русе. Според
заключението на приетата на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза, му били причинени следните увреждания: открито счупване на
лява голямопищялна кост, в далечния край, наложило оперативна
интервенция. Същите били квалифицирани по медико-биологичен признак
като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, тъй като довели
3
до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече
от тридесет дни.
Според заключението на авто-техническата експертиза,
техническата причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие
било едновременното пресичане траекториите на движение на управлявания
от обвиняемата лек автомобил и велосипеда на пострадалия в района на
произшествието. Било установено също, че при отстоянието от около десет
метра, на което са се намирали процесните превозни средства, преди мястото
на удара, двамата водачи имали обективна възможност да се възприемат
своевременно. Предвид скоростта от 7,20 км/ч, с която обвиняемата М.П.
управлявала автомобила, опасната зона за спиране на същия била около 2,30
метра. Било установено и това, че тя могла да предотврати произшествието,
както преминавайки безопасно през отводнителната шахта, на ниска
предавка, без да напуска своята лента за движение, така и чрез спиране на
управлявания от нея автомобил поради възникналата опасност за движението.
При анализа на така установените фактически положения,
Районният съд приел за доказано, че обвиняемата М.П. е осъществила
обективните признаци на състава по чл.343 ал.1 б.„б” пр.2, вр.чл.342 ал.1 пр.3
от НК, за това, че на 27.06.2019г., в гр.Ветово, Област - Русе, при управление
на л.а. „Опел Вектра”, с peг. № ***, нарушила правилата за движение по чл.5
ал.2 т.1, чл.20 ал.2 изр. последно, чл.25 ал.1 и 2 от ЗДвП по непредпазливост
причинила на СИР, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от тридесет
дни. Съдът приел, че деянието е извършено по непредпазливост без да
конкретизира в коя от двете възможни форми.
Пред тази инстанция обвиняемата не се явява и не взема
становище по правилността на постановеното решение. Жалбоподателят -
адв.Г.Г. не оспорва фактическите положения, приети от съда за установени.
Оплакванията са насочени към правните изводи, като се твърди конкретно,
че обвиняемата започнала маневрата в момент, когато лентата за насрещно
движение била свободна. Вина за настъпилото произшествие според
защитника имал единствено пострадалият, който късно видял автомобила на
подзащитната му и въпреки, че имал възможност, не спрял велосипеда. Той
го управлявал самоуверено, с много висока и несъобразена скорост. Имал
4
физически дефект, който му пречел ефективно да задейства спирачката на
велосипеда, която освен това била неизправна. Навлязъл в кръстовището без
да спре на знак стоп. За обвиняемата произшествието било случайно деяние,
тъй като не е могла и не трябвало да може да предвиди, „че внезапно отгоре й
ще се блъсне велосипедист, движещ се с 18 км/ч.
Защитникът аргументира и оплакване за допуснато нарушение
на процесуалните правила, тъй като „на подсъдимата би следвало да бъде
дадена обективна възможност освен да се защити лично и да участва в
наказателното производство в качеството на свидетел...”
Тези, отчасти смехотворни аргументи, без изключение са не‐
основателни. В производството по Глава 28 от НПК, подсъдими няма. След
привличането й М.П. е добила качеството обвиняем и щи го запази до
приключване на наказателното производство. Като обвиняемо лице тя е
загубила завинаги възможността да бъде свидетел по него (чл.118 от НПК).
Що се отнася до личното й участие, в това особено производство,
присъствието й не е задължително. Въпреки, че не се явила пред съда,
доколкото е уведомена редовно, нейните процесуални права не са
ограничени, особено предвид участието на двама упълномощени защитници.
Въззивният съд, както и първостепенния, не споделя твърде‐
нието в жалбата, че процесното ПТП е случайно деяние. Защитникът е про‐
пуснал да го обоснове, както и да обсъди заключението на приетата без
възражения на досъдебното производство авто-техническа експертиза.
Според вещото лице, не само пострадалият, но и обвиняемата е имала
обективна възможност да предотврати произшествието като намали скоростта
и спре движението на автомобила. По експертен път е установено, че тя е
имала възможност да възприеме движещият се срещу нея велосипедист и
особено при ниската скорост, с която се движела да намали скоростта или да
спре. Такава възможност действително е имал и пострадалият, но за разлика
от обвиняемата, той не е напускал своята лента за движение. Нарушенията,
допуснати от нея, във връзка с тази маневра, са добре анализирани в
обжалваното решение и достигнатите изводи обяснимо не са получили
обсъдени в жалбата. Обвиняемата е предприела напълно излишно и в грубо
противоречие с правилата по чл.25 ал.1 и 2 от ЗДвП, навлизане в лентата за
насрещно движение. Водач, който предприема подобна маневра е длъжен да
5
отстъпи предимство на всички насрещно движещи се превозни средства,
вкл.велосипеди. По експертен път е установено, че преди началото на
маневрата, обвиняемата е могла да възприеме велосипедиста, движещ се
срещу нея, което аргументира извода за вината й. Всички останали доводи,
свързани с техническата изправност на велосипеда, здравословното състояние
на пострадалия и т.н., са неотносими към предмета на делото, поради което
обсъждането им е безпредметно.
Предвид изложеното, въззивният съд преценява, че авторството
и вината на обвиняемата са доказани по несъмнен начин, поради което
правилно предходната инстанция е преценила, че следва да й бъде наложено
съответното наказание. Тя не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност по този ред.
С оглед предвиденото в чл.343 ал.1 б.„б” пр.2, вр.чл.342 ал.1
пр.3 от НК, наказание лишаване от свобода до три години или пробация,
правилно съдът преценил, че обвиняемата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност, като й се наложи административно на ка зание.
При определяне неговия размер, съдът съобразил като смек‐
чаващи вината обстоятелства добрите характеристични данни, липсата на
доходи и оказаното съдействие на разследването. Като констатирал липсата
на отегчаващи вината обстоятелства, Районният съд отмерил наказание глоба
в минималния размер от хиляда лв.
Съдът приел, че не следва да наложи предвиденото в чл.343„г”
от НК, кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК,
предвид липсата на предходни нарушения на правилата за движение.
С известни резерви по отношение освобождаването от налагане
на кумулативното наказание, предвид и липсата на протест, въззивният съд
преценява, че то е достатъчно за постигане целите по чл.12 от ЗАНН. В
останалата си част, решението е обосновано и законосъобразно, а при
разглеждане на делото не са допуснати отстраними нарушения на
процесуалните правила, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл.338, вр. чл.378 ал.5 от
НПК, съ дът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 610 от 07.12.2021г., постановено
по АНД № 2054/2021г. от Районен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7