№ 16256
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110119500 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на осми
април през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 19500/2023 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 100773/21.03.2025 г. от Д. Б. Н., с която е поискано да бъде
освободена от заплащането на държавна такса за подадена въззивна жалба срещу Решение
№ 1436/29.01.2024 г., постановено по гр. д. № 19500/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав. Поддържа, че определеният размер на дължимата държавна такса от 2027,53 лева
бил непосилен за нея, тъй като имала нетен доход от 930,00 лева от работна заплата.
Изложени са съображения, че като имущества притежавала по 1/2 ид. част от недвижим
имот и автомобил, които били предмет на настоящото делбено производство. Навежда
доводи, че няма други източници на доходи, като представя и декларация за материално и
гражданско състояние. Иска да бъде освободена от заплащането на държавна такса,
евентуално освободена частично от плащането й.
Съдът, като взе предвид становището на страната и представени по делото
доказателства намира, че подадената молба неоснователна, поради следните правни
съображения:
От представена декларация за материално и гражданско състояние се установява, че
Д. Б. Н. има месечен доход от 930,00 лева от работна заплата, не се намира в граждански
брак, съответно дохода й е единствено за лична издръжка. Посочено е, че притежава по 1/2
ид. част от имущества, които са предмет на настоящото производство, като не страда от
заболявания изискващи допълнителни разходи.
Следва да бъде изяснено, че предвиденото от законодателя освобождаване на
страната от такси и разноски при предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, цели облекчаване за
1
последната при завеждането и провеждането на съдебното производство. Разпоредбата
съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин
– чл. 56 от Конституцията на Република България – на нарушени или застрашени негови
права или законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на
съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение,
каквото в случая не е налице. Това право на едната страна по спора, обаче, не би могло да се
упражнява в ущърб на насрещната страна – с оглед принципа равенство в процеса (арг. чл. 9
ГПК). В този смисъл, нормата на чл. 6 КЗПЧОС гарантира на всеки „правото на съд“, един
аспект от който е правото на достъп до съд, и по-точно правото да се сезира съд по
граждански въпрос, съответно да се развие производство по поставения въпрос. Това право
не е абсолютно. То подлежи на възприети имплицитни ограничения, тъй като по самата си
природа изисква уредба от страна на държавата – така Решенията по делата Круз срещу
Полша (Kreuz c. Pologne), № 28249/95, § 53, CEDH 2001‑VI и, mutatis mutandis, Айри
срещу Ирландия (Airey c. Irlande), 9 октомври 1979 г., § 26. Достъпът до съд може да бъде
обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, каквото е
изискването за внасяне на държавна такса. Изискването за плащане на държавна такса само
по себе си отговаря на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС, като преследва законна цел и не е
налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и
преследваната цел – така Решения по делата Круз срещу Полша; Тинъли и синове Лтд и
други и Макелдъф и други срещу Великобритания (Tinnelly & Sons Ltd et autres et
McElduff et autres c. Royaume-Uni), 10 юли 1998 г., § 72. Този извод на настоящият съдебен
състав се обуславя от преценаката на следните обстоятелства (залегнали трайно в
практиката на ЕСПЧ – така Решение по делото „Агромодел“ ООД срещу България):
размерът на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства по случая,
както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадия на производството, в който
въпросното ограничение е наложено – така и Решенията по делата Круз срещу Полша §
60; Подбиелски и „Полпюр“ ООД срещу Полша (Podbielski et PPU Polpure c. Pologne),
№ 39199/98, § 64, 26 юли 2005 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая при съпоставка на необходимия
доход за екзистенц минимум следва да освободи ищцата от заплащането на държавна такса
за сумата над 300,00 лева до пълния размер от 2027,53 лева, единствено досежно подадената
въззивна жалба. В случая размерът на дължимата държавна такса е съобразен с факта, че
същата не е черезмерна, а е около 1/3 от месечни доход на страната, като доколкото е
платима еднократно това не би затруднило съществено екзистенц минимума на страната,
която е и именно инициатор на производството по съдебна делба. Отделно от това няма
пречка същата да бъде активна, вкл. с оглед възрастта си и да придобие доходи в по-голям
размер, съответно трябва да се вземе и предвид факта, че твърденията на ищцата са
единствено на базата на декларация, т.е. доказателства не са представени по делото досежно
твърдените обстоятелства.
Следователно молбата трябва да се уважи в частта за сумата над 300,00 до пълния
определен размер на дължима държавна такса, като в останалата част искането следва да се
остави без уважение. В тази насока, след влизане в сила на настоящото определение на
ищцата следва да се предоставят указания за представянето на доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Д. Б. Н., ЕГН: ********** от
2
внасянето на държавна такса за подадена въззивна жалба срещу Решение № 1436/29.01.2024
г., постановено по гр. д. № 19500/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта
над 300,00 лева до пълния размер от 2027,53 лева, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба с вх. № 100773/21.03.2025 г. в останалата част за пълно освобождаване от
внасянето на държавна такса.
УКАЗВА и ДАВА възможност на Д. Н. в едноседмичен срок, след влизане в сила
на настоящото определение, да представи доказателства за внесена държавна такса в
размер на 300,00 лева по сметка на СГС за подадената въззивна жалба.
УКАЗВА, че при неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която искането за пълно освобождаване от
заплащането на държавна такса може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страната с частна жалба пред СГС, а в останалата част досежно освобождаването и
указанията (с характер на разпореждане) е окончателно и не подлежи на обжалване!
Препис от определението да се връчи на страната!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3