МОТИВИ към
присъда № 214/ 29.05.2018г. постановена по НЧХД № 55/2018 г. по описа на РРС.
Постъпила е тъжба, с която Й.К.Й. EГH
********** ***, обвинява Д.Г.И. ЕГН ********** от с.гр., че на 21.07.2017
година в гр. Цар Калоян, обл. Разград в негово присъствие
публично, пред клиенти го е обидил, наричайки го „боклук„ - престъпление по чл.148, ал.1,т.1 вр. Чл. 146, ал.1 от НК,
И за това, че на 21.07.2017
година в гр. Цар Калоян, обл. Разград, публично и чрез телефонно обаждане до тел. 112, му е приписал
престъплението грабеж, а именно, че е отнел със сила, движими вещи – мобилен
телефон, лична карта, цигари и запалка, собственост на И. П., като от това
деяние са настъпили тежки последици – срещу наклеветения е образувано
наказателно производство – престъпление по чл. 148, ал.2,пр.1 и 2 вр. Чл. 148, ал.1,т.1 и т.2, пр.2 вр.
Чл. 147, ал.1 от НК.
Пострадалият
е предявил за съвместно разклеждане в наказателното производство граждански искове
срещу подсъдимия за по 2500,00лв., представляващи обезщетение за причинените от
престъплението по чл.148, ал.1,т.1 вр. Чл. 146, ал.1 от НК и за престъплението по чл. 148, ал.2,пр.1 и 2 вр. Чл. 148, ал.1,т.1 и т.2, пр.2 вр.
Чл. 147, ал.1 от НК., неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка
от сумите, начиная от датата на увреждането 21.07.2017г. до окончателното им изплащане,
претендира и за сторените по делото разноски.
Подсъдимият дава обяснения, с които по
същество се признава за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 146, ал.1 от НК, но не се признава за виновен в извършване на
престъплението по чл. 148, ал.2,пр.1 и 2 вр. чл. 148,
ал.1,т.1 и т.2, пр.2 вр. чл. 147, ал.1 от НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Категорично по делото и неоспорено от страните е, че ч.т.
Й. Й. и подс. Д. И. към процесната
дата се познавали, като подсъдимият и приятелката му И. П., често посещавали
заведението на частния тъжител в гр. Цар Калоян. Двамата нямали пари и затова
натрупали сума около 50,00лв., която дължали на частния тъжител. По този повод
на 21.07.2017г. частният тъжител Й. Й., пресрещнал с автомобила си приятелката
на подсъдимия – И. П. и взел от нея, нейни лични вещи мобилен телефон, лична
карта, цигари и запалка, като й казал, че ще й ги върне, когато с подсъдимия
заплатят дължимата сума. И. П., уплашена от действията на частния тъжител се
прибрала в къщи и разказала на подсъдимия за поведението на частния тъжител.
Подсъдимият от своя страна силно ядосан и разярен, веднага отишъл в заведението
на частния тъжител, където се намирал самият той, съпругата му – св. В. Й., а
пред заведението били свидетелите И. С., Х. Х. и Р. Т.. На прага на
заведението, подс. Д. И. се обърнал към частния
тъжител с думите „…голям боклук си станал…“ и поискал да му върне вещите на И. П.
Частният тъжител се засегнал от думите на подсъдимия и му казал, че ще върне
вещите, когато двамата с приятелката му си платят „ вересиите „. Подсъдимият
излязъл пред заведението и от личния си мобилен телефон позвънил на спешен
телефонен номер 112, като подал сигнал за грабеж срещу частния тъжител. Сигнала
бил предаден в дежурната част на РУ на МВР – Разград, като дежурният веднага
изпратил на място свид. Н.Н.
Той от своя страна се обадил на частния тъжител и след разговор с него го
убедил да върне доброволно със съответния Протокол вещите на И. П. За
действията на частния тъжител Й. Й. било започнато бързо досъдебно производство
№ 1873 ЗМ-397/22.07.2017г. по описа на РУ на МВР – Разград, за престъпление по
чл. 198, ал.1 от НК. Производството приключило с Постановление за прекратяване
на наказателното производство от 07.08.2017г., влязло в сила към момента на
провеждане на съдебното следствие.
Подс. Д.Г.И. е осъждан.
Съдът намира за установена горната фактическа обстановка,
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – обясненията
на подсъдимия. От показанията на свидетелите В. Й., И. С., Х. Х., Р. Т. и Н. Н., както и от писмените
доказателства по делото – Справка за съдимост на подсъдимия, заверени копия на
всички материали, съдържащи се в досъдебно производство № 1873
ЗМ-397/22.07.2017г. по описа на РУ на МВР – Разград и доказателствени
средства – официална справка от национален телефон за спешни повиквания 112,
1бр. СД.
Съдът, като обсъди обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите, намери, съобразно изложеното в частната тъжба,
която в случая замества обвинителен акт, че обвинението по чл. 146, ал.1 от НК
е категорично и безспорно доказано. Самият подсъдим признава, че е нарекъл
частния тъжител боклук, като това е чуто и от двама от свидетелите. Относно
правната квалификация на това деяние, съдът намира, че подсъдимия действително
е казал нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител, каквато е
квалификацията „ …боклук… „, но това по никакъв начин не е станало в
обстановка, която може да бъде определена като публична, а по – скоро следва да
бъде определена като битова. Това деяние е станало достояние само на съпругата
на частния тъжител и единият от свидетелите.
Относно обвинението по чл. 148, ал.2,пр.1 и 2 вр. чл. 148, ал.1,т.1 и т.2, пр.2 вр.
чл. 147, ал.1 от НК, с оглед изложената фактическа обстановка, образуваното
срещу частния тъжител бързо досъдебно производство, съдът намира, че са налице
данни за осъществено деяние по чл. 286 от НК. Поради, което в тази част
съдебното производство следва да бъде прекратено, а материалите да бъдат
изпратени на РП – Разград за извършване на проверка.
За престъплението по чл. 146, ал.1 от НК, законът
предвижда наказание „глоба” от хиляда до
три хиляди лева. В същото време това деяние, извършено от подсъдимия не се
явява с висока степен на обществена опасност, предвид едноактността
на действието, следва да се съобрази и поведението на частния тъжител, което е
изиграло своята улесняваща роля при вземане на решение от страна на подсъдимия
да извърши процесното престъпно деяние. По тези
съображения съдът определи минимално по размер наказание на подс.
Д. И. – 1000,00лв.
Съдът намира предявеният и приет за съвместно разглеждане
в наказателното производство граждански иск за неимуществени вреди за това
престъпление, прекомерно завишен. С оглед изложеното за това деяние,
поведението на частния тъжител и мотивите и подбудите от страна на подсъдимия да
извърши престъплението, съдът намира за справедливо обезщетение, такова в
размер на 100,00лв. В хода на делото не се събраха доказателства, които да
обосноват обезщетение в по – висок размер. Съдът отхвърли така предявения
граждански иск да горницата до 2500,00лв. като недоказан и неоснователен.
Съдът с оглед изхода на делото осъди подс.
Д. И. да заплати на частния тъжител
Й. Й. сумата 512.00 лева разноски по водене на делото за адвокатско
възнаграждение и държавна такса за образуване на делото.
Съдът прекрати производството
за повдигнатото с частната тъжба обвинение за престъплението по чл. 148, ал. 2,
пр. 1 и 2 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК,
като недопустимо и отхвърли предявеният граждански иск за неимуществени вреди,
предявен от частния тъжител за това престъпление, като неоснователен и
недоказан.
Съдът осъди подс.
Д. И. да заплати по сметка на РС – Разград, сумата 50,00лв., представляваща ДТ
върху уважения граждански иск.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: