РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Сливен, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230104750 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ.
Ищецът твърди, че работи в ответното дружество на длъжност
„бояджия” в багрилен цех с основно месечно възнаграждение в размер на 1150
лв. На 01.09.2023г. по време и във връзка с извършваната от ищеца работа -
при зареждане на багрилен апарат, при стартирала програма, ищецът се
опитал да отстрани останала втора капачка от препарата, която се наливала в
машината. Капакът на машината се затворил върху дясната му ръка, следствие
на което получил открита рана на дясната предмишница и увреждания на
нервите. Била му оказана спешна помощ в ОТО Сливен - реографии,
хирургична обработка и шев на раната. В резултат на злополуката получил
увреждане на нервус радиалис и нервус унарис, както и слабост и изтръпване
на пръстите. От травмата не можел активно да си вдига гривнената става и
палеца, получил се значителен оток на лакетната става и се ограничили
движенията. Въпреки приложената терапия, слабостта в дясната му ръка се
засилила. Ищецът не можелх да си повдигне китката и част от пръстите му
изтръпвали. Получил затруднена флексия на 5-ти пръст и затруднено
разгъване в лакътя. Тъй като месеци наред бил в болнични и приемал
1
медикаменти, а нямало промяна в статуса му, през м.февруари 2024г. бил
насочен към специалист за решение и необходимост от оперативно лечение.
Твърди, че на 16.02.2024г. бил приет в Университетска болница „София
мед“ - клиника по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и
реконструктивна хирургия и изписан на 23.02.2024г. с окончателна диагноза
Т92.4 - последици от травма на нервите на горен крайник - „Лезио н.улнарис
декс инветерата. Ст пост конквасацио peг кубити“.
Твърди, че настъпването на травмата била пряка и непосредствена
последица на получените увреждания при изпълнение на служебните
задължения. Претърпяната злополука била призната за „трудова” по смисъла
на чл.55 ал.1 КСО с Разпореждане № 5104-19-49/19.09.2023г. на НОИ ТД-
Сливен.
Твърди, че направил и значителни разходи за лечението и операцията в
размер на 2 484,21лв.
От съда се иска осъждане на ответника да плати на ищеца сума в
размер на 23 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, болки и
страдания, претърпени от трудова злополука, настъпила на 01.09.2023г.,
изразяващи се в увреждане на нервите на горен крайник „Лезио н.улнарис
декс инветерата. Ст пост конквасацио peг кубити“, както и сума в размер на 2
484,21лв, обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с
лечението, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
увреждането 01.09.2023г. до окончателното и изплащане.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е депозиран и с него се
оспорват претенциите.
Твърди, че настъпилото увреждане било в резултат на проявена
небрежност от страна на ищеца и единствено и само по негова вина. Същият
не само, че не спазил задължителни правила за безопасност и основни
технологични правила, но извършил работата при липса на елементарно
старание, като предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но
лекомислено се надявал, че няма да настъпи или, че ще успее да го
предотврати. Това се установявало от дадените от ищеца обяснения, написани
собственоръчно и от протокол № 12 /05.09.2023г. от разследването за
причините и обстоятелства, които са причинили злополуката. Сочи, че на
2
ищеца са проведени всички изискуеми и задължителни видове инструктажи.
Твърди, че ищеца причинил умишлено увреждането, което било
предпоставка за изключване изцяло на отговорността на работодателя за вреди
от злополуката, респ. за намаляването й, тъй като била налице груба
небрежност от страна на ищеца. В условията на евентуалност прави
възражение и за прекомерност на претенцията за неимуществени вреди, като
се иска намаление, съгласно чл.52 ЗЗД и в условията на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Оспорва дължимостта на сумата от 900 лв. за избор на екип, сумите по
фактури № **********/15.02.2024г. и № **********/15.02.2024г., сумата по
фактура № 15265/07.03.2024г. в размер на 300 лв.; за преглед при проф. Кътева
(кас.бел. № *********/13.11.2023г.), както и разписка за 195 лв. за извършено
картово плащане, тъй като същото не било подкрепено от надлежен
счетоводен документ с посочено основание за разхода. Иска се и претенциите
да бъдат намалени и с изплатеното от ЗАД „Алианц България“
застрахователно обезщетение в размер на 1600 лв. по застрахователна полица
№ 0143/9/23/354/00002, сключена от работодателя, както и със сумата,
изплатена от „Дженерали Застраховане“ АД, въз основа на сключената от
работодателя групова застраховка „Злополука и заболяване“ №
0121230126000131 от 22.02.2023г.
Иска се отхвърляне на иска за неимуществени вреди, като
неоснователен, а този за имуществени вреди да се намали по размер.
Съдът след анализ на събраните в хода на производството писмени
доказателства и писмени и гласни доказателствени средства прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява по делото, че ищецът
работел при ответното дружество на длъжност „бояджия“, съобразно
допълнително споразумение от 21.02.2023г. към трудов договор от
25.10.2022г.
С декларация № 12/05.09.2023г., ответникът работодател декларирал
пред ТП НОИ Сливен станала с ищеца на 01.09.2023г. около 22:30 часа по
време на работа в цех „СБМ“ злополука. Било декларирано като увреждане
на ищеца –притисната дясна ръка без фрактури. По време на разследване на
злополуката с ищеца, последният дал писмени обяснения, в които посочил, че
направил погрешна преценка, като смятал, че ще има достатъчно време да
3
извади капачка, останала в машината и бръкнал да я извади по време на
работата й и при затваряне на капака.
С Разпореждане № 5104-19-49/19.09.2023г. на длъжностно лице при ТП
НОИ гр.Сливен инцидентът с ищеца през работно време, а именно при
зареждане на багрилен апарат при стартирала програма, пострадалия се
опитал да отстрани останала втора капачка, следствие на което капакът на
машината се затворил върху дясната му ръка - бил приет за трудова злополука,
съобразно чл.55, ал.1 КСО.
Установява се от извадки от книги за инструктаж, че ищецът бил
инструктиран с начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана на 26.10.2022г., съответно на 01.07.2023г. преминал
периодичен инструктаж, а в деня на инцидента 01.09.2023г. положил подписа
си за това, че му е проведен ежедневен инструктаж.
По делото са представени и медицински документи / амбулаторни листи
за прегледи, рецепти и изследвания/, които съдът не следва да анализира
подробно, тъй като те са били обект на изследване от назначеното от съда
вещо лице, изготвило съдебно медицинска експертиза.
Видно от представени касови бонове, след злополуката ищецът заплатил
сума в общ размер на 330,89 лв., от която 200 лв. медицински услуги в МБАЛ
„Д-р И. Селимински“ АД гр.Сливен на 02.09.2023г., две такси потребителски
по 2,90 лв. всяка или 5,80 лв.; 25 лв. за медицински изделия на 04.09.2023г.,
както и 100,09 лв. на аптека Уно / 56,59 лв. на 21.09.2023г. и 43,50 лв. на
25.10.2023г./. На 13.11.2023г. ищецът заплатил сума в размер на 130 лв. за
преглед при професор Кътева в ДКЦ Софиямед ЕООД гр.София. На
15.02.2024г. ищецът заплатил обща сума в размер на 212,40 лв. по три броя
фактури от същата дата за извършен консултативен първичен преглед в ДКЦ
„Софиямед“ ЕООД гр.София – 100 лв.; за първичен преглед при специалист с
две специалности и ЕКГ – 95 лв. и потребителска такса в размер на 17,40 лв.
На 16.02.2024г. заявил избор на екип от медицински специалисти в
Университетска болница „Софиямед“ гр.София за извършване на
невропластика по клинична пътека „Реплантация и реконструкция с
микросъдова хирургия“. За избора на екип заплатил сума в размер на 900 лв.,
както и за консумативи, като заплатил обща стойност в размер на 1 584,83 лв.
по фактура от 20.02.2024г. На същата дата 16.02.2024г. ищецът бил приет в
4
Университетска болница „Софиямед“ гр.София и опериран от доктор -
професор Маргарита Кътева, съответно изписан на 23.02.2024г.
На 07.03.2024г. ищецът заплатил по фактура от същата дата в полза на
Медикосервиз ООД гр.Варна сума в размер на 300 лв. за наем на медицински
апарат. Така общата сума платена от ищеца по всички касови бонове и
фактури във връзка с увреждането възлиза на стойност 2 558,12 лв.
Ищецът бил в отпуск за временна неработоспособност за период от
01.09.2023г.- 23.04.2024г. общо 236 дни.
На 24.10.2024г. ищецът получил застрахователно обезщетение от ЗАД
Алианц България в размер на 1 600 лв. за трудовата злополука по
застрахователна полица на работодателя ответник № 0143/9/23/354/000002 по
задължителна застраховка на работниците и служителите за риск „Трудова
злополука“. От удостоверение от 15.11.2024г., издадено от Дженерали
застраховане се установява, че на ищеца било изплатено застрахователно
обезщетение в общ размер на 372 лв. по групова застраховка „Злополука и
заболяване- пакет комбинирана злополука“ по полица № 0121230126000131.
В хода на процеса е изготвена, изслушана и приета съдебно медицинска
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че следствие на
настъпилата трудова злополука на 01.09.2023г. ищецът получил травма в
областта на дясната лакетна става по типа на премазване от тежък предмет -
капак. Получил контузия /премазване/ на пакетната става, характеризираща се
с оток, болки и затруднени движения на лакетната става, разкъсно- контузна
рана в областта на лакетната става с размери около 3 см във предно външната
/радиална/ повърхност на ниво лакетна сгъвка. Възвможно било да е имал и
втора от вътрешната страна, но такава не била отбелязана в медицинските
документи. По време на личния преглед на същото място се виждали 2
ръбеца- единият от операцията и втори такъв с размери около 2 см, който би
могъл да е в резултат на травмата. Освен разкъсно - контузната рана тежкият
капак притиснал меките тъкани върху подлежащите кости и увредил
минаващите там радиален и улнарен нерв. Получила се контузия на нервните
снопчета на радиалния нерв и улнарния нерв с пареза - липса на двигателна
функция на мускулите, които се инервират от посочените нерви и сетивната
функция- липса на чувствителност в зоната на улнарния нерв.
Консервативното лечение не дало резултати, особено за улнарния нерв, което
5
наложило операция- ревизия на същия нерв в областта на улнарния
проксимален канал, освобождаване от страствания и невролиза. Дистално
била извършена невропластика с двигателния клон на н.интероссеус. По
принцип възстановяването на нервите изисквало по продължителен период от
време и упорито лечение, от 2- 3 месеца при контузиите и около 6 месеца до
година при оперативно лечение.
Налице била причинно -следствена връзка между инцидента и
настъпилите увреждания на ищеца. Към датата на изготвяне на заключението
ищецът бил възстановен напълно. Функцията на ръката била възстановена -
имал добър юмручен захват, възстановени били финните движения на ръката,
сетивност и мускулна сила. В момента ищецът бил работоспособен.
В производството е приета също така и съдебно техническа експертиза.
От заключението на изготвилото я вещо лице се установява, че ищецът
работил в противоречие с т.15 и т.19 от ИНСТРУКЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНА
РАБОТА С БАГРИЛЕН АПАРАТ „ЛОРИС БЕЛИНИ", а именно забранено
било вкарването на крайници, метални предмети или части от тях във
вътрешността на машината, поради опасност от притискане; всички настройки
и дейности от каквото й да е естество се извършвали само, когато бил спрян
работният цикъл. При сработила програма всякаква корекция била забранена
до спиране на цикъла. Освен това ищецът не спазил указанията на
работодателя си, дадени чрез т.9 и т.13 на „Инструкция за безопасна работа и
противопожарна защита за всички работещи. Роли и отговорности. Основни
правила за безопасност при работа“, а именно да информира незабавно
работодателя или съответното длъжностно лице за всяка възникнала
неизправност или рискова обстановка при работа. Забранено било
самоволното предприемане на действия за отстраняване на възникнала
неизправност или рискова обстановка. Такива действия/дейности следвало да
се извършват след разпореждане от ръководителя на участъка и в съответствие
с квалификацията, която има персонала, както и да не се приближават в
опасна близост движещи се части на работното оборудване.
Според вещото лице в конкретния случай останала допълнителна
капачка в машината не пречело на процеса на работа. Правилното действие
било ищецът да уведоми ръководителя на работния участък, който да прецени
какви действия да се предприемат по-нататък или да спре процеса на
6
затваряне на машината от стоп-бутона, находящ се непосредствено до
машината. Поведението на ищеца било в противоречие с разписаното в
инструкциите за безопасна работа и представлявало нарушение на чл.33 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд - "Всеки работещ е
длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност в
съответствие с квалификацията му и дадените му от работодателя
инструкции" - т.е. ищецът не проявил грижа за собствената си безопасност,
независимо от дадените му от работодателя инструкции.
В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства.
Показанията на свидетеля Т. Х. установяват, че ищеца бръкнал в
машината в работен процес за да извади някаква капачка, останала вътре. Така
ръката му била премазана от капака. Бил откаран веднага в Спешно отделение,
след което приет за лечение в Ортопедично отделение на МБАЛ „Д-р И.
Селимински“ АД гр.Сливен. Веднага след злополуката ищецът бил
разтреперан и изпаднал в паника. Наложили се да шият ръката и след
упойката започнали болките, като се наложило около месец и половина да
приема обезболяващи медикаменти. Раните заздравели, но функцията на
ръката не била възстановена, което наложило ищецът да направи операция,
като бил насочен към професор Кътева в гр.София. Преди операцията
професорът насочила към рехабилитация със специален уред, който ищецът
ползвал под наем и заплащал по 7 лв. на ден, но накрая му издали фактура не
за цялата сума, а за 300 лв. От тази рехабилитация нямало полза, което
наложило операция.
Избор на екип ищецът заплатил, тъй като операцията следвало да се
извърши точно от професор Кътева. След операцията ищецът започнал да си
мърда китката на ръката, да я повдига, да свива пръсти. На работа при
ответника се върнал през м.септември 2024г.
Свидетелите И. и Б. установяват, че ищеца работел на багрилен апарат
за боядисване на различни видове текстил. Ищецът преминал всички
изискуеми инструктажи за безопасна работа и въпреки това предприел
действия по изваждане на останала капачка в машината по време на работата
й и по време на затваряне на капака. Ищецът би следвало първо да спре
работата на машината, чрез авариен бутон, находящ се на самата машина и
7
след като машината спре/блокира и процеса на работа спре, тогава да
отстрани капачката от нея. Освен това останалата вътре капачка не била в
състояние да повреди машината.
Свидетелят И. установява още, че след като ищецът се върнал на работа
след злополуката с ръката му, работел без проблем и без оплаквания.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице изготвило съдебно
медицинската експертиза в т.9 „ФАКТУРИ И КАСОВИ БЕЛЕЖКИ“ в частта,
в която е посочено, че няма фактура от внесената сума за избор на екип.
Такава фактура има представена и приета по делото и тя е №
**********/20.02.2024г. /лист 40 от делото/, като в нея в т.1 е вписан избор на
екип на стойност 900 лв. Освен това тази стойност съответства изцяло на
вписаната стойност за избор на екип в приетото по делото заявление за избор
на екип /л.39 от делото/. В останалата част съдът кредитира заключението,
като пълно и ясно и неоспорено от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице изготвило
съдебно техническата експертиза по делото, като неоспорено от страните и
изготвено от лице притежаващо съответната компетентност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и писмени и гласни
доказателствени средства в кредитираните им части.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на
обезщетение в размер на 23 000 лв.- неимуществени вреди, болки и
страдания, претърпени от трудова злополука, настъпила на 01.09.2023г.,
изразяващи се в увреждане на нервите на горен крайник „Лезио н.улнарис
декс инветерата. Ст пост конквасацио peг кубити“, както и обезщетение в
размер на 2 484,21 лв., имуществени вреди във връзка с лечението, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането
01.09.2023г. до окончателното и изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова
злополука, които са причинили временна неработоспособност, какъвто е
настоящия случай, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
8
настъпването й. Разпоредбата на чл.200 КТ регламентира гаранционно-
обезпечителната безвиновна отговорност на работодателя при осъществяване
на професионалните рискове трудова злополука и професионална болест. Тази
отговорност включва репарирането на всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от реализацията на тези
рискове. За възникването на отговорността е необходимо да са налице няколко
предпоставки, а именно наличие на внезапно увреждане здравето на
работника/ служителя, причиняването на неработоспособност или смърт, като
последица от увреждането и то да е станало по време, във връзка или по повод
на извършената работа.
В конкретната правна хипотеза тези предпоставки са налице.
Безспорно се установи в процеса, че злополуката с ищеца е трудова по
смисъла на чл.55 КСО, установена по специалния предвиден за това
административен ред, съгласно Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки и е довела до временна
неработоспособност. Установи се и наличие на причинно следствена връзка
между настъпилото ПТП и уврежданията на ищеца.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, съгл.чл.52 ЗЗД. В конкретната правна хипотеза не са нужни
специални знания за да се установи, че веднага след увреждането ищецът
претърпял първоначален шок и силен стрес, следствие злополуката. Доказа се
също така, че около месец и половина имал силни болки и приемал
медикаменти за това, както и усложнения, които наложили извършването по-
късно на оперативна интервенция за възстановяване функцията на ръката.
Така възстановяването на ищеца отнело една година, през която той не бил
трудоспособен.
От друга страна съдът отчита обстоятелството, че ищеца е млад човек
в работоспособна възраст и напълно възстановен към момента от
увреждането.
Така съдът намира, че справедлив еквивалент на търпените от
пострадалия ищец болки и страдания е обезщетение в размер на 40 000 лв.
Съдът намира обаче за основателно възражението на ответното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Предпоставка за намаляване отговорността на работодателя е
9
допусната груба небрежност от пострадалия, но критерий при определяне на
процента на съпричиняване е конкретния принос на увредения. Грубата
небрежност в гражданското право се изразява в липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични и правила за
безопасност от пострадалия.
В конкретиката на казуса безспорно се установи, че ищеца при
настъпване на злополуката е преминал всички видове инструктаж,
включително и ежедневен преди застъпване на смяна и въпреки това
самонадеяно вкарал ръката си в сработила машина и при затварящ се капак
при което допринесъл за увреждането си. Следователно налице е проявена
груба небрежност от страна на ищеца, допринесла за настъпване на
злополуката и съответно на уврежданията му.
По изложените съображения съдът приема съпричиняването на
вредоносния резултат от увредения на 60%, поради което обезщетението
следва да се редуцира с такава част и да бъде в размер на 16 000 лв. От този
размер на обезщетението 16 000 лв., съдът следва да прихване и платеното
вече на ищеца обезщетение по застраховките от двете застрахователни
дружества ЗАД Алианц България в размер на 1 600 лв. и от Дженерали
застраховане в размер на 372 лв. или общо 1 972 лв. и да присъди на ищеца
обезщетение в размер на 14 028 лв.
Следователно исковата претенция бива уважена до размера на 14 028
лв., като над този размер до пълния предявен размер от 23 000 лв. искът бива
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен, но не в
пълния предявен размер. Установи се по делото, че сторените разходи от
ищеца във връзка с лечението на уврежданията са в общ размер на 2 558,12
лв., като с исковата молба се претендира по-малка сума в размер на 2 484,21
лв. Този претендиран размер обаче следва да се намали с 60 % съпричиняване
от страна на увредения ищец и така искът бива уважен в размер на 993,68 лв.,
като се отхвърли до пълния предявен размер от 2 484,21 лв. Върху уважените
части от исковете следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
увреждането 01.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, тъй
като работодателя изпада в забава от момента на настъпване на увредата,
съгласно правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД /в този см. Решение № 441/08.07.2010г.
10
по гр.д. № 682/2009г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца деловодни
разноски за обезпечението на иска в размер на 31,34 лв., съобразно уважената
част на претенциите. Освен това на пълномощника на ищеца дължи
възнаграждение по чл.38 ЗАдв, изчислено по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
иска за имуществени вреди и по чл.7, ал.2, т.3 за искът за морални вреди в общ
размер на 2 012,78 лв., съобразно уважената част на претенциите или разноски
в общ размер на 2 044,12 лв. Ответното дружество дължи и заплащане на
държавна такса, съобразно уважените размери на претенциите, а именно в
размер на 679,75 лв. по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната
власт.
От своя страна ищецът дължи разноски на ответника в размер на
411,46 лв., съобразно отхвърлената част на исковете.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.200 КТ „Е.МИРОЛИО“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв.”
Индустриален“, представлявано от Г. Р. ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. Х., ЕГН:
********** от с.**, общ.Сливен, ул.“**“ № ** сума в размер на 14 028 лв. /
четиринадесет хиляди и двадесет и осем лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от настъпила трудова злополука на
01.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането 01.09.2023г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част до пълния предявен размер от
23 000 лв. / двадесет и три хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.200 КТ „Е.МИРОЛИО“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв.”
Индустриален“, представлявано от Г. Р. ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. Х., ЕГН:
********** от с.**, общ.Сливен, ул.“**“ № ** сума в размер на 993,68 лв. /
деветстотин деветдесет и три лева и 0,68 лева/, представляваща
11
обезщетение за имуществени вреди от настъпила трудова злополука на
01.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането 01.09.2023г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част до пълния предявен размер от
2 484,21 лв. / две хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и 0,21 ст./,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „Е.МИРОЛИО“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв.”
Индустриален“, представлявано от Г. Р. ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. Х., ЕГН:
********** от с.**, общ.Сливен, ул.“**“ № **, сума в размер на 2 044,12 лв.
/две хиляди и четиридесет и четири лева/, деловодни разноски, съобразно
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК И. Т. Х., ЕГН: ********** от
с.**, общ.Сливен, ул.“**“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.МИРОЛИО“ ЕАД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв.”
Индустриален“, представлявано от Г. Р. сума в размер на 411,46 лв.
/четиристотин и единадесет лева и 0,46 ст./, деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „Е.МИРОЛИО“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв.”
Индустриален“, представлявано от Г. Р. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СлРС сума в размер на 679,75 лв. /
шестстотин седемдесет и девет лева и 0,75 ст./, държавна такса, съобразно
уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12