Р Е Ш Е Н И Е
№ 726 19.05.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас
VІІ-ми състав
На двадесет и седми
април две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 678 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Д.Я.Н., ЕГН-**********, постоянен адрес: *** и адрес за връчване на книжа:
гр.София, кв.Стрелбище, бл.26, ет.6, ап.24, против решение изх. №1012-02-18#1/11.02.2021г.
на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт
Бургас (ТП на НОИ-Бургас), с което е оставено в сила разпореждане № Ц1023-02-100#1/10.12.2020г.
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ-Бургас.
Жалбоподателката Н. счита оспореното решение за неправилно и
незаконосъобразно, след като с него е оставено в сила разпореждане №
Ц1023-02-100#1/10.12.2020г. на ръководител ПО в ТП на НОИ-Бургас, което разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно постановено. В жалбата се сочат обстоятелства,
свързани със спирането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ)
на Н., реализирано на основание чл.95, ал.2 от КСО с разпореждане изх.№ 571030/08.04.2015г.
(л.102) на ръководител ПО в ТП на НОИ. Сочи се, че през тези 6 години от
спирането на пенсията не са събрани абсолютно никакви доказателства от
административният орган, които биха могли да доведат до основание за
прекратяване й, като понастоящем Д.Н. търпи изключително огромни имуществени и
неимуществени вреди от действията на пенсионните органи на ТП на НОИ-Бургас,
които застрашават нейното здраве и живот, предвид напредналата й възраст. Иска се
от съда да отмени обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане,
като неправилни и незаконосъобразно постановени и да върне административната
преписка на началник-отдел ПО в ТП на НОИ-Бургас, като го задължи да постанови
ново разпореждане, с което на Д.Н. да бъде възобновено изплащането на
отпуснатата й ЛПОСВ. В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез
процесуалния си представител адвокат Т.Р. от АК-Видин, поддържа жалбата на
основанията изложени в нея и претендира присъждане на разноски по представен
списък.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт
К.В., счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли съда да я остави без
уважение и да потвърди оспореното
решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
жалбоподателката.
Административен
съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока
по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна, която има право и интерес от
обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От
данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателката Д.Я.Н. е подала заявление
вх. №МП-47534/20.12.2013г. (л.169) за отпускане на ЛПОСВ. Към заявлението са
представени 5 бр. документи за стаж – две трудови книжки (от ЖПЗ„Георги Димитров“
и от „LMT Интернейшънъл“), две удостоверения УП-3
(от ЖПЗ„Георги Димитров“ и от ДФ “Строймашинженеринг“) и едно удостоверение УП-2
ДФ“Строймашинженеринг“.
С писмо изх. №МП-47534/6/03.01.2014г. (л.158) началник отдел „Пенсии“ е
изискал от началник отдел „КПК“ потвърждаването на данните за осигурителния
стаж и дохода, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от
самосигуряващото се лице Н. за посочен период.
С писмо изх. №МП-47534/8/15.01.2014г. (л.157) Н. е уведомена, че при проверката
са установени нередности, свързани с размера на заплатените осигурителни вноски
и с коректността на подадената информация, като е определен срок за ангажиране
на доказателства от нейна страна.
Във връзка с подаденото заявление, старши инспектор по приходите е извършил
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Н. от данните в
информационната система на НОИ, като са установени нередности. Резултатите от
проверката са обективирани в констативен протокол от 22.01.2014г. (л.149). На Н.
са дадени задължителни предписания изх.№114/22.01.2014г. (л.155) за подаване на
липсващи и коригиращи данни, декларации, заявление и внасяне на дължими
авансови осигурителни вноски. Предписанията са връчени на Н. на 22.01.2014г.,
видно от направеното отбелязване върху тях.
С разпореждане от 15.01.2014г./23.01.2014г. (л.159) ръководител ПО е
отпуснал ЛПОСВ на Н. в минимален размер до определянето размерът й по реда на КСО.
Размерът на тази пенсия е изменен с разпореждане от 15.04.2014г./23.04.2014г.
(л.128) на ръководител ПО, като е определен окончателния размер на ЛПОСВ на Н..
Впоследствие Н. е уведомена (л.127, л.126) да се яви лично в ТД на НОИ-Бургас
и да носи всички документи, удостоверяващи придобития от нея осигурителен стаж
в оригинал. Н. е написала и подписала собственоръчно декларация от 20.06.2014
г. (л.123) за периодите, в които е полагала труд в завод „Георги Димитров“-София,
в СМИ “Строймашинженеринг“ и в Несебър.
По делото е представена кореспонденция (л.125; л.124) между ТП на НОИ-
Бургас и Професионална гимназия по туризъм „Иван Вазов“-КК Слънчев бряг, от
която се установява, че в периода 15.09.1972г.-29.06.1975г. Н. е била ученичка
без прекъсване на обучението, а във вече цитираната декларация тя е посочила,
че в периода 01.11.1973г.-31.12.1989г. е работила в завод „Георги Димитров“-
София.
В административната преписка се съдържа удостоверение УП-3 изх. № 567/ 23.10.2014
г. (л.118), издадено от КК Слънчев бряг, от което се установява, че в периода
11.05.1982г.-01.08.1986г. (с посочени прекъсвания) Н. е работила като сервитьор
и барман. За посочения период Н. лично е декларирала, че е работила в ЖПЗ
„Георги Димитров“-София.
Поради възникнали съмнения за неправомерно облагодетелстване на граждани с
пенсии по повод издадени документи от ДФ „Строймашинженеринг”-София, директорът
на ТП на НОИ-Бургас е уведомил
ОД МВР-Бургас, сектор „Икономическа полиция“ с писмо изх.
№942-10047/5/24.10.2014 г. (л.120) като
е изпратил за проверка документите на 9 лица, сред които и Д.Я.Н..
С писмо №251000-6101/17.03.2014г. (л.105) началник отдел „Икономическа
полиция“, ОД МВР-Бургас е поискал информация от ТП на НОИ-Бургас дали за девет лица, между които
и Д.Я.Н., се съхраняват оригинални трудови книжки и удостоверения
образци УП-2 и УП-3, удостоверяващи положен трудов стаж в завод „Георги Димитров“-София и ДФ“Строймашинженеринг“-
София. В отговор, с писмо изх. №МП-12878/1/02.05.2014г. (л.104), директорът на ТП на НОИ-Бургас в частта за Н. е посочил, че се съхраняват оригинали на
трудова книжка №964/01.11.1973г., издадена от Железопътен завод „Георги
Димитров”-София и УП-2 №279/24.11.2003г., издадено от ДФ „Строймаш-инженеринг”-София.
С разпореждане от 06.04.2015г. (л.102) на ръководител ПО, на основание
чл.95, ал.2 от КСО е спряна ЛПОСВ на Н. (считано от 01.04.2015г.).
Служителят от ТП на НОИ-Бургас, който е обработил заявлението на Н. за
отпускане на пенсия и приложените документи е представил сведение (л.103), в
което подробно е отразен механизма за определяне стажа на Н..
С писмо
№00-00-7/15.06.2015г. (л.100) управителят на НОИ е уведомил директорите на
няколко териториални поделения в страната относно необходимостта от съдействие
в полза на ДАНС във връзка с проверка на издадени от ДФ“Строймашинженеринг“
документи, свързани с трудов/ осигурителен стаж. Тази информация е представена на
ДАНС от директора на ТП на НОИ-Бургас с писмо изх. №94Д-10047-2/24.06.2015г.
(л.93). В частта за Д.Я.Н. е посочено следното: “6. Добрина Я.Н. (под №85), ЕГН **********, е подала заявление за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 20.12.2013г. Към заявлението е
представено и се съхранява в пенсионното досие оригинално удостоверение УП-2 №
279/24.11.2003г„ изд. от ДФ „Строймашинженеринг" - София. Отпусната е
пенсия по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 20.12.2013г„ в размер на
483.48лв. Зачетен е осигурителен стаж за периода 01.11.1973г. -31.12.1989г. -
16 години и 02 месеца от първа категория труд от Железопътен завод „Георги
Димитров" - София и 01.01Л990г.-28.02.1994г. - 04 години и 02 месеца от
първа категория труд от ДФ „Строймашинженеринг” - София.В хода на извършваната
проверка е изискана информация за периода на обучение на Добрина Я.Н. от
Професионалната гимназия по туризъм -к.к. Сл.бряг. От предоставената информация
от Директора на гимназията става ясно, че обучението на лицето в к.к.Сл.бряг -
от 1972г. до 1975г. ( без прекъсване ) , съвпада с представения стаж от
Железопътен завод „Георги Димитров" - София. Изискана е информация и от
осигурителя „Сл.Бряг" АД . Педставено е УП-3 за летните периоди на 1982г„
1983г. и 1986г. , които съвпадат с представения от лицето образец от
Железопътен завод „Георги Димитров” - София. На 20.06.2014г. Добрина Я.Н.
собственоръчно декларира, че е работила в Железопътен завод „Георги
Димитров" - София и в ДФ „Строймашинженеринг" - София.С разпореждане
№ 571030 / 06.04.2015г„ пенсията е спряна, считано от 01.04.2015г.В пенсионната
преписка се съхранява оригиналната трудова книжка на лицето.“
От кореспонденцията на ОД МВР-Бургас и ТП на НОИ-Бургас (л.92, л.91) се установява, че
оригиналите на документите са предадени на ДАНС. Във връзка с Н. конкретна
информация е представена на 09.05.2016г. (л.89, л.85).
С постановление от 29.03.2016г. (л.87) е образувано досъдебно производство
№11353/2016г. по описа на Софийска районна прокуратура относно изследване
автентичността на положени подписи на лица от цялата страна в разплащателни
ведомости на ДФ“Строймашинженеринг“-София и
удостоверения за пенсиониране, които впоследствие да послужат пред НОИ за
отпускане на неправомерно пенсионно обезщетение или актуализиране на вече
отпуснато такова за придобит трудов стаж и възраст.
Н. (чрез упълномощен адвокат) е подала на 31.05.2018г. (л.78) жалба до
Министерството на финансите с искане изплащането на спряната ЛПОСВ да бъде възобновено.
Във връзка с тази жалба, в ТП на НОИ-Бургас е проведена вътрешноведомствена проверка (л.81,л.82) и с
писмо изх. №5512-02-772/ 21.06.2018г. (л.77) началник отдел „Осигурителен
архив“ е уведомил началник сектор „Опускане на пенсии“, че в полза на Н. не
може да бъде издаден УП-13 от ДФ “Строймашинженеринг”-София за периода
01.01.1990г.- 28.02.1994г., тъй като към настоящия момент не са предадени
документи за периода 01.11.1973г.-31.12.1989г. от осигурител Железопътен
завод “Георги Димитров” - София, удостоверяващи осигурителен стаж и доход в ТП
на НОИ.
С разпореждане
изх. №1012-02-101/7/26.08.2018г. (л.76) на основание чл.97, ал.1 от КСО на
ръководител ПО, ТП на НОИ-Бургас е отказал възобновяването на ЛПОСВ на Н.. Последната е обжалвала това разпореждане пред директора
на ТП на НОИ-Бургас с жалба от 27.07.2018г. (л.72)
с доводи, че също е жертва на престъплението, разследването на което ще
продължи дълго. По тази причина настоява да й бъде възстановено правото на
получаване на ЛПОСВ във вече определения размер, а при условията на
евентуалност – в минимален размер. Н. посочва, че тя самата не е обвиняема и
търпи неоснователни вреди, касаещи физическото й оцеляване. С решение изх. №
1012-02-139/1/27.08.2018г. (л.68) директорът е оставил в сила обжалваното
разпореждане с мотив, че образуваното досъдебно производство е свързано с
документи от които Н. пряко черпи права, както и че не са налице условията за
възобновяване, визирани в чл.97, ал.1 от КСО. Решението е получено от Н. на
29.08.2018г. (л.71), като не е налична информация дали същото е обжалвано по
съдебен ред.
В отговор на запитване от НОИ, с писмо №17672/2019г. от 24.02.2020г. (л.66)
Софийска градска прокуратура е предоставила информация относно предприетите
действия по разследване на действията, свързани с установяване на истинността
на документите, издадени от ДФ“Строймашинженеринг“ за трудов/ осигурителен стаж
– документи, на база които е отпусната пенсията на Д.Я.Н.. Посочено е, че разследването по досъдебното производство
продължава. Писмото на СГП е препратено до директорите на ТП на НОИ в страната
на 04.03.2020г. (л.65).
Н. е представила експертно решение №0164/№016/27.01.2020г. (л.56) на Трети
състав на ТЕЛК към УМБАЛ-Бургас, с което е определена 50% трайно намалена
работоспособност за срок от две години. На 12.03.2020г. тя е подала заявление (л.62)
за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е
представила посоченото експертно решение. Последното е прието от медицинска комисия
при ТП на НОИ-Бургас с решение №1382/009/ 11.03.2020г.
Във връзка с така подаденото заявление от Н., в ТП на НОИ-Бургас отново е
извършена проверка на осигуряването. Резултатите от проверката са обективирани
в констативен протокол №КВ-5-02-00741479/01.04.2020г. (л.34). Контролният орган
е достигнал до заключението, че не се следва служебно потвърждаване на
осигурителен стаж и доход по чл.9, ал.1, т.4 от КСО на Н. за периода от
01.07.2014г. до 31.07.2014г., тъй като е приложена разпоредбата на чл.4, ал.6
от КСО. Посочено е още, че на самоосигуряващото се лице съгласно разпоредба на
чл.9, ал.1, т.4 от КСО се зачита осигурителния стаж и доход и се издава
служебна бележка за периода от 05.06.2017г. до 30.09.2017г. включително (л.33).
За отстраняване на установените от проверката нередности, старши експерта по
осигуряването, извършил същата, е издал задължителни предписания
№ЗД-1-02-00741489/01.04.2020г. (л.33), като е определил срок, в който Н. трябва
да изпълни същите.
Във връзка с подаденото заявление за отпускане на пенсия за инвалидност, до
Н. е изпратено писмо (л.31), в което е указано каква допълнителна информация и
в какъв срок следва да представи, като са посочени последиците от
неизпълнението. Писмото е получено лично от Н. на 07.04.2020г. (л.32).
С разпореждане от 02.04.2020г./03.04.2020г. (л.26) ръководител ПО е отпуснал
на Н. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер, до
определянето на размера й по реда на КСО.
В полза на Н. на 26.06.2020г. (л.38) е издадена и още една служебна
бележка, относно периода 01.7.2001г.-30.09.2001г., който се зачита за
осигурителен стаж.
Пенсията за инвалидност на Н. е изменена с разпореждане от 03.07.2020г./06.07.2020г.
(л.23) на ръководител ПО, като е определен действителният размер.
Д.Я.Н. е
предявила молба вх.№Ц1023-02-100/ 10.09.2020г. (л.22)
до директора на ТП на НОИ-Бургас, в която посочва, че
спрямо нея се прилага геноцид като възрастен човек, тъй като повече от 5 години
пенсията й е спряна и не се изплаща. Твърди, че поведението на ръководителя на
ПО при ТП на НОИ-Бургас е недопустимо и
представлява административен произвол. Посочва още, че за нея остават
неизвестни доказателствата и обстоятелствата, наложили спирането на пенсията й.
Иска извършването на проверка и възобновяване на плащанията от датата, на която
е спряна пенсията. Във връзка с тази молба, ръководител ПО се е произнесъл с разпореждане
№ Ц1023-02-100#1/10.12.2020г. (л.19) като е отказал
възобновяване на ЛПОСВ на Н.. В мотивната част на разпореждането в хронологичен
порядък са проследени действията на ТП на НОИ-Бургас във връзка с образуваното досъдебно производство и
наличието на основателни съмнения за
неправомерно облагодетелстване с пенсии по повод издадени документи от
„Строймашинженеринг”-София и ЖПЗ „Г. Димитров”-София. Посочено е, че от
предоставената от Софийска градска прокуратура информация се установява, че
разследването по делото не е приключило и то касае именно установяване
истинността на посочените документи, както и достоверността на данните в него.
Така постановеното разпореждане е обжалвано от Н. пред директора на ТП
на НОИ-Бургас с жалба вх. №1012-02-18/12.01.2021г.
(л.15). Основното възражение в случая се отнася до факта, че в постановеното
разпореждане не се сочи никаква конкретна информация, свързана с досъдебното
производство, като счита, че по този начин правото й на защита е силно
ограничено. Иска се отмяната на обжалваното определение.
Във връзка с оспорването, директорът на ТП на НОИ-Бургас е постановил решение №1012-02-18-1/11.02.2021г. (л.10), предмет на обжалване в настоящото съдебно производство. С това решение е оставено в сила разпореждането на ръководител ПО от 10.12.2020г. В мотивите изключително подробно са проследени действията на ТП на НОИ-Бургас във връзка с отпускането на ЛПОСВ на Н. и последиците от спирането на същата. Изложени са и мотиви във връзка с отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Решаващият орган се е позовал на нормата на чл.95, ал.2 от КСО във връзка със спирането на пенсията, като е обосновал необходимостта от това действие на органа по осигуряването. Отбелязано е, че производството по установяване истинността на ангажираните от Н. доказателства във връзка с трудовият й стаж в завод „Георги Димитров“-София и в ДФ “Строймашинженеринг“ продължава. Решаващият орган е достигнал до извода, че към момента на подаване на жалбата, основанието за спиране ЛПОСВ - наличие на обстоятелства, които биха довели до прекратяване на пенсията, не е отпаднало.
Решението е
връчено на процесуалния представител на Н. на 26.02.2021г. (л.14)
Недоволна
от така постановеното решение, Н. оспорва същото в настоящото съдебно
производство с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че
изплащането на нейната ЛПОСВ е спряно през 2015г. на основание чл.95, ал.2 от КСО без никаква разумна и логична причина. Сочи, че са изминали повече от 6
години, през които тя е била лишена от дължимият й месечен осигурителен доход
за пенсия, което е наложило тя да изтърпи невероятни лишения и унижения предвид
напредналата й възраст. Изложени са емоционални разсъждения в тази насока.
Посочва още, че в КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителният стаж (НПОС) са
предвидени достатъчно механизми, в случай, че се установи получаване на
неоснователно изплатени суми за пенсии, същите да бъдат принудително
възстановени от правоимащите лица по реда на чл. 114 от КСО. Релевира
възражение, че със спирането на пенсията й са нарушени редица принципи,
залегнали в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а
също и факта, че не се спазват разпоредбите и на КСО, НПОС и АПК. В жалбата се
въвежда твърдение, че Н. не е привлечена в никакво качество по цитираните в
решението прокурорски преписки №11356/2015г. на СРП и №17672/2019г. на СГП, и
срещу нея конкретно не е започнало наказателно преследване за документно
престъпление; не е установена неистинност на представените от същата документи
за стаж и доход, и разследващите органи не са представили в ТП на НОИ-Бургас
никакви доказателства в тази насока. Развита е тезата, че съдът трябва да
приложи в конкретния случай нормата на чл.127, ал.2 от АПК съгласно която съдилищата
не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на
която да решат искането. Н. счита, че същата не следва да бъде лишавана от
правосъдие, поради липса на конкретна правна норма, която да ограничава правото
на административният орган да спира пенсията за определен или разумен период от
време. Иска се от съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърденото
с него разпореждане и да върне преписката
ръководителя ПО в ТП на НОИ-Бургас, като го задължи да постанови ново
разпореждане при спазване на разпоредбите на КСО, с което на Д.Я.Н. да бъде възобновено изплащането на отпуснатата й
пенсия за ОСВ.
В
административната преписка са представени справки за осигурителния стаж и доход
на Н. в различни периоди от време, както следва:
1.
Справка за деклариран
вид осигуряване от самоосигуряващи се лица (л.129).
2.
Справка от
Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.1997г. до
31.12.1999г. при пенсиониране към 21.12.2013г. (л.131).
3.
Справка от
Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.2000г. до
31.12.2004г. при пенсиониране към 21.12.2013г. (л.134).
4.
Справка от
Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.2008г. до
31.12.2013г. при пенсиониране към 31.12.2013г. (л.137).
5.
Справка за
осигурителен стаж на лицето, изготвена на 02.01.2014г. (л.107).
6.
Справка от НБД
„Население“ на ГД“ГРАО“, изготвена на 02.01.2014г. (л.111).
7.
Справка от
Регистър на осигурените лица на НОИ при
пенсиониране - обобщени суми на осигурители и години и трудови договори към
02.01.2014г. (л.144).
8.
Резултати от
пресмятанията на коефициентите по пенсията на лицето с начална дата
01.01.2014г. (л.164).
9.
Справка за
осигурителен стаж на лицето, изготвена на 02.01.2014г. – два броя, с различни
изчисления (л.165-л.168).
10.
Справка от
Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.2013г. до
31.12.2014г. при пенсиониране към 10.04.2014г. (л.142).
11.
Справка за
осигурителен доход след 01.01.1997г., изготвена на 11.04.2014г. (л.162).
12.
Справка от
Регистър на осигурените лица на НОИ при
пенсиониране - обобщени суми на осигурители и години и трудови договори към 28.04.2014г.
(л.109).
13.
Справка от
Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.1997г. до
31.12.1999г. при пенсиониране към 20.03.2020г. (л.49).
14.
Справка от
Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.2000г. до
31.12.2004г. при пенсиониране към 20.03.2020г. (л.46).
15.
Справка от
Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.2008г. до
31.12.2020г. при пенсиониране към 20.03.2020г. (л.40).
16.
Справка от
Регистър на осигурените лица на НОИ при
пенсиониране - обобщени суми на осигурители и години и трудови договори към 20.03.2020г.
(л.24).
17.
Опис на
осигурителен стаж, изготвен на 10.06.2020г. (л.53).
18.
Опис на
осигурителен доход, изготвен на 02.07.2020г. (л.51).
По молба
за събиране на доказателства, подадена от ответника (л.179), съдът е изискал
информация (л.181) от Софийска районна прокуратура във връзка с образуваното
досъдебно производство. С писмо №11356/22.04.2021г. (л.184) на Софийска районна
прокуратура по пр.пр. №11356/2015г. е посочено, че предмет на изследване е
достоверността на подписи, положени от около 200 лица от цялата страна в
разплащателни ведомости на ДФ“Строймашинженеринг“. Тези ведомости са предадени
за съхранение в отдел “Обединен осигурителен архив“ при ТП на НОИ в с.
Невестино, обл. Кюстендил от Щерьо Щерев Щерев, бивш изпълнителен директор на
ДФ“Строймашинженеринг“ в периода от април 2013г. до юли 2014г. Представените от
лицата документи пред НОИ удостоверяват стаж, който се категоризира при
условията на първа и втора категория труд с оглед ползване на по-благоприятни
осигурителни права при пенсиониране. Отразеният в тях тригодишен базисен доход
за изчисляване на възнаграждението надвишава неколкократно средния осигурителен
доход за страната. Това е довело до определяне на висок индивидуален коефициент
при изчисляване на пенсиите и определяне на такива в максимален размер или
размер, близък до него. Делото е обемно, с фактическа и правна сложност,
касаещо усложнена и продължавана престъпна дейност от множество лица в различни
форми на съучастие на територията на цялата страна като предстоят множество
процесуално-следствени действия. До момента няма повдигнати обвинения срещу
конкретни лица. Към настоящия момент всички материали по следственото дело се
намират в СГП-Следствен отдел, където се провежда разследването. За последно
срокът за разследване е удължен с 2 месеца от заместник-районен прокурор на
гр.София, считано до 15.05.2021г.
В съдебно заседание жалбоподателката Н. представя като
доказателство справка (л.187) от електронната страница на Прокуратурата на
Република България, от която се установява, че по пр.пр.№17672/2019г. на
СГП-София е издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство
на 09.03.2021г. В съдебното заседание процесуалният представител на ответника е
заявил, че постановлението не е окончателно и същото вероятно ще бъде обжалвано.
При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по
делото писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК
и като съобрази нормата на чл.168 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Предмет
на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ-Бургас, взето по реда и при
условията на чл.117 от КСО,
т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Обжалваното решение е постановено при спазване на
изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е
надлежно мотивирано. Тези въпроси не са спорни между страните.
Административният орган е спазил изискването на чл.35 от АПК и е издал
обжалвания административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата,
които са от значение за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията
на Н.
По
отношение на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане с материалния закон, настоящият съдебен състав приема следното:
Спорът между страните се свежда до установяване на факта дали към момента
на подаване на молба вх. №Ц1023-02-100/10.09.2020г.
(л.22) от Н. до директора на ТП на НОИ-Бургас, са били налице обстоятелства, които да обуславят
възобновяването на ЛПОСВ на Н..
От изложената фактическа обстановка се установява, че с разпореждане изх. №571030/08.04.2015г. на ръководител
ПО в ТП на НОИ-Бургас на основание чл.95, ал.2 от КСО, ЛПОСВ на Н. е спряна. Съгласно тази норма (редакция ДВ,
бр.107/24.12.2014г., в сила от 01.01.2015г.) длъжностното лице, на което
е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на
пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да
доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се
издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за
прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на спирането.
Към датата на молбата, с която Н. е сезирала директорът на ТП на НОИ-Бургас
за възобновяване на ЛПОСВ, нормата е действаща и нейното съдържание не е
променяно. Отново към същия момент продължава досъдебното производство за
установяване истинността, респ. неистинността на документи, свързани с
удостоверяването на осигурителния и трудовия стаж на Н., за времето, през което
същата е полагала труд в ДФ“Строймашинженеринг“-София
и Железопътен завод “Георги Димитров”-София. Видно от приложените по делото
доказателства, безспорно се установява, че в Декларацията от 20.06.2014г. Н.
собственоръчно е записала следните периода на работа:
от 01.11.1973г.
до 31.12.1989г. - Железопътен завод “Георги
Димитров”-София;
от 01.01.1990г. до 03.01.1994г.
- ДФ“Строймашинженеринг“-София;
от 01.03.1994г.
до 16.03.1998г. - Несебър.
От събраните от административният орган доказателства безспорно се
установява, че в периода 15.09.1972г. – 29.06.1975г. Н. е била ученичка без
прекъсване на обучението в Професионална гимназия по туризъм „Иван Вазов“-
Слънчев бряг, а този период съвпада с работата й в Железопътен завод “Георги Димитров”-София. При елементарни аритметични
изчисления, към 01.11.1973г. Н. е била на възраст 16г00м02дни, т.е. същата е била
непълнолетна.
Също така
от представеното по делото Удостоверение УП-3 (л.118), издадено от КК Слънчев
бряг се установява, че Н. е работила като сервитьор и барман (с прекъсвания) за
периода 11.05.1982г.-01.08.1986г. като в същото време е работила и в
Железопътен завод “Георги Димитров”-София.
Както в обжалваното
решение, така и в събраните от съда (по молба на ответника) доказателства
безспорно се установява, че документите, издавани от
ДФ“Строймашинженеринг“-София (по-точно тяхната неистинност) са предмет на
проверка по образувано досъдебно производство. От приложените писмени
доказателства по административната преписка безспорно се установява, че
административният орган активно е съдействал на компетентните органи във връзка
с установяването на истинността на документите, представени от Н. и още 8 лица,
издадени от посочения осигурител. Изрично следва да се подчертае, че
ирелевантен за възобновяването на ЛПОСВ на Н. е факта, че тя не е привлечена
като обвиняемо лице. В случая значение има факта, че документите, които тя
ангажира като писмени доказателства за размера на нейния трудов/осигурителен
стаж, не могат еднозначно да се приемат като истински.
В този
смисъл всички твърдения в жалбата до съда относно наличието на административен
произвол; на нарушаване на основни принципи в посочени международни актове и
национални нормативни актове; на специално отношение – геноцид към възрастни
хора и други подобни, не намира опора в установената фактическа обстановка.
Съдът не
е съгласен, че на Н. е отказано правосъдие, напротив, както административния
орган, така и съда прилагат действащото към настоящия момент законодателство
при съобразяване на всички доказателства. Изрично трябва да се отбележи, че Н.
не е ангажирала доказателства, които да водят до отмяна на спирането на нейната
ЛПОСВ.
Съдът не
е съгласен с въведеното в жалбата твърдение, че основанието за спиране на ЛПОСВ
на Н. е отпаднало.
Съгласно
чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му. Според алинея втора установяването
на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към
момента на приключване на устните състезания.
В периода
след постановяване на разпореждане №3/02.06.2017г. на ръководителя ПО, но преди
обжалването на същото пред директора на ТП на НОИ-Бургас (с жалба вх.
№1012-02-18/12.01.2021г.) е настъпила законодателна промяна, обнародвана в ДВ
бр.103/04.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., съгласно която нормата на чл.95,
ал.2 от КСО е отменена. Текстът на тази норма обаче имплементиран в чл.95,
ал.1, т.6, съгласно която изплащането
на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл.98, ал.1,
когато са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да
доведат до нейното прекратяване на основанията по чл.96, ал.1
от КСО. Промяната
е обнародвана в ДВ бр.103/04.12.2020г., в сила от
01.01.2021г., т.е. едновременно с отмяната на чл.95, ал.2 от КСО. В този
смисъл, макар и означена по различен начин, правната норма, която е основание
за спиране на ЛПОСВ на Н., съществува в правния мир
По делото
е направено искане за присъждане на разноски от двете страни. Като съобрази
нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав
намира, че в полза на ТП на НОИ-Бургас следва да се присъди сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
решение №10/29.09.2016г. на Конституционния съд по к.д. №3/2016г. и ТР №
3/13.05.2010г. по т.д. №5/2009г. на ВАС.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Я.Н., ЕГН-**********, против решение изх. №1012-02-18#1/11.02.2021г.
на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Бургас.
ОСЪЖДА Д.Я.Н., ЕГН-**********
да заплати на Териториалното поделение
на Националния осигурителен институт - Бургас юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: