№ 8177
гр. София, 03.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110160933 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подаден от Г. В. С., чрез
адв. И. Г. Дж. от САК, с пълномощно към исковата молба срещу (академия),
БУЛСТАТ (номер), с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 12 292,01 лева, представляваща главница по иск с правно
основание чл. 198, ал. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 146 от ЗМВР /отм./ за сторени
разноски за разходи по обучението на ищцата за периода 10.2000 г.-10.2004
г., ведно със законната лихва от 12.11.2007 г. до пълното заплащане на
вземането, като за сумата е издаден изпълнителен лист от **.**.**** г. по гр.
д. № ****/**** г. по описа на СГС и е образувано изпълнително дело №
(номер) по описа на ЧСИ М. Б., поради погасяване на сумата по давност.
В исковата молба се твърди, че след образуване на изпълнително дело е
започнало проучване на имущественото състояние на ищцата, като е
направена справка от Национална база данни „Н.“, справка в Агенция по
вписванията, „Имотен регистър” за притежавани от длъжника недвижими
имоти, като тези действия не били същински изпълнителни действия, а само
обезпечавали успешното провеждане на изпълнението. Твърди, че на
17.04.2017 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, като след вписването
□ , в периода от 17.04.2017 г. до 17.04.2019 г. не били извършвани други
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. С оглед
1
последното, счита че на 17.04.2019 г., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК,
изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона. Навежда, че
правна последица от прекратяване на изпълнителното производство е, че
последващите изпълнителни действия, извършени след прекратяване на
изпълнителното производство се явяват недопустими и не произвеждат
правно действие по отношение на страните по вече прекратеното
изпълнително производство, като от датата на последното валидно
предприето изпълнително действие започва да тече давноста, с която се
погасява вземането. В този смисъл се позовава на ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Ето защо моли съда да уважи предявения иск. Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника
(академия), като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, чрез ст. комисар
доц. Д-р Ив. В. (представляващ Академията). Ответникът твърди, че
предявеният иск е недопустим, доколкото за ищцата липсвал правен интерес
от завеждане на настоящия иск. В този смисъл излага, че между страните не
съществува спор относно това дали вземането по процесния изпълнителен
лист е погасено по давност. Твърди, че като е отписала от счетоводните
регистри на (академия) на 18.12.2019 г. задължението на ищцата, Академията
се е отказала от събиране на процесното вземане. С оглед изложеното твърди,
че не е дал повод за образуване на настоящото производство. По същество
оспорва иска като неоснователен с аргумент, че изтеклата давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността то да бъде принудително
изпълнено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
иска като недопустим, респективно като неоснователен. Претендира
сторените съдебно-деловодни разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване
със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува
правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на
ищеца да заплати на ответника 12 292,01 лв. за разходи по обучението на
ищцата за периода 10.2000 г.-10.2004 г., ведно със законната лихва от
2
12.11.2007 г. до пълното заплащане на вземането, като за сумата е издаден
изпълнителен лист от **.**.**** г. по гр. д. № ****/**** г. по описа на СГС и
е образувано изпълнително дело № (номер) по описа на ЧСИ М. Б..
Безспорни между страните са обстоятелствата, а именно: че в полза на
ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от **.**.**** г. по гр. д.
№ ****/**** г. по описа на СГС за задължение в размер на 12 292,01 лв., че за
принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба
на ответника е образувано изпълнително дело № (номер) по описа на ЧСИ М.
Б., което е било прекратено и към настоящия момент няма висящо
изпълнително производство. Не се спори между страните, че вземането е
погасено по давност и изпълнителният лист не е обезсилен.
При посочените мотиви съдът намира, че ищецът не дължи на ответника
сумата 12 292,01 лв. за разходи по обучението на ищцата за периода 10.2000
г.-10.2004 г., ведно със законната лихва от 12.11.2007 г. до пълното заплащане
на вземането, за които е бил издаден изпълнителен лист от **.**.**** г. по гр.
д. № ****/**** г. по описа на СГС, поради което исковете с правно основание
чл. 439 ГПК следва да се уважат изцяло.
По разноските:
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е неоснователно,
тъй като същото е под минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
1506,28 лв. (с оглед интереса по делото – 12 292,01 лв.).
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1691,68
лв., представляваща разноски по производството за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. (видно от договора за правна защита и
съдействие) и за държавна такса в размер на 491,68 лв.
С оглед изхода на делото ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439
3
ГПК, че Г. В. С., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), не дължи на
(академия), с адрес (град), (адрес), сумата: 12 292,01 лв., представляваща
главница за сторени разноски за разходи по обучението на ищцата за периода
10.2000 г.-10.2004 г., ведно със законната лихва от 12.11.2007 г. до пълното
заплащане на вземането, като за сумата е издаден изпълнителен лист от
**.**.**** г. по гр. д. № ****/**** г. по описа на СГС и е образувано
изпълнително дело № (номер) по описа на ЧСИ М. Б., поради погасяване на
сумата по давност.
ОСЪЖДА (академия), с адрес (град), (адрес), да заплати на Г. В. С.,
ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 1691,68 лв., представляваща разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4