Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 29.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 648 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.72, ал.4 от ЗМВР
Производството е образувано по жалба на адв.Г.Г., пълномощник на Д.Н.А. против Заповед за задържане на лице за срок до 24 часа рег.№1762зз-117/28.07.2020 г., издадена от полицейски инспектор С.К.Х..
В жалбата се излагат съображения, че на задържаното лице е връчено нечетливо копие от заповедта и не са известни основанията за задържане на лицето, като се иска от съда да отмени незаконосъобразното задържане.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Г.Г., който моли съда да отмени обжалваната заповед, и лицето да бъде освободено, тъй като е задържано незаконно. Извършени са редица процесуални нарушения и всяко едно от тях е достатъчно за да бъде отменена заповедта, ако се приеме, че е задържан със заповед, тъй като от представения екземпляр, който му е връчен, не се чете абсолютно нищо. Излага, че в издадената заповед по чл.72, ал.1 от ЗМВР, не е посочено по коя точка е задържан, т.е. липсва правното основание, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Не е спазено и изискването за фактическо основание, тъй като в тази заповед се споменава единствено съществуването на дос. производство, но въобще не може да се направи извод каква е връзката на жалбоподателя с това дос. производство. По негови обяснения в ПУ - Летница му е говорено за някакъв бой, а в заповедта е отразено че става въпрос за кражба. Излага, че засягането на правото на свободно придвижване е едно от най - сериозните ограничения на човешките права и то не може да бъде самоцелно или за демонстрация на сила или за психическо влияние и за какви ли не други цели, то може да се прилага само за целите, предвидени в закона. Сочи, че от момента на задържането на доверителя му не са извършени абсолютно никакви действия с него. Изтъква, че при издаване на заповедта не е взета предвид личността на лицето, че се касае за неосъждан човек, със семейство, с постоянен адрес, полицаите знаят адреса на който живее, познават го, доверителят му винаги е в готовност да съдейства, в полицията в гр.Летница се е явил след обаждане по телефона. Счита, че задържането му е абсолютно безцелно, с оглед целите на закона, не е ясно каква е необходимостта от задържането и защо продължава това задържане, ако щяха да го привличат като обвиняем, той вече е задържан от 24 часа. Моли да бъде отменена заповедта за задържане.
Ответникът по жалбата С.К.Х., се явява лично и твърди, че в заповедта са посочени и правните и фактическите основания за задържането на лицето, както и че същото е познато на полицията, срещу него има множество жалби, че е извършил нарушения по ЗДвП, че е констатирано, че е неправоспособен водач и че е задържан, за да има време да намерят посочените за откраднати вещи и за да се предотврати възможността лицето да ги укрие. Моли съда да потвърди заповедта за задържане на лицето.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от пълномощника на лице, пряко засегнато от административния акт.
Съдът след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания приема за установени следните обстоятелства по делото.
По фактите:
Д.Н.А., ЕГН: ********** *** бил задържан в арестните помещения на РУ на МВР Ловеч на 28.07.2020 г. в 11.00 часа за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е медицинска справка за освидетелстване на лице, както и съставена, съпровождащата задържането декларация.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Жалбата е основателна. За да се приеме от съда, че оспорената заповед е законосъобразна е необходимо да бъдат установени в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно наказателните правила, да не противоречи на материално правните разпоредби и да съответства на целта на закона.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР предоставя процесуална възможност на полицейските органи да задържат лице, за което са налице някой от изрично изброените основания в посочената правна норма. Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР - видно от приетото като доказателство по делото удостоверение № 295рр-11412/28.07.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР - Ловеч, че от 11.02.2020 г. и към настоящия момент С.К.Х. заема длъжността "полицейски инспектор VІ степен" в Участък летница към РУ на МВР – Ловеч.
Съдът намира, че са налице отменителните основания на чл. 146, т. 3 от АПК и заповедта е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие със закона. Реквизитите на съдържанието на заповедта са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Точка втора на същата разпоредба въвежда изискването заповедта да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й. По силата на съдържанието на специалната правна норма в заповедта следва да бъде посочено не само правното основание, което в случая не е изпълнено, тъй като полицейския орган не е посочил коя от хипотезите на чл.72, ал.1 от ЗМВР има предвид, но и конкретните фактически обстоятелства, даващи основание дадено лице да бъде задържано. Мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него/Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС/ най-късно до изпращане на жалбата срещу акта на по-горния административен орган. По делото не се установи Х. в качеството на административен орган, който е издал процесната заповед да е изложил каквито и да било фактически основания по издаването й нито в самата заповед, нито в друг документ, съпровождащ административната преписка. Фактическите и правни основания, посочени в заповедта следва да бъдат във взаимна връзка помежду си. Недопустимо е съдът да бъде поставен в положение да подвежда установените факти под съответната правна норма, когато това не е направено от компетентния орган. Задължение на съда е да провери дали посочените в акта фактически основания се установяват от събраните по делото доказателства и съответни ли са на извършената правна квалификация. От това се извежда задължението на административния орган да мотивира своя акт, така, че при съдебния контрол да се извърши проверка за законосъборазност и правилност на властническото волеизявление, което в случая засяга пряко правото на свободно придвижване на конкретно лице. Единствено цитирането в заповедта на приложимата правна норма на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. В заповедта липсват изложени фактически основания за нейното издаване. Описанието на фактическата обстановка в нея се свежда до бланкетното отбелязване, че А. е „заподозрян в извършване на престъпление по чл.194, 195 от НК видно в ДП №361/18.07.2020 г.” Липсват доказателства за това, че е образувано досъдебно производство и данни за какво престъпление е образувано същото, както и каква е връзката на задържаното лице с това досъдебно производство. Липсва посочване от кои данни произтича извода, че задържаното лице е извършило престъпление. Абсолютно неизяснен остава въпросът на базата на кои безспорно установени факти и обстоятелства административният орган е направил обосновано предположение, че А. е извършил престъпление или за евентуалната му съпричастност към неговото извършване. Фактическата обстановка наложила задържането е неизяснена. Издателят на заповедта не може да конкретизира въз основа на какви данни е задържал лицето, а излага твърдения за минали нарушения по ЗДвП и жалби от различни лица срещу А., каквито обстоятелства не е посочил в заповедта. Дори да се приеме, че посочването на конкретно образувано досъдебно производство запълва липсата на фактически основания, непосочени при издаването на заповедта, те не отговарят на целта да се доведат до знанието на страните съображенията, по които административния орган е издал заповедта. Непосочването на фактическите и правни основания за издаване на заповедта е нарушение на изискването за форма на акт и във всички случаи ограничава правото на защита на засегнатото лице. Същото е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.
Оспорената заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и поради издаването й в противоречие с целта на закона, което е самостоятелно основание за отмяната й по реда на чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на мярката задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установеното по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да заличи улики или да извърши друго престъпление, като по този начин осуети наказателното преследване. Тези данни за всеки конкретен случай следва да бъдат категорично установени. Издаването на оспорената заповед категорично не допринася за постигане на горепосочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда, тъй като липсват каквито и да било данни, че жалбоподателят може да се укрие или да осуети разследването, още повече, че от представените към преписката доказателства не става ясно задържаното лице има ли качеството на обвиняем по цитираното досъдебно производство, призоваван ли е за извършването на процесуално следствени действия по надлежния ред, на които не се е отзовал или пък предстои извършването на такива и с цел провеждането им е задържан. От формална гледна точка предвид изложеното издадената заповед не сочи на конкретна цел, наложила задържането на лицето.
Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. 2-ро от от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Н.А. Заповед за задържане на лице за срок до 24 часа рег.№1762зз-117/28.07.2020 г., издадена от полицейски инспектор С.К.Х..
Решението може да се обжалва от страните, пред Административен съд-Ловеч в 14-четиринадесетдневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: