№ 158
гр. К., 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Ж. Д. С.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245100600260 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 35/10.07.2024 г., постановена по НОХД № 236/2024 г.,
Районен съд – К. е признал подсъдимия Д. Х. Д. от гр. К. за виновен в това, че
на 11.12.2022 г. в гр. К. причинил на Ш. Х. Е. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясната лакътна кост в долната й трета, довело до
трайно затрудняване движенията на горен десен крайник, поради което и на
основание чл. 129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от
НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3
години. Със същата присъда подсъдимият Д. Д. е осъден да заплати
направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОДМВР – К.
сумата от 2100.08 лева и по сметка на Районен съд – К. сумата от 80 лева.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв. М. Б. от АК – К.,
защитник на подсъдимия Д. Д., във връзка с която е образувано настоящото
производство. В жалбата се твърди, че постановената присъда е
необоснована, неправилна и незаконосъобразна, както и че е постановена при
допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане да бъде
отменена на основание чл. 336, ал.1, т.3 от НПК, и да бъде постановена нова, с
която подсъдимия Д. Д. да бъде признат за невиновен. Прави се алтернативно
1
искане, а именно – обжалваната присъда да бъде отменена и делото върнато
на първа инстанция за разглеждане от друг състав, съгласно разпоредбата на
чл. 335, ал.2 от НПК. Излагат се съображения, че за да отговори на основните
въпроси поставени в чл. 301, ал.1 от НПК, както и налице ли е изискуемата
причинно – следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия
съставомерен резултат, съдът следвало да обсъди всички доказателства и
доказателства средства, върху които се гради приетата за установена
фактическа обстановка. Жалбоподателят счита, че това не е направено.
Посочва, че за да бъде ангажирана отговорността на едно лице за конкретно
деяние, завършило с определен престъпен резултат, следвало по един
безспорен и категоричен начин да бъде доказано обвинението – първо
извършване на деянието, второ механизма на деянието, а след това наличието
на пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между деянието и
резултата.
Постъпило е допълнение към въззивната жалба. Посочва се, че при
постановяване на присъдата са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с анализа и оценката на доказателствата
събрани по делото. Излагат се съображения в тази насока, като се прави
анализ на събраните доказателства. Според защитника на подсъдимия,
първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129,
ал.2, вр. с ал.1 от НК спрямо св. Ш. Е..
Срещу депозираната въззивна жалба е подадено възражение от адв. А. Д.
от АК – К., упълномощен повереник на частния обвинител Ш. Е.. Във
възражението е посочено, че въззивната жалба е недопустима, тъй като в
мотивите на съдебното решение са посочени исканията и възраженията на
страните, направена е преценка на доказателствата, като са посочени и
фактическите констатации и правните изводи на съда. Според адв. Д.,
постановената присъда е обоснована, правилна и законосъобразна, поради
което следва да бъде потвърдена.
Представителят на Окръжна прокуратура –К. в съдебно заседание
изразява становище, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и
законосъобразна, както и че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Излага доводи в тази насока, като прави кратък
анализ на събраните доказателства. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Частният обвинител Ш. Е. лично и чрез упълномощения си повереник –
адв. А. Д. от АК – К., счита жалбата за неоносвателна. В хода на съдебните
прения моли присъдата да бъде потвърдена, като се съгласява със
становището на представителя на прокуратурата. Претендира за направените
разноски.
В съдебно заседание подсъдимият Д. Д. се явява лично и с
упълномощения си защитник – адв. М. Б. от АК – К.. Поддържат жалбата по
2
изложените в нея съображения. В хода на съдебните прения защитникът на
подсъдимия посочва, че присъдата е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна, поради нарушения на материалния закон, както и че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не бил
обсъдил показанията на всички свидетели, а кредитирал само показанията на
пострадалата. Излага доводи в тази насока, като прави и анализ на събраните
доказателства. Счита, че са нарушени чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като не са
взети всички мерки за разкриване на обективната истина, защото не бил
изяснен механизма на констатираното телесно увреждане на пострадалата.
Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с
която подсъдимият Д. Д. да бъде признат за невиновен, като поддържа и
алтернативното си искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде
върнато на първа инстанция за разглеждане от друг състав.
Подсъдимият заявява, че нито на посочената дата, нито когато и да било
е удрял Ш.. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Окръжен съд – К., като съобрази изложените доводи в подадената жалба
и в допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, след собствен анализ на събраните в хода на производството
доказателства и служебна проверка на правилността на обжалваната присъда,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от
легитимирано лице – защитник на подсъдимия, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата във връзка с повдигнатото на
подсъдимия Д. Д. обвинение, като е събрал всички възможни и необходими,
искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на
доказване по чл.102 от НПК, като във въззивното производство не се е
наложило събирането на такива. Въз основа на събраните доказателства в хода
на първоинстанционното съдебно следствие, от фактическа страна се
установява следното:
Подсъдимият Д. Х. Д. е роден на ******** г. г. в гр. К., живее в гр. К.,
български гражданин е, със средно образование, разведен, безработен
неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д. Д. и свидетелката Ш. Е. имали интимни отношения от
2021 г., но не живеели заедно. Подсъдимият имал апартамент, намиращ се в
гр. К., кв. В., ул. „М.“ № 11. Пострадалата и частен обвинител Ш. Е. живеела в
с. Г. със сина си и родителите си. Вечерта на 11.12.2022 г. св.Ш. Е. се намирала
в жилището на подсъдимия, като били само двамата. Между тях възникнал
спор, като Ш. Е. решила да си тръгне и се насочила към входната врата на
апартамента. Подсъдимият се ядосал от този факт и започнал да й нанася
3
удари по тялото. Вследствие на ударите пострадалата паднала на пода, пред
входната врата, в близост до намиращото се там портманто. Подсъдимият
посегнал с крак да нанесе удар по Ш. Е., като последната в опит да се защити
вдигнала дясната си ръка, за да си предпази лицето. Ударът на подсъдимият
попаднал в дясната ръка на пострадалата, като тя чула изпукване от този
крайник, при което казала на подсъдимия Д. Д., че вероятно й е счупил ръката,
при което той спрял да й нанася удари. Св. Ш. Е. се изправила и пожелала да
напусне апартамента, като подсъдимият й предложил да я закара до Бърза
помощ, но там да каже, че нараняването е получено вследствие на падане по
стълби. Тя не приела това предложение на Д. Д., но тъй като ръката много я
боляла се съгласила подсъдимия, да я закара до с. Г., където живеела. Двамата
се качили в автомобила на пострадалата, който бил паркиран до блока на
подсъдимият и последния я закарал до дома й в посоченото село.
Междувременно по време на пътуването Д. Д. си поръчал такси, за да се
върне до гр. К.. В селото пристигнал таксиметровия шофьор към фирма
„Елит“ – К. – св. Е. И., който транспортирал подсъдимия от с.Г. обратно до гр.
К.. След като се прибрала в къщи пострадалата си легнала, но неуспяла да
заспи, поради изпитваните силни болки в ръката.
Сутринта на следващият ден - 12.12.2022 г. Ш. Е. установила, че
дясната й ръка е подута. Разказала на родителите си – свидетелите Н. Р. и Х. Е.
за случилото се, като им показала и подутата си ръка. След това, на същата
дата пострадала отишла в Медицински център „Авицена“ – гр. К., където била
прегледана от св. Ф. А. – травматолог. От извършения преглед последният
установил видима деформация на дясната предмишница, по която имало оток,
болка, ограничени и болезнени движения. От извършените медицински
изследвания се установило наличието на счупване на лакътната кост. В
амбулаторния лист било вписано, че при битов скандал пострадалата е била
ударена от неин приятел, при което получила травма в областта на дясната
предмишница. На дясната ръка на пострадалата бил поставен гипс, поради
което същата била обездвижена за период от 35-45 дни. През този период били
правени рентгенови снимки на ръката на Ш. Е., а след сваляне на гипса била
насочена за физиотерапия.
На 13.12.2022 г. частния обвинител Ш. Е. била прегледана от д-р Н. М. –
съдебен лекар, който й издал съдебномедицинско удостоверение № 311/2022 г.
В същото било посочено, че се установило счупване на дясната лакътна кост в
долната й трета, без дислокация. В удостоверението също така било посочено,
че това увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и по
време и начин е възможно да е възникнало така, както е съобщила
освидетелствуваната, както и че счупването на дясната лакътна кост в долната
й трета е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за
повече от един месец.
От извършената в хода на разследването по образуваното досъдебно
производство, съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1/2023 г.
4
се установява, че на пострадалата е било причинено счупване на дясната
лакътна кост в долната й трета.
От заключението на изготвената допълнителна експертиза към
съдебномедицинска експертиза № 1/2023 г. се установява, че на пострадалата
е причинено счупването на дясната лакътна кост в долната й трета, без
разместване на костните фрагменти. Посочено е, че това счупване е станало по
директен механизъм - счупването възниква на мястото на приложение на
силата. Поради това в заключеното е прието, че по – вероятния механизъм на
счупване в случая е при падането, пострадалата да е ударила ръката си в ръб
на стълба, а не то да е станало при падане върху широка равна повърхност.
В хода на досъдебното производство е назначена повторна експертиза
към съдебномедицинска експертиза № 1/2023 г. В заключението на същата е
отбелязано, че въз основа на медицинската документация по досъдебното
производство и допълнително представените на вещите лица разпит на
пострадалата и протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към
него, се налагал извода, че най – вероятния начин на счупването на дясната
лакътна кост на Ш. Е. е при удар с твърд тъп или тъпо-ръбест предмет - при
удар с крак /ритник/, така, както е съобщила пострадалата. Посоченото е също
така, че не може с категоричност да се изключи и механизма на удар върху
твърд тъп или тъпо-ръбест предмет – шкафа за обувки под портмантото, при
падането на пострадалата.
В хода на първоинтансционното съдебно следствие двете вещи лица,
изготвили назначената повторна експертиза, поддържат същата, като са
заявили, че двата механизма на счупване – удар с крак и при удар в предмет са
вероятни, но не можело да се твърди, че единия е по-вероятен от другия, тъй
като можело да се сложи знак за равенство между двата вида вероятни
механизма на счупването.
Горната фактическа се установява по несъмнен начин от събраните по
делото гласни доказателства - от показанията на Ш. Х. Е., Н. Р. Р., Х. Б. Е.,
дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд; от
показанията на Ф. М. А., дадени пред орган на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т.2 от НПК; от писмените
доказателства – амбулаторен лист № 22346406D39A/12.12.2022 г.,
амбулаторен лист от 02.02.2023 г., съдебномедицинско удостоверение №
311/2022 г., протокол за разпознаване на лица от 11.02.2022 г.; справка за
съдимост на Д. Х. Д.; характеристична справка на Д. Х. Д.; както и от
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1/2023 г. и допълнителна
и повторна СМЕ, приобщени по надлежния ред в първоинстанционното
производство.
Правилно първоиснтанционният съд е кредитирал показания на св. Ш.
Е., като последователни, логични и подкрепени от други събрани
доказателства по делото. От нейните показания се установява механизма на
осъществяване на деянието, а именно вследствие на нанесен удар с крак от
5
подсъдимия по дясната й ръка, вдигайки я, за да предпази лицето си, при което
е настъпило счупване на дясната й лакътна кост в долната й трета.
Показанията на пострадалата се потвърждават макар и косвено от показанията
на свидетелите Ф. А., Н. Р. и Х. Е., които показания също правилно са
кредитирани от районния съд. Св. Ф. А. свидетелства за това, че е извършил
прегледан на пострадалата на следващия ден – 12.12.2022 г., и е установил
счупването, като последната е споделила с него, че е била ударена от неин
приятел при битов скандал, което било записано и в издадения амбулаторен
лист. Свидетелите Н. Р. и Х. Е. са родители на пострадалата, но независимо от
това показанията им са логични и последователни, поради което настоящата
инстанция ги кредитира изцяло. Те дават показания за състоянието на
пострадалата след извършеното деяние, като последната е споделила с майка
си, че е била удряна от подсъдимия, както и че има силни болки в дясната
ръка. Св. Н. Р. възприела, че ръката на дъщеря й – Ш. Е. е подута, както и че
преди пострадалата да отиде при подсъдимия същата вечер не е имала
наранявания. Св. Х. Е. е посочил, че дъщеря му е отишла при него, в
местоработата му и му е споделила за случилото се, след което той се обадил
на св. Ф. А. – лекар, травматолог, за да го помоли да прегледа пострадалата.
Следва да се посочи, че пострадалата е посочила една и съща фактология и
пред тримата свидетели, което е още един аргумент за тяхната достоверност.
Показанията на частния обвинител Е. се подкрепят също и от изготвените и
приети по надлежния ред съдебномедицинска експертиза, допълнителна и
повторна съдебномедицинска експертиза. В заключенията на същите е
посочено, че е налице счупване на дясната лакътна кост в долната й трета,
като в заключението на изготвената повторна експертиза е отразено, че най –
вероятния механизъм на това счупване е при удар с твърд или тъпо-ръбест
предмет – удар с крак, но не може с категоричност да се изключи и механизма
на удар върху тъп или тъпо – ръбест предмет, шкафа за обувки под
портмантото, при падане на пострадалата. В съдебно заседание вещите лица
поддържат изготвените заключения, като посочват, че и двата посочени
механизма на причинява на телесното увреждане са възможни, т.е. възможно е
описаното увреждане да бъде получено, така както е съобщила пострадалата.
След съвкупен анализ на свидетелските показания и заключенията на
изготвените съдебномедицински експертизи, настоящият състав приема, че
телесното увреждане на пострадалата е настъпило именно вследствие на
нанесен удар с крак по дясната й ръка.
Въззивната инстанция не дава вяра на обясненията на подсъдимия Д. Д.,
в които той посочва, че не е удрял пострадалата на инкриминираната дата, тъй
като същите не са подкрепени от нито едно от другите събрани доказателства
и остават напълно изолирани. Нещо повече, същите се опровергават от
събраните и коментирани по-горе доказателства, поради което и обясненията
на подсъдимия в частта им, в която отрича да е удрял пострадалата на
инкриминираната дата, настоящият съдебен състав приема единствено като
защитна версия целяща оневиняването му.
6
Противоречията в показанията на пострадалата Ш. Е. и св. Н. Р. – нейна
майка, относно момента, в който са разговаряли – вечерта, след като се е
прибрала Ш. Е. или сутринта на следващия ден, констатирани от защитника на
подсъдимия, следва да се посочи, че времето на провеждане на този разговор
по никакъв начин не влияе на настъпилите събития преди това и не внася
съмнение в достоверността им относно значимия факт, че такъв разговор се е
състоял и в същият, св.Ш. Е. е споделила с майка си – св.Н. Р., че подс.Д. Д. я е
удрял, и много я боли дясната ръка, която й била подута.
Соченото от защитата на подсъдимия противоречие в показанията,
дадени от св. Х. Е., в които той посочвал, че дъщеря му е споделила с него, че
пред преглеждащият я лекар е казала, че паднала в банята, а след това, че била
ударена от подсъдимия, то това обстоятелство по никакъв начин не
разколебава извода относно механизма и авторството на извършеното деяние.
Това е така, тъй като е обяснено от свидетеля при разпита му на
първоинстанционното съдебно следствие, а именно, че при споделянето на
този факт от пострадалата, че паднала в банята, на лекаря, последния й е казал,
че подобно счупване не може да е от падане в банята, след което свидетелката
разказала на лекаря, че е била ударена с крак от приятеля й Д.. Т.е., дори и да е
имало подобен разговор между пострадалата и баща й, то същият, видно от
показанията на последния, е бил в насока дали да бъде прикрит инцидента от
лекаря или не, а не, че действително е било налице падане в банята, както
посочва защитникът.
Настоящият състав не следва да коментира и анализира показанията на
свидетелите Е. И., Б. А. и С. Г., тъй като те не са относими към предмета на
доказване. Св. Е. И. е таксиметровия шофьор, който е транспортирал
подсъдимия от с. Г. до гр. К., но неговите показания по никакъв начин не
допринасят за изясняване на истината по делото. Действително св. Б. А. в
показанията си е посочил, че не е чувал подсъдимият и пострадалата да се
карат, както и че на 11.12.2022 г. не е ставал свидетел на скарване межди тях,
както е отбелязал защитникът на подсъдимия, но същите не могат да внесат
дори и съмнение в установеното от фактическа страна за случилото се между
пострадалата и подсъдимия и нанесения й от последния побой. Св. Б. А. сочи,
че дори не се сеща дали е бил в дома си на 11.12.2022 г. Св. С. Г. от своя
страна дава показания във връзка с оставен автомобил за ремонт от
подсъдимия, който автомобил е бил потърсен впоследствие от пострадалата,
които обстоятелства нямат отношение и не допринасят за изясняване на
предмета на доказване.
Настоящият съдебен състав намира, че при анализ на всички събрани
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, се достига до единствения
възможен извод, че подсъдимия Д. Д. е извършил деянието, за което е
предаден на съд.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка,
въззивният съд счита, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
7
страна престъпния състав на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, както правилно е
приел и районния съд.
За да бъде осъществен състава на престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1
от НК е необходимо деецът да причини средна телесна повреда на друго лице,
т.е. действията на дееца следва да са довели до причиняване на посочената
телесна повреда, или по друг начин казано, следва да е налице причинно -
следствена връзка между действията на дееца и настъпване на престъпния
резултат – причиняване на средната телесна повреда.
От обективна страна, в настоящият случай няма съмнение, че на
пострадалата Ш. Е. е причинена средна телесна повреда – счупване на дясната
лакътна кост в долната й трепа, довело до трайно затрудняване движението на
дясната ръка за повече от един месец, както и че същата е причинена в
следствие на нанесен удар с крак по ръката на пострадалата.
Настоящият състав се солидаризира с направения извод от решаващият
съд, че деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина евентуален
умисъл, тъй като последният е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е обществено опасните последици и е допускал тяхното
настъпване.
При определяне на наказанието на подсъдимия Д. Д.,
първоинстанционният съд е отчел степента на обществената опасност на
деянието – типична за този вид престъпления; смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
периода от време, изминал от момента на извършване на престъплението;
както и липсата на отегчаващи такива. Въз основа на тях Районен съд – К. е
приел, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от
НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя
характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагането
на разпоредбата на чл. 55 от НК. Районен съд – К. е решил, че наказанието
следва да бъде индивидуализирано към законовия минимум, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, като е намерил, че чрез така
определеното наказание ще се реализират в най – пълна степен целите на
наказанието, заложени в чл. 36 от НПК. Предвид наличието на
предпоставките по чл. 66 от НК, решаващият съд е отложил изпълнението на
така наложеното наказание.
За престъплението по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до шест години. Вземайки предвид всички
относими обстоятелства, обосновано първоинстанционният съд е определил
наказанието към предвидения в чл. 39, ал.1 от НК минимум (предвид липсата
на предвиден минимум в санкционната част на чл. 129, ал.1 от НК), като
настоящият състав споделя изводите му - че така наложеното наказание
съответства на характера и тежестта на извършеното престъпление, и че със
същото ще бъдат реализирани целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от
НК – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
8
добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления; както и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Също
така законосъобразно решаващият съд е приложил разпоредбата на чл. 66, ал.1
от НК и е отложил изтърпяване на наказанието, предвид наличието на всички
предпоставки за това – наложеното наказание е до 3 години лишаване от
свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, както и според настоящият състав за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието ефективно.
При този изход на делото, правилно подсъдимият Д. Д. е бил осъден, на
основание чл. 189, ал.3 от НПК, да заплати по сметка на ОДМВР – К. сумата в
размер на 2100.08 лева, представляваща направени разноски в хода на
досъдебното производство, и по сметка на Районен съд К. сумата от 80 лева,
представляващи направени разноски в хода на първоинстанционното
производство.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната
присъда е правилна – обоснована и законосъобразна, при постановяването й
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не са
налице основания за нейната отмяна или изменение, поради което същата
следва да бъде потвърдена изцяло.
При този изход на делото и предвид направено искане от страна на
повереника на частния обвинител, за присъждане на разноски в настоящата
инстанция, подсъдимия Д. Д. следва да бъде осъден да заплати на Ш. Е.
направените разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер
на 2000 (две хиляди) лева.
Водим от изложеното, и на основание с чл. 334, т.6, вр. с чл.338 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 35/10.07.2024 г., постановена по НОХД
№ 236/2024 г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА Д. Х. Д. от гр. К., кв.“В.“, бл.“М.“ № 11, ет.4, ап.13, с ЕГН
**********, да заплати на Ш. Х. Е. от с. Г., общ. К., с ЕГН **********, сумата
в размер на 2000 (две хиляди) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10