Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 184
12.11.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №317 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1404 от 16.11.2018г.,
постановено по гр.дело №1464/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е уважен иска на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, адв.С.Ц., срещу С.А.С., ЕГН **********, с регистриран в РБ настоящ
адрес *** и постоянен адрес ***, представляван в процеса от назначения му от
съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител адв.Г.Н.М., с адрес:
***, като е прогласено за нищожно, поради липса на съгласие, пълномощно с
нотариална заверка на подписа с рег.№======. и с нотариална заверка на
съдържанието с рег.№======., извършени от нотариус С.К., с район на действие А.,
с упълномощител Ф.Й.М. и упълномощен С.А.С., и С.А.С., ЕГН **********, с регистриран в РБ настоящ адрес *** и
постоянен адрес ***, представляван в процеса от назначения му от съда в
хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител адв.Г.Н.М., с адрес: ***, е
осъден да заплати на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.Ц.,
сумата от 809.40лв. - разноски за производството по този иск; уважен е иска на Ф.Й.М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, адв.С.Ц., срещу В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г., като
е прогласен за недействителен - непотвърден от продавача, представляван от мним
пълномощник при сделката, договора за продажба на недвижим имот, сключен на
19.06.14г., с н.а. №***********г.
на нотариус С.П., вписан в СВ –П. с
вх.рег.№***********., по силата на който Ф.Й.М., ЕГН **********, като Продавач,
чрез пълномощника си С.А.С., ЕГН **********,
е продал на Н.А.Б., ЕГН **********, като Купувач, по време на брака му с
В.Д.Б., следните свои недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***********, със застроена площ от 63.30км.м., ведно с прилежащо
таванско помещение със застроена площ 68кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, със застроена площ от
105.70кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ; 1/4ид.част от ПИ с идентификатор ***********по КККР на гр.П., за
сумата от общо 10000лв., изплатена от купувача на продавача изцяло в брой,
преди подписване на договора, и В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г., е осъдена
да заплати на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.Ц., сумата
от 6001.57лв. - разноски за производството по този иск; прекратено е като
недопустимо, поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация,
производството по иска на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.Ц.,
срещу С.А.С., ЕГН **********, с регистриран в РБ настоящ адрес *** и постоянен
адрес ***, представляван в процеса от назначения му от съда в хипотезата на
чл.47,ал.6 от ГПК особен представител адв.Г.Н.М., с адрес: ***, за прогласяване
на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД недействителност на договора за продажба на
недвижим имот, сключен на 19.06.14г., с н.а.
№***********г. на нотариус С.П.,
вписан в СВ –П. с вх.рег.№***********., между Ф.М., като продавач, чрез С.С.,
като негов пълномощник, и Н.А.Б., като купувач, по време на брака му с В.Б.;
отхвърлен е иска на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.Ц.,
срещу М.Н.Б., ЕГН **********,***, като наследник на починалия на 26.01.15г. Н.А.Б.,
за прогласяване на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД недействителност на договора за
продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.14г., с н.а. №***********г. на нотариус С.П., вписан в СВ –П. с вх.рег.№***********.,
между Ф.М., като продавач, чрез С.С., като негов пълномощник, и Н.А.Б., като
купувач, по време на брака му с В.Б., поради направения в хода на процеса от М.Б.
отказ от наследството на баща му Н.Б.; уважен е иска по чл.124,ал.1 от ГПК на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, адв.С.Ц., срещу В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г., и срещу Н.Т.Т.,
ЕГН **********,***, адв.П.К., като е признато за установено по отношение на В.Д.Б.,
ЕГН ********** и по отношение на Н.Т.Т., ЕГН **********, че Ф.Й.М., ЕГН **********
е собственик на следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***********, със застроена площ от 63.30км.м., ведно с прилежащо
таванско помещение със застроена площ 68кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, със застроена площ от
105.70кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ; 1/4 ид.част от ПИ с идентификатор ***********, по КККР на гр.П.,
одобрена със Заповед №***********. на ИД на АГКК- С., и В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г., и Н.Т.Т., ЕГН **********,***,
адв.П.К., са осъдени да заплатят общо на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, адв.С.Ц., сумата от 6001.57лв. - разноски за производството по този
иск; отхвърлен е иска по чл.124,ал.1
от ГПК на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.Ц., срещу М.Н.Б.,
ЕГН **********,***, като наследник на починалия на 26.01.15г. Н.А.Б., за
признаване за установено по отношение на този ответник, че Ф.Й.М., ЕГН **********
е собственик на следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***********, със застроена площ от 63.30км.м., ведно с прилежащо
таванско помещение със застроена площ 68кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, със застроена площ от
105.70кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ; 1/4 ид.част от ПИ с идентификатор ***********, по КККР на гр.П.,
одобрена със Заповед №***********. на ИД на АГКК- С., поради направения в хода
на процеса от М.Б. отказ от наследството на баща му Н.Б..
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от В.Д.Б., чрез пълномощника й адв.Д.Г., която го обжалва в частта му, с която е уважен предявения спрямо нея от Ф.Й.М. иск, като е прогласен за недействителен – непотвърден от продавача, представляван от мним пълномощник, договора за продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.2014г. с н.а. №************. на нотариус С.П., и в частта му, с която е признато за установено по отношение на нея, че той е собственик на имотите по този договор, като е осъдена да му заплати разноски по производството по тези искове. Изложени са доводи за неправилност на решението в обжалваните части относно приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка във връзка с авторството на процесното пълномощно и се претендира за отмяната му относно тях и отхвърляне на исковете по същество.
Ответникът по жалбата Ф.Й.М. е депозирал чрез пълномощника си адв.С.Ц. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски.
Писмен отговор по тази жалба е подаден и от С.А.С. чрез назначения му особен представител адв.Г.М., който съдържа становище за нейната основателност.
Против решението е подадена въззивна жалба от С.А.С. чрез особения му представител адв.Г.М., с която същият го обжалва в частта му, с която е уважен предявения спрямо него от Ф.Й.М. иск, като е прогласено за нищожно, поради липса на съгласие, пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№======. и с нотариална заверка на съдържанието с рег.№************., извършени от нотариус С.К., и същият е осъден да му заплати разноски по производството. Изложени са доводи за неправилност на решението в обжалваната част, касаещи съвкупната преценка на доказателствата относно авторството на процесното пълномощно, и се претендира за отмяната му относно нея и за отхвърляне на иска.
Ответникът по жалбата Ф.Й.М. е депозирал чрез пълномощника си адв.С.Ц. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски.
Подадена е въззивна жалба и от Н.Т.Т. чрез пълномощника му адв.П.К. против същото решение в частта му, с която е уважен предявения от Ф.Й.М. срещу В.Д.Б. иск, като е прогласен за недействителен – непотвърден от продавача, представляван от мним пълномощник, договора за продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.2014г. с н.а. №************. на нотариус С.П., и в частта му, с която е признато за установено по отношение на него, че Ф.Й.М. е собственик на имотите по цитирания договор, като е осъден да му заплати разноски по производството по този иск. В първата част решението се обжалва като недопустимо, поради липса на предявен иск за недействителност на договора, и се претендира да бъде обезсилено. Във втората част решението се атакува като неправилно досежно възприетото относно авторството на процесното пълномощно и собственическите права на ищеца върху процесните имоти с искане за отмяната му и отхвърляне на иска спрямо Т.. Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата Ф.Й.М. е депозирал чрез пълномощника си адв.С.Ц. писмен отговор със съображения за нейната недопустимост поради липса на правен интерес в частта й против решението, с което е уважен предявения от него против В.Б. иск за прогласяване на недействителност на прехвърлителната сделка, и неоснователност в останалата й част относно предявения от него против Т. положителен установителен собственически иск.
Писмен отговор по тази жалба е подаден и от С.А.С. чрез назначения му особен представител адв.Г.М., който съдържа становище за нейната основателност.
Против постановеното решение е подадена въззивна жалба и от Ф.Й.М. чрез пълномощника му адв.С.Ц., което се атакува в частите му, с които са отхвърлени предявените от него против М.Н.Б. искове за прогласяване на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД на недействителност на договора за продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.2014г. с н.а. №************. на нотариус С.П., и за признаване на правото му на собственост върху имотите по този договор, както и в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по предявения от него против С.А.С. иск за прогласяване на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД на недействителност на договора за продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.2014г. с н.а. №************. на нотариус С.П.. Изложени са доводи за неправилност на решението в посочените части, като се поддържа недействителност на отказа от наследство на М.Б., а в случай, че бъде приет за действителен, се счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е конституирал следващите по ред наследници, както и неправилно да е прието, че липсва правен интерес от насочване на иска по чл.42,ал.2 от ЗЗД спрямо упълномощения с оспореното пълномощно С.С., по които съображения се претендира за отмяна на решението в посочените части и за уважаване на предявените искове с присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата С.А.С. е подал чрез назначения му особен представител адв.Г.М. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност. Заявено е искане за определяне на възнаграждение за особения представител, съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
С постановеното по същото дело Определение №282 от 11.02.2019г. окръжният съд е оставил без уважение молбата на Н.Т.Т. за изменение на решението в частта му за разноските, възложени в негова тежест.
Против това определение е подадена частна жалба от Н.Т.Т. чрез пълномощника му адв.П.К., който счита същото за неправилно, тъй като разноските са заплатени не е от ищеца, а от трети лица, поради което такива да не му се дължат, и претендира за отмяната му и постановяване на твърдяната недължимост.
Ответникът по частната жалба Ф.Й.М. е подал чрез пълномощника си адв.С.Ц. писмен отговор с доводи за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение.
С влязло в сила като необжалвано от страните в тези му части Определение №264 от 19.06.2019г. по настоящото дело е оставена без разглеждане въззивната жалба на Н.Т.Т. в частта й против първоинстанционното решение, с което е уважен иска на Ф.Й.М. срещу В.Д.Б. като е прогласен за недействителен – непотвърден от продавача, представляван от мним пълномощник при сделката, договора за продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.2014г. с нот.акт № ************г. на нотариус С.П., и производството по жалбата в тази й част е прекратено, както и е потвърдено първоинстнационното решение в частта му с характер на определение, с което е прекратено като недопустимо производството по иска на Ф.Й.М. срещу С.А.С. за прогласяване на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД недействителност на договора за продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.2014г. с нот.акт №************г. на нотариус С.П..
В останалата им част въззивните жалби, както и частната жалба на Н.Т., са допустими като подадени в срок от легитимирани лица срещу неблагоприятните за тях части на първоинстанционното решение и определението по чл.248 от ГПК и редовни откъм съдържание и приложения.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
При служебната проверка по чл.269 от ГПК въззивният съд намира обжалваното първоинстанционно решение за частично недопустимо по следните съображения:
С исковата молба ищецът Ф.Й.М. твърди да е собственик въз основа на констативен нотариален акт от 19.11.2004г., №************г. на нотариус Д. С., на първия надпартерен етаж от триетажната жилищна сграда в гр.П., ул.“************, ведно с таванския етаж и едно избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и 1/4 ид.част от дворното място, в което е построена, съставляващо УПИ ************-стар, по плана на централна градска част на гр.П., от който имот да са обособени понастоящем два самостоятелни жилищни обекта. На 05.06.2014г. било извършено нотариално удостоверяване на подписа рег.№*********. и на съдържанието рег.№*********. от нотариус С.К. на пълномощно, с което ищецът упълномощавал ответника С.А.С. да продаде описания имот по негова преценка. Ищецът твърди упълномощаването да е нищожно, тъй като не е подписал цитираното пълномощно, излагайки конкретни обстоятелства. На 19.06.2014г., чрез използване на въпросното пълномощно, ответникът С. продал имота на ответника Н.А.Б., която продажба била извършена с нотариален акт №*********. на нотариус С.П.. Ищецът счита този договор за недействителен като сключен от лице без представителна власт и без същият да е потвърден от него след узнаване за извършената продажба. На 22.07.2014г. ответникът Н.Б., заедно със съпругата му и ответник В.Д.Б., продали имота на ответника Н.Т.Т., която продажба била извършена с нотариален акт №*********г. на нотариус С.П.. Ищецът счита тази продажба да не е породила вещно-правен ефект, тъй като продавачите не са били собственици, с оглед недействителността на сделката, с която са се легитимирали за такива. Към настоящия момент ищецът нямал достъп до имота. Заявеният, с оглед така изложените обстоятелства, петитум е: да бъде признато за нищожно пълномощното за продажба на имота; да бъде прието за установено спрямо Н.Т., че ищецът е собственик на процесните имоти, надлежно индивидуализирани, и същият да бъде осъден да му предаде владението им; да бъде признато за установено спрямо Н.А.Б. и В.Д.Б., че ищецът е собственик на описаните имоти.
Не е заявен петитум за прогласяване недействителност на договора за продажба от 19.06.2014г. като сключен от лице без представителна власт и непотвърден от мнимо представлявания.
С Определение №1369 от 17.06.2016г. окръжният съд е оставил без движение исковата молба, включително за: посочване начина на съединяване на предявените искове, както и кои са ответниците по всеки един от тях поотделно; излагане на обстоятелства, на които ищецът основава правото си на собственост върху процесните имоти; посочване дали ответникът Н.Т. е бил в брак към датата на покупко-продажбата, осъществена на 22.07.2014г.
В отговор е постъпила уточняваща молба вх.№21155/11.07.2016г., с която ищецът заявява да предявява исковете в условията на кумулативно съединяване, като иска му за прогласяване нищожността на пълномощното да е насочен спрямо всички ответници, иска по чл.108 от ЗС да е само спрямо ответника Н.Т., а исковете по чл.124,ал.1 от ГПК да са против Н.А.Б. и В.Д.Б.. Като основания за правото си на собственост сочи наследяване и дарение.
С уточняващата молба отново не е заявен петитум за прогласяване недействителност на договора за продажба от 19.06.2014г. като сключен от лице без представителна власт.
Във връзка с издадените съдебни удостоверения са постъпили официални данни, според които ответникът Н.Т. към датата на покупко-продажбата, осъществена на 22.07.2014г., не е бил в брак.
С уточняваща молба вх.№23754/08.08.2016г. ищецът е заявил да е станал собственик на част от имота въз основа на извършено на 04.03.2004г. в негова полза от майка му Х. Й.М. дарение, а останалата част от имота да е придобил по давност и наследяване от баща му Й. Н. М., починал на 09.02.1978г., за което е приложил като писмени доказателства и документите, въз основа на които се е снабдил с цитирания в исковата молба констативен нотариален акт.
С тази уточняваща молба също не е заявен петитум за прогласяване недействителност на договора за продажба от 19.06.2014г. като сключен от лице без представителна власт.
В рамките на продължавания срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба по делото е постъпило писмо вх.№13611/11.08.2016г. от Община-П., район „Т.“, според което, посоченият в исковата молба, депозирана в съда на 17.06.2016г., като ответник Н.А.Б. е починал на 26.01.2015г., преди подаването й.
С Определение №1867 от 12.08.2016г. окръжният съд е прекратил като недопустимо производството по делото по отношение на ответника Н.А.Б. и е дал възможност на ищеца да предприеме необходимите процесуални действия, ако счита, че има необходимост от такива, във връзка с предявения в производството по делото иск срещу Н.А.Б. и В.Д.Б..
С молба вх.№27537/21.09.2016г. ищецът въз основа на постъпилото междувременно удостоверение за наследници на Н.А.Б., според което такива са неговата съпруга и досегашен ответник В.Д.Б., и синът му М.Н.Б., е поискал последният да бъде конституиран като ответник по делото.
С Определение №2107 от 26.09.2016г. окръжният съд е конституирал М.А.Б. като ответник по предявените от ищеца искове за признаване нищожността на пълномощното и, че е собственик на описаните в исковата молба имоти.
С отговора на исковата молба ответникът М.А.Б. е възразил по конституирането му като страна в производството и е поискал то спрямо него да бъде прекратено, считайки изложената в исковата молба фактическа обстановка да не навежда на извод за негово участие по делото.
С Определение №733 от 28.03.2017г. по чл.140 от ГПК окръжният съд е приел искането на ответника М.Б. за прекратяване на производството спрямо него поради липса на процесуална легитимация за неоснователно, тъй като същият е ответник по два от предявените искове – за прогласяване нищожност на извършеното упълномощаване и за признаване нищожността, поради липса на съгласие, на продажбата от 19.06.2014г., купувач по която е покойният му баща.
Във връзка с дадените на ищеца с определението по доказателствата указания за ангажиране на такива от същия е подадено становище вх.№16657/29.05.2017г. С него той е възразил по дадената правна квалификация на исковете, включително за прогласяване нищожността на пълномощното като предявен само спрямо С.С. и за признаване недействителността на договора от 19.06.2014г. като сключен от лице без представителна власт, какъвто иск твърди да е предявил с исковата молба спрямо ответниците С.С., В.Б. и М.Б..
С оглед на това становище и на становищата на останалите страни, в първото редовно проведено по делото на 31.05.2017г. съдебно заседание окръжният съд е приел окончателен доклад, според който от страна на ищеца са предявени: иск с правно основание чл.26,ал.2,изр.1,предл.2 във връзка с чл.44 от ЗЗД против С.С. за прогласяване нищожност на едностранната упълномощителна сделка от 05.06.2014г. поради липса на съгласие; искове с правно основание чл.42,ал.2 от ЗЗД против В.Б., М.Б. и С.С. за прогласяване недействителност на договора от 19.06.2014г. като сключен от лице без представителна власт; искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК против В.Б. и М.Б. за признаване на ищеца за собственик на процесните имоти; иск с правно основание чл.108 от ЗС против Н.Т. за признаване на ищеца за собственик на процесните имоти и присъждане на владението върху им.
С обжалваното Решение №1404 от 16.11.2018г. окръжният съд се е произнесъл именно по така приетите за предявени искове.
Настоящата инстанция намира, че искове с правно основание чл.42,ал.2 от ЗЗД за прогласяване недействителност на договора от 19.06.2014г. като сключен от лице без представителна власт изобщо не са били предявени от ищеца. Недействителността на това основание е наведена единствено в обстоятелствената част на исковата молба като преюдициален въпрос, но изричен петитум за прогласяването й не е бил формулиран нито изначално с исковата молба, нито впоследствие с уточняващите молби до връчване на преписи на ответниците за отговор. Неправилно в този смисъл окръжният съд с проекта за доклад по делото и с окончателния доклад е приел да е сезиран с такива искове и недопустимо с обжалваното в тези му части решение се е произнесъл по същество на такива искове, при това уважавайки иска спрямо В.Б. и отхвърляйки го спрямо М.Б. в пряко противоречие с изискването на чл.216,ал.2 от ГПК за еднаквост на решението спрямо всички необходими другари. Като постановено по искове, каквито не са били предявени от ищеца, и на основание чл.270,ал.3 от ГПК решението в посочените части като недопустимо следва да се обезсили.
Според задължителните указания по т.2 от Тълкувателно решение №1 от 09.07.2019г. по тълк.дело №1/2017г. на ОГТК на ВКС, процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск и исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. В конкретния случай посоченият в исковата молба ответник Н.А.Б. е починал преди подаването й в съда. Спрямо него и ответника В.Д.Б. от страна ищеца са били предявени единствено установителните собственически искове по чл.124,ал.1 от ГПК. По тези искове не е налице хипотезата на задължително необходимо другарство, при която съвместната процесуална легитимация е предпоставка за допустимост на производството и изисква конституирането на всички другари за участие в процеса. Неправилно при това положение, след като е прекратил производството по делото по отношение на починалия преди подаване на исковата молба ответник Н.А.Б., окръжният съд е дал възможност на ищеца да насочи иска си спрямо наследниците на починалия и неправилно е конституирал като ответник наследника М.Н.Б.. Друг би бил извода при наличие на задължително необходимо другарство или на правоприемство в хода на производството по чл.227 от ГПК. В тези случаи съдът е длъжен да конституира всички задължителни необходими другари, съответно правоприемници на починалата в хода на производството страна, тъй като се касае за процесуална легитимация, обосноваваща допустимостта на производството, за която съдът е длъжен да следи служебно. Именно в тези случаи би се поставил и повдигнатият и пред настоящата инстанция от жалбоподателя-ищец Ф.М. въпрос относно действително процесуално легитимираното за участие в процеса на мястото на починалия ответник лице при отказ от наследството му от призования към наследяване, какъвто отказ от наследството на Н.Б. е надлежно вписан от страна на синът му М.Б. като наследник от първи ред. Процесуалната легитимация произтича от принадлежността на засегнатото от правния спор материално право, обуславяща надлежните страни в процеса. Отказът от наследство произвежда действие от момента на откриване на наследството и заявилото го по надлежния ред лице призовано към наследяване се счита да не е било наследник още към този момент, респективно то не е правоприемник на починалия по наследство и не е процесуално легитимирано да участва в производството като такъв. В този случай делът на отказалия се от наследството като съвкупност от права и задължения на наследодателя уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред, а ако няма такива, преминава към наследниците от следващия ред. Това изисква именно останалите наследници да бъдат конституирани като надлежни страни в процеса на мястото на починалия. При оспорване действителността на отказа, както в случая, в рамките на процес относно процеса следва да се реши въпроса за действителния правоприемник, като производството по отношение на нелегитимния за участие се прекрати и процеса продължи с титуляра на наследствените права и задължения. Когато останалите наследници не са били конституирани като страни в първоинстанционното производство, в хипотезата на задължително необходимо другарство въззивният съд, съгласно задължителните указания по т.6 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да обезсили решението като недопустимо и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар, а в хипотезата на правоприемство в процеса по чл.227 от ГПК следва да ги конституира във въззивното производство като лишени от участие поради непризоваването им страни и да повтори извършените от първата инстанция без тяхно участие процесуални действия, в каквато насока са задължителните указания по т.17 от Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по тълк.дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС, които в тази им част не са обявени за загубили действие и при ГПК /в сила от 01.03.2008г./. Настоящият случай, обаче, не е такъв, за да бъде конституиран наследникът на Н.Б. от следващия ред, каквото искане за конституиране във въззивното производство е заявено от жалбоподателят Ф.М. по отношение на майката на наследодателя М. А. Г.по представеното и прието удостоверение за родствени връзки, и оставено без уважение с протоколно определение от 14.10.2019г. След като посоченият в исковата молба ответник Н.Б. е починал преди подаването й и предявеният спрямо него установителен иск за право на собственост не обосновава хипотезата на задължително необходимо другарство по чл.216,ал.2 от ГПК, изискваща задължителното участие на неговите наследници в процеса, то производството по отношение на неправилно конституирания на мястото му като негов правоприемник М.Б. е недопустимо, съответно недопустимо е и обжалваното в тази му решение, с което иска спрямо него е отхвърлен, и същото в тази му част следва да се обезсили, като производството по този иск се прекрати.
С протоколно определение от 10.10.2017г. е допуснато изменение на предявения от Ф.М. против Н.Т. иск, който вместо ревандикационен по чл.108 от ЗС да се смята за положителен установителен иск за право на собственост по чл.124,ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното до момента, предмет на разглеждане по същество от въззивната инстанция са предявените от Ф.Й.М. иск по чл.26,ал.2,изр.1,предл.2 във връзка с чл.44 от ЗЗД против С.А.С. за нищожност на едностранната упълномощителна сделка от 05.06.2014г. поради липса на съгласие и предявените от Ф.Й.М. против В.Д.Б. и Н.Т.Т. установителни искове по чл.124,ал.1 от ГПК за право на собственост върху процесните имоти.
Повдигнатият от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба въпрос относно действителността на договора от 19.06.2014г. е от значение като преюдициален за установителните собственически искове.
Ищецът Ф.Й.М. се легитимира като собственик на процесните имоти с представения констативен Нотариален акт № *****************г. на нотариус Д. С., издаден въз основа на посочени документи, които са представени и приети като писмени доказателства по настоящото дело, а именно: Нотариален акт №*****************г. за закупуване от Й. Н. М. на дворното място в гр.П., ул.“************; Заповед №*****************. на кмета на Община-П. за отписване от актовите книги за държавните имоти, възстановени на собствениците им по ЗВСВНОИ, на процесния първи жилищен етаж от сградата в гр.П., ул.“************, като бивша собственост на наследниците на Й. Н. М.; удостоверение №******. на Община-П., според което наследниците на Й. Н. М. са възстановили правото си на собственост върху въпросния първи етаж; Нотариален акт №*****************., обективиращ договор за дарение от Х. Й.М. в полза на сина й ищеца Ф.Й.М. на 1/2ид.част от първия етаж, ведно с три стаи и кухня от таванския етаж и едно избено помещение, и от 1/4ид.част от дворното място; Нотариален акт №*****************., издаден въз основа на извършена обстоятелствена проверка, с който ищецът Ф.М. е признат за собственик по наследство и давност на 1/4ид.част от първия етаж и от 1/4ид.част от дворното място. Според задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №11 от 21.03.2013г. по тълк.дело №11/2012г. на ОСГК на ВКС, констативният нотариален акт, с какъвто в случая ищецът се легитимира като собственик на имота, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Тъй като той е издаден в едностранно нотариално производство, всяко лице с правен интерес може да оспори правата по него, противопоставяйки свои, опровергавайки обуславящите посоченото в акта придобивно основание факти или доказвайки, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Само при надлежно оспорване и доказване може да се приеме, че не съществува удостовереното с констативния нотариален акт право. В конкретния случай ответниците не са оспорили своевременно в първоинстанционното производство удостовереното в полза на ищеца право на собственост и не са навели конкретни възражения във връзка с него като част от предмета на спора. Такива ответникът Н.Т. е заявил чак с писмената си защита пред първоинстанционния съд и с подадената от него въззивна жалба. Поради несвоевременното им предявяване е недопустимо тяхното разглеждане. Според приетото неоспорено от страните заключение от 17.10.2017г. на СТЕ, изготвено от вещото лице инж.В. Г., което настоящата инстанция възприема, описаният в констативния нотариален акт на ищеца имот е идентичен на процесните: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *********** и ***********, както и 1/4 ид.част от ПИ с идентификатор ***********. При тези обстоятелства ищецът се легитимира на посочените от него основания като собственик на процесните имоти.
Спорът и пред настоящата инстанция се концентрира около фактическата обстановка относно авторството на оспореното пълномощно и правните изводи във връзка с действителността на упълномощителната сделка и последващият я договор за продажба от 19.06.2014г., сключен от упълномощения.
С приложеното пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№======. и нотариална заверка на съдържанието рег.№************. на нотариус С.К., ищецът Ф.Й.М., вписан с лична карта № *****, издадена от МВР-П. на 02.06.2006г., упълномощава ответника С.С. да се разпореди както намери за добре с притежавания от него първи етаж от жилищната сграда в гр.П., ул.“************, ведно с таванския етаж и едно избено помещение, както и съответните идеални части от общите части на сградата и 1/4 от дворното място. Оригинал на това пълномощно се съхранява при нотариус К..
В преписката по нот.дело №*****г. на нотариус С.П., по което с Нотариален акт №********. е оформен договор, с който Ф.М., чрез пълномощника си С.С., продава на Н.Б. самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *********** и ***********, както и 1/4 ид.част от ПИ с идентификатор ***********, идентични на описания в пълномощното и констативния нотариален акт имот, е приложено пълномощно със същите регистрационни номера на заверките от нотариус К., но в него упълномощителят Ф.М. е вписан с лична карта №*******, издадена от МВР-П. на 02.06.2006г., като в приложената декларация по чл.25,ал.8 от ЗННД с нотариална заверка на подписа на М. с рег.№*******. на нотариус С.К. той фигурира с л.к.№*****, а в декларацията по чл.264,ал.1 от ДОПК с нотариална заверка на подписа рег*******. на нотариус К. е вписан с л.к.№*******.
Според удостоверението от 13.03.2018г. на ОД на МВР-П., Сектор „******“ с приложения към него, на лицето Ф.Й.М. е издадена като безсрочна една лична карта с №***** на дата 05.06.2006г. въз основа на заявление от 02.06.2006г., с каквито номер и дата е и приложената по делото такава в оригинал.
Разпитана като свидетел нотариус С.К. заявява, че между нейните подписи в двете предявени й пълномощни има незначителна разлика, като не си спомня дали пълномощното, което е заверила, е било подписано пред нея или предварително с потвърждаване на подписа, каквито случаи е имала в практиката си, както и, че по принцип при извършване на удостоверяването прави проверка в База данни за личната карта на лицето, където се съдържа и снимка на лицето по лична карта, но за конкретния случай не си спомня. Заявява и, че подписите и печатите на предявените й цитирани декларации са положени от нея като нотариус.
Разпитан като свидетел нотариус С.П., след предявяване на материалите по приложеното нот.дело №*****г., е заявил, че на датата на изповядване на сделката е извършена справка в Единния електронен регистър „Е.“, в който се съдържат данни за текста на пълномощното, извършилия удостоверяването нотариус, както и дали пълномощното е оттеглено.
Несъмнено е при това положение наличието на две отделни пълномощни с различно съдържание по отношение номера на личната карта на посочения упълномощител и различно положени от извършилия заверката нотариус подписи, но с една и съща регистрация на нотариалното удостоверяване на подписа и на съдържанието. Данните за документа за самоличност са само един от индивидуализиращите физическото лице белези, наред с трите му имена и уникалният единен граждански номер, които последни са идентични по двете пълномощни и съответстват на посочените в самата лична карта. С оглед на това, различието в номера и датата на издаване на оригиналната лична карта и двете пълномощни само по себе си не може да опровергае официално удостовереното авторство на същите.
От страна на ищеца в подкрепа на твърдението му на дата 05.06.2014г., когато е извършена заверката на пълномощните, да не е пребивавал на територията на Република България, е представено копие от паспорт на английски език, придружено с превод на български език, според което същият под №******* е издаден на ******. от Щатския департамент на САЩ, с валидност до 05.10.2018г., на името на Ф. Е.М., роден на ***г. Отбелязванията в него са единствено на стр.9 досежно влизане в България на 27.10.2015г. и излизане на 03.11.2015г. Представен е и паспорт №*******, издаден на 11.04.2014г. от МВР, с валидност до 11.04.2019г., на името на Ф.Й.М., роден на ***г., в който липсват отбелязвания за влизане в Република България и излизане. Според представеното от ищеца удостоверение от 12.05.2017г. на Генералното консулство на Република България в Л. А., Ф.Й.М. по българския паспорт и Ф. Е.М. по американския паспорт са две различни имена на едно и също лице. Удостоверението е издадено въз основа на представени документи за самоличност и удостоверение за натурализация. Според представеното на английски език с превод на български език удостоверение за натурализация от 07.09.1979г. във вид на официално заверен препис от 04.01.2018г. от нотариус в Щ. К.по искане на Ф. М., чието име е променено със съдебно постановление на Ф.М. в рамките на процеса по натурализация, Ф. Е. М., е роден на ***г. и е гражданин на И.. Посоченото при издаване на преписа относно промяната на имената в процеса по натурализация при придобиване на американско гражданство обяснява различието им в двата паспорта. В американският паспорт е посочено, че Ф. Е.М. е роден на ***г., при което очевидно в удостоверението за натурализация е допусната грешка при посочване на годината на раждане. В този смисъл възраженията на жалбоподателите-ответници да не е удостоверена надлежно идентичността на лицето с различни имена по двата паспорта са неоснователни. Що се касае до изтъкнатото от тях обстоятелство, че в удостоверението за натурализация е посочено лицето да е със светлокафяви очи, а в личната карта със зелени, следва да се отбележи, че цветът на очите не е основен индивидуализиращ белег, тъй като е променлив и определяем, и такъв не фигурира в издадените американски и български паспорти. Освен това, според писмо вх.№**********. на МВнР, Дирекция „Консулски отношения“ и приложените към него документи, впоследствие във вид на официално заверени преписи, българският паспорт е издаден от Генералното консулство на Република България в Л. А., което е в унисон с твърденията на ищеца през 2014г., когато е извършената нотариалната заверка на пълномощните да не е пребивавал въобще на територията на страната ни. Този извод не се опровергава и от изтъкнатия от жалбоподателя Т. факт, че приложените по нот.дело №*****г. декларации от Ф.М. са заверени на 05.06.2014г. и тяхното авторство не е оспорено, което да сочи, че те са подписани именно от него на посочената дата. Декларациите са неотносими към предмета на спора и от тях не произтичат права за страните, за да е допустимо оспорването на истинността им досежно тяхната автентичност по реда на чл.193 от ГПК.
Не са налице други доказателства, които да оборват удостоверените с официални документи твърдения на ищеца за отсъствието му от страната към датата на нотариалната заверка на пълномощното.
В първоинстанционното производство е прието заключение от 13.09.2017г. на СГЕ, изготвено от вещото лице Е. Ч.въз основа на следните ползвани като сравнителен материал документи: заверено от консулската служба при генералното консулство на Република България в Л. А. пълномощно от 29.02.2016г., заявленията за издаване на лична карта и български паспорт, обяснение на лист 70 от дознание №*******. по описа на Отдел „ИП“ при ОД на МВР-П. и заверени от консулската служба при генералното консулство на Република България в Л. А. на 12.05.2017г. свободни образци от подписа на ищеца и ръкописно изписани три имена. Противно на доводите на жалбоподателите-ответници, се касае за безспорен сравнителен материал, за какъвто са ползвани официално заверени документи. Обяснението на Ф.М. от 22.08.2016г., приложено на лист 70 от дознанието, е депозирано пред официален разследващ орган, което не се опровергава, както счита жалбоподателят С., от данните в писмо вх.№26377/31.08.2017г. на Районна прокуратура-П., според които Ф.Й.М. не е бил разпитван като свидетел по ДП №*******. на Отдел „ИП“ при ОД на МВР-П., тъй като обясненията не са депозирани в качеството му на такъв. Предмет на изследване от експертизата след допълването на задачите с протоколно определение от 31.05.2017г. са били и двете пълномощни. Вещото лице е констатирало различия по посочени общи и частни идентификационни признаци между инкриминираните подписи и подписите в сравнителния материал, свързани с размера на буквите, степента на обработеност, темпът на изпълнение, посоката на движение и наклона, каквито конкретно е фиксирал по пет пункта, сочещи на признаци за имитация като бавен и равномерен темп и неуверени движения, равномерен натиск, необосновани спирания, тъпи начала и краища на движенията и други. Въз основа на това е формиран категоричен извод подписите и ръкописно изписаните три имена в двете пълномощни да не са изпълнени от Ф.Й.М.. Превратно са тълкувани от жалбоподателя Т. обясненията на вещото лице, дадени при изслушването му в съдебно заседание на 10.10.2017г. Според експерта, заявлението за издаване на документа за самоличност от 05.06.2006г., а не самият документ за самоличност, е използвано като имитация за подписа на Ф.М., за да се приеме, както настоява Т., че имитацията е възможна само ако М. е предоставил личната си карта, което да е индиция за пребиваването му в страната към датата на заверката. Неоснователно жалбоподателят С. поддържа да са установени различия само по два признака – темп на изпълнение и степен на обработеност, относно които вещото лице е обяснило да се влияят от средата и от времето. В заключението са посочени и други признаци, а при изслушването му експертът е пояснил, че в конкретния случай темпът на изпълнение не е повлиян от средата, при която са изпълнени подписа и текста, а бавният и равномерен такъв, наред с необоснованите на няколко места спирания, равномерният натиск и вълнообразните движения, да сочи, че подписът не е изпълнен свободно, а с намерение за имитация, както и, че промяна в почерка може да се констатира при период от повече от пет години между сравнителния материал и изследвания подпис, а в случая времевата разлика не е такава, като подписът може и нарочно да бъде променен от самото лице, но по принцип е достатъчно стабилен във времето и признаците във времето са устойчиви. По изложените съображения няма основание така изготвеното и прието заключение да не бъде възприето, както настояват жалбоподателите-ответници. Същото кореспондира и на останалите доказателства и обстоятелства по делото по смисъла на чл.202 от ГПК, според които ищецът трайно се е установил в САЩ, придобивайки и американско гражданство, и към датата на заверката не е влизал на територията на Република България, а заверката на две различни пълномощни, в които са вписани различни номера на личната карта на Ф.М. и дата на издаването й 02.06.2006г., която всъщност е тази на подаване на заявлението за издаване на такава, а тя е издадена на 05.06.2006г., е в подкрепа на изводите на експерта за имитация на почерка и подписа в тях.
Така събраните и обсъдени в тяхната съвкупност доказателства обосновават еднозначният извод пълномощното да не изхожда от ищеца Ф.М., поради което материализираната в него едностранна упълномощителна сделка се явява нищожна поради липса на съгласие, за каквато правилно е прогласена с обжалваното в тази му част решение, което относно нея следва да се потвърди.
Тъй като се установи при сключване на договора за продажба от 19.06.2014г. пълномощникът С.С. да е действал от името на продавача Ф.М. без представителна власт, поради липсата на воля за упълномощаването му, и тъй като сделката не е потвърдена от мнимо представлявания, а се оспорва от него, то същата е недействителна по смисъла на чл.42,ал.2 от ЗЗД и не е породила целените с нея последици, съответно последващият договор за продажба от 22.07.2014г. между приобретателите в режим на СИО по нея Н.и В. Б.и ответника Н.Т. не е породил вещно-прехвърлително действие по отношение на процесните имоти, тъй като праводателите не са били техни собственици. При това положение посредством посочените два договора процесните имоти не са напуснали патримониума на ищеца като техен собственик, за какъвто правилно е признат, с обжалваното в тази му част първоинстанционно решение, което относно нея следва да се потвърди.
Ищецът изрично с исковата молба е претендирал за присъждане на направените от него разноски. За заплащането на такива са приложени доказателства и е представен списък. От тях окръжният съд е приел дължимите от ответниците Б. и Т. за уважения спрямо тях собственически иск да са в размер на 6001,57лв., каквато сума е и присъдил в полза на ищеца. В срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на решението от ответника Н.Т. е подадена молба вх.№37856/27.12.2018г. за изменението му в частта относно така присъдените в негова тежест разноски, считайки да не ги дължи, защото от представените писмени доказателства за плащането им е видно, че те са изплатени не от ищеца, а от юридическото лице „Х. Б.“АД. С обжалваното Определение №282 от 11.02.2019г. окръжният съд е приел, че, действително, в част от документите за платени именно по настоящото дело разноски, като наредители фигурират не само посоченото дружество, а и други лица, различни от ищеца, но задължението за разноски е за страната и то може винаги да бъде изпълнено от трето лице, което, обаче, касае вътрешните отношения между страната и платеца, но не съставлява основание за недължимостта им от насрещната страна по спора, по които решаващи съображения е оставил молбата без уважение. Изтъкнатите пред окръжния съд доводи ответникът Т. поддържа и в подадената от него частна жалба против цитираното определение. Настоящата инстанция споделя изцяло формираните от окръжния съд фактически и правни изводи. Задължението за заплащане на дължимите по делото такси и разноски е за страната. Касае се за парично задължение, а не за лична незаместима престация, при което то може да бъде изпълнено както лично от задължената страна, така и от всяко трето лице, съгласно чл.73 от ЗЗД. Плащането е в изпълнение задължението на страната, от името на която е извършено от третото лице, при което и по правилата на чл.78 от ГПК тя има право да й се присъдят тези разноски при благоприятен за нея изход по делото. Обстоятелствата във връзка с плащането имат значение за вътрешните отношения между страната и платилото вместо нея трето лице, но не и в отношенията между страните по делото при разпределяне на отговорността за заплатените по него разноски. Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.
Жалбоподателите Ф.М. и Н.Т. претендират за присъждане на разноски за въззивното производство.
Жалбоподателят Ф.М. е заплатил разноски за държавна такса в размер на 1944,02лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв. по представени Договор №82 от 30.11.2018г. за правна помощ и съдействие, фактури №№1411/17.12.2018г. и 1523/09.09.2019г. и платежни нареждания, както и за възнаграждение за особения представител на жалбоподателя С.С. в размер на 300лв. Поради неоснователността на подадената от него въззивна жалба разноски за държавна такса не му се дължат. Тъй като иска му спрямо С. се уважава и при настоящото разглеждане на спора, същият следва да бъде осъден да заплати разноските от 300лв. за възнаграждение за особения представител по чл.47,ал.6 от ГПК. Ответниците Т. и Б. са заявили възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Първоинстанционното решение е обжалвано досежно неоценяемия иск за нищожност на упълномощителната сделка и оценяемите искове за недействителност на договора от 19.06.2014г. и установителен собственически всеки с цена 194402,90лв., при което и съгласно чл.7,ал.1,т.4 и ал.2,т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г., минимумите възлизат съответно на 300лв. и по 5418,06лв. или общо на 11136,12лв., която сума заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава, поради което, а и с оглед значителната фактическа и правна сложност на делото, възражението за прекомерност е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е заплатено за цялостната защита във въззивното производство по посочените искове, без да е разграничено по размер за всеки от тях в рамките на общата сума, поради което следва да се приеме по равно или по 2000лв. за всеки. С оглед уважената част от исковете, ответникът С. дължи на ищеца М. сумата 2000лв. като разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с иска за нищожност на упълномощителната сделка, а ответниците Б. и Т. му дължат общо сумата от 2000лв. като разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с установителния собственически иск.
Жалбоподателят Н.Т. е заплатил разноски за държавна такса в размер на 972,01лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. по представен договор за правна защита и съдействие от 31.07.2019г. Тъй като Т. е страна само по предявения спрямо него установителен иск за право на собственост, то посочените разноски са само за производството по този иск и понеже същият се уважава те не му се дължат, поради което искането за тяхното присъждане следва да се остави без уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1404 от 16.11.2018г., постановено
по гр.дело №1464/2016г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която е уважен иска на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.Ц., срещу С.А.С.,
ЕГН **********, с регистриран в РБ настоящ адрес *** и постоянен адрес ***,
представляван в процеса от назначения му от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител адв.Г.Н.М., с адрес: ***, като е прогласено за нищожно,
поради липса на съгласие, пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№======.
и с нотариална заверка на съдържанието с рег.№======., извършени от нотариус С.К.,
с район на действие А., с упълномощител Ф.Й.М. и упълномощен С.А.С., и С.А.С., ЕГН **********, с регистриран
в РБ настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, представляван в процеса от
назначения му от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител
адв.Г.Н.М., с адрес: ***, е осъден да заплати на Ф.Й.М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, адв.С.Ц., сумата от 809,40лв. - разноски за производството
по този иск; В ЧАСТТА, с която е уважен иска
по чл.124,ал.1 от ГПК на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.Ц.,
срещу В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г., и срещу Н.Т.Т., ЕГН **********,***,
адв.П.К., като е признато за установено по отношение на В.Д.Б., ЕГН **********
и по отношение на Н.Т.Т., ЕГН **********, че Ф.Й.М., ЕГН **********, е
собственик на следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***********, със застроена площ от 63.30км.м., ведно с прилежащо
таванско помещение със застроена площ 68кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, със застроена площ от
105.70кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ; 1/4 ид.част от ПИ с идентификатор ***********, по КККР на гр.П.,
одобрена със Заповед №***********. на ИД на АГКК- С., и В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г., и Н.Т.Т., ЕГН **********,***,
адв.П.К., са осъдени да заплатят общо на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, адв.С.Ц., сумата от 6001,57лв. - разноски за производството по този
иск.
ОБЕЗСИЛВА Решение №1404 от 16.11.2018г., постановено
по гр.дело №1464/2016г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която е уважен иска на Ф.Й.М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, адв.С.Ц., срещу В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г., като
е прогласен за недействителен - непотвърден от продавача, представляван от мним
пълномощник при сделката, договора за продажба на недвижим имот, сключен на
19.06.14г., с н.а. №***********г.
на нотариус С.П., вписан в СВ –П. с
вх.рег.№***********., по силата на който Ф.Й.М., ЕГН **********, като Продавач,
чрез пълномощника си С.А.С., ЕГН **********,
е продал на Н.А.Б., ЕГН **********, като Купувач, по време на брака му с
В.Д.Б., следните свои недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***********, със застроена площ от 63.30км.м., ведно с прилежащо
таванско помещение със застроена площ 68кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, със застроена площ от
105.70кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ; 1/4ид.част от ПИ с идентификатор ***********по КККР на гр.П., за
сумата от общо 10000лв., изплатена от купувача на продавача изцяло в брой,
преди подписване на договора, и В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г., е осъдена
да заплати на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.Ц., сумата
от 6001,57лв. - разноски за производството по този иск; И В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.Ц.,
срещу М.Н.Б., ЕГН **********,***, като наследник на починалия на 26.01.15г. Н.А.Б.,
за прогласяване на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД недействителност на договора за
продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.14г., с н.а. №***********г. на нотариус С.П., вписан в СВ –П. с вх.рег.№***********.,
между Ф.М., като продавач, чрез С.С., като негов пълномощник, и Н.А.Б., като
купувач, по време на брака му с В.Б., поради направения в хода на процеса от М.Б.
отказ от наследството на баща му Н.Б..
ОБЕЗСИЛВА Решение №1404 от 16.11.2018г., постановено
по гр.дело №1464/2016г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска
по чл.124,ал.1 от ГПК на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.Ц.,
срещу М.Н.Б., ЕГН **********,***, като наследник на починалия на 26.01.15г. Н.А.Б.,
за признаване за установено по отношение на този ответник, че Ф.Й.М., ЕГН **********
е собственик на следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***********, със застроена площ от 63.30км.м., ведно с прилежащо
таванско помещение със застроена площ 68кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, със застроена площ от
105.70кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ; 1/4 ид.част от ПИ с идентификатор ***********, по КККР на гр.П.,
одобрена със Заповед №***********. на ИД на АГКК- С., поради направения в хода
на процеса от М.Б. отказ от наследството на баща му Н.Б., И ПРЕКРАТЯВА
производството по този иск.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №282 от
11.02.2019г., постановено по гр.дело №1464/2016г. по описа на Окръжен съд-П., с
което е оставена без уважение молба вх.№37856/27.12.2018г. на Н.Т.Т. за
изменение на постановеното по същото дело Решение №1404/16.11.2018г. в частта
за разноските, с която е осъден да заплати общо с В.Д.Б. на Ф.Й.М. разноски от
6001,57лв., като приеме, че не дължи на ищеца разноски в производството.
ОСЪЖДА С.А.С.,
ЕГН **********, с регистриран в РБ настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, да
заплати на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.Ц., сумата от
2300лв. /две хиляди и триста лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА В.Д.Б.,
ЕГН **********,***, и Н.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплатят на Ф.Й.М., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адв.С.Ц., сумата от 2000лв. /две хиляди лева/,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Н.Т.Т. за присъждане на разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта му с характер на
определение, с което е потвърдено определението по чл.248 от ГПК, подлежи на
обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
връчването му на Ф.Й.М. и на Н.Т.Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: